Протокол от Общото събрание на „Статус Инвест” АД, проведено на 16 юни 2005 година, освобождава като досегашен член на Управителния съвет, поради „прекомерна заетост”, Борис Велчев. Юридическата агенция „Георгиев и Велчев” ООД, както и Борис Велчев остават акционери в дружеството. Основните други крупни акционери в „Статус” са братята сирийци, с руски паспорти – Амин Фуат Джамил и Халед Фуат Джамил, забъркани в мега – скандал в Русия за пране на 22 милиарда рубли. На мястото на Борис Велчев в Управителния съвет в „Статус” е избран Асен Дюлгеров. А акционер задно с Велчев е и синът на фармацевтичния олигарх Огнян Донев.

На Общото събрание на „Статус Инвест” АД от 16 юни 2005 година се взима решение за увеличаване на капитала на дружеството с 470 000 лева. Най-мощният акционер в дружеството, в което дотогава член на Управителния съвет е Борис Велчев, е сириецът Халед Фуад Джамил. Съакционери са му и Юридическа агенция „Георгиев и Велчев” АД, както и синът на фармацевтичния олигарх Огнян Донев – Иван Огнянов Донев.

През 2005 година акционер в “Статус Инвест” АД е Борис Велчев. Той е и  в управителния съвет. През това време той осигурява правно президента Георги Първанов.

След избирането на Георги Първанов за президент на България на 18 ноември 2001 г. Борис Велчев лично е поканен от президента за юридически съветник в президентския екип. От 20 януари 2002 г. е член на новосформирания Правен съвет към президента, на който от 13 октомври 2003 г. е председател. Работи по цялостното правно осигуряване на дейността на президента.

На 19 януари 2006 г. Борис Велчев е избран за Главен прокурор на Република България.

По времето, в което той все още е в Управителния съвет на „Статус” Инвест” АД, а и продължава да бъде акционер с Юридическа Агенция „Георгиев и Велчев” в дружеството, в Русия избухва грандиозен скандал с пране на пари за 22 милиарда рубли чрез председателя на банка „Емал” Алексей Колесников. Акционери на банката са сирийците Рами Аль- Шаер и президентът на „Джамил Ко” Амин Джамил, който е и на-крупният акционер и в българската „Статус Инвест”, където съакционерства заедно с Борис Велчев и синът на Огнян Донев – Иван. Акцията по ареста на Колесников е проведена през 2005 година, а през 2010 година Колесников е осъден на затвор.

По времето на Борис Велчев като главен прокурор бяха образувани производства срещу Огнян Донев и Любомир Павлов, бяха наложени и запори върху имуществото им.

След странни задкулисни гимнастики, пак по времето на ексглавния прокурор Борис Велчев, който е съакционер със сина на Донев в “Статус инвест”, запорите бяха вдигнати, делата прекратени, а вестниците на Донев и Павлов – „24 часа” и „Труд” след задкулисен натиск от страна на Бойко Борисов бяха овладени, а Донев и Павлов си получиха парите от сделката.

След като мандата на Борис Велчев като главен прокурор приключи, той бе избран за конституционен съдия.

 Afera.bg

След публикуване на материала в АФЕРА „ЕКСЛУЗИВНО! БОРИС ВЕЛЧЕВ СЪАКЦИОНЕР СЪС СИНА НА ОГНЯН ДОНЕВ И СИРИЙЦИТЕ ДЖАМИЛ, ЗАБЪРКАНИ В СКАНДАЛА С ПРАНЕ НА 22 МИЛИАРДА РУБЛИ В РУСИЯ”, светнаха и още преплетки между бившия главен прокурор Борис Велчев и фармацевтичния олигарх Огнян Донев. Освен чрез синът на Огнян Донев – Иван Огнянов Донев, Борис Велчев е съакционер в „Статус инвест” АД с Огнян Донев  чрез няколко контролирани от него фирми.

Това са: „Телекомплект АД” (72 000 акции, в която съакционери са Огнян Донев и съдружникът му в „Софарма” Венцислав Стоев), както и „София” АД (90 000 акции), в която Огнян Донев има 97% – понастоящем преименувана на „Донев Инвестмънтс Холдинг”.

Акционер в „Статус Инвест” АД е и Константин Палавеев, съдружник на Огнян Донев в „Елфарма” , „Софарма” и други.

Асен Дюлгеров, който поема мястото на Борис Велчев от 2006  година в Управителния съвет на „Статус инвест” АД, е бившият секретар на Столична община и дясна ръка на Стефан Софиянски, председател и член на УС на Агенцията по приватизация на СО по времето, когато се приватизират „Софийски аптеки” (Огнян Донев и Венцислав Стоев), „Софстрой” (Огнян Донев, Любомир Павлов и Венци Стоев) и „Инжстрой” (Огнян Донев, Венци Стоев, както и представител на Софиянски по делата на Общинска банка/.

Асен Дюлгеров става не само член на Управителния съвет на „Статус Инвест” АД, но и акционер  – чрез съпругата си Любимка Дюлгерова и чрез фирмата си „Екозона” АД.

Всичко това се случва на 16.06.2005 година, като в мотивите за избирането му в протокола от общото събрание на „Статус Инвест” се споменават: „активните му заслуги в привличане на инвеститори в дружеството“.

Скандалното е, че в същия момент Дюлгеров все още е член на Надзорния съвет на Агенцията за приватизация!!!

Освободен е едва през септември 2005 година.

Борис Велчев по-късно става главен прокурор. По негово време безславно премина прокурорското разследване на Огнян Донев и Любомир Павлов.

Днес Велчев е конституционен съдия.

Afera.bg

Главният прокурор Сотир Цацаров НЕЗАБАВНО трябва да назначи проверка по какъв критерий и как в ДАНС са били наливани евро-пари от Фонд „Научни изследвания” под смехотворния благовиден предтекст, че са ползвани за „научни разработки”. АФЕРА разкри, че евро-парите са били използвани за ПОДСЛУШВАНЕ! Пикът на преливането на пари е било през 2010 – 2011 година. Дъщерята на тогавашния шеф на Фонд „Научни изследвания” е назначена в ДАНС и само за две -три години прави шеметна „кариера”. Почти всички висши фигури в ДАНС от кръга на Иван Драшков, начело със сегашния вътрешен министър Цветлин Йовчев, стават и “доктори”, и „хабилитирани лица” през Библиотекарския университет, с ректор Стоян Денчев, изключително близък някога до Илия Павлов и с топла връзка към Ахмед Доган.

Главният прокурор Сотир Цацаров НЕЗАБАВНО трябва да провери какви милиони евро-пари са били налети в … ДАНС /?!?/ от Фонд „Научни изследвания” и дали това не е ставало през Университетът по библиотекознаниие, който незнайно защо са завършили всички приближени до Иван Драшков и Цветлин Йовчев.

Евро-парите са били налети в ДАНС под благовидния предтекст, че са нужни за някакви „научни разработки”.

От кога ДАНС се занимава с “научни разработки” не е ясно и ако с пет лева поне от тези пари шефовете на ДАНС си бяха направили труда да направят „научна разработка” на атентантата в Сарафово например, нямаше спецслужбите да бъдат в ПОЗОРНО СЪСТОЯНИЕ И ПРЕДИ, И ПО ВРЕМЕ, И СЛЕД АТЕНТАТА.

Брилянтни източници на АФЕРА СА КАТЕГОРИЧНИ, ЧЕ АКО НА НЯКОЙ ПРОКУРОР МУ СТИСНЕ ДА БРЪКНЕ В ЦЯЛАТА ХРОНОЛОГИЯ, ДЕЙСТВИЯ И „МЕРОПРИЯТИЯ”, ВЪРШЕНИ В ДАНС, ВЪВ ВРЪЗКА С АТЕНТАТА В „САРАФОВО”, НЕ САМО ЩЕ СЕ ХВАНЕ ЗА ГЛАВАТА, НО И В АГЕНЦИЯТА ЗА СИГУРНОСТ ЩЕ СЕ НАЛОЖИ САТРАПНА ЧИСТКА.

Милионите от Фонд „Научни изследвания” са влезли в ДАНС и са ИЗПОЛЗВАНИ ЗА ПОДСЛУШВАНЕ.

По това време дирекцията, която се занимава с подслушването в ДАНС, оглавява Цветан Китов. Цинизмът е, че днес същият Цветан Китов е назначен от правителството на Орешарски като шеф на ДАТО, което се занимава също с подслушването и външното наблюдение.

По каква схема са преминали евро-парите в ДАНС и дали това не е ставало чрез Библиотеркарския универститет, е наложително прокуратурата да провери издъно.

Факт е обаче, че в ДАНС, по меко казано СТРАНЕН НАЧИН, КУП ВИСШИ СЛУЖИТЕЛИ, СВЪРЗАНИ С ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ И ИВАН ДРАШКОВ, СА ВЗЕЛИ „ДОКТОРСКИ” ТИТЛИ И СА УЧИЛИ, КОГАТО СА БИЛИ В ДАНС, В СЪЩИЯ БИБЛИОТЕКАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ.

Самият Цветлин Йовчев и той се пъчи като „хабилитирано лице”, което дори изнася лекции в учебното заведение с ректор Стоян Денчев, близък едновременно до Илия Павлов и Ахмед Доган.

Сегашната шефка в ДАНС на дирекция, която иначе трябва уж да бори корупцията, също се „хабилитира” в Библиотекарския, като близка на Йовчев.

Началник кабинета на Цветлин Йовчев – Георги Великов също влиза в кръга на „библиотекарите”. Ако се направи щателна проверка ще стане ясно, че всички Цветлинйовчевци са “спецове” в библиотекарството, направени като “хабилитирани лица”.

Както вече писа АФЕРА шефът на ДАТО Цветан Китов, известен като Гърбушко в ДАНС, е отговарял там за подслушването. Парите от Фонд „Научни изследвания”, които са били ползвани за подслушване влизат под обсега на Китов, който е бивш  пожарникар, бил е пред уволнение в СДОТО към 2006-2007 г., но шефовете му решават, че може и те загазят покрай него и смотават проверката. Спасен е по онова време от Цветлин Йовчев, който го изтегля в НСС, а в СДОТО се почерпили, че се отървали от Китов.

Китов е абсолютно протеже на Йовчев и е отговорен е за всички незаконни СРС -та по това време.

Георги Великов пък (Мангасариян, Мармалада) е шеф на кабинета на Йовчев. В ДАНС Великов се слави с това, че никой не знае колко жени и деца има, живее скитнически живот и е завлякъл  много хора с пари. В ДАНС е имало проверка, която установява, че е забравил да върне 30-40 000 лв. служебни пари за година.  При връщането си като председател на ДАНС от Бойко Борисов, Цветлин Йовчев се опитва да принуди служителите да оттеглят показанията си, срещу Великов, че уж били давани по принуда. Повечето от служителите отказват да го направят и напускат Агенцията.

По времето, в което евро-парите са налети в ДАНС, дъщерята на тогавашния шеф на Фонд „Научни изследвания” Рангел Гюров е назначена в ДАНС и само за две – три години прави шеметна „кариера”.

Така на практика, точно онези – висшите служители на ДАНС, които трябва да следят стриктно дали се злоупотребява с евро-парите, влизащи в България, са ги ползвали за … подслушване.

Днес същите тези „библиотекари” и „хабилитирани лица” оглавяват МВР, ДАНС и ДАТО, протектирани и набутани в правителството на Орешарски от „кукловодите” в лицето на кръговете на Доган, Станишев, Първанов и Бойко Борисов.

Да видим дали прокуратурата ще се направи на глуха и няма, когато трябва да удари ДЕЙСТВАЩ ВЪТРЕШЕН МИНИСТЪР И ДЕЙСТВАЩИ ЩЕФОВЕ НА ДАНС, или „чехския модел” е немислим за нея, поради непробиваемостта на родната СИМБИОЗА.

Afera.bg

Престъпно скалъпване на Младен Михалев – Маджо като „поръчител на убийството на Емил Кюлев, което Маджо бил поръчал на Петър Стоянов – Сумиста”, е дело на четирима служители от ГДБОП, които са оказали натиск върху подсъдимия по делото „килъри” Георги Вълев в Бургаския затвор чрез свой агент – затворник „камерник”. Делото „килъри” предстои да бъде гледано на втора инстанция, а надзора по него извършва зам-главният прокурор Ася Петрова. Сигнал за шокиращия престъпен опит от страна на служители на ГДБОП за пореден път, под наблюдаващия поглед на прокурор Ася Петрова, да фабрикуват „поръчители на убийство” по делото „килъри”, АФЕРА получи на 24 юни т.г. АФЕРА моментално сигнализира висши представители на българската прокуратура. 16 дни умишлено не разгласихме информацията, за да дадем време да бъдат заковани полицаите.

На 24 юни т.г. АФЕРА получи сигнал, че антимафиоти осъществяват престъпна схема по фабрикуване и скалъпяване на НЕИСТИННИ ПОКАЗАНИЯ, в които трябва да бъде посочен Младен Михалев – Маджо като поръчител на убийството на бизнесмена Емил Кюлев, като „Маджо поръчал убийството на подсъдимия по делото „килъри” Петър Стоянов – Сумиста”.

Делото „килъри” е любимото дело на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, а наблюдаващ прокурор по него е Ася Петрова, впоследствие издигната до заместник – главен прокурор на републиката. Преди седмици зам-главният прокурор Ася Петрова бе командирована от главния прокурор Сотир Цацаров в Шумен, за да си довърши „нещата” по делото „килъри”.

Мотивите по доживотните присъди по делото „килъри” излязоха преди дни, написани от шуменския съдия Димчо Луков и предстои делото да бъде гледано на втора инстанция във Варненския апелативен съд.

След прочитането на доживотните присъди по делото „килъри” правителството на ГЕРБ назначи като експерти съпругата и синът на съдия Димчо Луков в Областните управи в Шумен и Варна.

Очевидно за да подсилят делото „килъри” пред втора инстанция с нови „безспорни доказателства” от 21 юни т.г. влиза в ход престъпна схема на служители на ГДБОП, за която в качеството си на наблюдаващ прокурор по делото – Ася Петрова трябва да е наясно. А ако не е – още по-зле.

След произнасянето на доживотна присъда по делото „килъри” подсъдимият Георги Вълев лежи в Бургаския затвор. Вълев лежи във втора зона в затвора, която е с повишена сигурност, в един коридор с карцера и временно изолираните от свобода. От временно изолираните от свобода лежащите във „втора зона” са отделени с решетка, но имат достъп с тях както в коридора, така и на „каре”.

Така е осъществен контакта между следствения Дечко Стефанов Деков и „килъра” Георги Вълев.

На 21 юни т.г., петък, към 19 часа, Дечко Стефанов Деков осъществява контакт с Георги Вълев като му казва, че има да му съобщи нещо и отлага разговора за следващия ден – 22 юни, събота, на „карето” от 13,30 часа до 14,30 часа.

На следващия ден Вълев казва на Деков, че няма нищо против да го изслуша, но Дечко Деков отлага отново разговора за следващия ден, пак на „карето”. Привечер същият ден, към 19 часа обаче, решава да проведе разговора с Вълев.

Пред Георги Вълев – Дечко Стефанов Деков казва, че на 21 юни т.г. през деня е имал среща с двама служители на ГДБОП от София, с които са били още двама антимафиоти от РЗБОП – Бургас, които Деков твърди, че познава.

Антимафиотите искат от Дечко Стефанов Деков да предаде от тяхно име на Георги Вълев, че му предлагат да стане „свидетел” по едно убийство – това на Емил Кюлев. В замяна бопаджиите предлагат на „килъра” Георги Вълев да го направят защитен свидетел, да го изведат в чужбина и да го устроят, в която точка на света посочи.

Георги Вълев пита очевадния „камерник” Дечко Деков какво точно трябва да свидетелства срещу тези обещани екстри, а Деков отговаря, че от Вълев се иска да свидетелства, „че Младен Михалев – Маджо бил поръчал на Пешо Сумиста убийството на Емил Кюлев”.

Първата реакция на Вълев е, че ченгетата „са луди”, но на финала на разговора умишлено оставя вратичката отворена, казвайки на „камерника” да предаде на антимафиотите, че ще помисли и ще им даде отговор.

След разговора с Дечко Деков, Георги Вълев предава на адвоката си Лъчезар Таков какво се е случило и адвокат Таков пристига в Бургаския затвор на 24 юни т.г. към 14 часа. Разбират се да кажат на посредника Деков да предаде на антимафиотите да осъществят връзка с адвоката на Вълев във връзка с подробностите от предложението им.

Същата вечер Георги Вълев предава това на Дечко Деков, а Деков му отговаря, че вече е предал първоначалните думи на Вълев на бопаджиите, че ще си помисли.

Антимафиотите казват на Деков да предаде на Георги Вълев, че искат директна среща с Вълев, на която Вълев да направи предложението за това лъжесвидетелстване. Деков предава дословно „инструктажа” на ченгетата: “Нали разбираш, че разговора ще бъде записан, затова от теб трябва да излезе инициативата да дадеш тези показания.”

Вълев казва на Деков да им предаде да се срещнат с адвоката му. Това става на 25 юни т.г.

След като АФЕРА получи сигнала за тази престъпна схема, движена от служители на ГДБОП по делото „килъри”, МОМЕНТАЛНО алармирахме висши представители на българската прокуратура.

Поради дългогодишния ни опит в разследващата журналистика и оперативната ни работа по подобни дела и престъпните схеми по тяхното скалъпване с лъжливи показания, фабрикувани от антимафиоти в комбина с прокурори, брилянтно бяхме наясно, че никога служителите на ГДБОП няма да поискат, или да отидат на среща с който и да е адвокат, още по-малко в случая с този на Георги Вълев.

Целта в такива случаи е на директен контакт и по схемата след натиск, притискане или обещани супер – екстри „сам” да предложиш да подпишеш ИЗФАБРИКУВАНИТЕ ИЗМИСЛЕНИ ПОКАЗАНИЯ, които по делото ще бъдат представени като „истинни”.

Откланянето към адвокат беше кауза – пердута. Затова и незабавно алармирахме върховете на прокуратурата. След подаването на сигнала от страна на АФЕРА към висшите етажи на родната прокуратура, на 25 юни т.г. самият Георги Вълев пише лично сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров, защото: „За това престъпно предложение сигнализирам Вас, тъй като на друг нямам доверие, въпреки, че не Ви познавам. Имам Ви доверие от публичните Ви прояви. Вие най-добре знаете какво трябва да се предприеме в тази ситуация. Готов съм да окажа пълно съдействие.”

16 дни АФЕРА умищлено задържа публикуването на тази информация с единствената цел да не попречи на заковаването на въпросните служители на ГДБОП, както и на прокурорката, която е с надзор по делото „килъри” Ася Петрова.

На 4 юли т.г. бопаджиите, очевидно усетили /или предупредени/ за Жегата около тях, предизвикват обиск в килията на Георги Вълев и изземват телефон, който притежава. За всички онези, които са наясно – телефони в затвора нямат само онези, които не са пожелали. Телефоните охотно се оставят в ръцете на затворниците от полицаите, тъй като чрез тях те са под „контрол” и СРС.

На 5 юли т.г. към контролирани от служителите на ГДБОП и от Ася Петрова сайтове е подадена „контролирана” манипулативна информация за делото „килъри”, в която се описва как Васко Кеца „се правел на болен”, а Георги Вълев му взели GSM-а. Целта е манипулативно подгряване на съда преди втора инстанция, както и изпреварващо действие на бопаджиите, които очевидно са усетили, че са прихванати в подготовката на престъпната схема за фабрикуване на нови „килъри”. Този път в лицето и на Маджо.

АФЕРА за съжаление няма никакви други функции освен като рупор на истината. Ние можем да си вършим работата единствено като разследващи журналисти. За огромно наше съжаление нямаме възможността ние да проведем РЕАЛИЗАЦИЯ, защото ако имахме – със сигурност за ШЕСТНАЙСЕТ ДНИ АНТИМАФИОТИТЕ И ПРОКУРОРКАТА ИМ ЩЯХА ВЕЧЕ ДА СА В АРЕСТА.

Страшната реалност в този случай бе, че имаше момент, в който бяхме в абсолютен цайтнот – да няма в тази държава една институция, в която да нямаш съмнения, че подавайки и подобна информация няма умишлено да я прецака.

Бяхме принудени да играем вабанк и в известна степен „на сляпо” доверие. Подробностите ще спестим засега.

АФЕРА настоява да бъдат осигурени възможности и ресурс за опазване сигурността както на Георги Вълев, така и на негови близки. Също така и на лицето Дечко Деков.

Като финал засега ще добавим само, че малко преди да падне от власт правителството на ГЕРБ ексвътрешният министър Цветан Цветанов, който е в изключително топла връзка с прокурор Ася Петрова, в поредица от интервюта и изявления с доволна физиономия загатваше как предстои „разкриване на поръчителите на убийството на Емил Кюлев”.

Ето така разкриват убийства ГДБОП и някои прокурори, които колкото повече фабрикуват дела, толкова повече се издигат в кариерата – този път на косъм бе да изгори Младен Михалев – Маджо като „измислен поръчител” на убийството на Емил Кюлев.

АФЕРА си свърши работата по предотвратяване на тази престъпна схема от страна на ченгета и прокурор.

Колко си свършиха работата СЛЕД АФЕРА другите институции, вие преценете сами.

Веселина Томова

На 9 юли 2013 година АФЕРА публикува разследването си: „АНТИМАФИОТИ В ПРЕСТЪПНА СХЕМА ФАБРИКУВАТ МАДЖО КАТО ПОРЪЧИТЕЛ НА УБИЙСТВОТО НА ЕМИЛ КЮЛЕВ.ОБЕЩАВАТ ЧУЖБИНА И ПАРИ СРЕЩУ ИЗМИСЛЕНИ ПОКАЗАНИЯ, КОИТО ДА ПОДПИШЕ „КИЛЪРА” ГЕОРГИ ВЪЛЕВ.” Моментално след осветяването на престъпленията, вършени от ченгета, под надзора на зам-главния прокурор Ася Петрова, бе активиран журналист, известен с ДС – прозвището си „Академика”, който изля кофи с помия върху сайта АФЕРА и ни обяви за луди и едва ли не престъпници на ниво с „килърите”. Докато „Академика” изпълняваше поръчката на престъпниците – ченгета, както впрочем го прави преди години и в „Опасните”, прокуратурата тихо работи по случая, а лицето, което ПОРЪЧКОВО ТРЯБВАШЕ ДА СКЛОНИ ЛЪЖЛИВИ ПОКАЗАНИЯ СРЕЩУ МАДЖО, вече е разпитван и е дал своите ПОКАЗАНИЯ ЗА ПОЛИЦЕЙСКО – ПРОКУРОРСКАТА ПРЕСТЪПНА СХЕМА.

След мръснишката поръчка, която изпълни „Академика” в истеричен опит да омаловажи разследването на АФЕРА и да изкара журналистката Веселина Томова луда и шизофренична, с нескопосан опит да влязат в „активното мероприятие” се упражниха и от в. Уикенд.

Те пък – хонораро-плащачите на същия „Академик”, който графомански се излиява всяка седмица по скучно –аналитични въпроси на страниците на таблоида им, ПРЕПИСАХА ИНФОРМАЦИЯТА ОТ РАЗСЛЕДВАНЕТО НА „АФЕРА”, МАНИПУЛАТИВНО Я ИЗКРИВИХА и излязоха с идиотското заглавие: „Маджо поръчал на „Килърите“ да гръмнал Емил Кюлев”.

На 9 юли 2013 година АФЕРА публикува разследването си „АНТИМАФИОТИ В ПРЕСТЪПНА СХЕМА ФАБРИКУВАТ МАДЖО КАТО ПОРЪЧИТЕЛ НА УБИЙСТВОТО НА ЕМИЛ КЮЛЕВ.ОБЕЩАВАТ ЧУЖБИНА И ПАРИ СРЕЩУ ИЗМИСЛЕНИ ПОКАЗАНИЯ, КОИТО ДА ПОДПИШЕ „КИЛЪРА” ГЕОРГИ ВЪЛЕВ.”

Припомняме фактите в него:

„Престъпно скалъпване на Младен Михалев – Маджо като „поръчител на убийството на Емил Кюлев, което Маджо бил поръчал на Петър Стоянов – Сумиста”, е дело на четирима служители от ГДБОП, които са оказали натиск върху подсъдимия по делото „килъри” Георги Вълев в Бургаския затвор чрез свой агент – затворник „камерник”. Делото „килъри” предстои да бъде гледано на втора инстанция, а надзора по него извършва зам-главният прокурор Ася Петрова. Сигнал за шокиращия престъпен опит от страна на служители на ГДБОП за пореден път, под наблюдаващия поглед на прокурор Ася Петрова, да фабрикуват „поръчители на убийство” по делото „килъри”, АФЕРА получи на 24 юни т.г. АФЕРА моментално сигнализира висши представители на българската прокуратура. 16 дни умишлено не разгласихме информацията, за да дадем време да бъдат заковани полицаите.

На 24 юни т.г. АФЕРА получи сигнал, че антимафиоти осъществяват престъпна схема по фабрикуване и скалъпяване на НЕИСТИННИ ПОКАЗАНИЯ, в които трябва да бъде посочен Младен Михалев – Маджо като поръчител на убийството на бизнесмена Емил Кюлев, като „Маджо поръчал убийството на подсъдимия по делото „килъри” Петър Стоянов – Сумиста”.

Делото „килъри” е любимото дело на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, а наблюдаващ прокурор по него е Ася Петрова, впоследствие издигната до заместник – главен прокурор на републиката. Преди седмици зам-главният прокурор Ася Петрова бе командирована от главния прокурор Сотир Цацаров в Шумен, за да си довърши „нещата” по делото „килъри”.

Мотивите по доживотните присъди по делото „килъри” излязоха преди дни, написани от шуменския съдия Димчо Луков и предстои делото да бъде гледано на втора инстанция във Варненския апелативен съд.

След прочитането на доживотните присъди по делото „килъри” правителството на ГЕРБ назначи като експерти съпругата и синът на съдия Димчо Луков в Областните управи в Шумен и Варна.

Очевидно за да подсилят делото „килъри” пред втора инстанция с нови „безспорни доказателства” от 21 юни т.г. влиза в ход престъпна схема на служители на ГДБОП, за която в качеството си на наблюдаващ прокурор по делото – Ася Петрова трябва да е наясно. А ако не е – още по-зле.

След произнасянето на доживотна присъда по делото „килъри” подсъдимият Георги Вълев лежи в Бургаския затвор. Вълев лежи във втора зона в затвора, която е с повишена сигурност, в един коридор с карцера и временно изолираните от свобода. От временно изолираните от свобода лежащите във „втора зона” са отделени с решетка, но имат достъп с тях както в коридора, така и на „каре”.

Така е осъществен контакта между следствения Дечко Стефанов Деков и „килъра” Георги Вълев.

На 21 юни т.г., петък, към 19 часа, Дечко Стефанов Деков осъществява контакт с Георги Вълев като му казва, че има да му съобщи нещо и отлага разговора за следващия ден – 22 юни, събота, на „карето” от 13,30 часа до 14,30 часа.

На следващия ден Вълев казва на Деков, че няма нищо против да го изслуша, но Дечко Деков отлага отново разговора за следващия ден, пак на „карето”. Привечер същият ден, към 19 часа обаче, решава да проведе разговора с Вълев.

Пред Георги Вълев – Дечко Стефанов Деков казва, че на 21 юни т.г. през деня е имал среща с двама служители на ГДБОП от София, с които са били още двама антимафиоти от РЗБОП – Бургас, които Деков твърди, че познава.

Антимафиотите искат от Дечко Стефанов Деков да предаде от тяхно име на Георги Вълев, че му предлагат да стане „свидетел” по едно убийство – това на Емил Кюлев. В замяна бопаджиите предлагат на „килъра” Георги Вълев да го направят защитен свидетел, да го изведат в чужбина и да го устроят, в която точка на света посочи.

Георги Вълев пита очевадния „камерник” Дечко Деков какво точно трябва да свидетелства срещу тези обещани екстри, а Деков отговаря, че от Вълев се иска да свидетелства, „че Младен Михалев – Маджо бил поръчал на Пешо Сумиста убийството на Емил Кюлев”.

Първата реакция на Вълев е, че ченгетата „са луди”, но на финала на разговора умишлено оставя вратичката отворена, казвайки на „камерника” да предаде на антимафиотите, че ще помисли и ще им даде отговор.

След разговора с Дечко Деков, Георги Вълев предава на адвоката си Лъчезар Таков какво се е случило и адвокат Таков пристига в Бургаския затвор на 24 юни т.г. към 14 часа. Разбират се да кажат на посредника Деков да предаде на антимафиотите да осъществят връзка с адвоката на Вълев във връзка с подробностите от предложението им.

Същата вечер Георги Вълев предава това на Дечко Деков, а Деков му отговаря, че вече е предал първоначалните думи на Вълев на бопаджиите, че ще си помисли.

Антимафиотите казват на Деков да предаде на Георги Вълев, че искат директна среща с Вълев, на която Вълев да направи предложението за това лъжесвидетелстване. Деков предава дословно „инструктажа” на ченгетата: “Нали разбираш, че разговора ще бъде записан, затова от теб трябва да излезе инициативата да дадеш тези показания.”

Вълев казва на Деков да им предаде да се срещнат с адвоката му. Това става на 25 юни т.г.

След като АФЕРА получи сигнала за тази престъпна схема, движена от служители на ГДБОП по делото „килъри”, МОМЕНТАЛНО алармирахме висши представители на българската прокуратура.

Поради дългогодишния ни опит в разследващата журналистика и оперативната ни работа по подобни дела и престъпните схеми по тяхното скалъпване с лъжливи показания, фабрикувани от антимафиоти в комбина с прокурори, брилянтно бяхме наясно, че никога служителите на ГДБОП няма да поискат, или да отидат на среща с който и да е адвокат, още по-малко в случая с този на Георги Вълев.

Целта в такива случаи е на директен контакт и по схемата след натиск, притискане или обещани супер – екстри „сам” да предложиш да подпишеш ИЗФАБРИКУВАНИТЕ ИЗМИСЛЕНИ ПОКАЗАНИЯ, които по делото ще бъдат представени като „истинни”.

Откланянето към адвокат беше кауза – пердута. Затова и незабавно алармирахме върховете на прокуратурата. След подаването на сигнала от страна на АФЕРА към висшите етажи на родната прокуратура, на 25 юни т.г. самият Георги Вълев пише лично сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров, защото: „За това престъпно предложение сигнализирам Вас, тъй като на друг нямам доверие, въпреки, че не Ви познавам. Имам Ви доверие от публичните Ви прояви. Вие най-добре знаете какво трябва да се предприеме в тази ситуация. Готов съм да окажа пълно съдействие.”

16 дни АФЕРА умищлено задържа публикуването на тази информация с единствената цел да не попречи на заковаването на въпросните служители на ГДБОП, както и на прокурорката, която е с надзор по делото „килъри” Ася Петрова.

На 4 юли т.г. бопаджиите, очевидно усетили /или предупредени/ за Жегата около тях, предизвикват обиск в килията на Георги Вълев и изземват телефон, който притежава. За всички онези, които са наясно – телефони в затвора нямат само онези, които не са пожелали. Телефоните охотно се оставят в ръцете на затворниците от полицаите, тъй като чрез тях те са под „контрол” и СРС.

На 5 юли т.г. към контролирани от служителите на ГДБОП и от Ася Петрова сайтове е подадена „контролирана” манипулативна информация за делото „килъри”, в която се описва как Васко Кеца „се правел на болен”, а Георги Вълев му взели GSM-а. Целта е манипулативно подгряване на съда преди втора инстанция, както и изпреварващо действие на бопаджиите, които очевидно са усетили, че са прихванати в подготовката на престъпната схема за фабрикуване на нови „килъри”. Този път в лицето и на Маджо.

АФЕРА за съжаление няма никакви други функции освен като рупор на истината. Ние можем да си вършим работата единствено като разследващи журналисти. За огромно наше съжаление нямаме възможността ние да проведем РЕАЛИЗАЦИЯ, защото ако имахме – със сигурност за ШЕСТНАЙСЕТ ДНИ АНТИМАФИОТИТЕ И ПРОКУРОРКАТА ИМ ЩЯХА ВЕЧЕ ДА СА В АРЕСТА.

Страшната реалност в този случай бе, че имаше момент, в който бяхме в абсолютен цайтнот – да няма в тази държава една институция, в която да нямаш съмнения, че подавайки и подобна информация няма умишлено да я прецака.

Бяхме принудени да играем вабанк и в известна степен „на сляпо” доверие. Подробностите ще спестим засега.

АФЕРА настоява да бъдат осигурени възможности и ресурс за опазване сигурността както на Георги Вълев, така и на негови близки. Също така и на лицето Дечко Деков.

Като финал засега ще добавим само, че малко преди да падне от власт правителството на ГЕРБ ексвътрешният министър Цветан Цветанов, който е в изключително топла връзка с прокурор Ася Петрова, в поредица от интервюта и изявления с доволна физиономия загатваше как предстои „разкриване на поръчителите на убийството на Емил Кюлев”.

Ето така разкриват убийства ГДБОП и някои прокурори, които колкото повече фабрикуват дела, толкова повече се издигат в кариерата – този път на косъм бе да изгори Младен Михалев – Маджо като „измислен поръчител” на убийството на Емил Кюлев.

АФЕРА си свърши работата по предотвратяване на тази престъпна схема от страна на ченгета и прокурор.

Колко си свършиха работата СЛЕД АФЕРА другите институции, вие преценете сами.”

За сведение на „Академика” и „Уикенд” прокуратурата работи по случая, изнесен в АФЕРА,  а „камерника”, описан от „Академика” като „дебел циганин”, с което пък показа колко елементарно се издава как му наливат думите ПРОБИТИТЕ И ПРОДАЖНИ ЧЕНГЕТА – Дечко Деков вече е дал показания, в които описва по какъв начин е бил каран да уговаря СКАЛЪПЕНИ И ЛЪЖЛИВИ ПОКАЗАНИЯ ОТНОСНО МАДЖО И „КИЛЪРИТЕ”.

Дечко Деков е и още по-словоохотлив пред прокуратурата – как ЛИЧНО  е трябвало под диктовката на бопаджиите, които пък са под надзора по делото „килъри” на зам-главния прокурор Ася Петрова, да дава измислени показания срещу „килъра” Георги Вълев.

По образуваната преписка има и други лица, които предстоят да дадат показания за терор и заплахи, осъществени от приятелката на Цветан Цветанов – прокурорката Ася Петрова.

Преписвачите – манипулатори от „Уикенд”, които са написали „умопомрачителното”, но НЕСЛУЧАЙНО: „Основателят на СИК Младен Михалев – Маджо сензационно може да бъде привлечен като обвиняем в процеса срещу бандата за поръчкови убийства „Килърите“, е наложително веднага да посетят офиса на Делян Пеевски, който да им удари яки глоби както за „автора” им „Академика”, така и за мръсните манипулации, които са написали, крадейки текста на АФЕРА.

Ако, разбира се, материалът не е поръчка на самия Пеевски.

АФЕРА е изключително хладнокръвна, когато се налага, но „академиците” не трябва да имат никакво съмнение, че още не сме изнесли цялата хронология по оста „Пеевски – прокуратурата”.

И още нещо: когато АФЕРА захапе като питбул едно разследване, не правим „академически” анонимно “опасните”, за да наливаме там продиктувани педофилски мръсотии на пробити ченгета, които да обявяваме за „герои”.

Гоним истината докрай. И ако някой се опита да се заиграе на “сляпа баба” – нямаме таван, нито прошка.

И нито ни пука от Цацаров, нито от Пеевски, нито от на Ася Петрова любовника. Най не ни пука от продажните бопаджии.

КОЙТО Е ТРЪГНАЛ ДА ЦАКА „АФЕРА”, ВСЕ Е ОСТАНАЛ КАПО.

Afera.bg

Потресаваща престъпна схема разкри АФЕРА, в която са оплетени бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, наблюдаващият прокурор по делото „килъри” и понастоящем заместник – главен прокурор Ася Петрова и бившият зам-шеф на ГДБОП Валентин Цоновски. Още през 2010 година, при задържането на един от „килърите” по любимото дело на Цветанов – П. С., Цоновски, Ася Петрова и Цветан Цветанов са подходили към него с ГОТОВИ, НАПИСАНИ, НЕИСТИННИ ПОКАЗАНИЯ, като му е предлагано да ги подпише, след което да бъде измъкнат от делото и да излезе „чист”. Според СКАЛЪПЕНИТЕ ПОКАЗАНИЯ на Петрова, Цветанов и Цоновски „банкерът Цветан Василев е поръчал на П.С. и негова група да убие Иво Прокопиев”. Още от онзи момент очевадно Цветанов е целял двоен ефект – едновременно да удари Цветан Василев и с подобни показания да го рекетира, и да държи Прокопиев едва ли не, че „го е спасил” от „убийство”.

Схемата бе разкрита пред АФЕРА от изключително брилянтни източници, запознати с нея.

АФЕРА апелира към главния прокурор Сотир Цацаров незабавно да бъде разпитан П.С., като АФЕРА е готова да съдейства на прокуратурата с информацията, която разполага.

В показанията – написани предварително е била описана схема, според която П.С. е бил нает заедно с група за да убие олигарха Иво Прокопиев, като поръчката за това била дадена от банкера Цветан Василев. В скалъпените писмени показания е било подробно обяснено как „поръчката” била заради това, че голяма част от държавните пари, които били в банката на Цветан Василев трябвало да преминат в близки банки до Прокопиев и затова той ставал мишена на „килърите”.

Въпреки щедрите обещания и гаранции да бъде измъкнат от делото „килъри”, П.С. отказва да даде подобни показания.

Във времето нататък обаче, очевидно подгрят, Иво Прокопиев напуска България и заминава в Сингапур. По онова време в медиите контролирано излязоха информации, че живота и сигурността му били заплашени.

С поредната мръсна схема на фалшиви показания по едно от „знаковите” любими дела на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов лъсва как всъщност той е искал още през 2010 година да държи под пряк контрол – рекет Цветан Василев и Иво Прокопиев едновременно. Единият – като го направи “поръчител на убийство”, а другият – като го “спаси”.

Както вече АФЕРА първа разкри, наскоро същите „сценаристи” по делото „килъри” направиха опит да приложат подобно упражнение – този път спрямо друг подсъдим по делото „Килъри” – Георги Вълев, който пък бе каран да подписва лъжливи показания, че Младен Михалев – Маджо бил „поръчал” убийството на Емил Кюлев.

АФЕРА призовава прокуратурата да образува проверка по случая и да разпита П.С. за начина, по който се е искало от него да натопи банкера Цветан Василев като „поръчител на убийството на Иво Прокопиев”.

Afera.bg

„На 26.06.2013 година е постъпила информация за проведена среща (преди около десет дни) в гр. Пазарджик между Георги Великов и началник сектор на БОП в града –Георги Грозданов. Двамата са в изключително близка връзка. Грозданов бе задържан на 16.06.2010 г. при акция на Дирекция „Вътрешна сигурност” и  СГ Прокуратура заради постъпили сигнали за подкуп, изнудване и нарко разспространение от Грозданов и служители на БОП – Пазарджик. При извършените оперативно-следствени действия в служебната каса на Георги Грозданов са открити около 2 кг.кокаин.” На 25.08 2013 година в заведение, в Пазарджик, се провежда нова среща между Грозданов, Георги Великов, Тодор Костадинов и протежето им Димитър Коев.

От първия ден на назначаването за вътрешен министър и вицепремиер в правителството на Пламен Орешарски, АФЕРА алармира, че този кабинет ще бъде самосвален, благодарение на „спец” качествата и маниерите на интрига от страна на Цветлин Йовчев.

Брилянтни източници на АФЕРА са категорични, че Цветлин Йовчев вече е в перманентно състояние на съзнанието, че ще е бъдещ премиер на държавата.

На 25 август 2013 година в заведение, находящо се в гр. Пазарджик за пореден път е проведена среща между Георги Грозданов, Георги Великов, Тодор Костадинов и тяхното протеже Димитър Коев.

Коев е известен в средите на спец.ченгетата като съдържател на заведения. Според секретна информация, която притежава АФЕРА, този кръг върви с бодра стъпка по пътя на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и изгражда нова репресивна структура за рекет и изнудване над неудобните.

Георги Великов е началник на кабинета на министъра на МВР Цветлин Йовчев. Както е известно Йовчев бе шеф на ДАНС, където бе ръкоположен за такъв лично от експремиера Бойко Борисов.

Георги Великов е от кръга на Йовчев в ДАНС. Георги Великов се подвизаваше последно в ДАНС като началник на „контраразузнаване”.

АФЕРА публикува получена в редакцията „справка”, която описва взаимовръзките между „партньорите” на вътрешния министър Цветлин Йовчев:

 „С    П    Р    А    В    К    А

ОТНОСНО: Лицето Георги Димитров Великов

     Геори Димитров Великов е роден на 26.01.1964 година в гр. Пазарджик. Според автобиографичната му справка, през 1985 година се е дипломирал от ВНВУ „В.Левски” в гр.Велико Търново със специалност инжeнер. Няколко години до 1993 година отбива военната си служба в различни поделения на МО. В този период е вербован като агент по линия на ДС. Името на Георги Великов бе обявено от Комисията по досиетата през 2010 г. като агент на бившата Държавна сигурност. Той е вербуван от оперативния работник Стойко Генчев през 1991 г. Шефът на кабинета на Йовчев е агент на ДС, ВКР-отдел за КСВ, като е работел под псевдоним “Кирязев”, пише още в съобщението на Комисията по досиетата. Полето за снемане от отчет стои празно.

        През 1993 година Георги Великов  преминава на работа в Национална Служба „Сигурност”. Последователно е заемал всички експертни длъжности по линия на контраразузнаването в НСС –МВР. През 2001 година с подаването на оставка от ген. А.Атанасов и назначаването на Иван Драшков за временно изпълняващ длъжността директор на НСС, Великов е приобщен към неговият „клуб по интереси” – термин използван от служители на ДАНС. С подкрепата на  Драшков и Веселин Марков през 2003 година, Великов е повишен в длъжност началник сектор, а малко по-късно става началник отдел в същото направление. Колегите му го определят като изключително нечистоплътен в отношенията си човек (за четири години е съжителствал с три различни жени). Великов е изключително амбициозен, арогантен и силно комерсиален човек.

      През 2008 година Иван Драшков го издига за директор на дирекция „Контраразузнаване”. През този период Великов се замесва в редица скандали свързани с тежки финансови злоупотреби и злоупотреба със служебно положение ( Публикации в сайт„Афера” – 2009 год.).

      След сформирането на ДАНС, новият  председател на Държавната Агенция – Петко Сертов разпорежда вътрешна проверка срещу Великов. За период от една година Георги Великов буквално е смачкан и е поканен да се пенсионира. Причината е, че служителите на ДАНС  Г. Великов, Марио Трифонов /н-к отдел в д-я „Д”ДАНС и Тодор Костадинов (от скоро директор ДВС) през 2009год. са били разследвани за това, че отклонили около 50 000 лв., изписани по ДОО. С парите са закупили старо училище и стари къщи в гр. Кнежа, Област Плевен. Проверката е спряна от Цв.Йовчев.  Къщите и училището са отремонтирани и продадени на чужди граждани. Бащата на Трифонов е бивш член на апелативен съд гр.Враца, към момента е ръководител на Районен съд в гр. Козлодуй. Към групата спада и Симо Михов – преподавател във ВИПОНД ( преди служител на НСС). Групата се  занимава и с дърводобив.

     След идването на власт на политическа партия „ГЕРБ”, възстановяването на Иван Драшков и Веселин Марков на служба, както и избирането на Цветлин Йовчев за председател на ДАНС, спасяват Великов от дисциплинарно уволнение. В началото на 2010 година, проверката срещу Великов е прекратена и той е издигнат за Главен Директор на Дирекция „Контраразузнаване”.

       На 26.06.2013 година е постъпила информация за проведена среща (преди около десет дни) в гр.Пазарджик между Георги Великов и началник сектор на БОП в града –Георги Грозданов. Двамата са в изключително близка връзка. Грозданов бе задържан на 16.06.2010г. при акция на Дирекция „Вътрешнасигурност” и  СГПрокуратура заради постъпили сигнали за подкуп, изнудване и нарко разспространение от Грозданов и служители на БОП-Пазарджик. При извършените оперативно-следствени действия в служебната каса на Георги Грозданов са открити около 2 кг.кокаин.

      Поради близостта на Грозданов със Станимир Флоров, акцията на „Вътрешна сигурност” е посрещната с недоволство от ръководството на МВР и лично от Министър Цветанов. При последвал натиск върху съд и прокуратура от Цветан Цветанов и Главният секретар на МВР Калин Георгиев делото е прекратено, а Грозданов е възстановен на работа след като е осъдил прокуратурата за 20 хил.лева. Наличието на кокаин в служебната каса на Грозданов е оправдано от Калин Георгиев и прокуратурата с довода –„Кокаина е бил за учебни цели”.

      По време на разговора между двамата в Пазарджик, Великов поема ангажимент към Георги Грозданов , че до месец ще се разправи с Дирекция „Вътрешна сигурност” и по-специално с директор Румен Ганев и началника на отдел Кирил Златков.

      На 26.06.2013 година Румен Ганев е освободен от поста Директор на Дирекция „Вътрешна сигурност”.

      На 05.07.2013 година екип на „Инспекторат” – МВР започва проверка в отдел 01 на „Вътрешна сигурност” ръководен от Кирил Златков.

      Ръководителя на екипа Сашо Томов в разговор е споделил, че целта е отстраняването на Кирил Златков…”

Afera.bg

„В заключителната част на справката на ДАНС е отразен извод, според който група служители на МВР, ръководени от Антоний Странджев и Ваньо Танов – Добромир Иванов Кривошийски – началник сектор „Акцизна контрабанда” в ГДБОП – МВР, Росен Миленов, Валентин Николов Каменов, Ружа Нанова Сичанова и Атанас Емилов Атанасов – служители в същия сектор, Христо Атанасов Златков – началник на сектор „Международен тероризъм”, подпомагани от началника на отдел „Вътрешна сигурност” Диян Нанов и неговия подчинен Кирил Златков, имали отношение към системно извършване на злоупотреби, изразяващи се в „прикриване и манипулиране” на придобита оперативна информация, незаконно прилагане на СРС и „изнасяне” на класифицирана информация по водените оперативни дела и експлоатираните СРС.”

„В изпълнение на заповед per. № 1з-1309/09.07.2013 г. на министъра на вътрешните работи, комисия в състав: главен инспектор Стоян Димитров – ВНД началник на отдел КУД в дирекция „Инспекторат” – МВР, главен инспектор Румен Младенов -държавен инспектор в отдел КУД в дирекция „Инспекторат” – МВР и инспектор Васил Гогов – специалист в дирекция „Човешки ресурси” – МВР, извърши проверка в ГДБОП – МВР и СДОТО – МВР. Предмет на проверката са предприетите действия от ръководни или други служители на МВР във връзка с получена справка на ДАНС, съдържаща данни за неправомерни действия на служители от МВР.

С цел постигане на обективност и пълнота при изясняване на данните и с оглед документиране на обстоятелствата, относими към предмета на проверката, комисията провела срещи и приел писмени сведения от ВНД директор на ГДБОП ­МВР старши комисар Валентин Трифонов, зам.-директора на главната дирекция старши комисар Бранимир Братоев, комисар Евгени Цветков – началник отдел „Корупция” в ГДБОП – МВР, комисар Явор Колев – началник на отдел: „Трансгранична организирана престъпност” в ГДБОП – МВР, комисар Вероника Лихарска – началник на отдел „Сигурност на информацията” и служител ; сигурността на информацията в ОЕ „Централни структури” – МВР. Изискаха справки, копия от заповеди, описи, дневници и други документи от МВР централни структури, ГДБОП – МВР и СД ОТО – МВР.

Извършиха се проверки в електронните регистри на регистратурите в МВР и ГДБОП – МВР, както и в AИС” „Човешки ресурси”. Изискаха се и се прегледаха личните кадрови дела на действащите към момента служители, визирани в справката на ДАНС.

Въпросната справка на ДАНС е с анотация „Придобита информация и нерегламентирано изнасяне на класифицирана информация през 2008г”.

Това се чете в справка, получена в АФЕРА, която разкрива мръсния зловещ механизъм, по който ВЪТРЕ В СПЕЦСЛУЖБИТЕ РАЗЧИСТВАТ ПОЛИТИЧЕСКИ И ЛИЧНОСТНИ СМЕТКИ, ВЪРШЕЙКИ ЗАРАДИ „ВИСОКИТЕ ПАТРИОТИЧНИ ЦЕЛИ” ИСТИНСКИ КОРИСТНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ. ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, КОИТО ОБАЧЕ ГОДИНИ НАРЕД СА ПОТУЛВАНИ, С МЪЛЧАЛИВОТО СЪУЧАСТИЕ НА ГЛАВЕН ПРОКУРОР, ПРОКУРОРИ, МВР И ДАНС!

Нека първо обаче прочетем едно към едно справката и след това да поставим някои шокиращи въпроси към главния прокурор Сотир Цацаров:

„През 2008r. в общественото и медийно пространство се разпространяват дискове, които съдържат записи в резултат на които се развива и разраства скандал, следствие на който са отстранени Румен Петков и Валентин Петров от заеманите висши ръководни постове в МВР. Депутатът от ДСБ Атанас Атанасов получава въпросните записи в пощенската си кутия и сигнализира Прокуратурата за извършени закононарушения, като предоставя диск и справка на хартиен носител. Допълнително в общественото пространство се разпространяват копия на диск със записи от СРС. В тази връзка от Софийската военноокръжна прокуратура в края на месец март и началото на месец април 2008 г. възлага на ДАНС да извърши проверки относно нерегламентирано подслушване и изнасяне на класифицирана информация от МВР, както и на водени дела в ГДБОП по линия „Акцизна контрабанда”.

В резултат на извършената от ДАНС проверка е установено, че в отдел „Вътрешна сигуност” МВР от оперативен работник Кирил Златков е откритото ППО „Карелин” с обектАлександър Иванов, началник на сектор„Корупция в съдебната система” на основание получени данни за изтичане на информация и нерегламентирани контакти./бел. на АФЕРА – подчертаните пасажи са от редакцията/

На 08.08.2007г. по обекта са приложени СРС на телефони с номераползвани от Александър Иванов, засрок от 60 дни, продължено с 120 дни, което е експлоатирано в ДОТИ -София. През месец октомври 2007г. Антоний Странджев е преназначен в,,Жандармерия” МВР а на негово място за заместник директор наГДБОП е назначен Иван Иванов „Рилския”. Непосредствено след назначаването на последния за заместник директор,
със знанието на началник отдел ,,Bътpeшна сигурност” МВР Диян Нанов, Кирил Златков е пуснал друго СРС по отношение на лицето Александър Иванов като в искането е посочен мобилен телефон ползван от Иван Иванов „Рилски”. Нормално и логично е работата по второто искане за СРС да бъде възложена и разпределена на служители от ДОТИ, които обработват контролираните разговори по първото искане.

Въпреки това, експлоатацията на второто искане за СРС започва от 30.10.2007г. до 21.11.2007г., като по неясни причини е разпределено за работа в ОТИ – Смолян. Мероприятието е експлоатирано в продължение на 22 /двадесет и два/ дни, като в ППО „Карелин” няма налични съобщения от ДОТИ – МВР.

Паралелно с експлотацията, на второто искане за СРС, в сектор „Международен тероризъм” с началник на сектор Христо Златков, приближен до Добромир  Кривошийски  и  Антоний  Странджев,   нерегламентирано започват да подслушват телефон, използван от лицето Павел Славков,  за който  в ГДБОП е  имало информация,  че е  близък с Иван   Иванов    „Рилски”. При нерегламентираното експлоатиране на СРС от 30.10.2007г. до 06.11.2007г., отново е използвана горепосочената схема, при която в искането за прилагане на СРС е посочено лицето Цветан Танев, като е изписан телефонният номер, ползван от Павел Славков.

Във връзка с направено запитване от ДАНС към ДОТИ – МВР относно дали е прилагано СРС по отношение на лицата Павел Славков и Иван Иванов, от ДОТИ – МВР е изпратена справка в която е посочено, че спрямо двете лица не е прилагано СРС в периода 01.01.2006г. до 15.03.2008г. По отношение на телефоните от Иван Иванов и Павел Славков, от ДОТИ – МВР са изпратени справки, в които е посочено, че по отношение на тези телефони в ДОТИ – МВР е постъпило искане за използване на СРС по отношение на лицата Александър Иванов и Цветан Танев.

В хода на извършената проверка от Софийската военноокръжна прокуратура е установено, че диск със записаните разговори от СРС по отношение на Иван Иванов е предоставен на Диян Нанов началник на отдел „Вътрешна сигурност” –МВР от ОТИ- Смолян, с устно разпореждане на ръководството на ДОТИ – МВР. От проверката е видно, че служителят от ОТИ “Смолян, експлоатирал СРС по отношение на телефон, ползван от Иван Иванов „Рилски” е Стефан Димитров. Спрямо последният от Софийската военноокръжна прокуратура е разпоредено прилагане на СРС, с основание получени данни за изтичане на класифицирана информация.

В разговор между Димитров и Иван Стойчев Иванов, началник на сектор ОТИ – Смолян, последният съветва подчинения си да не се изпусне. Допълнително, в разговор със свои колеги, разтревожени от предстоящите разпити в Прокуратурата, Димитров уточнява, че трябва да напишат еднакви показания, без да има разминавания. От СРС е придобита информация, според която Димитров е уведомен, че може да се стигне до дело, тъй като в един момент ще се разбере, че мероприятието е работено в Смолян.

От гореизложеното по категоричен начин става ясно, че служителите на МВР, имащи отношение към прилагането и експлоатирането на СРС са извършвали груби нарушения на Закона за СРС.

На основание постановление на заместник главния прокурор на ВКП Камен Ситнилски и въз основа на утвърден план на прокурора от ВКП полк. Трендафил Трайков, е извършена проверка в ДОТИ – МВР относно законността на оформянето на исканията, провеждането, прилагането, предоставянето, съхраняването,изготвянето на веществени доказателства и унищожаването на резултатите от прилагането на СРС. В хода на разпоредената проверка от Софийската военноокръжна прокуратура по водени оперативни дела в ГДБОП е установено, че сектор „Акцизна контрабанда”, ръководен от Антоний Странджев, а в последствие от Добромир Кривошийски, активно работят по дела, свързани с                                                              „Винпром Пещера” АД, „Селект дистилъри” АД и „Йнса оил”.

След проверка на оперативни документи в делата, е установено извършване на системни нарушения при изпълнение на служебните задължения от страна на служители от сектора, изразяващо се в целенасочено прикриване на придобита оперативна информация от ръководни служители в ГДБОП и МВР.

ГДОР „Хотела”, с основен обект Павлин   Найденов, ЕГН   680930….,   собственик   на   „Селект Дистилъри” АД, е открито от ОР Атанас Атанасов, подпомаган вдейността си от Валентин Каменов и Росен Миленов, съгласувано с началник на сектора Доброми Кривошийски. В резултат от работата поделото са налични безспорни и категорични данни придобита информация от СРС, относно извършвана нерегламентирана и
………………………………………….. и свързани с него лица. Установено е,че част —————————–от на Кривошийски, служители на ГДБОП и МВР, както и не е взето адекватно отношение по нея.

Върху голяма част от документите няма писмена индикация Кривошийски да е запознал ръководството на ГДБОП, но в обясненията до прокуратурата служителите на сектора са са докладвали устно  на заместник директора на ГДБОП – Странджев.

От извършената от ДАНС проверка, е установено, че е заведено преписка на лица, свързани с Винпром „Пещера”, която е открита от Кривошийски, утвърдена от Странджевначалник на сектор „Акцизна контрабанда” в НСБОП. Според наличните данни, Кривошийски е работил по делото съвместно с Валентин  Каменов, който  запознава  Росен  Миленов с  цялата информация по делото. В делото няма събрани безспорни и категорични доказателства за извършена престъпна дейност от страна на обектите, а преобладава оперативна информация, в която липсва конкретна информация относно съпричастността на обектите към престъпна дейност. Въпреки твърденията на Ваньо Танов пред парламентарната комисия в НС, където същия заявява, че Странджев е отстранен поради компрометираща го докладна записка, след извършена проверка, подобен документ не е открит в делото.

Открита е справка до директора на ГДБОП Ваньо Танов подписана от Странджев, която е докладвана на Главния секретар на Илия Илиев. В справката е посочено, че винпром „Пещера” са покровителствани  от директор  на национална служба без да е конкретизирал на коя дирекция. От извършената проверка в делото не е установеше наличието на документи, които да съдържат категорични данни за механизма на изтичане на информация от служители на МВР към посочените лица, което да води до проваляне на разработката.

При работата по дело водено в ГДБОП от Ружа Сичанова, с обект Георги Самуйлов собственик на „Инса оил” отново е установено прикриване на информация, изразяващо се в неизготвяне или непълноизготвяне на документи, касаещи контактите на обекта, които не са докладвани по надлежния ред. В свое обяснение, приближената до Странджев – Ружа Сичанова посочва, че за определени факти по делота е докладвала устно на  Антоний Странджев.

Без резултат на извършените проверки от ДАНС след запознаване с оперативните материали от дела на ГДБОП, снети обяснения от служители, работили по делата и проведени оперативно техническите мероприятия е установено, че група служители ръководени от Антоний Странджев и Ваньо Танов, Добромир Кривошийски началник на секор ,,Акцизна контрабанда”, Росен Миленов, Валентин Николов Каменов, Ружа Нанова Сичанова и Атанас Емилов Атанасов, оперативни работници в сектор „Акцизна контрабанда”, Христо Златков, началник на сектор „Международен тероризъм” активно подпомагани от началника на отдел „Вътрешна сигурност” МВР Диян Нанов и подчинения му оперативен работник Кирил Златков, имат отношение към системно извършване на злоупотреби, изразяващи се в манипулиране и прикриване на придобита оперативна информация, незаконно прилагане на CPС и изнасяне на класифицирана информация по водените оперативни дела и експлоатираните СРС.

В  потвърждение на  горепосоченото,  че  служителите целенасочено   изнасят   класифицирана   информация   е   и   справката изготвена от Пламен Папалезов и Цвятко Цветков и предоставена от последния през март 2008г. на Министър председателя на РБ Сергей Станишев. Справката е съпроводена със собственоръчно написано писмо от Цветков, в което твърди, че документът е „изготвен въз основа на СРС – данни и данни от момчетата на Диян Нанов от отдел „Вътрешна сигурност” – МВР”.

В подкрепа на фактите, че служители на МВР прикриват информация и прилагат незаконно СРС е изложеното в справката, че „Диян Нанов и тесен кръг оперативни работници  от отдел „Вътрешна сигурност” – МВР решават и прилагат „байпас” с цел заобикаляне ръководството на ГДБОП и сдобиване с разрешение за продължаване на СРС, подписано от Главния секретар на МВР Илия Илиев”. Въпреки извършвани системни нарушения Цвятко Цветков ги представя пред Станишев в положителна светлина като добри професионалисти момчетата от МВР, главно от отдел „Вътрешна” сигурност”, ръководени от Диян Нанов,  Антоний Странджев и подържащи контакт с Пламен Папалезов.

Данните за нерегламентирано изнасяне на класифицирана информация от служители на МВР към Пламен Папалезов, се потвърждават и от експлоатацията на СРС в ДАНС, според която на 11.04.2008 г. Стоян Станков, началник на сектор в ДОИ – МВР информира Пламен Папалезов, че Кирил Златков от отдел „Вътрешна сигурност” е на разпит във Военна прокуратура и вероятно е задържан. Двамата коментират, че жена му – прокурор Нели Златкова, също е много разтревожена за продължителното отсъствие на съпругът й. Папалезов открито заявява, че ще търси контакт с Председателя на ДАНС Петко Сертов, който да окаже съдействие за решаването на проблема със задържането на Златков. От придобитите данни от СРС, може да се направи обосновано предположение, че лицата са наясно с нерегламентираната дейност, извършвана от Кирил Златков, поради което и изказват съмнения за евентуалния му арест.

Въз основа на съпоставка на предоставената от Атанас Атанасов справка в Прокуратурата на РБ със справката до Сергей Станишев, може да се твърди, че двете са идентични и са изготвени от едно и също лице. Разликата между двете се изразява в следното в справката до Сергей Станишев   е   посочено,   че   Винпром   ,,Пещера” е    спонсор на предизборната кампания на ГЕРБ, а в тази до Атанасов – че същата фирмата е основен спонсор на ГЕРБ, Първанов и Румен Петков.

С основание може да се твърди, че изложеното в справките варира според получателя на информацията и адекаватна реакция от последния при разрастване на скандала, който да ускори дискредитирането и отстраняване на ръководни служители  неудобни за групата служители и покровителстващите ги лица.

Към февруари 2011г. Валентин Каменов, Ружа Сичанова, Атанас Атанасов са служители на ГДБОП, Христо Златков – началник на сектор „БОП” – Перник, Кирил Златков – началник на отдел в Дирекция „Вътрешна сигурност” – МВР, Добромир Кривошийски работи към специализираните екипи между МВР, ДАНС и Прокуратурата, Диян Нанов е пенсиониран от МВР в края на 2010г.

В изпълнение на заповед per. № 1з-1309/09.07.2013 г. на министъра на вътрешните работи, комисия в състав: главен инспектор Стоян Димитров – ВНД началник на отдел КУД в дирекция „Инспекторат” – МВР, главен инспектор Румен Младенов -държавен инспектор в отдел КУД в дирекция „Инспекторат” – МВР и инспектор Васил Гогов – специалист в дирекция „Човешки ресурси” – МВР, извърши проверка в ГДБОП – МВР и СДОТО – МВР. Предмет на проверката са предприетите действия от ръководни или други служители на МВР във връзка с получена справка на ДАНС, съдържаща данни за неправомерни действия на служители от МВР. С цел постигане на обективност и пълнота при изясняване на данните и с оглед документиране на обстоятелствата, относими към предмета на проверката, комисията провела срещи и приел писмени сведения от ВНД директор на ГДБОП ­МВР старши комисар Валентин Трифонов, зам.-директора на главната дирек-;; старши комисар Бранимир Братоев, комисар Евгени Цветков – началник отдел „Корупция” в ГДБОП – МВР, комисар Явор Колев – началник на отдел: „Трансгранична организирана престъпност” в ГДБОП – МВР, комисар Вероника Лихарска – началник на отдел „Сигурност на информацията” и служител ; сигурността на информацията в ОЕ „Централни структури” – МВР. Изискаха справки, копия от заповеди, описи, дневници и други документи от МВР централни структури, ГДБОП – МВР и СД ОТО – МВР. Извършиха се проверки в електронните регистри на регистратурите в МВР и ГДБОП – МВР, както и в AИС” „Човешки ресурси”. Изискаха се и се прегледаха личните кадрови дела на действащите към момента служители, визирани в справката на ДАНС.

Въпросната справка на ДАНС е с анотация „Придобита информация и нерегламентирано изнасяне на класифицирана информация през 2008г”.

В обстоятелствената част на документа са изнесени данни, придобити от агенцията, в хода на извършвана проверка, разпоредена от Софийска военноокръжна прокуратура (СВОП) в края на месец март и началото на месец април 2008 г. Предмет на проверката е било наличието на нерегламентирано подслушване и изнасяне на класифицирана информация от МВР, както и водени оперативни дела в ГДБОП – МВР по линия „Акцизна контрабанда”.

В резултат на проверката в агенцията са придобили данни за неправомерни действия от страна на служители от МВР, както следва:

1. В хода на работата по ППО „Карелин” водещият оперативен работник Кирил Златков от отдел „Вътрешна сигурност” (ВС) – МВР, със знанието на началника на отдел ВС Диян Нанов, е изготвил искане за СРС спрямо обекта по преписката – Александър Иванов – началник на сектор корупция в съдебната власт” в ГДБОП – МВР, в което отразил абонатен номер на мобилен комуникатор, ползван от зам.-директора на ГДБОП – МВР по това време – Иван Атанасов Иванов „Рилския”. СРС е експлоатирано за периода от 30.10.2007 г. до 21.11.2007 г. от служители на ОТИ – Смолян, като в ППО „Карелин” не са отлагани съобщения с резултати от прилагането на СРС.

Паралелно с експлоатацията на това СРС, в сектор „Международен тероризъм” в ГДБОП – МВР с началник сектор Христо Златков е приложем същата схема, като в искане за прилагане на СРС спрямо Цветан Танев  -отбелязан абонатен номер на комуникатор, ползван от лицето Павел Славков – близък до Иван Иванов „Рилски”. СРС е експлоатирано за периода от 30.10.2007 г. до 06.11.2007 г.

В справката е отразено, че в хода на проверката на ДАНС е установено, че на началника на ОВС – МВР Диян Нанов е бил предоставен диск със записи от прилагането на СРС спрямо Иван Иванов „Рилски” от ОТИ – Смолян, по устно разпореждане на „ръководството на ДОТИ – МВР”. От разглеждания документ видно, че спрямо служителя на ОТИ – Смолян Стефан Димитров, осъществява, подслушването на телефона на Иван Иванов „Рилски”, по разпореждане н СВОП, е приложено СРС по смисъла на чл. 6 от ЗСРС. От получените резултати служителите на ДАНС достигат до извода, че Димитров и началника на сектор ОТИ в Смолян Иван Стойков Иванов са били наясно, че извършват неправомерна дейност и в това число „груби нарушения” на ЗСРС.

В хода на проверката на ДАНС по водените в сектор „Акцизи контрабанда” оперативни дела е установено, че по дело с обект собственика на „Селект дистилъри” АД Павел Найденов са били налични „безспорни и категорични” данни за извършвана противозаконна дейност от обекта и негови близки връзки. Делото е открито и водено от Атанас Атанасов, който е бил подпомаган в дейността си от служителите на сектора Валентин Каменов и Росен Миленов. Провеждането на оперативните мероприятия са били съгласувани с началника на сектора Добромир Кривошийски. В справката е отразено, че част от придобитата оперативна информация по делото е докладвана на Кривошийски и Антоний Странджев, но не и на други ръководни служители от ГДБОП и МВР. Констатирано е, че с оглед наличната оперативна информация по делото „не е взето адекватно отношение”. В хода на проверката, извършвана от ДАНС, на база обясненията на служителите от сектор „Акцизна контрабанда”, е установено, че резултатите от проведените ОИМ по делото са докладвани „устно” на зам.-директора на ГДБОП – МВР, по това време, Антоний Странджев.

В разглежданата справка на ДАНС са отразени и данни за водена от Добромир Кривошийски, утвърдена от Антоний Странджев, преписка на предварителен отчет по отношение на лица, свързани с Винпром „Пещера”. Последователно преписката прераства в групово дело. В дейността по делото Кривошийски работи съвместно с Валентин Каменов, който от своя страна запознава Росен Миленов с оперативната обстановка по делото. Служителите от ДАНС, водещи прокурорската проверка, достигат до извода, че в делото не са налице данни за съпричастност на обектите към престъпна дейност. Не са установени и документи с категорични данни относно евентуално „изтичане” на информация от МВР към обектите, което да води до „проваляне на разработката”. От справката на ДАНС личи, че този фрагмент касае проверка на твърдения на бившия директор на ГДБОП – МВР Ваньо Танов, че зам.-директора на дирекцията Антоний Странджев е отстранен от поста поради „компрометираща го” докладна записка за покровителстване на Винпром „Пещера” от ръководен служител на МВР)

4. В хода на извършваната прокурорска проверка било установено, че при воденето на дело с обект Георги Самуилов – собственик на „Инса ойл”, също е „прикривана” информация чрез неизготвяне или непълно изготвяне на документи, касаещи контакти на обекта. В обяснението си при проверката, водещият по делото Ружа Сичанова отразила, че за определени факти и обстоятелства е докладвала устно на Антоний Странджев.

В заключителната част на справката на ДАНС е отразен извод, според който група служители на МВР, ръководени от Антоний Странджев и Ваньо Танов – Добромир Иванов Кривошийски – началник сектор „Акцизна контрабанда” в ГДБОП – МВР, Росен Миленов, Валентин Николов Каменов, Ружа Нанова Сичанова и Атанас Емилов Атанасов – служители в същия сектор, Христо Атанасов Златков – началник на сектор „Международен тероризъм”, подпомагани от началника на отдел „Вътрешна сигурност” Диян Нанов и неговия подчинен Кирил Златков, имали отношение към системно извършване на злоупотреби, изразяващи се в „прикриване и манипулиране” на придобита оперативна информация, незаконно прилагане на СРС и „изнасяне” на класифицирана информация по водените оперативни дела и експлоатираните СРС.

В подкрепа на това обстоятелство авторът посочва изготвена от Пламен Папалезов и Цветко Цветков справка, предоставена на Министър-председателя на Р България Сергей Станишев през март 2008 г., която по информация на Цветков била изготвена въз основа на данни от СРС и данни от момчетата на Диян Нанов от ОВС – МВР”.

Потвърждение за нерегламентирано предоставяне на класифицирана информация от служители на МВР към Пламен Папалезов били и резултатите от експлоатирано СРС в ДАНС, според което от проведен разговор на 11.04.2008 г. между началника на сектор в ДОИ – МВР Стоян Станков и Пламен Папалезов и проявеното им безпокойство за възможността служителят от отдел ВС в МВР Кирил Златков да бъде арестуван от Военна прокуратура. Придобитите данни от СРС давали основание да се направи обосновано предположение, че двамата са наясно с неправомерната дейност, извършвана от Златков.

След съпоставка на получените от Атанас Атанасов и Сергей Станишев справки, от ДАНС установяват, че съдържанието им е идентично, поради което изразяват предположение, че са писани от едно и също лице. Твърдението, че Винпром „Пещера” е „спонсор на предизборната кампания на ГЕРБ”, отразено в справката до Сергей Станишев и упоменатото в документа, предназначен за Атанас Атанасов, че същата фирма е „основен спонсор на БСП, Георги Първанов и Румен Петков”, налагал извода за еднозначна цел на автора, а именно -предизвикване на очаквана реакция от страна на получателите, разрастване на скандала (към онзи момент), респективно дискредитиране и отстраняване на ръководни служители на МВР, които били „неудобни за групата служители н покровителстващите ги лица”.

В края на справката е уточнено, че към месец февруари 2011 г. Валентин Каменов, Ружа Сичанова и Атанас Атанасов са служители на ГДБОП – МВР. Кирил Златков е началник на отдел в ДВС – МВР, а Добромир Кривошийски работел към специализираните екипи на МВР, ДАНС и Прокуратурата. Към онзи момент Диян Нанов е бил освободен от служба в МВР поради пенсионирането му в края на 2010г.

С цел изясняване на предприетите действия от ръководни и други служители на МВР във връзка с изнесените данни в справката, комисията изследва поставените резолюции върху документа.

В хода на проверка комисията не установила становища, справки или други документи, видно от които да е наличието на предприети действия в посока изпълнение на разпоредителните резолюции.

С цел пълнота и коректност, комисията изиска и прегледа личните кадрови дела на визираните в справката служители на МВР, които към момента са в системата.

Комисията приема за безспорно установен факт, че по изнесените данни за неправомерни действия на служители от МВР, отразени в справка на ДАНС, не е извършена проверка.

Комисията не споделя мнението на старши комисарите Трифонов Братоев, че по данните за неправомерни действия от служителите са извършвани проверки от прокуратурата, ДАНС и дирекция „Инспекторат” – МВР, поради което не са предприети съответни действия. В хода на настоящата проверка не се установи в дирекция „Инспекторат” – МВР да е извършвана проверка на визираните служители във връзка с конкретно описаните в справката на ДАНС деяния. От друга страна, наличието на проверки от институции с определени компетентности, не освобождава от отговорността, при наличието на данни за извършени неправомерни действия, ръководителите на съответните структури,които разпореждат проверки по отношение качеството на изпълнение на служебните задължения от подчинените им, в това число и тяхната лоялност.

Комисията не приема и становището на висшите ръководители от ГДБОП – МВР, че през 2008 г. е извършена структурна реформа в МВР, в резултат на която ГДБОП е преструктурирана в ДПОТП, при което отдел „Контрабанда” е закрит, а част от служителите, визирани в справката, са пренасочени в други отдели на структурата.

В справката на ДАНС са отразени данни за тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на ЗМВР.

Защитата на класифицирана информация е задължение на всеки служител на МВР, имащ достъп до такава, независимо в коя структура на МВР работи. В тази връзка, не може да се приеме и становището, че част от посочените служители не са служители на ГДБОП – МВР (ДВС – МВР, СДОТО – МВР), респективно проверката не е от компетентността на главната дирекция и доводът, че в справката на ДАНС са налични данни за извършени престъпления от служители на МВР, а компетентна да проверява такива данни е ДВС – МВР.

Действително, решението на министъра на вътрешните работи г-н Цветан Цветанов да изпрати преписката единствено в ГДБОП – МВР, е лишило директорите на СДОТО – МВР и ДВС – МВР от възможността за запознаване с информацията за неправомерни действия на техни подчинени и вземане на съответното управленско решение. В тази връзка, именно тези мнения на ръководните служители от ГДБОП – МВР е следвало да бъдат отразени писмено и докладвани на ръководството на МВР, с оглед формиране на тяхно правилно решение.

Комисията не споделя и становището, че не е предприета проверка предвид изтичането на преклузивния срок за налагане на дисциплинарни наказания на служителите. Характерът на деянието (изтичане на класифицирана информация) предполага възможност за рецидив. Нещо повече, в справката на ДАНС са налични и елементи на корупционно поведение. В такива случаи проверката на информацията е задължителна като управленско решение Инструментариумът на ръководителите от МВР при подобни казуси не се свел единствено до налагане на дисциплинарно наказание.

Инструкция   за   организацията   и   технологията   на   използване: психологическите методи за превенция и противодействие на корупцията в МВР и  извършването  на  скринингово  изследване  на  служителите  е  една възможностите за ръководителите по чл. 9 от ЗМВР. Методиката за оценка изпълнението на длъжността от държавните служители в МВР, обявена със Заповед №1з-1831/10.10.2006 г. на министъра на вътрешните работи, е друга възможност за ръководителите с оглед установяване на степента на изпълнение служебните задължения от страна на подчинените им.

Комисията счита, че по изнесените данни в справката на ДАНС следва, да се извърши проверка, за резултатите от която да се докладва писмено на директора на ГДБОП – МВР, с оглед предприемане на действия спрямо служителите на главната дирекция и уведомяване на министъра на вътрешни-работи за взимане на съответни мерки спрямо служителите от СДОТО – МВР ДВС-МВР.

Предвид наличието на данни в справката на ДАНС за извършени престъпления от общ характер по смисъла на НК, е следвало да бъде уведомена съответната прокуратура.

Предвид горното, комисията

ПРЕДЛАГА:

1.Да се приемат констатациите и изводите от извършена проверката в ГДБОП — МВР и СДОТО – МВР, разпоредена със заповед на мнистъра на МВР, отразени в настоящата справка.

2.Копия от настоящата справка и справка на ДАНС да се изпратят на Главния прокурор на Р България с оглед наличните данни за извършени престъпления от служители на МВР.

3.Директорите на дирекция „Вътрешна сигурност” – МВР, СДОТО – МВР, Д „Миграция” – МВР и ГДГП – МВР да вземат отношение предвид наличните данни за неправомерни действия на служители от МВР, отразени в справката на ДАНС.

4.  Копие от настоящата справка да се предостави на ДАНС, по компетентност, с оглед наличните данни за неправомерни действия от служителина ГДБОП-МВР.

Копия от настоящата справка и справка на ДАНС да се предоставят на директорите на дирекция „Вътрешна сигурност” – МВР, СДОТО – МВР, Д „Миграция” – МВР и ГДГП МВР, за изпълнение на т. 3, за което да уведомят дирекция „Инспекторат” – МВР в двумесечен срок.”

Благодарение на манипулиране и грубо извършване на престъпление, посредством СРС, както и с участието на раздухан шумен медиен скандал, политическото „активно мероприятие” за свалянето на Румен Петков от поста вътрешен министър, е постигнато. И тук изобщо не става дума кой и какъв е Румен Петков! Зловещата истина за специалните служби в България е, че освен да съсипят всеки неудобен извън Системата, те разчистват чисто политически и личностни сметки ВЪТРЕ В СИСТЕМАТА, посредством ресурсите на държавата!

Сега следват опасните въпроси към новия главен прокурор Сотир Цацаров, тъй като бившият – Борис Велчев потули и това безобразие, наред с десетки други, вършени от прокурори и висши ченгета:

1. Защо ГОДИНИ НАРЕД всичко гореописано и изнесено от АФЕРА е достояние на бившия главен прокурор Борис Велчев, на прокурори, инстанции и НИТО ЕДИН ОТ ТЯХ НЕ Е НАПРАВИЛ НЕОБХОДИМОТО ПО ЗАКОН? Защо вместо  това, при управлението на Бойко Борисов, Ваньо Танов четири години управлява „Митниците”?!!

2. От какъв зор сега вътрешният министър Цветлин Йовчев прави проверка на неща, за които е имал абсолютна яснота в качеството му на бивш шеф на ДАНС, назначен от Бойко Борисов? Защо след като има наличие на ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ВЪРШЕНИ ОТ ВИСШИ СЛУЖИТЕЛИ НА МВР И СЛУЖБИТЕ, те продължават да минават метър и действията се съсредоточават единствено някой да наказва административно някого?

3. През годините, в ДАНС 1 са правени поне десет справки, които установяват, че Румен Петков и Валентин Петров не са извършили престъпления. Справките от ДАНС са изпратени в комисията по национална сигурност в парламента. В комисията обаче справката е покрита и тя взима решение „данните” срещу Румен Петков и Валентин Петров да бъдат изпратени до Военната прокуратура. Прокуратурата прави проверка и установява, че данни за извършване на престъпления от страна на Валентин Петров и Румен Петков няма. Това обаче е достатъчно основание Румен Петков да си подаде оставката като вътрешен министър. Целта на практика на “мероприятието” е постигната.

4. АФЕРА установи, че има справка, изготвена от сегашния главен секретар на МВР Светослав Лазаров. Лазаров отива в Хасково и се среща с Будимир Куйович. В тази справка са отбелязани надлежно всички взаиомоотношения на Куйович с Ваньо Танов. ЗАЩО ТАЗИ СПРАВКА Е СЪЩО СКРИТА И НЕ СТИГА ДО ПРОКУРАТУРАТА?!!

5. СЕГАШНИТЕ УПРАВЛЯВАЩИ МВР И ДАНС СА БИЛИ АБСОЛЮТНО НАЯСНО С ВЪРШЕНИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ И ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЕ СА СИГНАЛИЗИРАЛИ ПРОКУРАТУРАТА!!! ЗАЩО? И ЗАЩО СТАНИШЕВ ДНЕС ГИ ПЛАСИРА НА ВИСОКОПОСТАВЕНИ ПОЗИЦИИ?

6. ЗАЩО СЛЕД КАТО ДИСКОВЕТЕ С НЕЗАКОННО ПОДСЛУШВАНЕ СА ИЗНЕСЕНИ И СА ДАДЕНИ НА ДАНС -1, РЪКОВОДСТВОТО НА АГЕНЦИЯТА НЕ ГИ НОСИ В ПРОКУРАТУРАТА, А ГИ ДАВА НА … БОЙКО БОРИСОВ, КОЙТО ПЪК УСЛУЖВА С ТЯХ НА … АТАНАС АТАНАСОВ? СЛЕД КОЕТО ТЕ ПОПАДАТ В МЕДИИТЕ ЗА КЛАСИЧЕСКО АКТИВНО МЕРОПРИЯТИЕ?!

7. ЗАЩО ЛИЧНО СЕРГЕЙ СТАНИШЕВ, КОЙТО И ТОГАВА, И ДНЕС, УЖ Е ОПОНЕНТ НА БОЙКО БОРИСОВ, ЗАБРАНЯВА ЗА ЦЕЛИЯ ТОЗИ СКАНДАЛ ИЗОБЩО ДА СЕ КОМЕНТИРА ОТ СТРАНА НА УЧАСТНИЦИТЕ И ЗАСЕГНАТИТЕ В НЕГО ОТ БСП?!

8. Защо на никого не прави впечатление участието на ЕДНО И СЪЩО ЛИЦЕ – РОСЕН МИЛЕНОВ И В ДВАТА СКАНДАЛА ЗА ИЗНАСЯНЕ НА СРС-ТА – ТОЗИ С РУМЕН ПЕТКОВ И С ИЗТИЧАНЕТО НА СРС-РАЗГОВОРИТЕ ЗА МИШО БИРАТА, С УЧАСТИЕТО НА ВАНЬО ТАНОВ?!

УЧАСТНИЦИТЕ ПАК СА ЕДНИ И СЪЩИ И ОТНОВО ВАНЬО ТАНОВ Е „ГЛАВЕН СЦЕНАРИСТ”! Именно Росен Миленов е човекът, който по времето на скандала с Румен Петков работи в НСБОП  И ТОЙ Е ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СТОИ НА АКАУНТА И СЛУША ИВАН ИВАНОВ! ВПОСЛЕДСТВИЕ ИМЕННО РОСЕН МИЛЕНОВ Е НАЗНАЧЕН В ДАНС И ВЕЧЕ ТАМ СЕДИ И СЛУША РАЗГОВОРИТЕ МЕЖДУ ВАНЬО ТАНОВ И АНТОНИЙ СТРАНДЖЕВ, И ТЕ ИЗТИЧАТ ПАК в медиите. Защо и в двата скандала трите ключови лица са едни и същи – Росен Миленов, Ваньо Танов и Антоний Странджев?

9. Защо само дни след като Ваньо Танов и Странджев са пуснати на СРС от ДАНС и подават жалби до прокуратурата, че са подложени на подслушване, в ДАНС не свалят мероприятието като вече компрометирано? Защо не само че не го свалят, но и го продължават, като това води до скандала „Ало, Ваньо”, в който ясно личи как Танов ЗНАЕ, ЧЕ Е ПОДСЛУШВАН?

10. ЗАЩО ИЗПРАТЕНА ПРЕПИСКА ОТ МВР, КОЯТО СЕ НАМИРА В СЛИВЕНСКАТА ПРОКУРАТУРА, С ДАННИ ЗА НЕРЕГЛАМЕНТИРАНИ КОНТАКТИ НА ВАНЬО ТАНОВ С КРИМИНАЛНИ ЛИЦА, ПРЕД КОИТО ТОЙ ОБЕЩАВА, ЧЕ ЩЕ СМАЧКА ДЕЛАТА ИМ, СРЕЩУ ОБЕЩАНИЯ ДА КОМПРОМЕТИРАТ РУМЕН ПЕТКОВ И ВАЛЕНТИН ПЕТРОВ, ПЕТ ГОДИНИ ПРАШЯСВА БЕЗ ДА СЕ РАБОТИ ПО НЕЯ? В ПРЕПИСКАТА ИМА ЗАПИС НА ЛИЦЕ, КОЕТО УДОСТОВЕРЯВА ВСИЧКО ТОВА, А РАЗГОВОРА Е ПРОВЕДЕН С БИВШИЯ ГЛАВЕН СЕКРЕТАР НА МВР КАЛИН ГЕОРГИЕВ!

Този материал е изпратен от началото на 2008 година в прокуратурата. От началото на 2008 година четири години прокуратурата НЕ ПРАВИ НИЩО! Преди една година става ясно, че преписката неясно защо е изпратена в Сливенската прокуратура и тя била срещу … неизвестен извършител?!? ЗАЩО ПЕТА ГОДИНА НИЩО НЕ СЕ РАБОТИ ПО ТАЗИ ПРЕПИСКА?

11. ЗАЩО ОСНОВНИЯТ ВИНОВНИК ДА БЪДАТ ПРИКРИТИ ВСИЧКИ ИЗВЪРШЕНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ ОТ ТОЗИ КРЪГ Е БИВШИЯТ ГЛАВЕН ПРОКУРОР БОРИС ВЕЛЧЕВ?

12. ЩЕ СЕ НАМЕРИ ЛИ ПРОКУРОР В БЪЛГАРИЯ ДА РАБОТИ ПО ВСИЧКИ ТЕЗИ ФАКТИ, КОИТО ПРОДЪЛЖАВАТ ДА ВИСЯТ В ПРОКУРАТУРА, ДАНС И МВР, А СЪЩЕСТВУВАТ И ЧЕРНО НА БЯЛО?

13. ЗАЩО ВСИЧКИ УЧАСТНИЦИ В ТОЗИ СКАНДАЛ ДО ЕДИН, НАЧЕЛО С ВАНЬО ТАНОВ, СЕ ИЗДИГНАХА В КАРИЕРАТА ПРИ БОЙКО БОРИСОВ?

Вие, сте на ход господин Главен прокурор Сотир Цацаров!

Afera.bg

Същият Станишев, който беше забранил извън БСП и публично да се коментира елиминирането на Румен Петков и Валентин Петров, същият Станишев, който в качеството си на премиер бе освободил ДАНС от „кръга Драшков”, с поемането на отговорността за правителството на Пламен Орешарски, върна точно тези хора по върховете на МВР и ДАНС. Станишев на практика легитимира и бетонира същият кръг, който Бойко Борисов бе титулувал със слава в ДАНС по времето на управлението на ГЕРБ. Ходът обаче не беше предприет директно, а премина през активното мероприятие, наречено Делян Пеевски, което трябваше да бъде димката, прикриваща симбиозата между Борисов и режисьорите на Станишев.

     Десетина дни преди официално да бъде оповестена кандидатурата на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, получих информация, че той ще оглави Агенцията. Звучеше толкова налудничаво, че пред новината, която изстрелях „Делян Пеевски оглавява ДАНС”, добавих думичката „Психоатака!”. Пеевски щеше да бъде приет на нож първо, защото бе депутат от ДПС, а в България по-странен начин вместо да се клейми фундаменталния ислямизъм, проповядван от Касим Дал, сатанизираният до хистерична крайност, бе Доган. Втората мина, която щеше да избухне под петите на Пеевски, бе медийния монопол, който четири години възхваляваше сутрин, обед и вечер Бойко Борисов и кохортата му от ГЕРБ. Насъскваната тълпа, обявила априори всеки богат за изедник, нямаше сетивата да прозре бързо, че най-подходящият за изчистване до корен на престъпленията, вършени от Борисов, Цветанов и компания, е именно доскорошният приятел. Няма по-ефективен и мотивиран враг от унижавания дълго „приятел”, който се е измъкнал от овързалите го въжета.

Протестите, които избухнаха като „революция” на „интелигентните”, бяха пластмасово пиарно отигравани и не търсеха дълбоките отговори на въпроса „защо” – трябваше им боксова круша и Делян Пеевски бе идеалният за крошета. Новината, която пуснах първа за оглавяването на ДАНС от Делян Пеевски, предизвика фурор. Някой загряваше олиото в тигана. И докато едни приемаха това като виц, други пишеха по форумите призиви към Пеевски да изкърти Борисов и Цветанов, Станишев, Доган и режисьорите, тихо и потайно изчакваха олиото да зацвърчи. За да пуснат в него Пеевски.

До сутринта, в която Пеевски бе представен официално като кандидатура за шеф на ДАНС в парламента, политическите върхушки, както и депутатите в БСП и ДПС бяха държани в неведение. Предната вечер, все пак изтича информация и паникьосани партийни висши функционери и от двете партии, зарязват вечерите си по кръчмите и хукват на спявки.

На следващия ден официално избухва бомбата. И слага начало на протестите на „интелигентните”. Но не само. Стартира най-зловещия план – прокарването зад димката Делян Пеевски на онези, които в сравнение с Пеевски, ще се видят на неинформираните и невчасови „революционери” като „малечко палечко” и никой няма да им обърне внимание. Нещо повече – ще ги приемат като „интелигентен избор”. По-късно ще лъсне и още по-злокобния факт – медиите ще са абсолютно неми и глухи и няма да си позволят нито една критика срещу ръкоположения за шеф на МВР Цветлин Йовчев, както и срещу Владимир Писанчев и останалите от кръга Драшков, които ще оглавят ДАНС. Телевизиите и медиите, в които Борисов продължаваше не само да има огромно влияние, но и собственост чрез подставени фирми, щяха да станат рупори на пропаганда срещу правителството на Орешарски, но свенливо щяха да премълчават и подминават Цветлин Йовчев, Писанчев и всички Драшкови „спецове”.

Ахмашката публика бе за пореден път успана. А Бойко Борисов за пореден път се бе откупил и никой по никакъв начин нямаше да го пипне. Всички, които бяха на „ти” със спецслужбите, бяха наясно, че лице отвътре, и то кадър на Борисов – като Цветлин Йовчев и всичките Писанчевци, няма да посмеят и да си помислят да разровят бакиите на Борисов и Цветанов. За контрабандните канали пък изобщо нямаше как да се получи – те по традиция минаваха в различни ръце при всяко ново управление, а старият „тамада” се откупваше с подобаващо „ресто”, за да не бъде разследван.

Когато Цветлин Йовчев бе назначен за шеф на ДАНС, лично от Бойко Борисов, протести нямаше. Всички телевизии, които сега се изживяваха пред огледалото като „опозиция на всяка власт”, бяха евтини, надупени проститутки, ближещи задника на Бойко Борисов, Цветан Цветанов и ГЕРБ. Когато за вътрешен министър бе назначен Цветан Цветанов – учител по физическо възпитание, записан във ВИФ с бележка от погранична община за нужда от такъв учител, никой не излезе на улицата да си показва голите цици, протестирайки. Цветанов не излизаше от телевизионните студия на едни и същи телевизионни водещи, които обаче преди изпадаха в оргазъм от идиотщините, които сипеше пред тях бившият вътрешен министър, а сега лицемерно твърдяха, че „журналистиката била опозиция на всяка власт”. Теснокожието им бе толкова отвратително фалшиво, че дори бяха изтрили от паметта си четиригодишното си фелацио пред властта на Бойко Борисов.

Медиите на Делян Пеевски правеха същото. Делян Пеевски обаче, за разлика от Цветанов, не бе физкултурник по образование, а следовател. Още повече, че назначението му в Следствието бе станало с решение на  Висшия съдебен съвет, който бе изцяло контролиран от ГЕРБ. България абсолютно умишлено бе разделена на „интелигентните” протестиращи срещу правителството на Орешарски и „простаците” от февруарски протести, които свалиха Борисов от власт.

Красивите соросци, цветлинобориславовци, ивопрокопиевци, крещяха срещу Делян Пеевски, но мълчаха като зомбита за Цветлинйовчевата компания, която си бе продала задника на чуждите „партньорски” служби.

За шеф на МВР бе назначен Цветлин Йовчев, за когото Бойко Борисов бе изревал преди да го приклещи, опитомявайки го като свой: “Ей с‘а тоа шъ го шибам през гащите!!!“. Но за това – нататък, проявете интелигентно търпение.

Не познавах лично Делян Пеевски, нито някога бях разговаряла с него. Никога не бях пестила злъчта си към медийния му монопол, както и към раболепието към Борисов и ГЕРБ. В деня, в който официално положи клетва като шеф на ДАНС изнамерих телефона му и го набрах – исках директно да го чуя. Не вдигна. Телефонът продължително даваше свободно. Преди време, когато водех предаване по телевизия СКАТ, Кеворк Кеворкян ми беше казал, че нямам абсолютно никакви проблеми с общуването. И май беше прав. Написах есмес на Делян Пеевски: „Веселина Томова съм от АФЕРА. Не ям хора. Ако имате желание вдигнете телефона. Добронамерена съм.” Докато се ровех из агенциите в Интернет, разбрах, че в същия момент тече среща при главния прокурор Сотир Цацаров с вече официално новия шеф на ДАНС Делян Пеевски. Половин час по-късно телефона ми извъня. Беше Делян Пеевски. Първото, което чух бе смях, след който последва:

-         Знам, че не ядеш хора.

Честитих му избирането и го атакувах фронтално на един дъх, без да

му дам възможност да реагира, преминавайки на „ти”:

- Три задачи ти поставя в прав текст АФЕРА: първо, да разчистиш цялата Агенция от педерасите и продажниците, второ – да разследвате издъно всички безобразия на правителството на ГЕРБ, започвайки от контрабандните канали и трето – да няма недосегаеми. Ако ти позволят, разбира се!

-  Чета АФЕРА редовно и си сверявам часовника… Не съм кариерист, нито съм вкопчен в амбицията за власт. Ще работя единствено за държавните интереси… – усмихнато ми отговори Делян Пеевски.

- Ако ти позволят! – пак натъртих.

- Ще видите какво предстои! Наясно съм защо е този ропот срещу назначението ми, но за разлика от много други, притежавам характер, за да покажа как могат да се отстояват държавните интереси. А ако се опитат да „не ми позволят”, просто напускам и си отивам…

Бързо си отиде. Бяха го препекли до зачервено в тигана. След него идваха онези „спецове”, легитимирани от Станишев, които в сравнение с Делян Пеевски бяха памперси, които щяха да опаковат окончателно посрания задник на Борисов.

За да пишеш за ДАНС, МВР и службите, и за да знаеш изобщо какво пишеш, задължително трябва да си общувал дълго, търпеливо, мъчително и рисково както с почтени ченгета, така и с антипода им – продажни куки. И задължително трябва да си го правил не като дръжка на микрофон, захранена от отварянето на Google, или под диктовката на ченге с лъснал поглед за издигане в кариерата. Да се разбули завесата колко престижно е да си шеф в ДАНС или в ГДБОП и едновременно с това да си агент на чужда служба срещу пари и влияние, маскирайки покровителството над канали с амефетамини и наркотици като „работа с партньорските служби”, си бе мисия – до кривата круша. Но си заслужаваше да обрулиш някоя и друга истина, въпреки омертата, която си бяха наложили всички – и „добрите”, и „лошите”, и „лошите”, и „добрите” в спецслужбите, които си водеха войните зад същата тази просмукана от зловонни миризми завеса, само докато не се изрекетираха едни други в името на личните си користни или кариеристични интереси.

След долнопробен цирк, изигран от Цветлин Йовчев чрез уж назначаването на прозрачен конкурс, за шеф на ДАНС бе избрана една от най-гротескните фигури – Владимир Писанчев, който носеше прякора в Агенцията „Гестапото”. За негов заместник пък бе назначен Недялко Недялков, наричан „Недодялко”, който го игра заслон и първи храст в измисления конкурс. И докато правителството на Орешарски тръбеше, че основен приоритет ще му бъде енергийния сектор и мафията в него, не друг, а Цветлин Йовчев, Владимир Писанчев и останалите „спецове” в ДАНС, трябваше вече да са справили с енергийната мафия, докато царуваха по времето на Бойко Борисов и ГЕРБ в Агенцията. По времето на ГЕРБ в ДАНС има цяло направление, което се занимава с енергетиката като приоритет на националната сигурност. След като правителството на Орешарски отчиташе, че енергетиката ни е потънала в тотална мафия, изумително странно бе, че същото правителство назначаваше хората, които би трябвало да са я разбили тази енергийна мафия, а очевидно са си бъркали в задниците, на шефските постове в службите и МВР.

В ДАНС съществуват допълнителни възнаграждения над полагаемите се заплати и финансовите бонуси се начисляват чрез коефициенти от ръководните кадри на Драшковия кръг. В направление „Енергетика” по цял ден рисуват схеми и таблички, по които си начисляват бонуси като „отличници”. Същите тези „спецове” по енергетиката в ДАНС на хартия и по ведомост бяха „отличници”, а в реалността енергийния сектор бе доведен до колапс. И вместо те да отговарят за бездействието си по времето на управлението на Борисов и Цветанов, бяха короновани с власт от Серегей Станишев и куклата на конци Пламен Орешарски, който дори не можа да прочете правилно името на Цветлин Йовчев при оповестяване на правителството си. ДАНС бе „тихото овладяно пристанище” на Бойко Борисов и Цветан Цветанов, което превърнаха в плазмодий, за да не им диша във врата и да не разкрива зулумите им. Поради тази причина всичко читаво бе изритано. Всеки, който не бе човек на Драшков и компания от кадрите му, бе освободен или заврян в миша дупка. „Лошите” бяха обозначени, а „добрите” бяха слуги едновременно на Борисов и Цветанов, и на чужди служби, които си ги бяха напазарували, за да им веят ветрила върху контролирания нарко-трафик. А за капак ИПОН-ецът, авер и вербовчик на Бойко Борисов – Младен Георгиев, достолепно представяше ДАНС „партньорски”.

Какво се случваше? Станишев, който громеше уж ГЕРБ, допусна и назначаването за директор на кабинета на министъра на МВР Цветлин Йовчев – Георги Великов – друг скандално известен герой от ДАНС по времето на Бойко Борисов. Тогава Георги Великов е шеф на контраразузнаването в ДАНС. Името на Великов е забъркано в грандиозен скандал преди правителството на ГЕРБ да го направи контрарарузнавач №1. Тогава в Инспектората постъпва сигнал, че в дирекцията в ДАНС, ръководена от Георги Великов, са извършвани купища нарушения и злоупотреби с пари. Тогавашният шеф на ДАНС Петко Сертов назначава проверка във връзка със сигнала. Проверката установява, че от началото на 2008 година до ноември същата година са били отклонени държавни пари за около 30 000 лева. Злоупотребите само за периода април 2008 година – ноември 2008 година са били 23 000 лева. Парите били отпускани на оперативните работници от ДАНС за конкретни цели, те обаче ги предоставяли на ръка на своите началници, след което сумите стигали до Георги Великов. Парите били нужни на Великов за погасяване на заем към банка. Заемът бил теглен от жена, с която по това време Великов живеел на семейни начала. Великов принудил подчинените си да станат поръчители на заема. След това Великов се разделя с жената, с която живеее, тя заминава за чужбина, а Великов престава да обслужва заема. Банката започва да удържа пари от поръчителите, подчинени на Великов. Цветлин Йовчев, по онова време шеф на Контраразузнаването, а по-късно – шеф на ДАНС, дава благословията си вноските да бъдат погасени с държавни пари. След направената проверка Георги Великов подава рапорт и напуска ДАНС, а констатациите на проверката се укриват от Цветлин Йовчев и не стигат до прокуратурата.

Великов бе навързан и с друг скандал за 10 000 долара, който взел на заем, но по-късно натопил „бившата” си, че е предоставил парите на нея и тя трябвало да ги връща. Човекът, който дава 10 000 долара на Великов, в момента е в САЩ и нарича Георги Великов „мъжка проститутка”. След всичко това Георги Великов не само е върнат в ДАНС по времето на правителството на Бойко Борисов, но и оглавява най-важният сектор „Контраразузнаването”. Назначен е от новия шеф на ДАНС Цветлин Йовчев, който пък е назначен от Бойко Борисов.

Същият Георгив Великов бе назначен от правителството на Орешарски с мандата на БСП, оглавявана от Станишев, като директор на кабинета на вътрешния министър Цветлин Йовчев.

Когато гръмна скандала с парите около Георги Великов, с мен се свърза бившата жена на Георги Великов Мариана Николова. Тя бе изключително наплашена, че е следена и подслушвана, и че дори скайпа и се контролира, но въпреки това изрази позицията си:

„Казвам се Мариана Николова и съм така наречената от Георги Великов “КОНТРАРУЗАЗНАВАЧ-N1″ – “бивша” втора жена. Когато се запознах с Георги Великов, той завършваше 6-месечен курс в Симеоново за НСС. Години наред след това съм се шегувала с думите: „когато се запознах с теб, беше едно “нещастно капитанче”.

Живяхме заедно от 1993 до края на септември 2004 г. През 1999 г. Великов пожела да отиде да работи в НСС София. Няма да изпадам в подробности, но това упражнение, което се нарича “спускане с парашут”, му го уредих аз. Напуснахме Пазарджик и заживяхме в София. През 2000 година се постараха да ми спрат бизнеса, защото с приятел работещ в НСС – София станах опасна за контрабандистите и тяхните покровители.Задоволен финансово и той по-трудно можеше да бъде манипулиран. През 2002г. наех ресторант в кв.Изток, но нещата не потръгнаха, както си мислех. Явно не съм била родена за кръчмарка. А и след като докарахме сестра му да ни “помага, а тя се е усъвършенствала само да прибира”. Мария просто ни “разказа играта”. По това време беше разделена със съпруга си и доведе със себе си и любовника си. Живееха на втория етаж на ресторанта, където имаше малко апартаментче. Само че за кратко време Мария си намери друг любовник и една неделя, пазарджиклията, който се казваше Бойко, след като разбрал, решил да се обеси в склада на ресторанта. Дойдоха репортери, полиция, на следващия ден се появи статия във в. “Нощен труд” придружена със снимка на колата ни и малко след това “бизнеса” с ресторанта западна.

Решихме с Великов да направим салон за красота. Имах обзавеждането от салона ми в Пазарджик, така не бяха необходими средства, но не много.

Тогава се разбрахме аз да му прехвърля апартамента си “про-форма” и той като държавен служител да тегли кредит срещу него от 28000 лв. Уговорихме се след това да ми върне апартамента по същия начин. Вноските по кредита, разбира се плащах аз. Той да е вземал 400 лв заплата, не повече. Плащахме квартира 160$, наем на Салона за красота, парно, телефон, ток и разбира се, всички останали разходи: пътуване до Пазарджик всяка събота да заредим хладилника на родителите му, защото там живя и синът му, докато завърши 4-ти клас. Надявам се да си спомнят колегите му,че само мобилния му телефон струваше 1400 лв. Да не говорим за костюмите, ризите, парфюмите.

На 22 август 2003г. при катастрофа почина единственият ми син. Беше само на 27 години. Това, разбира се, ме съсипа. През октомври или ноември се наложи да теглим потребителски заем от 10 000лв.Тогава Великов предложи да го изтегля аз, а поръчители да ми станат негови подчинени. Така и направихме, поръчители ми станаха Диана, Петър и Илиян.

Започнах да изплащам и тези 156 или 176лв, вече не си спомням. Междувремено след като почина синът ми, сменихме квартирата и новия апартамент в Изток вече струваше 175 евро. Аз трябваше да поема наема и телефона, а Великов парното и тока. Синът му дойде при нас в края на май 2003г. Той и синът му посещаваха учител по английски език два пъти седмично, което ни струваше 60 лв. на седмица. Година преди да почине синът ми, също със семейството си дойде да живее в София, в апартамент в близост до нас. Преди да се разделим с Великов се разбрахме да направим отново смяната с апартамента ми и аз отидох при адвокат, уредих банката. Когато му казах, че всичко е готово, той ми заяви, че няма да ми върне апартамента.

За това и поради една друга причина на 22.09.2004.след скандал се разделихме. Потребителският кредит изплащах до декември 2004 или януари 2005г. Той продаде моят апартамент за 44 000лв. Имал е прекрасната възможност да плати остатъка от 26 000лв.на банката за апартамента, както и остатъка от тези 10 000лв. Точно поради тази причина аз спрях да плащам тези 10 000лв. Напуснах апартамента под наем и се преместих при внук ми и снаха ми.Оказа се, че Великов не е внесъл и 1 лев за парно и сумата възлизаше на 2400 лв. А документите за наема съм запазила. Там всичко, което е било мое задължение беше точно. Изпратих хазяина при Великов да се разправя с него. Не зная какво е станало. Опитах се да започна нов бизнес с внос на строителни материали от Турция, Украйна и Русия и се свързах с фирми производители от тези страни. До Турция отидох да се запозная на място, но за Украйна и Русия се обърнах към посолствата в София, за да уточня актуалността на фирмите. По това време не знаех, че ми подслушват телефоните.

Веднага след обаждането ми за среща в посолството на Русия, ми се обади Цветлин Йовчев, когото познавам достатъчно добре, за да не му сбъркам гласа и ме заплаши,че ще пострада семейството ми.

Представяте ли си, каква наглост! Те ме заплашваха,че ще пострада единственото живо същество, заради когото аз останах жива! След това обажданията се повториха няколко пъти и аз реших да зарежа всичко в София, да бъда далеч от внук ми и заминах за Пазарджик. Там не отидох в бащината си къща, а наех апартамент. След 2 седмици срещу входа започнаха да се появяват някакви тиквеници с явната цел да ми покажат,че ме наблюдават. Нищо! Да ме наблюдават! Бях ги отдалечила от внук ми. Това беше по-важно! По едно време започнах да им махам приятелски и след това въобще вече не се оглеждах!

Реших,че каквото е рекъл Господ, това ще се случи!

Да ,ама не! Един ден забелязах доста симпатичен костюмар, който не беше пазарджиклия и си четеше вестника случайно обърнат на долу на един метър от мен в едно кафене. Тогава реших да напусна страната.

На 28.12.2006г напуснах страната.

Георги Великов е извършил злоупотребите от 04.2008 до средата на 2009г, така че, „теглила пари и заминала, за да не плаща”, просто не отговаря на истината! Заблудил е и проверяващите!

За подадения сигнал от човек, който е в Щатите за сума от 10 000$, пък прочитам във в.”Галерия”, камо ли да ми е дал на мен! За какво да ми прави такъв “подарък”? Та той е женен от 2005г. и има и други деца! Изглежда го е налегнала склероза! Ако не си спомня, мога да го подсетя, че и книжката му за членство в БКП е в мен! Скоро установих, че се контролира и “skype” ми, чрез skype “irinaneicheva”. Написах им няколко мили думи и се скриха веднага. Предполагам, че Великов си е създал умишлено от моята особа някакъв “шпионин”. Какъв, само той си знае! Смешно!

Един шпионин ще работи като детегледачка ли? Убедена съм, че точно като такава ме е качил на разработка, защото от Великов не става КОНТРАРАЗУЗНАВАЧ, камо ли N1! Това е най-малко смешно. Той няма този умствен капацитет! Все едно аз да кажа, че съм КОСМОНАВТ N1. Всеки, който го познава от години, като изключим близкият му кръг колеги в момента, с две ръце ще се подпише,че съм абсолютно права! Колкото до определението,че е “мъжка проститутка”, който го е определил като такъв е уцелил в десетката. Великов е доказал с годините тази си черта на характера! Госпожо Томова,заставам зад думите си и мога да докажа всяка една от тях! Искам да го попитам чрез вашият сайт или в предаването Ви по СКАТ: той може ли да докаже помията, която излива върху мен вече шеста година?”

Настоявах незабавно премиерът Бойко Борисов да си отвори очите за шефа на ДАНС Цветлин Йовчев, както и за вътрешния министър Цветан Цветанов, който отговаря за ДАНС, защото ако човек като Георги Великов ръководи контраразузнаването на България, това беше позор.

Правеха се, че ме няма. А и имаше още една важна подробност – бащата на Георги Великов работеше в охранителната фирма ИПОН като началник на група, която охраняваше “петролопровода” на Валентин Златев в Пазарджик и областта.

Георги Великов е известен с прякорите си в ДАНС „Мангасариян” и „Мармалада”, а в ДС е с псевдоним „Кирязов”. В ДАНС Великов се слави с това, че никой не знае колко жени и деца има, живее скитнически живот и е завлякъл много хора с пари. При връщането си като председател на ДАНС от Бойко Борисов – Цветлин Йовчев се опитва да принуди служителите да оттеглят показанията си срещу Великов, че уж били давани по принуда. Повечето от служителите отказват да го направят и напускат Агенцията. Сега в спецслужители се шегуваха, че всички, които имат работа в кабинета на министъра на МВР Цветлин Йовчев трябва да не носят пари и ценности, защото Великов завличал всичко, което не е заковано.

Така изумителните фигури Цветлин Йовчев, Владимир Писанчев, Георги Великов бяха сложени по върховете на службите от правителството на Орешарски, съставено с мандата на БСП, което фалшиво тръбеше, че е против ГЕРБ и Бойко Борисов. Към тях можеше да се прибави и Цветан Китов, който пък бе назначен за шеф на ДАТО, службата за подслушване и външно наблюдение. Китов, известен като „Гърбушко”, е бивш пожарникар, бил е пред уволнение в СДОТО към 2006 – 2007 година, но шефовете му решават, че може и те загазят покрай него и смотават проверката. Спасен е от Цветлин Йовчев, който го изтегля в НСС, а в СДОТО се черпят, заради това. Китов е протеже на Йовчев, в ДАНС – 2 пък е директор на техническата дирекция. Отговорен е за всички нзаконни СРС – та по това време. Минава за мразен човек в системата.

На 22 август 2004 година в хотел в Сандански за два дни се провежда сбирка, на която присъстват Иван Драшков, Веселин Марков, Цветлин Йовчев, Владимир Писанчев, заедно със семействата си. Контактът със „сър Джон” и хора от американското посолство е маскиран като фриволен уикенд. Георги Великов отсъства, тъй като точно тогава се пада година от смъртта на сина на „бившата му” Мариана Николова и са на помен.

Според конфиденциални източници „зарибяването” от американските „партньори” става още през януари – февруари същата година. Вербовчикът на „партньорите” е „сър Джон”. Внесена е и техника, предоставена от „партньорите”. Пак „партньорите” започват да плащат телефоните на нашите „спецове”, както и паркинга пред хотел „Москва”. Микробусът с техниката от началото на 2003 година е оборудван, както впоследствие нашумелите „крайслери” с избухналия скандал за нерегламентирано подслушване по времето на Цветан Цветанов.

Микробусът се води на името на Мариана Николова, „бившата жена” на Георги Великов, както я определя той, но след странната смърт на сина и, който впрочем става свидетел на това, което съдържа микробуса с техника, предоставен от „партньорите”, тя го прехвърля на … Цветлин Йовчев.

Странно, но синът на Николова, станал свидетел на тази техника, предоставена от „сър Джон”, загива при катастрофа, точно както професорът, правил експертиза по делото, в което обвиняем е бившият вътрешен министър Цветан Цветанов за незаконно подслушване.

Онзи уикенд белязва любовта на „сър Джон” към вечния кръг на Драшков и клетвата им за вярност към „сър Джон”, което прави всички тези лица залепени за върховете на службите – без значение Станишев ли е на власт, или Борисов.

 Веселина Томова

Из новата и предстояща за издаване книга „Хвани ме за кобура”

“…Регистрирани са 320 разговора между „Къдравия” и шефа на терора в ГДБОП – Валентин Цоновски и над 500 разговора между „Къдравия” и зам.шефа на ГДБОП – Трифонов. От СРС полицаите научават, че Трифонов живее в кв.Долни Богоров и че Любомир Илиев „Къдравия” е чест гост в неговата къща. Компанията изяжда и три печени агнета в периода, когато Илиев подготвя убийствата. За килър е нает грузинският гражданин Куприашвили. Изискването на Илиев е било убийствата да са показни и с контролен изстрел… Куприашвили е задържан и дава показания пред съдия, след разпит е изгонен от страната.”

В редакцията на АФЕРА се получи „справка”, очевидно ползваща оперативна информация. В нея са описани контакти и действия на висши фигури в МВР, издигнати на високи постове по времето на управлението на ГЕРБ. Същите лица продължават да бъдат на власт и днес, и са непокътнати от новия вътрешен министър Цветлин Йовчев.

В „справката” очевадно е ползвана оперативна информация, достояние на службите. Буди недоумение, предвид изнесените данни, защо новото ръководство на МВР, обещало „отвюване на държавността”, продължава да толерира и да пази лица като Валентин Цоновски, например.

Публикуваме „справката” едно към едно:

„СПРАВКА

ОТНОСНО: КАДРОВИЯ ПОДБОР В МВР НА ПАРТИЯ  „ГЕРБ”

Цветан Емилов Сичанов е роден на 12.07.1959 година в град Самоков.В своето CV е отразил, че по професия е юрист. Дългогодишен служител на МВР. Заемал е ръководни постове в РДВР(ОДП) София окръг-началник служба „Полиция”, а в последствие и заместник директор на ОДП –София. От 2001 до 2005 е съветник на Министър Георги Петканов. Пенсиониран е през 2006 г. от Министър Румен Петков. Депутат в 41 –то НС от 26-ти избирателен район София област. Сичанов е близък приятел на Премиера Борисов още от студентските си години в Академията на МВР. По това време двамата са част от така наречената  „Великолепна четворка”, в която е влизал и бившият заместник директор на СДВР –Стоян Велчев. ”Великолепната четворка” е известна с пиянските си оргии и плейбойски похождения, между самите членове е имало „социалистическо съревнование”.

Като началник служба „Полиция” в ОДП, Сичанов  заедно със своя служител Любомир Цеков ( началник група „Престъпления против личността”) влизат в приятелски отношения с култови представители на „сенчестия бизнес” – братя Пехливанови , убитите Константи Димитров „Самоковеца” и Юри Галев.

Периода 1998 -2002 е „Златен” за Константин Димитров и партньора му Фарук Кадрич. По-голяма част от складовете за така нареченото „турско карго” са разположени на територията на София окръг. Идващите от Турция рейсове и 40 кубикови бусове спират на определени от Сичанов и Цеков места. Тези складове са „табу” за патрулиращите полицаи, там никой и никога не проверява. В знак на благодарност двамата служители получават като подарък от Фарук Кадрич два автомобила. Цеков малко след това продава своя и усвоява получената сума за лични нужди.

Двамата в продължение на 4 години осъществяват чадър над контрабандния канал от Турция.

Към днешна дата депутат Сичанов е възстановен на ръководен пост в ОД на МВР – София.

Друго кадрово попадение на министър Цветанов е ръководният служител в ОДП – София  - Борислав Георгиев Пунев. Борислав Пунев, или както го нарича контингента от жк.”Надежда” – „Боби Цигането”, е роден на 12.07.1968 година в София. Дългогодишен служител на МВР. През 1996 година като сержант от полицията, Пунев е задържан за извършен въоръжен грабеж. С помощта на приятели от „СИК” и приятели от СОВП (близки до групировката), Борислав Пунев след излизането си от следствения арест е възстановен на служба . Дълго време е съдружник в мутренската гумаджийница  в близост до СЦЗ.

В момента Борислав Георгиев Пунев е началник сектор „Пътна полиция” в ОДП –София.

На 12-ти януари в град Перник на улица „Тунджа” се самоубива 32 годишният Стойчо Стоев. Стоев е сочен за извършител на убийството на отвлечената по-рано Мирослава Николова. Стоев се самоубива в жилището си при повторен обиск и в присъствието на 5-ма полицаи.

По време на обиска и самоубийството присъства и топ-ченгето Валентин Цоновски ( шеф на направление „Терор” в ГДБОП). Цоновски е в близкият приятелски кръг на Министър Цветанов. През 2010 година е избран за „Полицай на годината”. На церемонията по награждаването Цоновски е облечен в скъп костюм в графитен цвят!!!

От няколко години Цоновски подържа близък контакт с лице от контингента  по прякор Боби ”Мекия”. Костюма с който е облечен Цоновски по време на церемонията му е подарен именно от Боби „Мекия”.

Костюма е втора употреба и с него е бил облечен „Мекия” при отвличането си в началото на 2010 година.

След като получава подкрепа и „чадър” от ГДБОП в лицето на Валентин Цоновски, групата на „Мекия” в състав –Христо Михайлов „Калоянчев”, Весо”Черния” и основния дилър  Милен „Катерицата” завзема столичния пазар на кокаин. Отчисленията към топ-полицая са месечни според продажбите.

В началото 2000-та година, по времето когато шеф на Плевенската дирекция  на МВР е майор Валентин Цоновски, в Плевен се заформя малка локална война съпроводена от поредица бомбени взривове ( включително и пред домът на Цоновски в с.Тръстеник). За автор на атентатите е посочено лице от контингента на име Валентин Георгиев по прякор „Жълтия”.

По думите на лица от местния криминален контингент войната е между „Жълтия” и Цоновски. Причината е, че Цоновски е поискал пай от проституцията в града…Тогавашният Главен секретар на МВР Бойко Борисов предлага Цоновски за уволнение. Цоновски е уволнен и близо година и полвина е без работа. В продължение на около една година подава сигнали и информация срещу свои бивши колеги.

Възстановен е на работа след 3 часова среща с Цветан Цветанов.

В началото на месец януари 2012 година е задържан Любомир Йорданов Илиев по прякор „Къдравия”. Илиев е задържан като поръчител на подготвяни 4-ри убииства – на прокурора Олег Янев, циганския бос Христо Върбанов „Папата”, началника на отдел „Убийства” към ГДКП- Михайл Наумов и лице от Криминалния контингент по прякор „Шмид”.

В процеса на работа по лицето, полицайте прилагат СРС. … Регистрирани са 320 разговора между „Къдравия” и шефа на терора в ГДБОП – Цоновски и над 500 разговора между „Къдравия” и зам.шефа на ГДБОП- Трифонов.

От СРС полицаите научават, че Трифонов живее в кв. Долни Богоров и че Любомир Илиев „Къдравия” е чест гост в неговата къща. Компанията изяжда и три печени агнета в периода, когато Илиев подготвя убийствата. За килър е нает грузинският гражданин Куприашвили. Изискването на Илиев е било убийствата да са показни и с контролен изстрел… Куприашвили е задържан и дава показания пред съдия, след разпит е изгонен от страната.

Бащата на Любомир –Йордан Илиев е председател на ромския съд-”Върховно мешере” и един от спонсорите на партия „ГЕРБ”, както и отявлен неин активист.

По оперативна информация Йордан Илиев търси помощ от Цоновски,  началника на сектор в отдел „Терор” Асен Пенев и зам.директора на ГДБОП Трифонов . Предава им искана сума от 100 хил. лв. за разходи и 1 мил. лева за политическа партия „ГЕРБ”, парите са дадени на части на Цоновски.

Малко след това Цоновски закупува нови автомобили за себе си и съпругата си.

На 24.01.2012 година в заведение „Ла Скара” находящо се в гр.София  жк.”Студентски град”, служителят на СДОТО – МВР серж. Любомир Кръстанов (зет на бившия Главен кадровик на МВР – Кольо Николов) празнува рожденният си ден. Гостите са около 70 човека служители на МВР и представители на бизнеса. Сред гостите изпъкват:

- съпругата на Директора на ГДБОП Станимир Флоров (Флоров по това време е в Германия с Директора на Главна дирекция ”Криминална полиция” – Ангел Антонов)

- Директора на Отряда за борба с тероризма  – Кирил Димов

- представители на бившето и настоящо ръководство на ДОИ – МВР в лицето на Петър Стоянов (бивш заместник директор ), експерт по противодействие на корупцията в парламента от квотата на партия РЗС.

Кръстанов е най-близкият приятел на Министър Цветанов още от времето на ученическите им години в спортното училище на ЦСКА. Той запознава Флоров с Цветанов.

Тримата изграждат съвместно жилищна кооперация, в която са комшии. Много често тримата решават  кой да служи и кой да си ходи.Към групата е привлечен и Ангел Антонов. На Антонов като бивш офицер по икономическа линия е поверен контрола на контрабандните канали.Въведена е и твърда тарифа за цигари и електроника ( 50 хил.евро на ТИР).”

Afera.bg

Една късна вечер телефонът ми звънна. Оказа се, че е Недялко Недялков. Не го познавах и за първи път чувах гласа му. Проведохме ужасно дълъг, абсурден разговор – в началото любезен, нататък нервен, на финала – скандален. Недялков роптаеше, че съм спрягала името му като на човек, който стои зад в. „Галерия” и настояваше да пусна позицията му, че това не е така, в сайта. Никакъв проблем – след разговора ни, цитирах точно думите му и ги публикувах. – Кой ти дава право да скарваш високопоставени фигури в държавата? Даваш ли си сметка, че това е опасна игра, в която има огромни пари и заради теб сега всички са изпокарани? – свистяха в ушите ми словесни му куршуми. Като ми скочат така и побеснявам.

 ….След като Делян Пеевски и Ирена Кръстева изкупиха дяла на съдружника в „Уикенд” Недялко Недялков, извадих първа новината и настана колапс. Знаех, че Недялков се крие в задкулисието на новия проект – в. „Галерия” чрез Кристина Патрашкова. От една страна бе той. От друга – Зоя Димитрова с рамото на Алексей Петров. В това нямаше нищо престъпно и скандално. Но Алексей отново държеше да е на „прикритие”.

Блесваше и една тънка подробност – доскорошният съдружник в „Уикенд” Недялко Недялков имаше клауза в договора си, според която няколко години нямаше право да прави вестник от типа на „Уикенд” и спрягането на името му покрай в. „Галерия” го изнервяше недопустимо.

Една късна вечер телефонът ми звънна. Оказа се, че е Недялко Недялков. Не го познавах и за първи път чувах гласа му.

Проведохме ужасно дълъг, абсурден разговор – в началото любезен, нататък нервен, на финала – скандален. Недялков роптаеше, че съм спрягала името му като на човек, който стои зад в. „Галерия” и настояваше да пусна позицията му, че това не е така, в сайта. Никакъв проблем – след разговора ни, цитирах точно думите му и ги публикувах.

-          Кой ти дава право да скарваш високопоставени фигури в

държавата? Даваш ли си сметка, че това е опасна игра, в която има огромни пари и заради теб сега всички са изпокарани? – свистяха в ушите ми словесни му куршуми.

Като ми скочат така и побеснявам.

Подсказах му, че не падам от Марс, и че знам всичко онова, което не подозира, но Недялков продължаваше високомерно да ме третира като някаква гадна, нахална муха, която е кацнала неочаквано върху портфейлите на „хората с големите пари”.

-          Ти какви женски войни водиш с Патрашкова и какво те

интересува колко струва роклята и? Ами ако ние си отворим устата какво става в аfera.bg, а? -  последва убийствен Недялков аргумент.

Ех, Веселино, пак си от „лошите”, въздъхнах печално на ум и преди да заспя внезапно установих, че от мен нищо не става, че няма да си седна хрисимо никога на задника, и че щом скарвам хората с големите пари, значи предстои да ме свитнат.

После засънувах звезди посред бял ден.

…. Нямах женски войни с никого. Онези, които истински познаваха душицата ми, знаеха, че това просто е смешно. Нямах лични врътки и ингриги в огромните пари, заради които някои изпращяваха. Много далеч бях от тази колосална суета за надмощие. Но и всички, които бяха наясно с дивашкия ми характер нямаше как да сбъркат,  че никога няма да мълча, когато свободата на словото я навряха в задника на власта. Нямаше да си затворя устата, каквото и да ми струва това.

…Преди да излезе на пазара в. „Галерия”, на сергията цъфна лицето му Кристина Патрашкова с цялата си прелест. От телевизионно танцувално студио, в следващо телевизионно предаване и нататък до безкрай – Патрашкова предиханно и задъхано декларираше, че идва „края на мълчанието!”. И беше права – със сигурност  идваше края на нейното мълчание, защото никой не си спомняше тя да е била критична, или опозиция, на която и да е власт… Билбордове, реклами по телевизиите, Патрашкова тук, Патрашкова там, пиарът бе толкова нескопосно натрапчив, че ефектът бе логично обратен.

Във всяко свое участие Патрашкова, като директор на вестника, упоително не пропускаше да разясни, че Алексей Петров нямал нищо общо с вестника, че тя и Зоя Димитрова теглили кредит, че Алексей даже нямал хабер от новата газета…

Така бе в началото. Никой не я питаше, но тя апликираше френетично във всяка своя поява името на Алексей Петров. Патрашкова изобщо не ми бе интересна, но истински бях изумена как Алексей позволява подобен дърварски рекламен пасквил.

Съвсем скоро щях да разбера обаче, че съм го надценявала. Бях  предупредила Алексей, че този проект, така осъществен, ще му коства главата. Самоуверено тогава той ме пресече:

-          Ти все много знаеш…

Не разбирах от терор, снайпери и специални хватки, но в журналистиката бях ужасно добра. Бях му го казала още при първата ни среща: „Аз съм най-добрата!”. Разбира се, това бе шега, никога не съм се взимала на сериозно, но професионалния ми нюх безпогрешно даваше знак, че подобни водевилни и  суетно-яростни изяви, ще го срутят.

        …..Преди да излезе първият брой на в. „Галерия”, Алексей ме повика в София. За първи път в хотела на „Спартак” някак заучено изрецитираха, че няма свободни места. А Алексей … бил в чужбина. Пътуването ни с Лъки бе кошмарно. В София колата се счупи, брахме жестоки ядове и късно вечерта, докато нагъвахме изгладнели в една кръчма в Студентски град, вбесена, че изобщо бихме път до София, написах убийствен SMS на Алексей:

„Ти ташак ли си правиш с мене, бе? За какво ни извика в София? Тракторе, лазиш ми здраво по нервите! Никой  не може да се гаври с мен. А ти ще си го получиш – този път от мен. А тогава става страшно!”

Аз съм си такава. Мога да разбия саблено със словесни удари диафаграмата на някого. Никога обаче не таях злоба и мъст, и ми минаваше точно за петнайсет минути. С малки изключения – за няколко часа.

На следващия ден разбрах от близък до Алексей, че му е звънял на пожар посреднощ заради съобщението ми.

- И двамата сте остри камъка. Колко ядове съм брал с него, ако знаеш! Имало е периоди, в които шест месеца не сме си проговаряли. И знаеш ли какъв му е номера? Звънва и все едно нищо не се е случило: „Търсил си ме…”. Знам, че го предупреждаваш, че прави глупости с Патрашкова, това са си техни отношения. Дай да мислим как да излиза истината на бял свят и да направим сериозен сайт… – убеждаваше ме човекът.

Тези хора не знаеха какво искат. От една страна имаха намерение за сериозна журналистика, от друга страна създадоха един абсолютен лайномет. Теглих им на ум една майна и се прибрахме във Варна. По пътя казах на Лъки: „Това е последното ми пътуване до София!”

За първи път не познах.

Седмица преди да излезе първия брой на в. „Галерия” ми се обади главната редакторка Зоя Димитрова. Беше истински притеснена, че никой не иска да работи там, че и отказват качествени журналисти, че ги е страх да рискуват.

Предложи ми да правя две страници разследвания и дори ми подхвърли да обмисля първата тема: „Жените и вдовиците на мутрите”. Щях да припадна, но прекалено уважавах Зоя, за да не и кажа моментално какво мисля. След минути и написах съобщение, с което направих окончателно избора си:

„Зойче, искрено те ценя и уважавам, но не съм „Спешно отделение”, което да спасява ситуацията от отказали се репортери. Работя с хора, които не ме ползват като заместител и не си позволяват да ме шантажират по нощите като Недялков.

Желая ви успех. Поздрави на агента на прикрие. Имате толкова звезди. Ще се справите и без мен. Аз съм слаба ракия”.

Още преди да излезе вестника усещах, че Зоя и Патрашкова няма да издържат дълго време заедно без да се скарат. Зоя бе истински разследващ журналист. Патрашкова изобщо нямаше хабер в какви води влиза. Зоя бе премерена и задълбочена в разследванията си. Патрашкова в егоцентричната си амбиция да владее всичко около себе си и да бъде център на вселената, щеше да прецака и най-стойностното разследване. Защото не знаеше как се прави и защото я натискаха други пружини. Манипулацията е висшата класа в медийните проекти и за нея също  се изискваше талант. Нищо повече. Заради Патрашкова във вестника не започна работа и блестящата журналистка Ива Николова, която години бе работила със Зоя. Зоя бе фин човек и нямаше как да се справи с войнстващият егоцентризъм, стигащ до екстремизъм.

Това, което се случи нататък обаче, прескочи всичките ми мрачни очаквания.

… С първия си брой „Галерия” направи опит за упражнение с изпиране на информация. Стара врътка в занаята, но отиграна  некадърно на фона на вестник, пълен с лимонадено – жълта информация, която не водеше към доверие. Самият вестник не бе изпипан така, че да му се обръща сериозно внимание. От една страна това бе трик – за да може в него всичко да бъде прокарано, от друга обаче – липсваше талант на мярката, за да бъде отмерен точно камертона – таблоид, но такъв, че да смразява с истинността на написаното, а не да отвращава с лъжите си. Липсваше майсторската ръка, която да пипне и нареди брилянтно пъзела – хем да заковаваш с истинска взривяващо – сериозна информация, хем да играеш със светски жълтини, но здраво подплатени с окото на достоверния папарак, а не на копи-пейст от Фейсбук, или скалъпени лъжи. Нямаше как на фона на куп отвратителни измислици да се появи бисер от истина и някой да се впечатли от това.

А целта бе да се шокира не ехалето, а институциите. И не само да се сразят, а и да реагират. В Англия във влиятелните таблоиди и една гола показана цица бе реален факт, наред с шокиращо сериозни журналистически разследвания, разтърсващи кралството. За тая работа в България освен много пари обаче, се искаше и журналистически талант.

У нас  играчите с големите пари залагаха на куци коне, защото мислеха, че послушните слуги ще им докарат пиар, такъв, какъвто си го представяха от пиетдестала на всезнайковци. По родните ширини вече всички разбираха не само от футбол и политика, а и от журналистика. А както точно на място го казваше д-р Тони Филипов от „Делниците на един луд”: „Ибрикчийството е майсторлък, отговорна работа. Едно невнимателно движение и си… на другия бряг.”

…Три дни след този текст, Алексей ме покани на вечеря. Направи го по своя си начин, не директно, а чрез трима посланици. Премиерата на „Бандитска Варна” във Варна обаче беше в петък, 30 октомври, и се опитах да отклоня поканата за следващата седмица.

Алексей настояваше да си пие виното с мен, колкото се можеше по-бързо.

Сряда, сряда – о кей. 28 октомври 2009 година.

Не съм перфекционист в запомнянето на дати, но ще разберете малко по-късно защо ви я натрапвам. Пристигнаме с Лъки по обяд в „Спартак”. За втори път ледено в хотела чух: „Няма места, съжалявам”. Айде, брат, дръпнах хладнокръвно Лъки и нарамих чантата. На вратата звъннах на Алексей. Не вдигна телефона. Знаех още с влизането ни в София, че така ще се случи. Сигурно ви стряскам от време на време с отвратителната си интуиция, но бях свикнала отдавна с нея и не и се противях. Прекрачвайки вратата навън,  чух зад себе си гласа на Алексей:

- Какво става? – беше излязъл от ресторанта. Бе ни видял, естествено, когато сме влизали през двора, през затъмнените стъкла, и бе разбрал, че съм желязна. И си тръгвам.

- Няма места в хотела ти… – прелестно се усмихнах.

И тогава чух брилянтния цитат от книгата „Бандитска Варна”, написан за ресторанта на басейн „Спартак”:

- Тук случайни хора не влизат.

- Така ли? От кога съм случайна, след като сто пъти съм спала тук? – продължавах да съм убийствено учтива. И по-възможност хладна. Светкавично отбелязах, че Алексей разиграва спектакъл, но отигравах топките светкавично. – Ти да не си мислиш, че съм умряла да спя в хотела ти и не мога да си позволя да отида някъде, където да ми е по-комфортно?

Гледах го право в очите. Ех, Алексей, сбърка адреса – си мислех, докато той се приближи към администрацията. След секунди се обърна към мен:

- Наистина няма места, но ще ти дам личния си апартамент. Ако обаче смяташ, че някъде другаде ще ти е по-комфортно… – в очите му проблеснаха дяволити пламъчета. Внезапно се сетих за Петя и картите „Таро” с оня дивак в тях, кайто ме дърпаше за плитките. Аха да се разсмея и само усетът ми ме спря – тук ставаше нещо, което беше предварително решено. Нещо ставаше, знаех го с цялото същество, но  успявах да опазя половинчато маската си на непробиваема.

Алексей изчезва нанякъде. И аз получих ключове за личния му апартамент. За Лъки също незабавно се намери стая. Оставихме багажа и слязохме в ресторанта за да обядваме. Иначе определената вечеря бе в 18 часа. И двамата бяхме уморени, разбрахме се да поспим и да слезем направо за вечерята. Не ни бе писано.

Излизайки от ресторанта в малкото фойае до администрацията ни пресрещна Алексей. Седна на единия фотьойл, ние на отсрещните и се започна. Уж няколко думи, уж нехаен разговор, който продължи два часа.Такъв разговор няма как да бъде описан. А Алексей, трябваше да му се признае, бе феноменален.

- Защо така нападаш „Галерия”? Създава се едно напрежение, аз нямам нищо общо с тях, но като занесох доклада, ми се обадиха, искаха да коментирам,  и отидох в редакцията. Нещо нервничат…

- Нищо лично. Това е моята позиция. Смятам, че така не може да се нападат хора. А ти като нямаш нищо общо с „Галерия”, защо се тревожиш, че нервничат?

- Просто ми споделиха… Нали знаеш, че като нападаш така някого, няма да издържи и ще извадят нещо срещу  теб… – Алексей бе седнал срещу мен, свил единият си крак върху другия, придържащ го с ръка.

- Ами да извадят! Да пишат каквото искат. Ти какво искаш, всъщност от мен? – викнах. – Ако искаш да престана да ги критикувам,  кажи ми го като приятел, ще го направя заради теб…

- Не, не! И моля те, не искам да приемаш, че те моля за нещо. – Алексей виртуозно се измъкваше. Беше краля на диалога. Вкара ме в капана и сърфираше така, че накъдето и да мръднех, нямаше как да не бъда в защита. Баща ми обаче ме бе учил, че точно атаката е най-добрата отбрана.

- Изобщо не мога да те разбера. Ти заради „Галерия” ли ме извика тука? Какво те интересува, че те нервничали, след като ми твърдиш, че нямаш нищо общо с вестника? – беше ме извадил от равновесие.

- Ама аз нямам нищо общо… – ме гледаше в очите хладнокръвно.

- Ами защо не се тревожиш, че аз нервнича, бе? Защо не обърнем нещата обратно?

Въртяхме сме в абсурден водовъртеж. Лекичко ми бе подсказано, че пак съм от „лошите”. И Алексей бе онзи, който едва ли не правеше опит да ме предпази от предстоящото. Разговорът бе толкова мъчителен, че в един момент реших, че от него наистина няма никакъв смисъл.

- Питам те пак какво точно искаш от мен? Кажи, бе човек, да спра да ги плюя, да забравя, че има такъв вестник? Нали сме приятели, ако имаше такъв проблем, който аз бих имала, щях да ти го кажа директно… Заради теб ли трябва да млъкна?

- Пак искам да ме разбереш много внимателно – не приемай нещата така, че аз искам нещо от теб и за нещо те моля.

- Признавам те, Алексей! Такъв спектакъл ми спретна още от вратата на хотела, че честно ти казвам, признавам те. Ако се науча на тия номера, както ти ги умееш, ще стана министър-председател! Представям си как си ги разпитвал в ДАНС. Шапка ти свалям… – аз се паля много като разговарям, а целия ни диалог кънтеше във фойаето на хотела.

Това изобщо не беше в стила на Алексей. Ама изобщо не му беше маниер. Имах усещането, че умишлено се търси шума, да се чува какво говорим от персонал и администраторката. Нещо ставаше, за Бога, което никога не ми се бе случвало дотогава в контактите ни.

- Не може като нападаш някого да не очакваш и ти да не си атакувана – Алексей за нищо не света не губеше самообладание. А мен ме обхвана безсилие. Мама му стара, ругаех се на ум, какво изобщо правя тук? Наистина бях безсилна да го пробия.

- Ще ми кажеш ли най-накрая какво точно искаш от мен! – креснах. И си го получих: Алексей ме погледна страшно спокойно и ледено каза:

- Ти какво, караш ли ми се?

Заобяснявах припряно, забравяйки най-важното правило в такива ситуации – никога не се обяснявай!, че изобщо не ми пука за техния щибан вестник, да правят каквото щат, но всичко това ще се срути точно върху неговата глава… Алексей стана рязко и ме погледна право в очите:

-          Приеми, че този разговор изобщо не се състоял! Довечера ще си

говорим за нашите неща.

Да, ама този разговор нямаше как да се изпари. Поне от душата

ми.

Качих се в стаята и се разплаках.

Лъки обаче не ме изоставяше. Почука плахо на вратата и влезе при мен, защото и той бе стъписан. В анализа си обаче беше безпогрешен. Направихме разбор на случилото се и Лъки ми даде най-точния съвет:

-          Сега ще ти кажа какво очаква той. Очаква да седнем на

вечерята и ти бясна да го подхванеш веднага и да го насечеш. Изненадай го, излез извън сценария! Усмихвай се, пий си бялото вино и кимай с глава. Това ще го стъписа, повярвай ми!

Заклех се този път да бъда неочакваното слънчице.

На масата ни чакаше приятел на Алексей – К. Алексей закъсняваше.

- Разбрах какво е ставало днес следобед… Вече се говори и се обсъжда… – засмя се свойски разбиращо К.

Има си хас, си говорех на ум, то нали това беше целта – куцо, кьораво и сакато да разберат, че с Алексей едва ли не сме се сбили. Защо Алексей разигра обаче този театър, не се свъртах, но мълчах и се усмихвах, както ме бе инструктирал Лъки.

       -Даже Ива изръмжа – уж не била спала с Алексей, пък той и дава  апартамента си… Абе, Ива, викам и, няма нищо такова, недей така… – К. се забавляваше. Аз не съвсем.

Очевидно се визираше едно интервю, което бях дала за в.Шоу, в което казвах, че не съм спала с Алексей Петров, защото ми беше писнало да ме спрягат като негова любовница. Сега пък ме вкарваха в някакви селски вечеринки с жената на Алексей – Ива. Много по-късно щях да разбера как и Патрашкова скърцала със зъби пред Ваня Червенкова – ама, нали нямал нищо общо с Томова, защо тогава тя спи на „Спартак”… А още по-нататък Патрашкова щеше да изсипе куп гнусотии по мой адрес в публикации в сайта на „Галерия”, включително и, че „спя привилигировано на ”Спартак”.

Ако нещо ненавиждам истински това са махленските женски интриги, в които се усетих напъхана абсолютно изкуствено. Някои май не можеха да си разделят Алексей и в мое лице виждаха някаква заплаха. Изобщо не ме интересуваха тези евтини упражнения, а и отношенията ми с Алексей нямаха нищо общо с това елементарно ниво. Такова общуване като нашето нямаше как да се обясни. То или се получаваше, или не. И беше извън женските комплекси а ла „Сексът и града”.

Иначе, докато Алексей все още отсъстваше от вечерята, от К. разбрах нещо, което наистина бе изненада за мен – че Алексей е лежал в затвора.

- Той там се научи да пие. Дотогава не слагаше грам алкохол в устата си. – разказваше ми К.

- Е, защо е лежал? – не пропусках да задоволя журналистическото си любопитство.

- Така се налагаше, заради един терорист… И понеже тоя, заради когото трябваше да е вътре в затвора пиеше и на Алексей му се наложи да се научи…

Алексей нахлу като камикадзе. Пренавит, съсредоточено начумерен, отбягваше да ме гледа в очите. Очевидно очакваше взрив. Имаш да взимаш – злорадствах, наблюдавайки го.

- Какво правим сега? – обърна се преднамерено делово към К. –  Ако не можем да се разберем, да се отказваме!

К. мълчеше усмихнато. Или играеха на доброто и лошото ченге, или К. просто знаеше до откат всички номера на Алексей. И той се принуди да се обърне към мен с поглед, от който трябваше да замръзна, демек.

- Ама ние сме се разбрали мнооого отдавна…. – извадих разтопяваща усмивка – Май само ти не искаш да влезеш в час…

К. с широка усмивка потвърди и Алексей увисна. Хак ти е! Прас! Първи удар! – злорадствах детински вътре в себе си, докато гледах как Алексей се отпуска и си поръчва ракия.

Нямаше нужда да си напомням съветите на Лъки, беше ми минало, но си бях обещала – слънчице, тази вечер си светла, бяла и добра изненадка. Говорихме си пак за съдружието – нищо по-различно от това, което си  редяхме като думички месеци наред. Този път обмисляхме финансови параметри и пак си обещавахме да се видим в скоро време.

- Не знам защо, но искам да правя сайт точно с теб! – повдигайки учудено вежди – като че ли сам на себе си се изненадваше, рече Алексей. – Мога да го правя с много хора тук, все известни журналисти, но искам да го правя точно с теб!

- Той и други ги решава точно по този начин – без да има никакво обяснение защо… – обади се К.

На мен ли ми го казваха? Дето винаги залагах на интуицията и вътрешния си глас? Но мълчах. Слънчицата не бърбореха.

…Нямаше как да не се сблъскаме и за „Галерия”. Той се изпъчи, че вестникът продавал 120 хиляди тираж и аз се разсмях:

-          Абе, Алексей, кой те лъже, бе?

-          Документите ми са в колата, да ти ги покажа ли? – настояваше

той, но не ми ги показа. Упорстваше, че това е чист продаваем тираж, без брака. Знаех, че няма вестник на пазара, който да има по-малък брак от 35-40 процента и се смеех на детинския му инат.

-          Така говориш, защото мразиш Патрашкова… – вметна Алексей.

-          За какво да я мразя? Та аз не я познавам, а и никого не мразя. –

нямах идея защо непрекъснато кармично ми се лепеше тая Патрашкова. Часове оставаха докато го разбера остро и болезнено.

- След три месеца „Галерия” ще продава 220 000 тираж чист, без брак… – победоносно ме фиксира Алексей.

- Искаш ли да се хванем на бас? – К. си беше отишъл и единствен Лъки наблюдаваше как се надцаквахме.

- Какво  искаш? – попита Алексей.

Нямах нищо предвид и се замислих. Какво исках, а, сега де!

-          Ще ти дам мотора си … – изтърси той.

-          А не, мотор не карам, а и няма какво да го правя мотора ти… –

отказах и внезапно зелените дяволчета пробляснаха в очите ми – Искам да ме заведеш  по твоите стъпки в Израел!

Алексей ме погледна съсредоточено, сведе поглед замислено и бавно провлачи:

-          Ама няма да има луксозни хотели, ще те заведа в едно село.

Става ли?

-          Казах ти, че искам да ме заведеш по твоите пътеки в Израел, аз

си падам по селата… Я, да видим коя дата се пада след три месеца и кога ще пътувам пак до Израел… 28 януари…. Отсега се готви, печеля баса!

- А ако аз спечеля, ти какво ще дадеш? – подсмихна се Алексей.

Хвана ме натясно. Какво можех да му дам аз?

-          Кажи какво искаш!

Той завъртя чашата си и окончателно ме втрещи:

-          Ще ме заведеш във Виена…

Защо точно във Виена, питах се, какво има във Виена, ровех

яростно в професионалната си журнастическа деформация, но отсякох:

-          Дадено!

Лъки стана свидетел на облога ни.

Три месеца по-късно безапелационно спечелих баса точно на 28

януари 2010 година. Имах пълни сведения за тиража на „Галерия” и той бе ужасно далеч от 220 хиляди. От първоначалните 110 хиляди, падаше на 80…Тогава обаче с Алексей не се чувахме, а и аз бях свикнала тук, по нашите български ширини, мъжете да не изпълняват дадената си дума. 13 дни след 28 януари арестуваха Алексей Петров. Ако беше си изпълнил облога, можеше и да не бъде проснат по очи точно на 10 февруари,  иронизирах пред Лъки.

До четири сутринта сами си пиехме и си говорихме.

Обсъждахме много неща, той никога не ми бе казвал в прав текст какво точно цели и иска, но знаеше, че някак си го знам и много внимателно изслушваше теориите ми кога трябва да се появи на осветената сцена, че още е рано, че не бива рязко да дърпа завесата пред мистериозния образ, който докосваха хората, че това трябва да става плавно и полекичка… За първи път ролите ни се бяха обърнали. Аз бях тази, която го учеше на търпение.

- Аз съм див и много крив… – отрони Алексей. Прозвуча ми някак оправдателно. Маската му се свличаше. И двамата бяхме горди и не падахме на гърба си, но онази вечер нещо се носеше във въздуха. Нещото, което ни направи по-близки. Изумително си беше отвсякъдеда наблюдаваш две дърлещи се дечурлига, непримирими един към друг, тихичко и почти съзаклятнически да си говорят цяла нощ, склонили глави.

- Мога ли да ти задам един личен въпрос? Ако искаш ми отговаряй…. – честно, внезапно го измислих. – Има ли нещо общо Бойко със стрелбата срещу теб?

Алексей мигновено се стегна. За част от секундата цялото му същество влезе в боен ритъм. Ако някой го видише посреднощ точно в този момент, никога не би предположил, че е пил, или че часове наред е седял на тази маса.

-          Ти що ми го прасна този въпрос? – рязко ме попита.

-          Винаги съм искала да те питам. Нищо преднамерено…

-          Косвена връзка може и да се търси, но не това, което се пише и

се говори… Ако започна да говоря за това, много интересни неща ще станат ясни. Следващия път като се видим, обещавам ти, ще ти кажа и някои други неща за това, което се случва сега…

        …..В сутрешния блок на една от телевизите, когато отворих очи, се вихреше кметът на Рибново Ахмед Башев. Напомпан разказваше как Алексей Петров го бил, как го мачкал да стане агент на ДАНС и изобщо как Башев бил непорочна жертва на гадния диктат на Агенцията за сигурност. До призори да си с Алексей, отваряш очи – и гледаш пак Алексей, нямаше отърване.

Докато смучех фреш след фреш и нервничех, че трябва бързо да се изнасяме към Варна, защото вечерта имах снимки за премиерата на ”Бандитска Варна”, уредени от Иван Иванов – Дядо, в ресторанта цъфна Алексей.

-          Телевизиите пак почнаха с тебе… – взирайки се в екрана на

лаптопа, го поздравих.

-          Верно ли бе? Какво?

-          Ахмед Башев… Бил ли си го? Мачкал си го да става агент на

ДАНС. Добър повод да ми дадеш едно интервю. – усмихнато му намигнах.

-          Аз ли съм го мачкал, или той сам настояваше да сътрудничи?! –

се разсмя Алексей, но моментално промени позата и ме загледа втренчено. – Ти имаш нюх, какво мислиш, че трябва да направя? По-добре е да изчакам да видим дали ще извикат Башев в комисията за ДАНС, трябва да го поканят…

- Наистина е по-добре да говори пред Комисията и тогава да даваш някакви интервюта…

….Малко преди да излезем с Лъки от София, ми звънна кореспондентката на БНР във Варна Даниела Стойнова:

-          Веси, ти какъв вестник издаваш?

По нелепа тъпотия скоро не бях чувала:

-          Какъв вестник, бе, Даниела? Никакъв вестник не издавам.

Знаеш много добре, че правя сайт.

-          Защото тук ми се обаждат много хора, пуснала си в твоя

вестник някаква гнусна публикация – Даниела говореше объркано и я срязах, мислейки, че това е някаква безумна интрига:

-          Нищо не съм писала във вестник, за какво изобщо става дума?

-          Ще ти се обадя след малко. – отсече Даниела и наистина го

направи след минута. Оказа се, че вестника е „Галерия”, а вътре имало публикация, подписана от мен, че детето на варненския кмет Кирил Йарданов не било от него, като дори било посочено името на някакъв друг мъж, който бил бащата.

Вледених се.

Започнаха да ми звънят всякакви хора от Варна – Веси, как можа, Веси, това е отвратително, не го очаквахме от теб… „Спирай някъде веднага да купя „Галерия”!, изкрещях на Лъки и той направи куп чудеса и нарушения за да залепи пред първата будка за вестници. Прочитайки дописката: „Кметът на Варна гледал чуждо дете?”, подписана с името Веска Томова, се срутих. Материалът бе толкова гнусен, клеветнически и отвратителен, че ми спря  дишането.

Умът ми обаче бе последното, което бих позволила да аварира. Блестящо активно мероприятие – материалът бе подписан с Веска Томова за да не мога да съдя „Галерия”, защото името ми е Веселина Томова. Внушението обаче бе изпипано до ювелирност – аз съм написала тази помия, уж подписала се с псевдонима Веска Томова, но така че да лъщи, че точно Томова е гилотинирала детето на кмета.  Пачаврата – дописка, сътворена в иначе прокламираният като разследващ вестник „Галерия”, правеше опит да удари не само по мен, но и по сайта afera.bg

Трескаво подреждах мозайката – ако вчера вечерта бях купила „Галерия”, който в столицата вече бе отпечатан, на вечерята с Алексей, щях да съм прочела тази блатна статия.

Моментално в главата ми изскочи онзи „разговор, който не се беше състоял” във фойаето на хотела на „Спартак”, в който Алексей ми подсказваше, че нервничели, и че може да получа удар…Защо беше целия онзи спектакъл, се питах тогава. Ето ти отговора, тъпоъгълнице!

Бях съкрушена. Плачех като ранена сърна. Не, сърните не хлипат. Като дете се тресях, болката ми трещеше като водопад, а сълзите стопиха за секунди онази Томова, която всички си представяха като железния войник. Внезапно погледнах вляво към Лъки, който шофираше и видях, че той мълчаливо плаче. Сълзите му се стичаха по лицето – без стон и без звук.

-          Ти защо плачеш? – хлипайки попитах тъпо.

-          Не мога да те гледам така… – Лъки бе стиснал волана на живот

и смърт и не искаше да ме погледне в очите. Малкия мъжкар, който някак се свенеше от слабостта си, но по мъжки, от който и да е гладиатор, не я криеше.

И тогава побеснях, както само аз мога.

Стисках зъби и си казвах – само не с рогата напред, изработи го майсторски. Набрах Алексей. Той, естествено, не вдигаше телефона. От Варна продължаваха да звънят всякакви, батерията ми падаше, а това  допълнително ме влудяваше. Не преставах да плача. Бях забравила колко, всъщност недопусимо ранима съм. Написах на Алексей един SMS:

„ Благодаря ти, Слънчице, за гнусната мръсна врътка, публикувана от мое име в „Галерия”. По мръсен номер, да ме подпишете под публикация, че детето на кмета не е от него, не съм чела. Признавам те, Слънчице. Сега е мой ред”.

Алексей не реагира. След  45 минути разбрах защо у нас най-точната поговорка е „Бий, за да те уважават!” и му  написах втори SMS:

„Ще те смачкам гадно, коварно чудовище! Кълна се!”

След две минути Алексей ми се обади не от неговия номер:

-          Получих ти съобщенията… – гласът му бе абсолютно равен.

-          Как можа да ми причиниш това? – се давех от сълзи – Как можа

да го направиш, гадно чудовище? Нищо ли свято няма за вас, бе?

- Кажи ми какво точно е станало… – в гласа на Алексей разпознавах вече тревожност. Той никога не ме бе чувал такава. Никога не ме бе виждал строполена и оголена като охлювче. И бе стъписан. Накъсано му разказвах какво се е случило и продължавах натрапчиво да забивам – Как ти даде сърце да го направиш?

- Дай ми половин час! Само ми дай половин час! Ако всичко това, което ми казваш е истина, дърпам Зоя моментално от там!

Затворих му.

След петнайсет минути се обади Зоя Димитрова:

- Веси, искам да ти се извиня и съжалявам за интригата, в която е намесено твоето име. Уверявам те, че този, който я е направил ще получи подобаващи последствия.

Бях вече толкова бясна, че започнах да крещя, псувайки хамалски в слушалката:

- Ще ви еба майката на всичките, ще ви размажа, ще ви изкарам всичките мръсни бакии…

Когато си безсилен, си най-яростен. Зоя мълчеше смутено, натиснах червеното копче на телефона и го хвърлих на седалката.

Алексей не се обади. Поне не на мен. Лъки си беше изключил телефона и едва на другия ден разбрах, че е имало десетки обаждания от Алексей.

- Ти нали не си мислиш, че мога да направя такова нещо – да сме цяла нощ с нея, да пием, да ядем и да си говорим такива неща, и аз да и причиня това… – дивакът не ми го казваше на мен. Беше толкова ръбат, че се обясняваше на Лъки.

- Не знам, човек… Ти не беше там, да я видиш какво преживя. Аз бях там и нямаш представа какво и беше…

Дали всяко зло беше за добро, не знам, но със сигурност злото не идваше само. Не бяхме стигнали и до Велико Търново, когато последва нов шамар. Обади ми се Добри от „Стандарт”, който ме доошашави:

- Веси, знам, че не излиза от теб, ама пак да те питам. Към електронните пощи на всички медии бе разпратено съобщение, подписано от Веска Томова…

- Какво пише? – ледено запитах.

- Известната варненска разследваща журналистка-Веселина Томова, ще прави презентация на книгата си „Бандитска Варна” в петък вечер в култовото заведение “Пачоти”.Организатор на събитието е Иван Иванов-Дядо!В сценария е включена оригиналната идея да бъде снимано предварително как Веселина Томова, докато посреща гостите си, е нападната и повалена именно от мафиоти и лежи ранена на земята. Тъй като в залата ще има екран с камера и пулт, които ще предават картина от преддверието, този запис ще бъде включен в подходящ момент и всички трябва шашнато да останат с впечатлението, че всичко е реално и се случва в момента.Умоляват се гостите със слаби сърца и бременните жени да не възприемат кадрите на покушението срещу Веселина Томова буквално.

- И как е подписано? С Веска Томова?

- Да – отсече Добри.

Звъннах на Иван и объркано му заобяснявах на какъв пангар се пържа и как някой иска да провали и премиерата на книгата. Иван обаче бе непробиваем:

- Никой не може да е по-добър от нас. Не знаят с кого си имат работа. Когато и да пристигнеш във Варна, чакам те направо у нас.

            ….През това време Алексей изпълни онова, което ми беше казал – че, ако е вярно това, което му казвам за гаврата с мен в „Галерия” ще отегли Зоя. Зоя напусна вестника. Нямаше официални обяснения, но истинската причина бе, че Алексей я изтегли заради скандала.

В София на премиерата Зоя ми сподели, че е ужасно жалко, но нищо от това, което е смятала, че ще се случи като проект с „Галерия”, не се е осъществило. Зоя държеше на името си и се усети на време.

- Алексей е добър човек… – ме погледна внимателно тя. Нямаше повод да ми го казва, но знаех, че е своеобразно послание да не се самонавивам, че точно Алексей стои зад сабления удар срещу мен. И продължи – Алексей ми каза: давай да бягаме от тука, че ни се осраха имената…

Говореше за „Галерия” и останалите там. Начело с Патрашкова.

Алексей изведе Зоя и я спаси, но продължи да ползва онези, които бе преценил, че могат в слугинството си да бъдат безскрупулни докрай и да минат и през трупове. Беше изчислил суетата, комплексираността им и точно такива му трябваха. Със зяпнали уста, гледайки го в очите и обяснявайки му как той е най-умния.

Впрочем, сътворилият мръсотията с мен така и не си получи „подобаващите последствия”, както бе изрекла в извиненията си към мен Зоя. Даже напротив – Патрашкова се превръщаше в личния боздуган на Алексей.

След като Патрашкова като наемен ритуален убиец съсече едно дете, от сайта се извиних на варненския кмет, защото никой не посмя да каже в прав текст, че българската жуналистика се е превърнала в долнопробна продажна курва:

„…Директор на в. „Галерия” е Кристина Патрашкова. Неин ръководител в сянка е бившият съдружник на в. „Уикенд” Недялко Недялков – лице с безформено тяло във всякакъв смисъл. Те показаха на света кирливите си черни, сатанински души, намесвайки 8-годишно дете, единствено за да изпълнят поръчката на обръгнали ченгеджийски интереси, които в името на собственото си его, са готови да се изхрачат върху най-святото.

Afera.bg поднася своите извинения към варненския кмет Кирил Йорданов от името на цялата продажна, курвенска, хомосексуална, грозна, комерсиална журналистика:

– Г-н Кмете, не им прощавайте! Това не е журналистика! Това е позор и тези сатанински души някога ще се изправят пред Бога.

Вие, г-н кмете, можете да заведете убийствен съдебен иск към в. „Галерия” и аз, Веселина Томова, ще стана свидетел във Ваша полза, че никога не съм публикувала подобен материал и че това е користна лъжа и измислица.

Т.нар. журналистка, която пише за в. „Галерия” от Варна е бившата отговорна редакторка на местния „24 часа” Росица Пенкова, която заедно с директорката на „Галерия” Кристина Патрашкова готвят нови удари.

Когато една жена е грозна, комплексирана, продажна и по ужасяващи български причини е станала журналистка, единственият начин да привлече вниманието на някого за да го обслужи с една нескопосана свирка в движение, е да изпълнява поръчките му.

И да коленичи пред финикийските му знаци.

Заради това в. „Галерия” вчера направи залог едно дете.

Ако в. „Галерия” има проблем с мен – нека удари!

Да използваш обаче интимния свят на един човек и да съсечеш детето му, може да го направи само изрод…

Тези хора нямат спирачка.

Те не могат да плачат.

Те за пари са готови днес да убиват с думи, утре да стрелят на месо.

Ако чорбаджията им даде командата.

Аз съм Веселина Томова!

И имам лице.

Пратете снайпериста срещу мен!

Не срещу невинното дете!

Защото има Господ.”

       Бях се превърнала в боксова круша за някого. Крошетата се сипеха сгъстени, едно след друго и ме вкарваха в анализа на конспирацията. След скандала с детето на варненския кмет, дадох едно интервю в „Шоу”, в което казвах Патрашкова да внимава да не се засечем някъде, защото ще и разбия мутрата. Моментално ми се обади мъжа и, някакъв спортен репортер, който изобщо не бях чувала и неадекватно изрева: „Разговора се записва! Чувствам се застрашен от Вас и веднага сега ще получите мярка за неотклонение от прокуратурата.”

     Айде бе, и как ще стане тая работа, да заповядат, изрепчих му се, а Иво Димитров започна да ме поучава кой носел отговорност за материалите в „Галерия”, и това било Зоя Димитрова, а не съпругата му Патрашкова.

 Веселина Томова

Откъс от книгата и „BG АФЕРИ. Алексей и останалите”

От няколко месеца в България  се водят политически и обществени  дебати  - „За” или „Против” изграждането на АЕЦ „Белене”. Малко известно е , че Горанов е лицето водило тайните преговори( договорки) с Богомил Манчев в хотел в град Банско за определяне на финансовите параметри за протекции  от страна на Премиера… На прослувутата среща между Пеевски и Горанов, засечена от журналисти, е воден следният разговор: Горанов препредава  волята на Премиера Цветанов и Пеевски  да стратират изкупуването на електронни издания , сайтове и провинциални вестници. На въпроса на Дилян Пеевски –„Защо да го правим?”, Горанов е отговорил –„ За да не изтеглим държавните пари”… Не по различно е и отношението към братя Бобокови, Миньо Стайков,”ЧЕЗ”, „ЕнергоПро” и др.

 В  редакцията на АФЕРА се получи „справка” за депутата от ГЕРБ Владислав Горанов, който нашумя преди време в СРС-тата покрай разговорите на Ваньо Танов и експремиера Бойко Борисов за „Мишо Бирата”. „Справката” очевидно е правена от служители на спецслужбите. Публикуваме я дословно, тъй като тя осветява задкулисни потайности от политическите и управленски процеси, вихрещи в България и осветява методи на управлението при правителството на ГЕРБ:

„СПРАВКА

Владислав  Горанов е роден на 30.04.1977година в град Плевен.

Семеен с едно дете.

Горанов завършва математическа гимназия „Гео Милев” в родният си град. В периода 1994 -1999 година завършва Стопанската академия”Димитър Апостолов Ценов” в град Свищов със специалност „Икономика”. Горанов е магистър по „счетоводство и контрол”. За периода 1998 – 2001 година работи като специалист в отдел „Извънбюджетни сметки и фондове” към Министерство на финансите. В края на 1999 година напуска  Министерство на финансите и с помоща на Емилия Масларова и Кирил Ананиев ( негов роднина) само за две години израства като експерт, а в последствие става и директор на дирекция „Финансова политика” към Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа. В средата на 2001 година Горанов отново  с помоща на Ананиев се връща в Министерство на финансите, като е назначен на  длъжност Главен експерт в дирекция „Финансиране на държавни органи, програми и осигурителни фондове”. В края на 2001 година е назначен за началник отдел „Социални разходи” към същото министерство. Тази длъжност заема до 2009 година , когато напуска и се включва активно в предизборната кампания на ПП „ГЕРБ”. През този период в качеството си на началник отдел Горанов пряко е съблюдавал за правомерното  разходването на бюджетни средства от държавни структури. Имайки предвид това, трудно може да бъде обяснена позицията му по случая „ Масларова”:

Цитат от електронните медии : „Като шеф на отдел сред задълженията на Владислав Горанов е било да контролира правилното изразходване на отпусканите от бюджета средства за капиталови разходи на държавните учреждения. Сред тях са и милионите, изразходвани за скандалния ремонт на Центъра за социални услуги в Стара Загора по времето на Емилия Масларова. След десетки сигнали в медиите и депутати от прокуратурата на Масларова беше повдигнато обвинение за длъжностно престъпление и присвоява в особено големи размери. Дали прокуратурата е сезирана и от Министерството на финансите, остана неясно, но самият факт, че никой не потърси отговорност от Горанов дава тема за размисъл и предизвиква логични въпроси….”

Владислав Горанов е мажоритарен кандидат  на ГЕРБ в 24-ти МИР- София.

Избран е за депутат , а в последствие и за Заместник министър на Министерство на финансите .

Заслуга за издигането на Горанов има лично Бойко Борисов след като  му е препоръчан от Иван Саздов( близък съратник и приятел на Борисов). Тиражираната от медиите информация за роднинска връзка  между Саздов и Горанов не отговаря на истината, но между двамата има изключително добра  комуникация и към момента.

В следствие на този контакт, Владислав Горанов е допуснат в близкият кръг от доверени лица на Премиера Борисов.

Доверието към него от страна на Б.Б  е изключително голямо. Показателно за това е, че на Горанов са делегирани права да отстоява и защитава личният интерес на Премиера при договорките с „чужди инвеститори”, български фирми  и предприемачи…

След  поредица от  тайни срещи поведени в Правец с Валентин Златев, депутата от ГЕРБ – Емил Димитров , бизнесмена Евгени Стамов ( един от основателите на борческите групировки) и Иван Саздов, Горанов убеждава Министър Дянков и прокарва безумната идея за повишаването акцизите на алкохола, цигарите и горивата.

В резултат на това производството на цигари и високо алкохолни напитки  се е свило с 40%, от което постъпленията в държавният бюджет са намалели с дестки милиона лева.

Интересна бе кратката роля на Горанов в Здравната каса, но с трайни обществени последици:

След проведен разговор с бившият министър на задравеопазването от правителството на Иван Костов – Илко Семерджиев постъпи информация, че прехвърлянето на един милиард лева от здравната каса в бюджета по идея на Влади Горанов е сериозно обществено престъпление, но за съжаление останало без правни последици след намесата на Борисов и Главният прокурор Борис Велчев……….

От извършената проверка на информацията се установи:

Идеята за това прехвърляне на средства е на Цветелина Бориславова. По нейно лично настояване Горанов е назначен за кратко в борда на Здравната каса. Непосредствено след прехвърлянето на средствата Горанов е освободен от касата, като в медиите и обществото е насадено мнение, че Борисов е свалил доверието си от него, което не отговаря на истината.

От няколко месеца в България  се водят политически и обществени  дебати  - „За” или „Против” изграждането на АЕЦ „Белене”. Малко известно е , че Горанов е лицето водило тайните преговори( договорки) с Богомил Манчев в хотел в град Банско за определяне на финансовите параметри за протекции  от страна на Премиера.

След като на тези две срещи не е постигнато взаимно съгласие, в кабинета на Премиера в МС е проведена среща във формат – Борисов, Горанов, Добрев (министър на икономиката и енергетиката), Свилен Спасов ( представител на „Уестингхаус” за България и Президента на „Уестингхаус”). По време на срещата е обсъждано бъдещото изграждане на „7-ми енергоблок” на площадката  в Козлодуй. Непосредствено след срещата Горанов е провел частен разговор със Свилен Спасов, като е намекнал, че трябва да се защитят някои интереси. Договорено е при започване на строителните работи в изграждането да се включи строителна фирма, посочена от Борисов…

След поредица от разговори между Борисов и Цветан Василев по отношение на медийният пазар и преразпределението на този бизнес, Борисов определя Горанов като човека от негова страна, който ще контролира процесите.

05.05.2010 Среща Пеевски – Горанов/б.р. – среща, тиражирана в медиите/

На прослувутата среща между Пеевски и Горанов, засечена от журналисти, е воден следният разговор: Горанов препредава  волята на Премиера Цветанов и Пеевски  да стратират изкупуването на електронни издания , сайтове и провинциални вестници. На въпроса на Дилян Пеевски –„Защо да го правим? „, Горанов е отговорил –„ За да не изтеглим държавните пари”…

На продължилата близо 50 минути среща са договаряни финансовите параметри около бъдещите съвместни проекти.

Не по различно е и отношението към братя Бобокови, Миньо Стайков ,”ЧЕЗ”, „ЕнергоПро” и др.

ЗАБЕЛЕЖКА

По отношение на Горанов може да бъде написано и казано много, но едно трябва да се знае!: Бързото му кариерно израстване е неразривно свързано с няколко фигури :

1.Емилия Масларова

2.Кирил Ананиев

3. Иван Саздов

Връзката Ананиев и Саздов може да бъде обяснена по следният начин, който хвърля яснота върху някои обществени процеси и събития…

Всеки петък в комплекс „Царско село” се провеждат строго охранявани срещи и мини футболни мачове. Участниците са непроменени почти винаги – Георги Първанов, Бойко Борисов, Кирил Ананиев, Валентин Златев, братя Бобокови…и понякога Владислав Горанов. Непроменен бе състава и през отминалият петъчен ден…”

Afera.bg

Ръководени от  него  офицери  са  събирали  данни  за  контактите  на  дипломати,  политици от ДПС, БСП и от някои групи в СДС, за главни редактори. Разработките са обобщавани от Драшков и са докладвани на Атанасов в специална “бяла” стая.  

…В края на месец септември 2004 год., Арбен Хавальов е предал на братовчед си Ебузер Баадинов Хавальов един автомат, който е трябвало да бъде прехвърлен нелегално през държавната граница за Р Гърция. Има данни, че с автомата са извършени две убийства на територията на България и поради тази причина било наложително същия да “изчезне”.

В АФЕРА се получи „справка”, която вади изключително скандални детайли от битието на сегашните управляващи МВР и техните покровители. Очевадно е, че „справката” е дело на специалните служби. Публикуваме я, поради информация в нея, която осветява задкулисието останало скрито досега:

„….Цветлин (Цвети) Йовчев – завършил ВНВМУ. Бил е началник-сектор “Руска федерация”. В този период по препоръка на Драшков е натоварен с изготвянето на  т.нар. доклад за корупцията през 1999 г., за който се счита че е поръчан от Костов  за  разправа  с  Богомил  Бонев.  В последствие  по  внушение  на  Драшков  е  назначен  за началник на сектор вътрешна сигурност. Изключително лоялен към Атанас Атанасов,  Иван Драшков  и  Веселин  Марков.  Подържа  топла  връзка  с  група  хакери  и  софтуерни специалисти.  Според  Марков  Йовчев е  провел  брилянтна  атака  срещу  Николай  Методиев с цел компрометиране… 

Съвсем наскоро Цв. Йовчев е завел  Керън… (юридически консултант в посолството  на  САЩ  в  България,  резидент  на  ЦРУ)  на  дегустация  на  вино  в Пловдивско.  Драшков  и  Марков  се  ползват  с  нейното  доверие.  Пред  нея  се  води  разговор  колко  некомпетентен е  Петко  Сертов  като  шеф  ДАНС,  че  той  и  премиера Станишев не дават път на професионалистите и др.

2009 год.

Иван Драшков – в системата на МВР работи от 1985 г. (ВГУ ДС – 04 отдел, “немското”  отделение).  Напуснал  през  1991  г.  по  собствено  желание  и  започнал  частен бизнес (с Румен Тошев, също офицер от НСС). През 1992 г. е върнат в НСС-МВР  с  протекцията  на  Владимир  Манолов  (заявен  мотив  от  него  –  “Навън  е  много трудно. Бизнесът им не върви, няма пари, няма изгледи за успех в търговията”). 

Израства  в  йерархията  с  помощта  на  кръга  “Банкя”  (основно

Чавдар Чернев) и бизнесмените Димитър Събев, Петър Манджуков и др. (Връзката и  сближаването с тях осигурява чрез брат си Петър Драшков – дипломат от кариерата,  изп. директор на  БОДК през 1994 г., когато е  изведен  от системата след скандал и  следствие за отклоняване на средства):

- началник на “руския” сектор “Б-02″ от началото на 1997 г. В този период са реализирани  показните  изгонвания  на  зам.  военния  аташе  Ломакин  и  двама  други  дипломати,  на  бизнесмените  Майкъл  Чорни,  Денис  Ершов  и  други  граждани  на бившия  Съветски  съюз.  На  секторът  е  поверен  и  контролът  на  медиите,  третиращи руската тема. Известно е, че тогава служителите от сектора са осигурявали връзката между престъпния свят и Атанасов и Драшков.

-  зам.-директор  на  НСС  от  м.  октомври  1999  г.  по  предложение  на  Атанас Атанасов. Кандидат да оглави НСС след отстраняването на Иван Чобанов през 2003 г., със силната политическа протекция на Бойко Борисов.  

- зам.-председател на ДАНС от м. 2008 г.

Семеен приятел с ген. Атанасов (посрещали са заедно Новата година 2001 г. в х-л  “Кемпински–Зографски”,  в  следващите  дни  към  компанията  се  присъединява  и Бойко  Борисов;  луксозният  апартамент  на  Атанас  Атанасов  в  жк.  Белите  брези  от  контингента на БОДК е предоставен от Петър Драшков). 

Като зам. директор на НСС е изпълнявал негови поръчки по разработката на политически  дейци  и  други  неудобни  по  времето  на  управлението  на  СДС  лица.

Ръководени  от  него  офицери  са  събирали  данни  за  контактите  на  дипломати,  политици от ДПС, БСП и от някои групи в СДС, за главни редактори. Разработките са обобщавани от Драшков и са докладвани на Атанасов в специална “бяла” стая.

Има  сведения  от  митничари,  че  е  осигурявал  чадър  над  контрабандните канали. 

Петко  Петков  (бивш  директор  на  РМД  –  София  и  ключова  фигура  в  осъществяваната  по  време  на  кабинета  “Костов”  контрабанда),  като  нещатен сътрудник на НСС е бил ръководен от Иван Драшков. 

Близка връзка на Иван Драшков е Арбен Ефремов Хавальов. Последният поддържа близки контакти с лица от силовата групировка “ВИС”. Занимава се с търговия на наркотици и оръжие. Замесен е с разпространението на фалшиви пари и документи. Изградил е схема за незаконно теглене на ДДС чрез гръцки фирми.

В края на месец септември 2004 год., Арбен Хавальов е предал на братовчед си Ебузер Баадинов Хавальов един автомат, който е трябвало да бъде прехвърлен нелегално през държавната граница за Р Гърция. Има данни, че с автомата са извършени две убийства на територията на България и поради тази причина било наложително същия да “изчезне”.

Ебузер Хавальов и баща му – Баадин Исмаилов Хавальов, подържат канали за трафик на: хора, наркотици, оръжие, фалшиви пари и документи и други през ДГ за Гърция. Има данни, че Исмаил Хавальов, дядо на Ебузер Хавальов е поддържал близки контакти с гръцките специални служби.

По отношение на Арбен Хавальов са водени дела с цел проверка на информация, че се занимава се с неправомерно начисляване и усвояване на ДДС. В СГП е водено дело за източването на “Булгартабак”от фиктивни фирми.

Едно от проверяваните лица е Галина Велинова Йосифова. Установено е, че Галина Йосифова тегли големи /от 20 000 до 100 000/ суми пари от централния клон на “Булбанк” в гр. София, които предавала на Будимир Куйович.

При тегленето на парите тя е съпровождана от Юрий Славейков Дудински, /бивш съдружник с Арбен Хавальов във фирма ”Х ЕНД Д” ООД/ и Димитър Ангелов Ангелов, /занимава се с неправомерно теглене на ДДС и с фалшиви документи за самоличност/. Дудински и Никола Петров Събев са пълномощници на фирма “Жетрон” ЕООД от сметката, на която за са изтеглени около 14 000 000лв. и близка връзка на Арбен Хавальов.

Бившият зам. директор на ГДБОП – И. Иванов също е поддържал контакти. С помощта на Иван Драшков и И. Иванов, водените разработки по отношение на Хавальов са приключвали без резултат.”

Afera.bg

Снимките, изпратени в АФЕРА, са на отдел ОСА в ДАНС.

АФЕРА получи на пощата си документите, които доказват, че Росен Плевнелиев – лъже! Оригиналните документи за имотната сделка и превод от  преводач.В документите пише, че продавачите на имота в Гърция са получили В БРОЙ от Плевнелиев 700 000 евро! Вижте документите!

АФЕРА ПУСКА ПЪРВИТЕ ДВА ДОКУМЕНТА.  30 СТРАНИЦИ СА ОСТАНАЛИТЕ ДОКУМЕНТИТЕ.

 Afera.bg

След публикуването на отвореното писмо до главния прокурор Сотир Цацаров от страна на журналистите Веселина Томова от “АФЕРА” и Георги Александров от “ТОП НОВИНИ ВАРНА”: „НА ВНИМАНИЕТО НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР! КАКВИ НАКАЗАНИЯ ЩЕ ПОНЕСЕ ОКРЪЖНИЯТ ОБВИНИТЕЛ НА ВАРНА ВЛАДИМИР ЧАВДАРОВ?!”, моментална реакция демонстрираха брилянтни високопоставени източници на АФЕРА, които предупредиха, че „цяла бригада, задействана от „Шапкаря”, подслушва и следи Томова и Александров”. В магистратските среди под „Шапкаря” се разбира бившият шеф на Военна прокуратура във Варна и сегашен окръжен прокурор №1 на Варна Владимир Чавдаров.

Припомняме отвореното писмо – сигнал до главния прокурор Сотир Цацаров, на АФЕРА и ТОП НОВИНИ – ВАРНА:

„НА ВНИМАНИЕТО НА ГЛАВНИЯ ПРОКУРОР! КАКВИ НАКАЗАНИЯ ЩЕ ПОНЕСЕ ОКРЪЖНИЯТ ОБВИНИТЕЛ НА ВАРНА ВЛАДИМИР ЧАВДАРОВ?!

Сайтовете „ТОП НОВИНИ ВАРНА” И „АФЕРА” отправят официално питане към главния прокурор Сотир Цацаров. Провокирани от изявлението на главния прокурор Сотир Цацаров, че делото „Медузи” е „срамно”, използваме повода за да насочим острото внимание към Варненската окръжна прокуратура в лицето на нейния ръководител Владимир Чавдаров. Проверката от страна на главния прокурор върху делото „медузи” е повод не само да се разрови работата по това дело, но и да се бръкне в „кутията на Пандора” по още „знакови” дела, по които безобразните действия на определени прокурори останаха скрити, заметени и скандално неглижирани от страна на бившия главен прокурор Борис Велчев.

„ТОП НОВИНИ ВАРНА” И „АФЕРА” НАСТОЯВАТ ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР СОТИР ЦАЦАРОВ ДА ОТГОВОРИ НА СЛЕДНИТЕ ВЪПРОСИ:

1. Уважаеми г-н Главен прокурор, назначена ли е вече проверка за действията на Окръжната прокуратура по делото „Медузите” и ако тя е започнала, кой я извършва и в какъв срок трябва да бъдат готови заключенията?

2. Сам определихте „Медузите” като „срамно” дело. Означава ли това, че Окръжната прокуратура, в лицето на нейния административен ръководител, който бе и наблюдаващ прокурор по „Медузите”, е обслужил политическа поръчка?

3. Ако това се окаже вярно, какви наказания ще понесе окръжният обвинител на Варна Владимир Чавдаров?

4. След „звучния шамар”, който понесе България от Европейския съд в Страсбург заради делото „Медузите”, считате ли, че Владимир Чавдаров има моралното право да бъде административен ръководител на Варненската окръжна прокуратура?

5. Имате ли наблюдения как Окръжната прокуратура на Варна се бори с организираната престъпност в града и региона? Моля за конкретни примери.

6. Получавала ли е Главната прокуратура сигнали за други нарушения от страна на окръжния прокурор на Варна Владимир Чавдаров, извършвани ли са проверки и какви са резултатите от тях?

7. Ще проверите ли зависимостите на ръководителя на Окръжна прокуратура – Варна по досъдебното производство, свързано с арестите на служители от НАП – Варна, по което самата варненска прокуратура по скандален начин поиска смяната на мерките им за неотклонение в по-леки? Засичан ли е и по какъв начин ръководителят на Варненската окръжна прокуратура в тесни контакти със задържаните лица и шефовете на НАП – Варна?

8. Ще проверите ли защо купищата сигнали във връзка с меко казано непрофесионални действия, извършвани в ущърб на закона от прокурор Стефка Якимова, заедно с нейни колеги, дознатели и висши полицаи, по т.нар. варненско „мега” дело, останаха без последствия, или бяха услужливо поръчково „проверени” по времето на Вашия предшественик?

9. Ще проверите ли защо миналата зима Окръжната прокуратура във Варна прехвърли сигналите за системни финансови и административни нарушения от страна на директора на ТМПЦ Варна и общински съветник от ГЕРБ Даниела Димова на Министерството на културата, от където потулиха случая?

Оставаме в очакване да разровите тъмните страни на Варненската окръжна прокуратура, за които от години алармираме, за да върнете честта на професията прокурор в морската столица.

С уважение:

Георги Александров

Varna.topnovini. bg

Веселина Томова

www.afera.bg”

Към него сега прибавяме и десети въпрос: с какъв мотив и регламентирано или не цяла бригада се занимава с подслушването на двама журналисти, само заради това, че не спират да вадят бакиите на прокурори и висши полицаи в морската столица? Какво е отношението на ръководителя на Варненската окръжна прокуратура към подобни действия?

АФЕРА системно е подлагана на пълен контрол, следене и подслушване. „Шапкарят” нито ще ни уплаши, нито ще ни впечатли. Напълно сме наясно, че при подадена от нас официална жалба, онези, които ще трябва да проверяват дали сме поставени на подслушване и защо, ще са същите, които ни подслушват.

В такива случаи отговора е традиционен и тривиален – “няма данни за такова деяние”. Неведнъж с паралелна техника сме доказвали, че сме подслушвани нерегламентирано, но това остава самотно занимание, което единствено доказва на самите нас, че сме много по-интересни на „мега” корифеите на прокурорската и полицейска мисъл, отколкото престъпността, която трябва да борят.

Още на 9 май т.г. обърнахме внимание на главния прокурор с материала си

„ГЛАВНИЯТ ПРОКУРОР ДА СЕ ЗАРОВИ ФИГУРИРА ЛИ ОКРЪЖЕН ПРОКУРОР №1 НА ВАРНА В ЧЕРНИЯ ТЕФТЕР НА ЕДИНИЯ АРЕСТУВАН ДАНЪЧЕН И ЗАЩО СМАЧКАХА РАЗСЛЕДВАНЕТО ЗА НАП- ВАРНА!”

АФЕРА се обръща настоятелно към Главния прокурор Сотир Цацаров незабавно да провери ЗАЩО СЕ СМАЧКА РАЗСЛЕДВАНЕТО ПО АРЕСТУВАНИТЕ ТРИМА ДАНЪЧНИ СЛУЖИТЕЛИ НА НАП-ВАРНА – Бехтие Османова, Марияна Тодорова и Мирослав Нонев. Както вече единствена АФЕРА изнесе, БЕЗПРЕЦЕДЕНТНО ПРОКУРАТУРАТА, КОЯТО ПОЗВОЛИ ЗАДЪРЖАНЕТО НА ДАНЪЧНИТЕ, ИЗОБЩО НЕ ИМ ПОИСКА МЯРКА ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА И ГИ ОСВОБОДИ ПОД ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ.

АФЕРА изнесе и факти за близките отношения на шефа на Варненската окръжна прокуратура Владимир Чавдаров с шефовете на НАП и арестуваните данъчни.

Тримата задържани данъчни служители набързо бяха пуснати от ареста, като дори не се изчака и прокурорското задържане от 72 часа.

Без дори да запорират банковите им сметки, арестуваните бяха пуснати от ПРОКУРОР.

При арестите в НАП – Варна са били иззети всички документи, свързани със задържаните.

Между тях е бил ЧЕРЕН ТЕФТЕР НА ЕДИНИЯ ОТ ЗАДЪРЖАНИТЕ МИРОСЛАВ НОНЕВ, разкри АФЕРА.

В този тефтер са водени записки на кой прокурор и съдия е плащано за осигурен чадър. В тефтера е фигурирало и името на шефа на Варненска окръжна прокуратура Владимир Чавдаров, както и на шефове на НАП – Варна.

Главният прокурор незабавно трябва да провери подменен ли е този черен тефтер и манипулиран ли е. Иначе тефтерът е описан като веществено доказателство.

Както писа АФЕРА, далеч преди реализацията на арестите на данъчните служители, те са били предупредени, че са под контрол. В едно от СРС-тата на Мирослав Нонев с варненски бизнесмен П.М., близък до висините на варненската окръжна прокуратура, П.М. дава съвети на Нонев: „Ихвърли батерията от джиесема”.

След като стана ясно, че покрай арестуваните данъчни ще лъсне симбиозата на шефове на НАП – Варна с шефове на прокуратурата, съдии и политици, разследването набързо изпадна в дълбока кома.”

Не последва нищо.

Питахме и защо бе извършено „ювелирното” мероприятие със задържането на Янко Станев точно в деня на местните избори и премереното му пускане, и това в негова полза, и тази на ГЕРБ ли беше.

Питахме нееднократно и защо ръководителят на Варненската окръжна прокуратура си позволяваше недопустим натиск и действия срещу варненска следователка, която дръзна да разкрие обвързаностите на прокурор Стефка Якимова с покриване на разследване, в което фигурираше неин близък.

Питахме и защо до този момент Варненска окръжна прокуратура е няма и глуха за корупцията по високите управленски етажи в морската столица.

Отговора дойде. От апапите, дето слухтят в ушите ни и ни броят стъпките.

Наскоро ръководителят на Варненската окръжна прокуратура си позволява да се обърне към прокурор с думите: „Приключвай го бързо това дело! Нали вече задоволихме медийния интерес?!”. Делото касае разследването на смъртта на варненския митрополит Кирил.

Очевидно сега „медийния интерес” към неговата особа трябва да бъде изследван детайлно с подслушване и следене, за да бъдат идентифицирани източниците на журналистите.

„Шапкарят” не подозира обаче, че този филм сме го играли. Май не е успял да усети и че Цветан Цветанов вече го няма, а Борис Велчев го няма като онзи послушен главен прокурор, който покриваше всички зулуми в прокуратурата.

Същият „Шапкар” някога като шеф на Военна прокуратура ме прие, когато сигнализирах за безобразно престъпни действия на висши антимафиоти, начело с ексшефа на БОП – Варна, които бяха занесли спринцовка с хероин в болница на арестант, само за да го принудят с „наградка” да даде поръчкови показания. Тогава военен прокурор №1 на Варна извади вода от десет кладенеца да мънка, че нищо не можело да се направи. А не го направиха, защото заедно с авера му – бившият шеф на ОД на МВР – Варна Митко Димитров – НЕ ПОИСКАХА!

Днес един от онези бопаджии, които носеше спринцовката, не издържа изпитите и теста в ДАНС.

Това е поредния ни апел към главния прокурор Сотир Цацаров да разрови скритите нечистоплътни механизми на Варненска окръжна прокуратура.

А ние – подслушвани или не – ще вадим истината такава, каквато е.

Веселина Томова

На снимката: Шефът на Варненската окръжна прокуратура Владимир Чавдаров.

“През същата година, в района на град Русе група лица е заплашила лицето „Х” с рязане на уши и пръсти, ако в определен от тях срок не върне дължима сума на кредитора си „Y”. В процеса на разговора върху лицето е оказан натиск и чрез показване на служебна карта на служител от СОБТ на името на Георги Гайков……Проверката по случая е прекратена след намеса от страна на бившето ръководство на МВР.”

 Както вече бе съобщено от в. “Всеки ден” тихомълком е назначен новият временен шеф на СОБТ Георги Гайков. Назначението е станало, според брилянтни източници на АФЕРА, с протекцията на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров и Филко Славов.

В редакцията на АФЕРА се получи „справка”, която касае оперативна информация за новия шеф на баретите. Очевидно справката е рожба на спецслужбите. Публикуваме я дословно:

„СПРАВКА

ОТНОСНО: Придобита оперативна информация за лицето   Георги Тодоров Гайков – Зам.командир на СОБТ

Георги Тодоров Гайков е роден на 14.10.1972 година в гр.Стара Загора. Няма сключен граждански брак, но има две деца от съвместното си  съжителство със служителка на ДАНС.

През 1995 година, Георги Гайков започва работа в СОБТ- МВР. Службата му в 1-ва група на СОБТ го събира със Светлозар Лазаров, зет на Камен Пенков. Общото между тях е,че не се вписват в колектива и минават за ренегати. Нуждата от допълнителни финансови средства принуждава Георги Гайков през 1997 година да започне допълнителна работа в близката до „ВИС-1” фирма „Турист Сервиз” собственост на лицето Пламен Маринов (близък приятел на Георги Илиев). През този период, по нареждане на Маринов, Гайков извършва няколко акции за принуда по отношение на нелоялни клиенти и партньори. През 1999 година избухва конфликт между Пламен Маринов и бизнесмена Георги Илиев „Майкъла”. Повод за скандала е спор за имот в близост до парк-хотел „Москва”. Ескалацията на конфликта настъпва на 22.04.2000година, когато в жк.”Изгрев” е взривен джип собственост на „Майкъла”. Проявеният оперативен интерес от страна на някои служби към дейността на „Турист Сервиз” и тяхната съпричастност към атентата, принуждават Георги Гайков да напусне работата си в полза на Маринов, но контакта между двамата продължава и до днес. През 2001 година по разпореждане на полк. Филко Славов и с негово съдействие Гайков е изпратен на оперативен курс в Академията на МВР. След завършване на курса, отново със съдействието на Славов (чрез Иван Драшков) Гайков започва работа в НСС. Трудността на оперативната работа и неспособността му за вписване в колектива на служителите от НСС принуждават Гайков да се върне в СОБТ през 2003 година.

         През 2007 година Иван Михайлов служител на СОБТ от групата на Гайков напуска МВР и заедно с лицето Красимир Мичев регистрира охранителна фирма „Ирон Секюрити” ООД. Новорегистрираната фирма поема охраната на близкият до групировката „ВИС” бизнесмен Коко Динев. Освен сигурност и охрана, Михайлов и Мичев предлагат като услуга проследяване на физически лица и връщане на „лоши” кредити. По този повод събират около себе си няколко бивши и настоящи служители на СОБТ в това число и Георги Гайков.

         На 18.08.2009 година съвместно с бивши и настоящи служители на СОБТ Иван Михайлов и Георги Гайков регистрират Сдружение „Българска Тактическа Асоциация”. Сдружението има за цел да провежда курсове и семинари за обучение на служители от МВР. Месец по-късно единственото обучение което се води е на лица от криминалният контингент и гардове на лица от сенчестия бизнес.

         През 2010 година Иван Михайлов поема охраната и на братя Пехливанови. По негова покана и срещу заплащане  Гайков провежда курс за обучение на личните гардове на двамата братя.

         През същата година, в района на град Русе група лица е заплашила лицето „Х” с рязане на уши и пръсти, ако в определен от тях срок не върне дължима сума на кредитора си „Y”. В процеса на разговора върху лицето е оказан натиск и чрез показване на служебна карта на служител от СОБТ на името на Георги Гайков……Проверката по случая е прекратена след намеса от страна на бившето ръководство на МВР.

ЗАБЕЛЕЖКА:

При проверка е установено, че Георги Гайков е посетил два пъти частният тактически център на бившият служител от „Делта Форс” Пол Хоу в Тексас- САЩ. Гайков не е командирован служебно. Разходите по пътуване и обучение са за негова сметка( частно посещение). Един курс за обучение е на стойност около 5 хиляди долара.”

Afera.bg

АФЕРА се сдоби със заповед №3-8137 от 25 октомври 2013 година, издадена от директора на Дирекция Национална полиция Ангел Антонов, КОЯТО Е АБСОЛЮТНО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, А НА ВСИЧКОТО ОТГОРЕ ПОДОБНИ ЗАПОВЕДИ СЕ ИЗДАВАТ ВСЯКА СЕДМИЦА! Чрез заповедта шефът на „Национална полиция” Ангел Антонов прехвърля правомощия за разписване на СРС на заместника си комисар Константин Димитров. Това се прави винаги в петък и винаги със срок – до понеделник. Ангел Антонов бе назначен на поста от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов и при правителството на Пламен Орешарски продължи да изпълнява същата длъжност с толериране от страна вътрешния министър Цветлин Йовчев.

Заповедта, издадена от шефа на „Национална полиция” Ангел Антонов под № 3-8137 от 25.10.2013 година, гласи, че: „на основание чл. 28 ал.3 от закона за МВР възлагам на старши комисар Константин Райчев Димитров – зам-директор на Главна дирекция „Национална полиция” общото и непосредствено ръководство на Главна дирекция на „Национална полиция” и го УПЪЛНОМОЩАВАМ да подписва искания за СРС и за предоставяне на данни по чл.250 ал.1 от Закона за електронните съобщения от 13.00 часа на 25. 10.2013г. до 08.00 часа на 28.10.2013г.

Препис от заповедта да се изпрати на структурите на Главна Дирекция „Национална полиция” за сведение и изпълнение”.

Брилянти високопоставени източници на АФЕРА, предоставили тази заповед, са категорични, че подобно незаконосъобразно „упълномощаване” се прави ВСЯКА СЕДМИЦА!

Проверка на АФЕРА показа защо заповедта, издадена от шефа на „Национална полиция” Ангел Антонов, е напълно НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

Първо текстът на чл.28, ал.3 от закона на МВР, на който се позовава Ангел Антонов, се отнася до изпълнение на неговите правомощия, а не за упълномощаване. „(3) (Предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 93 от 2009 г., в сила от 25.12.2009 г.) В изпълнение на правомощията си по ал. 1 и 2 директорите на главните дирекции издават заповеди.”

Второ, за СРС изобщо не важи подобно упълномощаване. Трябва да има заповед, с която Константин  Димитров се определя за временно изпълняващ длъжността началник на „Национална полиция”, която трябва да е подписана от министъра. А такава заповед НЯМА!

Чрез тази НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА ЗАПОВЕД на практика лъсва СХЕМАТА как са се правили и се правят незаконните подслушвания и защо никъде не бе открит подписа на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов.

Незаконно „упълномощаване” набутва по-ниско стоящия в йерархията с незаконосъобразна заповед, не е ясен последващия път на тези незаконни заповеди, а подписа на министъра или шефа на „Национална полиция” липсва.

Очевидно кадърът на Цветан Цветанов – Ангел Антонов продължава да действа в същия дух и при „новото” МВР, оглавявано от Цветлин Йовчев, който не даде и косъм да падне от главата му.

АФЕРА настоява незабавно главният прокурор Сотир Цацаров да направи проверка по случая, още повече, че това незаконосъобразно „упълномощаване” по отношение на СРС и ровене в електронните пощи се извършва всяка седмица.

Afera.bg

След като в участието си във „Всяка неделя” бившият шеф на Агенция Митници Ваньо Танов се изкара като чист ангел небесен по скандала с Мишо Бирата, АФЕРА за първи път публикува докладната записка, покрай избухналия скандал със СРС: „Ало, Ваньо”. След извършването на проверката двамата държавни експерти – Иван Манев и Кирил Миланов вместо да бъдат наградени за перфектната работа, са разкарани от системата. Бившият шеф на Агенция Митници Ваньо Танов казва на Антоний Странджев да „прибере документите” и „като се върна ще видим какво ще правим”. ВСИЧКИ УСТАНОВЕНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ В ДОКЛАДНАТА ЗАПИСКА СА ПОКРИТИ ОТ ВАНЬО ТАНОВ И ПРЕМИЕРА БОЙКО БОРИСОВ.

А в докладната записка става дума за чисти престъпления и за абсолютно незаконно производство на чист спирт.

Борисов в скандала „Ало, Ваньо” иска чадър над престъпленията, а докладната записка, която дословно публикува АФЕРА, Е „ПОКРИТА” – ПО НЕЯ НЕ РАБОТИ НИТО ПРОКУРАТУРА, НИТО ГДБОП.

НИКОЙ НЕ ТЪРСИ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ И ОТ ВАНЬО ТАНОВ КАТО ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ МИТНИЦИ ЗА ПРЕСТЪПНО БЕЗДЕЙСТВИЕ ПО ДОКЛАДНАТА ЗАПИСКА.

АФЕРА публикува документа едно към едно.

Дано главният прокурор Сотир Цацаров има мъжеството да действа. Защото днес, въпреки този документ, който публикуваме, Ваньо Танов има наглостта да каже, че прокуратурата създававала „някаква легенда” около скандала с Мишо Бирата.

                                                                     ДО

              Г-Н  ВАНЬО ТАНОВ

                                                                         ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ “МИТНИЦИ”

                                                                        ЧРЕЗ:   

                                                                       Г- Н АНТОНИЙ СТРАНДЖЕВ

                                                                     ЗАМ. ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ”

Г-Н ВЕСЕЛИН ГЕОРГИЕВ

ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯ „ОМАК”

 Д О К Л А Д Н А   З А П И С К А

От

Иван Манев – държавен  експерт  в  дирекция  „ОМАК“  към ЦМУ;

   Кирил Миланов – младши  експерт  в  дирекция  „ОМАК“   към ЦМУ.

 относно: Резултатите от извършени оперативни проверки  от служители на отделите „Оперативен контрол” и „Митнически мобилни групи” към ЦМУ, служители от ТМУ Лом, ТМУ Русе, ТМУ Добрич, ТМУ Варна, ТМУ Пловдив и ТМУ Бургас, съгласно утвърден „Оперативен план” на 07.11.2009г.

 Уважаеми Г-н Танов,

        Във връзка с утвърден оперативен план на 07.11.2009г.  и селектирани данъчни складове за съхранение и производство на нискоалкохолни напитки /бира/ и търговци /дистрибутори/, на базата на различни рискови критерии бяха извършени проверки през периода от 09.11. до 11.11.2009г. на 30 бр. такива, експлоатирани от различни  физически и юридически лица.

       Предварителните резултати от извършените контролни действия на  посочените 30 бр. данъчни складове и търговски обекти за дистрибуция и търговия на едро са следните:

• „БУЛБРЮ БГ” ЕООД  - лицензиран складодържател за производство и съхранение на пиво /бира/, производствен обект: гр. Мездра, обл. Враца.

       На 09.11.2009г. се извърши частична оперативна проверка по реда на ЗАДС и ДОПК на производствения обект, притежаващ лиценз № 249/2006г., издаден по реда на ЗАДС. При проверката се констатира, че липсват каквито и да е документи за извършваната дейност, липса на дневник за складовата наличност, липса на измервателни уреди и охранителни заграждения на част от данъчния склад, граничещ с търговска фирма /”Трейд БГ” ЕООД/ – дистрибутор на „Булбрю БГ” ЕООД.  Предвид факта, че при проверката не присъстваха упълномощени лица или законен представител на проверяваното дружество, данъчния склад бе обезпечен, като контролните действия продължиха на 10.11 и 11.11.2009г.

       Съответно през 10.11.2009г. и 11.11.2009г. се извърши пълна инвентаризация на наличните суровини, материали, междинни продукти и готова продукция на посочените по-горе две фирми. При инвентаризацията на суровините, материалите, междинните продукти и готовата продукция на данъчния склад и съпоставката им, по представените дневник на складовата наличност по ЗАДС се установиха следните несъответствия:

-          Пивна мъст за охлаждане и заквасване /междинен продукт/  - 888 тона – незаведена в дневник  складова наличност;

-          Произведено пиво, отлежаващо в резервоари за успокояване  - 84 751 литра, не заведено в дневника складова наличност;

-          Бира „Леденика” в РЕТ бутилки от 2 литра, 12 градуса Плато, заведени в дневника 14 400 литра, налични в склада за готова продукция – 768 литра, установена липса на 13 632 литра пиво;

-          Бира „Леденика” в стъклени бутилки от 0,500 литра, 12,5 градуса Плато, налични в склада 1168 литра, не заведени в дневник складова наличност.

             При извършване на контролните действия се установи, че електронната система за отчитане на постъпващите материали и суровини и излизащата готова продукция не е автоматизирана и не може да проследи стоковите потоци в реално време, т.е. не са изпълнени изискванията на чл.47 от ЗАДС. Констатира се, че при изписване на готовата продукция, т.е при нейната продажба в данъчния склад не се издава Акцизен данъчен документ, а такъв по обясненията на служителите издават от офиса в  гр. Варна, като данните се предават по телефон или и-мейл. Допълнително се установи, че в склада е монтиран един измервателен уред между главния филтър и междинните съдове преди бутилиращата линия, но същият няма свидетелство за извършен метрологичен контрол и не позволява качественото измерване на преминалата акцизна стока, предвид факта, че през него минава и вода за измиване на съдовете. Т.е. в случая липсва измервателен уред на изхода при производството на суровината преди филтриране или на входа преди бутилиране на готовата продукция. 

При оглед в офисните помещения бе открито подробно писмено обяснение за производството на етилов алкохол /спирт/ от „стара” бира и бирена мая. При внимателно оглеждане на помещенията в непосредствена близост до данъчния склад бе открита дестилационна колона за изваряване на спирт. Открита бе и тетрадка, в която по дати са вписани количествата вложени материали и количество на произведеният спирт по алкохолни градуси. За периода 21.02.2007г. до 04.09.2009г. през който е водена тетрадката, иззета от проверяващите се установи, че са произведени 68 586 литра спирт с алкохолни градуси между 49 и 65, за което лицензирания склад няма разрешение и съответно не е начислявал и внасял акцизи. При извършените контролни действия в едно от помещението за бутилиране се констатира наличието на 123 000 л. бутилирана бира, за което се даде обяснение, че са собственост на „Трейд БГ” ЕООД. За наличието на посочената акцизна стока не се приставиха фактури и акцизни данъчни документи, което представлява нарушение на чл.126 от ЗАДС и стоката бе обезпечена и съответно след издаването на НП ще бъде отнета в полза на държавата. Допълнително се установи, че между данъчния склад и помещението, в което „Трейд БГ” ЕООД  складира стоката си, липсват съответните огради и затраждения, а са само  налични подвижни бариери и мрежа от едната страна.

 Координатор на извършените контролните действия в посочения склад:

 Иван Манев и Кирил Миланов – служители на ЦМУ,

 Участващи в проверката: служители на ТМУ Лом и 2 ММГ.

            При извършване на документалния контрол в счетоводството в гр. Варна от проверяващи от отделите „Последващ контрол” и „ОМАК” към ТМУ Варна се установи, че същото не се води ежедневно, при които са възникнали съответните трудности за извършването на ефикасни контролни действия. На управителя на „Булбрю БГ” ЕООД е връчено искане за представяне на документи до 17.11.2009г. и в случай, че същите не бъдат приставени ще бъдат предприети действия по ДОПК за обезпечаването им.

           Към момента продължават проверките по фактическото сравняване на установените данни  със  стокова и материална наличност по документи, което от ТМУ Лом ще бъде представен подробен доклад на по – късен етап. 

        В допълнение, Ви уведомяваме, че във връзка с утвърдения „Оперативен план” от 07.11.2009г. са извършени проверки на 28 склада на едро за продажба на алкохолни напитки и бира на територията на цялата страна. При извършването им е направена инвентаризация на наличните акцизни стоки, като в някои от тях към момента продължава сравненията между фактическата и документалната наличност по счетоводни данни. В град Сливен при извършване на контролните действия в два склада на едро са открити и иззети съответно 37 бр. бутилки и 1 216 бр. бутилки високоалкохолни напитки, облепени с акцизни бандероли с изтекъл срок на валидност, същите са иззети от ТМУ Бургас.

           При извършената проверка и инвентаризация на склад за бира и безалкохолно, намиращ се в гр.Елхово кв. „Индустриален”, експлоатиран от „Дениз 89”ЕООД е установено, че се продават бутилки КЕГове – пиво без изписани градус плато, представляващо нарушение на ЗАДС, извършено от съответните производители на долу посочените търговски марки:

           1. „Каменица” -  КЕГ 50л.- 3бр. на 4.4% алк гр. ,без изписан гр. плато;

2. „Загорка” –  КЕГ 30л. – 2бр. на 5% алк. без изписан гр. плато;

3. „Загорка” –  0.5л. стьклена бутилка -5340 бр. на 5% алк. без изписан гр. плато;

4 .”Загорка” –  1.5л. – 360бр. на 5% алк. без изписан гр. плато;

5. .”Ариана” –  0.5л. стьклена бут.- 2300 бр. на 4.5% алк. без изписан гр. плато;

6. „Ариана” –  2л. – 2226 бр. на 4.5% алк. без изписан гр. плато;

7. „Ариана” 1л. -162 бр. на 4.5% алк. без изписан гр. плато;

8. „Ариана тьмно” –  0.5л. -180 бр. на 5.5% алк. без изписан гр. плато;

           9. „Загорка” –  0.5л – 4900 бр. на 5% алк. без изписан гр. плато;

          10. „Загорка”  - 1.5л. – 684бр. на 5% алк. без изписан гр. плато.

         Въз основа на установените обстоятелства от проверките на лицензираният складодържател – „Булбрю БГ” ЕООД,  Ви предлагаме да бъдат извършени съответните ревизионни действия от страна на „Последващ контрол”, но от служители с месторабота, различна от месторегистрацията на акцизно задълженото лице.

           Основният извод от тези проверки, е че при извършване на дейността от страна на лицензираните складодържатели се допускат множество нарушения, като при някои от тях основен проблем се явява липсата на одобрени уреди за измерване, калибровъчни таблици на съдовете за съхранение, липсата на автоматизирани системи за отчетност, заграждения, незаведени количества готова продукция и суровини, липси на продукция и суровини и др. подобни. От този аспект е необходимо в конкретния случай след образуването на административнонаказателното производство на посочената фирма по-горе да бъде преразгледан издаденият лиценз.

 Във връзка с установените съществени нарушения от извършената проверка на посочения данъчен складов за производство и съхранение на бира, Ви предлагаме контролните действия да продължат по същия ред и начин на други такива.

           Молим за Вашето разпореждане.     

        Дата: 13.11.2009 г.

Гр. София     

   С уважение:

           1. …………………..                                                 2…………………….                                            

           /И. Манев/                                                                  /К. Миланов/      

Разпореждане от Ваньо Танов така и не следва. Престъпленията престъпно са укрити от шефа на Агенция Митници, за което той до този момент не е понесъл отговорност.

 Afera.bg                                                 

Новият началник на ГД „Охрана” към Министерството на правосъдието се казва Г. Жеков и е избран преди три седмици с протекциите лично на Цветан Цветанов. Мотивите за да бъде подкрепен от бившето ръководство на държавата са няколко. Първият и най – важен мотив е, че той безпрекословно изпълняваше указанията на Валентин Цоновски и Ася Петрова да създава внушения за пред камерите и съответно пред обществото, че задържаните и обвиняемите по делото „ Килърите”, са „много опасни”. Това, той демонстрираше по време на процеса в Шумен, като отцепваше улици и района около съда и преминаваше с включени сирени през целия град, за да демонстрира колко е важно да се знае, че тези хора са наистина „ престъпници” нарочени от неговия ментор Цветан Цветанов.

По време на многобройните заседания по скалъпеното дело „ Килъри”, многократно Жеков беше привикван от В. Цоновски за да му нарежда, кой да бъде допускан в залата, кога да се изключат микрофоните от съдебната зала, които предаваха към залата с журналисти, за да не се чуе, как свидетелите се отказват от показанията си, как разказват че са били принуждавани да лъжат и подписват лъжливи показания, показваха доказателства за тези техни думи/ показанията на св. М. Койкова, св. Р. Димитров и много други/.

По нареждане на Ася Петрова, той не допускаше странични хора в залата с журналисти, неудобни журналисти, бяха стигнали до там, че Пресцентъра на МВР подготвяше материал, какво е станало по време на процеса, интерпретирано така, че да не се показва несъстоятелността на поддържаната от прокурорите хипотеза описана в обвинителния акт и го даваше на агенция „ Ф”, от където се препечатваше навсякъде.

Всичко това, допринесе и спомогна да се внуши лъжата, че тези хора са престъпници и без участието на този човек Г. Жеков, нямаше как да се случи.

Затова първият ни въпрос към министъра на Правосъдието е: Наясно ли е министър Златанова, че директор на ГД „ Охрана” е човек, изпълнявал политически поръчки от ГЕРБ и все още в изключително топли отношения с хора от тази партия?

Във връзка с професионалните качества на този човек, искаме да посочим, само някои факти и обстоятелства, а пък неговите шефове да разберат какъв човек е назначен за директор, на тази изключително  важна позиция. Да не забравяме, че тази дирекция се грижи за охраната на всички магистрати, защитени свидетели, разполага с информация за задържани лица / които са готови да свидетелстват срещу неговите покровители Бойко Борисов и Цв. Цветанов/ и т.н.

Тъй като ние знаем отговорите на тези въпроси, то призоваваме, той да отговори честно и почтено, тъй като са налице достатъчно доказателства за тях:

1. Инструктирани ли са по време на процеса” Килърите” в Шумен от В. Цоновски и други служители на МВР и ГДБОП / като Л. Христов – бивш шеф на ОД МВР – гр. Шумен, в момента депутат от ГЕРБ / ?

2. Допускал ли е преди, по време и след разпитите на свидетели, служители на ГДБОП и МВР да са в постоянен контакт с тях в сградата на Шуменския съд?

3. Давани ли са му инструкции в периода 14-23.10.2013г. от Любомир Христов- сегашен депутат от ГЕРБ, прокурор Ася Петрова, прокурор Стефка Якимова от АП- Варна? Провеждал ли е телефонни разговори с някои от тези лица?

4. Срещал ли се е със състава от Апелативен съд- Варна, който ще гледа делото?

5. Вярно ли е, че в продължение на 17 месеца, времето през което продължи фарса „ Килърите” , маршрута на конвоя беше винаги по едно и също трасе, като се променяше веднъж на шест месеца?

6. Вярно ли е че, за да може да си позволи това разхищение на средства на данъкоплатеца са се уговорили и скалъпели сигнал, че „ виждаш ли от източници в МВР, има данни, че се готви покушение или бягство, като такива сигнали са подавани периодично от ОД МВР- Шумен и ГДБОП, като сигналите са еднотипни и банкетни?

7 . Издавал ли е разпореждане „ устно”, когато се транспортират задържаните до затворите в страната / тъй като всички задържани са в 2-3 затвора/, да се прави демонстрация, че „ тези са много опасни” и да се внушава, че са „ обречени” ?

8. Обещавано ли му е кариерно израстване, „ако слуша”,  от кой и кога?

9. При конвоирането на Петър Стоянов до София на дело на СРС на 15. 12. 2011г. наредил ли е на конвоя да спре в тунела под моста на влизане в гр. София в кв. „ Сухата река” и да чака повече от 30 мин. , автомобил от Софийска дирекция да ги посрещне и ескортира до СРС? Кой му нареди всички конвоиращи / две коли/ , да стоят в тъмния тунел и да чакат? Знае ли се дали не е било подготвяно атентат срещу конвоя от среди близки до Б. Борисов и Цв. Цветанов.?

Можем още много въпроси да задаваме, но той е длъжен да даде отговори на хората, които са му се доверили, поверили този отговорен пост, ще спрем до тук, за сега.

Тъй като сегашното правителство тръби, че времето на „ калинките” и политическите назначения е свършило, то ние искаме отговори от Министерството на правосъдието.

Последният ни въпрос е към министъра на МВР: Кой и защо разпореди, с чия резолюция бяха ангажирани пет автомобила от ОД МВР – Варна да участва в този цирк на 22.10.2013г. когато подсъдими по въззивно дело се транспортираха до сградата на съда във Варна? Каква заплаха и кое наложи варненската общественост да става свидетел на този цирк и да търпи неудобството да се затварят улици?

Ако Шуменската общественост е свикнала да търпи комплексите на бившия си окръжен прокурор Ася Петрова, то Варна и нейната общественост няма да търпят своеволията на „калинките” на Ася Петрова и Стефка Якимова.

Марин Занков

Кризисният пиар на близката до сърцето на бившия вътрешен министър Цветан Цветанов – заместник – главният прокурор Ася Петрова, паралелно със стартирането на делото „килъри” на втора инстанция във варненския Апелативен съд, получи дежурното рамо на телевизионната водеща Любица Кулезич, която пръкна в ефир „топ” свидетеля по делото Боян Джамалов. Със съответната преиграна драматургия естествено. Джамалов изрече, че процеса бил превърнат в политически от обвиняемите, а Любица Кулезич като в долнопробна холивудска продукция предиханно съобщи, че продължението следва идващата неделя.

И тъй като Любица Кулезич не е чела делото „килъри”, АФЕРА публикува част от СРС-тата, които са в кориците на делото, надлежно протоколирани и признати от Шуменския окръжен съд за ВДС. Те са разсекретени и то, забележете! – със заповед на бившия министър на вътрешните работи – Цветан Цветанов, еднакво любим както на Любица Кулезич, така и на прокурор Ася Петрова.

Ето и част от първата „оперативна беседа” между дясната ръка на бившия шеф на ГДБОП Станимир Флоров /обвинен във взимане на подкуп в големи размери/ – Валентин Цоновски, който необяснимо защо след всички безобразия, които извърши в ГДБОП, продължава да се подвизава в МВР с толеранса на Цветлин Йовчев.

От беседата става ясно как „честно и почтено” се стъкмяват свидетелските показания на въпросния свидетел Боян Джамалов:

„ОПЕРАТИВНА БЕСЕДА МЕЖДУ 2 ИЗВЕСТНИ ЛИЦА,ПРОВЕДЕНА ПРЕЗ М. АВГУСТ 2010 Г. НА ПАРКИНГ НА ПЕТИ КМ КРАЙ ГР.ШУМЕН

ВАЛЕНТИН ЦОНОВСКИ /ВЦ/ И БОЯН ДЖАМАЛОВ /БД/

1 ВЦ: А бе, за тая среща в хотел “Марица” Пловдив, дет се е провела, може ли да е 2007-ма?

2 БД: А бе… Не си спомням точно, ама може и да е била.

ВЦ: А може ли срещата да е била 2008-ма пролетта?

БД: Не мога да си спомня точно, ама това, което си спомням е, че беше хладно, щото Сумиста беше с яке, което го оставихме на задната седалка на колата.

ВЦ: А може ли срещата да е била есента на 2008-ма?

БД: Да, бе, да.

ВЦ: А бе, да можеме да вържеме нещата, не може ли срещата да е била 2009-та пролетта?

БД: А бе, както кажеш, така е.”

АФЕРА публикува и част от СРС, проведено между „честния” свидетел Боян Джамалов и лицето Лозан Цеков, от което лъсва как „ще наредят дебелия” и как „Вальо от БОП /б.р. Валентин Цоновски/  ще координира нещата”:

„ЗАПИСАН РАЗГОВОР МЕЖДУ БОЯН ДЖАМАЛОВ И ЛОЗАН ЦЕКОВ МЕЖДУ ИЗВЕСТНИ ТЕЛ. НОМЕРА……… ………, ПРОВЕДЕН В НАЧАЛОТО НА М. СЕПТЕМВРИ 2010Г. :

БД към ЛЦ: А бе, нали виждаш колко е сериозна работата. Аз няма да ида аз да лежа заради тоя дебелия, затова ти трябва да ме подкрепиш.

ЛЦ към БД: Нали знаеш, че сме заедно откак се помним. Всичко, квото трябва, ще го кажем. Даже съм говорил със Велизар и със Косьо от водата /Велизар Младенов, свидетел и Константин Симеонов, свидетел/, квото им кажеме, те ще ни подкрепят.

БД към ЛЦ: Ех, Лозе, Лозе, казах ти аз да сменяме организацията, да идеме във ВИС, ама ти все да сме точни.

ЛЦ към БД: Писна ми да сме точни, ще го наредим дебелака, няма да идеме да лежиме по затворите заради него, я. Даже аз говорих с тоя моя полицай от дирекцията и той каза, че ще се свърже с Вальо от БОП-а да координират нещата.

РАЗГОВОРЪТ ПРЕКЪСВА.”

Същият свидетел Боян Джамалов бе разобличен в лъжа и след проверка на Софийска градска прокуратура след сигнал на Младен Червеняков. От проверката стана ясно, че Боян Джамалов е излъгал пред Шуменския съд. Твърдението, че е видял джипа на Младен Червеняков пред къщата на Сретен Йосич и е станал свидетел как двамата са се напили пред очите му, той отрече пред Софийска районна прокуратура.

По сигнала на Младен Червеняков, СГП образува преписка № 25960/2012. Проверката установява, че първо, през посочения от “свидетеля” период Младен Червеняков не е посещавал Р Сърбия, а с негова кола той е излизал далеч (половин година) след датата на “твърденията” на Джамалов. За това са направени справки в Гранична полиция и КАТ.

Второ, според постановлението “свидетелят” Боян Джамалов “… не може да посочи марката и модела на джипа, за който знаел (по твърдения на други – б.р.), че се управлява от г-н Младен Червеняков”. Парадоксално – след като твърди, че многократно го е виждал и че е “сигурен”. “Твърди, че не познава лично Младен Червеняков и не го е виждал пред дома на Сретен Йосич в Сърбия”.

Трето, няма “… данни, че на определената дата през 2009 г. джип, който управлява Младен Червеняков, е бил паркиран пред къщата на Сретен Йосич в Сърбия”. И още: ” … данните, съдържащи се в обясненията на г-н Джамалов, не кореспондират с данните от справките, изготвени от органите на МВР”.

Така лъсва, че Боян Джамалов отново лъже.

В тв „пералнята” на Любица Кулезич предстои Джамалов да бъде „изпран” като „честния свидетел”, също като всичките „честни” свидетели на Цоновски – един от корифеите на „черната дупка ГДБОП”, както наскоро я нарече зам-главният прокурор Борислав Сарафов.

Приятно гледане!

Afera.bg