Варненската апелативна прокурорка /по онова време прокурор в Окръжна прокуратура – Варна/ Стефка Якимова, известна покрай т.нар. варненско „мега” дело с главен обвиняем Иван Славков като „мега” прокурорката, бившият шеф на ОД на МВР – Димитър Димитров и бандитът Светлин Иванов – Близнака редят скалъпването на варненското „мега” дело с редица тайни срещи на ул. „Головина” 23 в морската столица. Разговорите между прокурор Якимова и Близнака варират около 30 на ден. „Мечтата” на прокурор Якимова е да „нареди” Алексей Петров и затова измислят „отвличането” на Близнака от Петров и ДАНС. Близнака иска Чобанката да бъде отстранен и арестуван, прокурорката и шефът на полицията му обещават да бъде изпълнено, като бъде пуснат първо слух на улицата, че Чобанката е информатор на сайта АФЕРА. „Имаме хора, които да го направят и да пишат коментари в АФЕРА”, казва прокурор Якимова.

Господин главен прокурор Сотир Цацаров, ШЕСТ ГОДИНИ истината за потресващите престъпления вършени от прокурор Стефка Якимова и бившият директор на ОД на МВР – Варна комисар Димитър Димитров по т.нар. „знаково” „мега” дело във Варна с главен обвиняем Иван Славков, умишлено прашасват „класифицирано” в секретна преписка 391/2010 на СГП.

Огромната разработка на ДАНС по случая е прекратена с лаконичното „няма данни за престъпление” след паниката, хленча и „втрещяването” на бившия главен прокурор Борис Велчев от чутото и видяното, който обаче на всяка цена иска: „не ми разваляйте „мега” дознанието”. Кариеристичното издигане на прокурора от СГП, прекратил преписката, е впечатляващо – с издигането му малко по-късно във ВКП.

В съдебна зала преди дни „мега” прокурорката Стефка Якимова нарече разработката на ДАНС „саботаж на ДАНС срещу разследването по „мега” делото.

Благодарение на блестящата съдийска работа на съдия Ангелина Лазарова тази секретна преписка бе изискана по варненското “мега” дело и тя вече е в аналите на делото, което означава, че вече може да се види и чуе какви са ги вършили “мега” прокурори и “топ” полицаи. Благодарение на безпристрастността на съдия Лазарова се случи онова, което години наред не посмя да направи нито един магистрат, свързан с делото.

АФЕРА още веднъж благодари на съдия Лазарова за професионализма и и искрено съжалява, че катастрофалната тактика на защитата по варненското “мега”дело доведе дотам, делото да не бъде гледано от нея на втора инстанция, поради самоотвода на съдебния състав. Съдия Ангелина Лазарова показа, че има съдии във Варна, на които можем да отдадем чест.

Господин главен прокурор, на 7 март 2009 година, във времето, когато според квалификацията на прокурор Стефка Якимова „саботьорите от ДАНС” работеха по разработката, свързана с престъпления извършвани от прокурори и висши полицаи по варненското „мега” дело, в „Евксиноград” бе проведена среща между представители на ДАНС, Върховна касационна прокуратура, главния прокурор за стиковане на действия, свързани с битката срещу организираната престъпност и корупцията по висшите етажи на властта.

Разработката на ДАНС за действията на прокурори и полицаи стартира след сигнали на сайта АФЕРА и поради това като журналист аз, Веселина Томова, също имах участие в нея.

На 7 март 2009 година, в деня, в който течеше срещата в „Евксиноград”, получих имейл от служител на ДАНС, с когото работех в пряка връзка. Той гласеше:

„Днес не се видяхме, защото ОДП –Варна бяха в паника и стрес и следяха движението ни. Търсят кой ни е информатора във Варна. Трактора ти праща поздрави. Главният Прокурор също. Вече е имало оплакване от нас, че пречим на ОДП-Варна за да “разгромят организираната престъпност във Варна”.

За срокове нищо не мога да ти кажа, освен, че работим здраво, но…кога ще дойдат резултатите вече не зависи от мен или от Трактора.

Сайта ти се следи много яростно от ОДП – Варна и Мега прокурорката. Опитват се да контролират хората , от който черпиш инфо, така че бъди внимателна и не си уговаряй срещи по телефона, или ги променяй в последния момент. Ще се чуем до скоро, Стрелец”

В секретна преписка 391/2010 година Светлин Иванов – Близнака поисква от „мега” прокурорката Стефка Якимова и комисар Димитър Димитров да бъде пуснат слух, че доскорошния му партньор в бандитизма – лице с прякор Чобанката е „информатор на АФЕРА”. Целта е Чобанката да бъде дискредитиран на улицата, подложен поръчково и впоследствие арестуван по заръка и щение на Близнака.

Прокурор Стефка Якимова казва на Близнака, че няма проблем, Комисар Димитър Димитров – също е на неговите услуги.

За всичко това има категорични и безапелационни СРС-та по секретна преписка 391/2010 на СГП.

Прокурор Стефка Якимова обещава на Близнака, че веднага започват да действат за пускането на слуха, и че „имаме хора, които да пишат коментари в АФЕРА”. Впоследствие, след изкуствената направа на мишена от Чобанката от прокурорката и директора на полицията, по заръка на Близнака, той е … арестуван, за да бъде освободена територия за Близнака.

На ул. Головина 23 Светлин Иванов – Близнака, шефът на ОД на МВР – Варна комисар Димитър Димитров и прокурор Стефка Якимова регулярно правят тайни срещи, на които се скалъпва цялата схема по нагласата на варненското „мега” дело.

На ден прокурор Стефка Якимова има засечени от по 30 разговора с Близнака.

Както вече писа АФЕРА в разработката, по която са работили от ДАНС има купища СРС-та засечени между прокурор Стефка Якимова, Светлин Иванов – Близнака и комисар Димитър Димитров.

СРС-тата са шокиращи и в тях едно към едно лъсва начина, по който е било ИЗМИСЛЕНО И СКАЛЪПЕНО „ОТВЛИЧАНЕТО” НА БЛИЗНАКА ОТ АЛЕКСЕЙ ПЕТРОВ ПО ЗАРЪКА НА ПРОКУРОР СТЕФКА ЯКИМОВА И КОМИСАР ДИМИТЪР ДИМИТРОВ.

От специалните разузнавателни средства става ясно, че е проведен разговор между прокурор Стефка Якимова и Светлин Иванов – Близнака в началото на февруари месец 2009 година, а НЕ ДЕКЕМВРИ 2008 година, както твърдят в показанията си Близнака и комисар Димитров по делото „октопод”, че Светлин Иванов е бил отвлечен от Алексей Петров.

В началото на февруари 2009 година Светлин Иванов – Близнака е очаквал да му бъде уредено официално разрешително за притежание на оръжие /пистолет/, което е станало със съдействието на прокурор Якимова и комисар Димитров. Апропо, през това време Близнака продължава да върти престъпната си дейност под чадъра на прокурори и полицаи.

Близнака настоява пред прокурор Якимова да му „изпълни мечтата” да има законен пистолет, а тя му отвръща, че „всичко е готово. А ти кога ще изпълниш моята мечта?”. Близнака и отвръща – „за мечтата ти да наредя оня човек, на когото името му започва с „А” ли?”, при което прокурор Якимова потвърждава, че това е „нейната мечта”.

Човекът, чието име започва с буквата “А” е Алексей Петров.

Близнака казва, че е готов това веднага да се осъществи, при което се договарят да тръгнат „още утре за София”. Единственото, което го притеснява е, че „вали дъжд”, който ще попречи на скалъпената театрална измислица.

От СРС-тата става ясно, че впоследствие има среща и с комисар Димитър Димитров и „тройката” /прокурор Якимова, Близнака и шефът на ОД на МВР Димитър Димитров/ обсъждат „отвличането”, но притеснението е, че след като уж Близнака ще бъде „отвличан” от Алексей Петров в някаква гора, а вали дъжд, той ще трябва да се яви, заведен от тях при наблюдаващия от ВКП прокурор по варненското „мега” дело Евгени Диков, целия в кал, изпоцапан, за да хване дикиш. Нали все пак е влачен “отвлечен” из гори и храсти?!

На следващия ден за София пътуват прокурор Стефка Якимова със Светлин Иванов – Близнака, заедно с шофьора на комисар Димитър Димитров. И понеже не вали дъжд, много по-късно в скалъпените показания на Близнака, че е „отвлечен” от Алексей Петров, се появяват „поясненията”, че е бил „разкарван из столицата в автомобил”.

Всичко това е прихванато от служители на ДАНС, работили по разработката за порочността на работата на прокурори и ченгета по варненското „мега” дело.

На практика прокурор Якимова и комисар Димитър Димитров използват Близнака И за да им се сбъдне „мечтата” да „наредят” Алексей Петров.

В СРС –тата е засечен Близнака на по-късен етап, когато той сам казва на прокурор Якимова, че: „изпълних всичко каквото искахте от мен.

В съда по делото „октопод” бившият шеф на ОД на МВР – Варна комисар Димитър Димитров излъга вече в качеството си на съдия от Шуменския окръжен съд.

В СРС –тата по секретна преписка 391/2010 има разговор между „мега” прокурорките и Близнака, в който ясно се чува как делото и в съда ще бъде уредено.

Засечени са и разговори, в които лъсва престъплението, за което години наред алармира АФЕРА, че с пари, дадени от комисар Димитър Димитров са закупени автомати от Близнака и Коджата, които са заровени и посочени после от … Коджата и Близнака, за да бъдат …открити от полицаите и така да бъде приписана „въоръжена организирана група” на Иван Славков.

Господин главен прокурор, целият труд на ДАНС отива в прахоляка само с един лист прекратяване, поради „липса на престъпление” от прокурор от СГП.

Бившият главен прокурор Борис Велчев е запознат с безобразията, вършени във Варна, но макар и „втрещен” пред служител на ДАНС, моли: „моля ви, само не ми разваляйте „мега” дознанието”, вместо да даде разрешение за реализация на разработката.

На 12 март 2009 година, като лице, което работеше с ДАНС по разкриване на престъпленията на прокурори и висши полицаи, получих имейл от служител на ДАНС, с когото бях в пряка връзка. Той гласеше:

„Здравей Стрелец,

днес много се беше разлютила и с основание, разбира се. Но имай малко доверие на любимия си ДАНС. Стигнали сме до там, че трябва да арестуваме шефа на ОДП- Варна. Представи си го как ще стане. И трябва прокуратурата във Варна да признае пълната си некадърност. Направо не ми се вярва, твърде е хубаво, за да стане точно така.

Но тъй или иначе, с тях е свършено. Не мога повече да ти разказвам, за съжаление.

 Всички четем Афера и се гордеем с теб. Мислиш ли , че ни е лесно. Хоп и арестуваме всички. Сертов остаря видимо за 6 месеца, ти ми каза, че Трактора ще го убиват, мен ми побеля косата от ядове…ама живеем в България. Нищо не е лесно.

След 3 месеца работа Мургина беше готова за ареста, но я оттърва корумпиран прокурор, както и много други случаи.

Ако ще ти е за утеха – права си за състоянието във Варна, и те ценим за това. До скоро”

Въпреки огромната и сериозна работа свършена от ДАНС, главният прокурор Борис Велчев изпрати във Варна „за проверка” тогавашния прокурор от ВКП Борислав Сарафов. Сарафов трябваше да провери как са действали „мега” прокурорите. За целта бе настанен в … кабинета на прокурор Стефка Якимова, иначе проверявана от него. Всички лица, които бяха разпитвани в същия кабинет бяха, меко казано, сащисани като трябваше докато уж се „доверяват” на проверяващия прокурор, да виждат как проверяваната прокурорка влиза и излиза от кабинета си.

Самата „проверка” бе чист козметичен трик, за да се отбие номера.

И номерът бе отбит.

Знаем, че сега прокурор Борислав Сарафов Ви е дясна ръка, господин Главен прокурор, но нека Борислав Сарафов с ръка на сърцето Ви признае истината за смрадливото блато във Варна.

Господин главен прокурор, аз, в „пълно съзнание”, иронизирайки думите на една от „мега” прокурорките, които тя използва в съда преди дни, заявявам, че поемам на гърба си цялото изнасяне на класифицираната информация по секретна преписка 391/2010 на СГП.

Нека истината види бял свят. Шест години водя битка това да се случи.

Поемам риска да извадя всичко в сайта АФЕРА, въпреки че минава за „класифицирана информация” и да ми бъде образувано дело заради това.

Защото, уважаеми господин главен прокурор, лицето, което беше пред арест – бившият директор на ОД на МВР – Варна сега е СЪДИЯ! А „мега” прокурорката Стефка Якимова е апелативна прокурорка и нищо чудно и тя утре да се пръкне като Ася Петрова като заместник главен прокурор.

Защото, господин главен прокурор, ние всички трябва да знаем как в България се скалъпваха дела с механизми по-мръсни и по-страшни и от тези на мафията. И това се правеше от прокурори и полицаи!

И за да се знае, господин главен прокурор, защо един директор на областна дирекция – Варна, който бе пред арест, бе наречен от бившия вътрешен министър Цветан Цветанов „достоен офицер”, а една „мега” прокурорка бе изпратена „случайно” по делото „килъри”, мъкнейки като свидетел същия този Близнак. Мислите ли, че Цветанов не е чел и не е знаел какво има в секретна преписка 391/2010 и не ги е държал „за топките”?!

Ако не изискате и не се запознаете незабавно със секретна преписка 391/2010 на СГП, както и със СРС-тата приложени по дело на Красен Иванов – Близнака /брат на Светлин Иванов – Близнака/, което се намира в Специализирания съд, и в които има потресаващи разговори между прокурор Якимова, комисар Димитър Димитров /днес съдия/ и Близнака, то това ще означава, че нямате воля да разчистите прокуратурата и съдебната система от лица, които са срам за тях.

А АФЕРА ще даде гласност на всички секретни материали.

Защото истината не може да бъде секретна. Секретна е най-страшната мафия – тази на ченгета и прокурори.

Веселина Томова

Има един бивш журналист и настоящ милионер, който минава за нещо като олигарх, и чиито странни обвързаности с Президенстската администрация на Росен Плевнелиев, кръжецът „Глобална България” и лично с метресата на Бойко Борисов – Цветелина Бориславова, набутват страната ни непрекъснато в негативните мониторинговите доклади на ЕС за корупционната среда в България и в частност – за несвободата на българските медии. Иво Прокопиев започва своята журналистическа кариера във вестник Пари  през 1991 г., но 2 години по-късно прави собствена медия „Капитал”, която и в най-дивите издателски фантазии не е правила повече от 2000 реален тираж.

Не говорим за отпечатания тираж, който може и да е 5000, 10 000. Не говорим и за качеството на материалите, публикувани в този вестник – там работят изключително опитни и кадърни журналисти.

Просто умножете 2000 по 3 лева, колкото струваше Капитал в началото, и ще видите, че и хартията не можеха да си платят сами от тоя вестник само от продажби. То кой ли вестник смогва да се изхранва от тираж.

На практика „капиталистическата” кариера на Иво Прокопиев тръгва от една малотиражка и е абсолютно необяснимо как от дребен издател голобрадият репортер на в. „Пари” порасна до днешните си размери. Как „Капитал” се клонира в „Дневник”, после в „Капитал дейли”. Как се разроиха финансови бизнеси като „Алфа финанс”,„Булброкърс” и прочие.

За съмнителните приватизации, в частност – случката със завода „Каолин” и „агнешките главички” на СДС даже няма да отваряме дума – там всичко отдавна е ясно вече. Дори на прокуратурата и съда е ясно. Но какво от това.

Нека обаче да се върнем пак на началото – как така един начеващ журналист и издател само за няколко години нарои финансови компании, вестници и взе да определя политиката на страната иззад сенчестия вход на столичната улица „Иван Вазов”.

Как изобщо се случи „Икономедия” да нарастне до такава степен, че на Прокопиев разни банки да му отпускат необезпечени кредити за стотици милиони и да го спасяват от фалит. Цялата бизнес кариера на Прокопиев е за сметка на резервите в нечий трезор – при едно обективно разследване, бившият журналист като нищо може да се окаже най-мащабният притежател на лоши кредити у нас.

И поради това, че суми от по 200, 300, 680 милиона не се отпускат току-така от банките, при осигуряването на тия заеми има едни много сериозни комисионни, които кредитополучателят дължи на услужливите банкери. Така че всеки трезор към който някога е задлъжнявал Прокопиев, е трябвало или да го спаси или да има сериозни неприятности, да не кажем – да фалира.

Какъвто е случая с рефинансирането на кредитите му към Алфа банк от страна на Българо-американската кредитна банка. В БАКБ Цветелина Бориславова притежава 49,9% дял, според официални източници.

Иво Прокопиев не веднъж е задлъжнявал с крупни суми и на други банки, но в този случай говорим за кредита му от 17 млн. лева, взет от Алфа банк и рефинансиран през 2012 г. от БАКБ. Без обезпечения, срещу 50% от Икономедия, уредени лично от Цветелина Бориславова.

Така че, ето кой е реалният собственик на Икономедия днес. А Цветелина Бориславова уж си призна в един ефир, че с Иво Прокопиев ги свързва това, че е била кредитор за няколко месеца на медийната група “Икономедия”.

Само, че истината е някъде другаде.

Във факта, че му взе половината от златната кокошка, за да му оправи бакиите пред Алфа банк. А въпреки незначителния си тираж Икономедия продължава да е златната кокошка на Прокопиев, защото чрез нея се осъществява онзи журналистически рекет, който го изтреля към върха навремето.

За журналистически рекет става всяко зловонно журналистическо съчинение, с което се отива при съответния потенциален рекламодател и му се размахва под носа с въпроса: – искаш ли да излезе в утрешния брой, или доброволно ще дадеш малко реклама за вестника, сайта. Другият вариант е да публикуват доноса, пък после рекламодателят сам почва да звъни и да се моли.

Журналистическия рекет днес е придобил далеч по-разнообразни форми и отдавна е станал нещо като политическа норма, но горе-долу с ей тоя тъп върос тръгна навремето Прокопиев да си осигурява рекламата за „Капитал”. И вместо да му хвърлят един хубав бой и да го накарат да сдъвче написаното, банкери, политици и бизнесмени почнаха да му се отчитат редовно и то с милиони. Да му дават стотици милиони кредити, по същество – лоши кредити, защото не е имало кредит, който Прокопиев да е платил като всички останали клиенти на банките – барабар с лихвите.

Сериозни въпроси поражда изобщо присъствието на Иво Прокопиев на енергийния пазар. Как, например, уреди фирмата си „Булброкърс” в приватизацията на остатъчния държавният дял от 33%  в ЕРП-тата.

При това дяловете са приватизирани, преди държавата да си получи заслужения дивидент, на двойно по-ниска цена, според публикувани в медиите експертни оценки.

Вестник „Телеграф”, вестник „Атака” и други медии вече се усъмниха, че Иво Прокопиев и Бойко Борисов са си делнали за тая сделчица по едни 100 млн. лева, което преди да се твърди официално, наистина трябва да се докаже. Но ако това е вярно, тия милиони комисионни от тая сделка, остава за нас, обикновените клиенти на ерепетата, които ще „възстановим” тия суми чрез цената на тока.

Не е тайна, че по същото време Прокопиев и президента Плевнелиев са съдружници, докато тече приватизацията на миноритарните дялове на ЕРП-тата. А конфликтът на интереси – посредник в тая приватизация да е тъкмо „Булброкърс” на Иво ПТрокопиев, е повече от очевиден.

„Булброкърс” са били свързани с австрийското дружество EVN, според публикация във в. „Телеграф”. През 2008 г. „Алфа Финанс груп” на Иво Прокопиев подписва споразумение с австрийската „Хипоинвестмънт банк” АГ, с което финансовата институция заявява готовност да придобие 30% дял от дъщерното дружество на „Алфа” – Финансиа груп”. Година по рано дружеството става собственик на „Булброкърс”.

До създаването на банка не се стига, защото през 2010 г. „Хипо инвестмънт банк”, част от „Хипо ное груп” се отказват от дяловете си във  „Финансиа” и ги продават обратно на „Алфа”.

В същото време обаче „Хипо ное груп” и EVN, чиито посредник става по-късно «Булброкърс», са с общи собственици. Според сайта на «Хипо ное груп» от 2007 г. тя е 100% собственост на провинция Долна Австрия, която държи 51% от EVN чрез Noe Landes-Beteligungs Holding.

Това означава, че за период от 2 години Булброкърс и EVN също са били свързани чрез „Финансиа груп”, а година след формалния край на тази обвързаност – през 2011 г. дружеството на Иво Прокопиев става и посредник при продажбата на държавния дял от 33% на EVN.

Изобщо, ако се върнем малк по-назад – как изобщо Иво Прокопиев се намести в „голямата игра” на приватизацията на миноритарните дялове на ерепетата и то тъкмо при управлението на ГЕРБ, картинката вече започва да се изяснява.

Остава да се изясни и #КОЙ пусна Прокопиев на пазара на ток, след като там от почти 20 години работят едни 46 фирми, като нито една от тях не е случайна. Защото продажбите на ток наистина правят милионер за един ден всеки допуснат на тоя пазар.

Кой стои зад всичко това, наистина? Ако се разплете това кълбо от взаимовръзки, може да се окаже, че бизнесите на Прокопиев са сериозно омешкани в най-разноцветни политически цветове. Което пък показва защо трябва днешният политически елит да бъде изметен от сцената до крак, барабар с кредитните си милионери.

Политико-икономическият елит трябва да бъде разследван, съден и осъден за корумпирането на обществено-икономическата среда у нас. За милиардите загуби, които причини на българската икономика и общество. Но преди това – българският политически елит трябва да бъде основно прочистен, за да се освободи място за нови политически формации, които да сложат ред политическата система и да освободят икономиката от днешната й зависимост от разни властови кръгове на метресите на властта.

Борис Киров

Мониторинговите доклади на ОЛАФ, които съобщават за напредъка на България в областта на усвояването на еврофондовете и степента на корупция в страната се пишат от българи, които са поставен в пряка зависимост. Съществуват различни форми за контрол на «напредъка» на България в една или друга област от 1997 година насам, когато страната ни пое курс към интеграция с ЕС. Но докато в началото обществеността у нас таеше надежда, че мониторинговите механизми и евродокладите за състоянието на корупцията и правоохранителната система в страната ще сложат ред и сигурност, с времето те някак си се побългариха. И далеч не постигат целта си. Даже напротив – от легитимно средство за контрол се превърнаха се в механизъм за неправомерен натиск върху политици и изнудване на български банки, фирми и банки.

Грешката, разбира се, не е само българска.

От една такава оперативна справка, циркулираща между редакциите, става ясно например, кой пише доносите срещу български граждани, фирми, банки и политици, върху които после се пишат грамите на американското посолство и мониторинговите доклади на ЕК.

Бившият шеф на Агенцията за финансово разузнаване, 50 годишният юрист Васил  Киров е едно от най-зловещите лица сред тая американска агентура.

Преди 16 години Васил Цветанов Киров от Перник, роден на 2 август 1963 г.  и завършил Юридическия факултет на СУ «Климент Охридски» е все още неизвестен на широката българска общественост, но в обсега на вниманието на българските служби, поради контактите му с някои кокаинови босове. А наркоканалите у нас се следят под лупа не само от българските служби, но и от американската ДЕА, от Интерпол, Европол и другите европейски служби . Сътрудничеството на тази основа започна далеч, далеч назад във времето и беше едно от условията за «европеизацията» на страната ни.

Но да се върнем на лицето Васил Киров, който от световно неизвестен пернишки юрист, със съмнителни контакти в българския ъндърграунд, изведнъж осъмна първо с трудов договор в Агенцията за финансово разузнаване от самото й създаване през 1998 г., а след 4 години дори я оглави.

С протекцията на тогавашния финансов министър Милен Велчев, на 8 март 2002 г. Васил Киров е сложен за и.д. директор на АФР, без да бъде уведомен за това дори министър-председателят Симеон Сакскобурготски. По оперативна информация това е станало със съдействието на президентът по онова време – Георги Първанов и сериозно лобиране от страна на Иван Тодоров – Доктора.

Смяната на председателят на АФР Николай Иванов е извършена буквално за за няколко часа  и то в присъствието на представител на Министерството на финансите на САЩ.

Въпросният американец е пребивавал в България в онзи момент, за да приеме доклад за възхода в областта на борбата с прането на пари. Предполага се, че Васил Киров става и.д. изпълнителен директор по спешност, в същия този 8 март, защото в този ден е бил крайният срок на отчитане на задачата на специалната работна група на АФР, която е разследвала дейността на Иван Тодоров Доктора за пране на пари чрез контрабанда на цигари от кръга „Амигос”.

Според справката сумите надвишават 800 млн. евро. Можем само да си представим комисионните за всички спасители в ръжта от президента на републиката до министър Велчев и разни полицейски служители, които пазят гърба на Иван Тодоров – Доктора в онзи момент. При това наглеждани лично от представител на министерството на финансите на САЩ и без знанието на министър-председателят.

По оперативна информация въпросът с покриването на разследването срещу Иван Тодоров-Доктора е толкова спешен и бърз, че за рокадата в АФР не е бил предварително уведомен дори и тогавашният премиер Смиеон Сакскобурготски.

Когато става дума, че България е държава с разграден двор, имат се предвид тъкмо такива случаи, когато лице с контакти в престъпния свят се превръща в отговорник за финансото разузнаване в държавата, при това под протекцията на висшестоящи служители на Държавния департамент на САЩ.

Може само да се гадае, как Васил Киров се озова в центъра на тоя оперативен интерес към прането на пари на кръга „Амигос”. Но пак по оперативни данни – Васил Киров е бил „певецът” на службите от подземния свят и тъкмо това го е изстреляло към върха в кариерата.

И той наистина върши добра работа и на службите и на Доктора, към който оперативният интерес е да се опази жив и здрав, да му се опъне политически и полицейски чадър, докато се установи в детайли канала за пране на пари, както и всички замесени в тая престъпна афера. Така по-първите мъже в държавата се оказват в комедийни поддържащи роли в опазването на Доктора. Но докато за американските служби целта на тази оперативна игра е ясна, то играчите в българската част виждат в цялата работа буквално безценна възможност да намажат филията, както казва народът.

И Васил Киров запретва ръкави. Първата му работа като и.д. директор на финансовото разузнаване е да уволни всички членове на специалната работна група, работила по Доктора. Шеф на групата в оня момент е самият бивш директор Николай Иванов.

Освен него си отиват и всички, които знаят разработката в детайли. Напускат шефът на аналитичния отдел Васил Сивенов, неговият подчинен Иван Пеев и Иван Чолаков, чиято задача е да поддържа специалният софтуеърен продукт, който автоматично свързва различни типове информация за даден човек или група.

Доста по-късно, едва след като тия контрабандни схеми на Иван Тодоров – Доктора  и прането на пари от „амигосите” най-сетне попадат в специалния доклад на европейската финансова разузнавателна структура  ОЛАФ и той е изпратен до българското финансовото министерство, случаят все пак е докладван на прокуратурата. Но, забележете – срещу „неизвестен извършител”.

След неуспешния атентат срещу Доктора през април 2003 г. и скандалът с прословутите „яхтени снимки”, става ясно, че само 2 месеца след смяната на Николай Иванов с Васил Киров, министърът Милен Велчев е засечен да шляпа карти на яхта с Иван Тодоров-Доктора на пристанището в Монако. Воглаве с една сюрия „царски юпита”.

Иначе в ролята си на директор на АФР Васил Киров действа като в романа „Чичовци” на дядо Вазов. След като успешно приключва с разследването срещу Доктора, той започва да кадрува из агенцията като за около година подменя щата на АФР с 90% служители от родния му пернишки регион. Голяма част от тях – негови роднини без нужния ценз. Това безспорно е установено при проверката, след преминаването на АФР към ДАНС.

Но безчинството из АФР не спира дотук. В ролята си на висш администратор Киров е на своето ниво на некомпетентност. И като всеки некадърник на директорски пост почва да симулира дейност с нескончаеми структурни промени. Безсмислено регулярно разфформироване на отдели и създаване на нови с цел създаване на впечатление за активна дейност в обществото.

Ето някои обективни факти за бездействието на АФР под негово ръководство:

- Над 900 неприключени преписки;

- Нито един случай на уличаване на обществено значима личност дори в опит за пране на пари на;

- Нито една разработка на АФР не стига до съд.

Бившият главен прокурор Никола Филчев даже образува проверка на дейността на финансовото разузнаване, понеже оттам пращали сигнали, които не съдържат данни за престъпления или пък за пране на пари.

Т.е. АФП праща в прокуратурата чисти доноси.

В мотивите на Филчев даже е посочено, че „тези незаконосъобразни действия от страна на АФР тормозят гражданите, спъват развитието на пазарното стопанство и затрудняват работата на разследващите органи”.

Като капак 10 годишният престой на Киров в АФР е съпътстван от участието му в една катастрофа, заедно с бившия зам.-министър на финансите Нихад Зия.

Автомобилът от суперсигурната марка АУДИ, в който се возят двамата, се блъска на 8 декември 2006 г. край ловешкото село Микре. Трима от пътниците загиват на място.

Делото по този казус обаче, по неизвестни причини се гледа при закрити врата цели 2 години по-късно – чак на 9 ноември 2008 г. Журналистите буквално са изгонени от залата. Резултатът от процеса е неизвестен. Коментира се, че зад волана е бил Киров.

Единственото, в което Киров обаче е доказано най-добър, това са доносите.

По оперативни данни основната дейност на Киров в ролята му на директор на АФП е да осигурява безпрепятствен поток от конфиденциална финансова информация на партньорски служби от ЕС и особено на тези от  САЩ. Тази информация касае редица български граждани, юридически лица, банки и финансови институции.

Така възползвайки се от поста си, злоупотребявайки с достъпа си до класифицирана информация и в нарушение на всички закони, Киров започва да изпълнява „мокри поръчки” срещу български граждани, фирми и банки.

Така пред партньорските служби в негативен аспект са представени и са злепоставени редица наши граждани, бизнесмени и институции.

С основание може да се предположи, че по време на специализацията си във финансово-разузнавателната служба на САЩ – Fin CEN, Васил Киров се е поставил в услуга на чужда специална служба.

Горепосоченото с голяма достоверност се потвърждава от разкритията на Уикилийкс, където Киров се посочва в секретните грами на  американският посланик в София като източника, който е предоставил информацията за секретния доклад „Гнилите ябълки сред българските банки”, „свързани с престъпния свят”.

Във въпросната грама са изброени като проблемни 8 български банки:

ПИБ, СиБАНК, Инвестбанк, Интернешнъл Асет банк, КТБ, ДЗИ, ЦКБ и Софийска общинска банка.

Нека да припомним, че според банковото законодателство в страната дори само споменаването на наименованията на банките в негативен план е неправомерно, защото може да предизвика паника на пазара и да дестабилизира финансовата система на България.

По този повод председателят на БНБ Иван Искров зае национално отговорна позиция и препоръча американският посланик Джон Байърли да гледа филма „Инсайт Джоб”.

Друг неоспорим факт за зависимостите на Васил Киров от американската администрация е силната протекция от страна на американските служби малко преди създаването на ДАНС. Тогава  разни фактори от американското посолство в София правят всичко възможно да предотвратят сливането АФР с ДАНС.

След като не успяват, те поставят ултиматум към кабинета Станишев за пълна самостоятелност на АФР в рамките на новата ДАНС, с което тогавашният шеф Петко Сертов привидно се съгласява.

Първоначално Васил Киров е доволен, от това развитие на нещата, но подценява установения ред за работа в българските служби за сигурност. Проблемът му по-точно е контролът върху документооборотът, което препятства услугите, които дължи за служебната си кариера на американските си приятели. Той вече просто не може свободно и безконтролно да изнася класифицирана информация.

Но все пак Васил Киров много знае за много хора и неговите отвъдокеански господари или трябва да го премахнат, за да заличат следите, водещи към тях или …да му намерят нова работа. Например, в ОЛАФ, европейското финансово разузнаване.

Днес Васил Киров от най-некадърния възможен директор в цяла Европа, вече е зам.-директор на ОЛАФ.

Още една причина да се съмняваме в обективността на докладите за ситуацията в България от тази служба, след като знаем кой ковлади български граждани, фирми, банки и политици, така щото нашата татковина да оглавява негативните класации за една от най-корумпираните европейски държави.

Нека да припомним и някои други зависимости на Васил Киров, които обясняват защо некадърник като него се издига във висинето.  Да се твърди, че Киров е зависим само от  американските служби, няма да е цялата истина. Корените на такива двойни агенти като Киров, винаги са заровени дълбоко в ъндърграунда.  Конкретно в неговия случай – с протекцията на кокаиновите босове.

По оперативна информация в началото на 2009 г. в ДАНС /финансово разузнаване/, постъпва искане от партньорска служба за установяване на сметки на Евелин Банев – Брендо в чужди банки.  След напускането на Киров оттам се установява, че Брендо изтегля всички суми /в размер на милиони/ непосредствено след това запитване.

Друг случай. През 2010 г. партньорски служби неофициално поставят редица въпроси за изтичане на информация към Доктора пред ръководството на ДАНС. В същия период Васил Киров удобно е в годишен отпуск и няма как да му се потърси сметка. Пък и кой смее да се изправи срещу американските покровители на Киров в малка България.

Нищо чудно, че при напускането на Киров от ДАНС, колегите м с въздишка на облекчение отбелязват:

«Изнасяме» Васил Киров в Брюксел като експерт в ОЛАФ».

Честито на печелившите както се казва. На рамо да си го носят.

Но по-страшното е, че дори от Брюксел Васил Киров продължава да клепа и страната ни, включително български граждани, финансови институции, бизнесмени и политици пред цяла Европа. Заради него България оглавява негативните класации за корупция и пране на пари. И няма кой, #КОЙ  да му потърси сметка за тия злосторни действия.

Славена Иванова

„Престанете с дребните шмекерии!”, остро възроптал заместник – главният прокурор Борислав Сарафов срещу Варненска окръжна прокуратура на годишния и отчет, където бяха гости заедно с главния прокурор Сотир Цацаров. „Защото знаем всичко”, допълнил Сарафов. Нека сега видим какво „ВСИЧКО” знае Борислав Сарафов и защо НЕ ДОПУСНА И НЕГЛИЖИРА РАЗРАБОТКА НА ДАНС, свързана с безобразия по разследването, извършени от варненски „мега” прокурори и бившия директор на ОД на МВР – Варна комисар Димитър Димитров, впрочем сега – съдия/!!!/ в Шуменския съд. И защо огромна секретна разработка на ДАНС бе прекратена, не и бе дадена реализация за образуване на наказателно производство срещу Димитър Димитров и прокурор Стефка Якимова. Защо, господин главен прокурор, вместо да бъде потърсена отговорност от тези „правораздаватели”, ДАНС, журналисти и всеки, който извади на показ тази престъпна СИМБИОЗА, бе обявен за „мафиот”, „за да не се обезверили прокурори и полицаи, ако бъдат арестувани техни „колеги”?!

На 11 март 2014 година написахме в прав текст: „ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР, ОБРАЗУВАЙТЕ МИ ДЕЛО ЗА ИЗНАСЯНЕ НА КЛАСИФИЦИРАНА ИНФОРМАЦИЯ! ИСТИНАТА ЗА СЕКРЕТНА ПРЕПИСКА 391/2010 Я ПОЕМАМ НА ГЪРБА СИ!”

От 2008 година водя битка истината за скалъпването на т.нар. варненско „мега” дело не само да види бял свят, но и всички облечени във власт, недопустимо погазили закона, да поемат отговорността си и да получат заслуженото според закона.

Варненското „мега” дело, стартирало през 2008 година ПОЛОЖИ МАТРИЦАТА НА ПОСЛЕДВАЛИТЕ Т.НАР. „ЗНАКОВИ ДЕЛА”, КОИТО ЕДНО ПО ЕДНО СЕ ПУКАТ КАТО БАЛОНИ В СЪДА. Прийомите, с които бе съшито, бяха престъпни, грубо недопустими от професионална гледна точка и показаха как определени висши полицаи и определени прокурори в зловеща симбиоза с престъпници, работят за свои и чужди интереси.

Години наред правех журналистическо разследване по цялото това престъпно блато, което бе по-страшно и от уличната мафия, защото в него като откровени бандити се държаха прокурори и полицаи.

Години наред, по времето на бившия главен прокурор Борис Велчев, или се правеха, че ме няма, или маркираха с „проверки” с предизвестен край, умишлено направени за да се отчете, че „няма никакви нарушения”.

ДАНС започна своя разработка по случая и след като служителите на Агенцията се убедиха, че АФЕРА не лъже, не си измисля, не защитава никого и не работи по нечия поръчка, стартираха разследване по престъпното скалъпване на делото и престъпните прийоми, използвани от „мега” прокурори и полицаи, начело с бившия шеф на ОД на МВР – Варна комисар Димитър Димитров и прокурор Стефка Якимова.
Не съм рискувала спокойствието си и здравето си, както и здравето и живота на източниците си, с които сме свършили огромна работа в помощ на ДАНС, за да забравя толкова лесно и да оставя и Вас, господин Главен прокурор, да си измиете ръцете мръснишки, изплювайки се върху безпощадната истина, която години наред умишлено бе скривана от Вашата институция!

След като, както вече нееднократно написа АФЕРА, бившият главен прокурор Борис Велчев чу със собствените си уши записите, правени от Светлин Иванов – Близнака и се запозна с работата на ДАНС по случая, и след като изпищя, хванал се главата, че е „втрещен” от действията на прокурор Стефка Якимова и комисар Димитър Димитров, но изхленчи пред агентите на ДАНС: „само, моля ви, не ми разваляйте мега-дознанието”, да замаже престъпните действия на прокурори и ченгета с дебел пласт фондьотен, бе изпратен – сегашният ви заместник – главен прокурор Борислав Сарафов.

Всички знаем как мина „проверката”, всички знаехме предварително как щеше да свърши, още преди Сарафов да се бе появил във Варна.

Изписала съм стотици страници – разследвания в сайта АФЕРА, написах две книги – „Бандитска Варна” и „BG АФЕРИ. Алексей и останалите”, в които не съм писала за Пипи Дълогото чорапче и Карлсон, който живееше на покрива, а съм изнесла факти, записи, свидетелски показания с имена, и за всичко съм поела личната си отговорност.

На 27 април 2009 година Борислав Сарафов излиза с доклад от „проверката”, която е направил във връзка със сигнали за нарушения по разследването по варненското „мега” дело, с главен обвиняем вече Иван Славков.

В т.9 на същия доклад проверяващият прокурор Борислав Сарафов пише:„На първо място ситуацията е изключително скандална и взривоопасна и ако не се вземат мерки сега, тя ще ескалира при гледане на делото по същество.”

Сарафов смешно и измислено „анализира”, че едва ли не цялата ДАНС е хукнала да спасява един от обвиняемите Веселин Данов, което изобщо не отговаря на истината, но пък умело се внушава точно от онези „мега” прокурори и полицаи, които докато се пъчат, че са „разбили организираната престъпност във Варна”, ПОКРИВАТ С ПЛЪТЕН ПРОКУРОРСКИ И ПОЛИЦЕЙСКИ ЧАДЪР БАНДИТСКАТА ОРГАНИЗАЦИЯ НА СВЕТЛИН ИВАНОВ – БЛИЗНАКА, ПОДЪРЖАТ НЕДОПУСТИМИ КОНТАКТИ С НЕГО И МАФИОТСКИ СКАЛЪПВАТ „ДОКАЗАТЕЛСТВА” ПО ДЕЛОТО В ПОЛЗА НА ЕДИН ОТ НАРКОБОСОВЕТЕ В ГРАДА.

В доклада си днешният „еволюирал” в отношението си към „дребните” щмекерии на варненските „мега” прокурори Борислав Сарафов пише, че: „служителите на ДАНС явно искат да определят параметрите на работата, начина на събиране на доказателства, обема на обвиненията, както и процесуалните и оперативни отношения на прокуратурата и полицията със свидетели и обвиняеми по наказателните дела. А ако сполучат това ще хвърли прокуратурата и полицията в пълен колапс и ще ги заведе в позиция да преустановят тотално своята работа, защото всеки техен ход по събиране на доказателства би могъл да бъде обявен от служителите на ДАНС, в зависимост от конкретния им интерес”.

Прочетете пак последното изречение, господин Главен прокурор!

И още! – прочетете още какво пише Борислав Сарафов: „В момента горепосочените служители на ДАНС, изчакват да видят резултата от проверката на ВКП, и ако той не е задоволителен за тях да предприемат последващите си действия. Това ми беше изрично намекнато от Иван Москов, началник сектор Корупция в правосъдието в ДАНС. При отказ на ВКП да образува наказателно производство срещу прокурор Якимова и комисар Димитър Димитров, служителите на ДАНС няма да бъдат удовлетворени и ще предприемат по-нататъшно действие, не мога да гадая какво. На трето место подобен прецедент може да подейства насърчително на много други обвиняеми и подсъдими. Ще се създаде опасна възможност обяснения и показания дадени пред съдия дори и в присъствието на защитник да бъдат оборени по един елементарен начин”.

ЧУВАТЕ ЛИ, ГОСПОДИН ГЛАВЕН ПРОКУРОР, ЧУВАТЕ ЛИ ДОБРЕ?! ЗНАЧИ, ДАЙТЕ ДА ПОТУЛИМ ПРЕСТЪПЛЕНИЯТА НА ПРОКУРОРИ И ПОЛИЦАИ, ЗАЩОТО ТОВА ЩЯЛО ДА ПОДЕЙСТВА „НАСЪРЧИТЕЛНО НА МНОГО ДРУГИ ОБВИНЯЕМИ И ПОДСЪДИМИ” И „ПРОКУРАТУРАТА И ПОЛИЦИЯТА ЩЯЛА ДА БЪДЕ ХВЪРЛЕНА В КОЛАПС”?!

По логиката на „проверяващия” Борислав Сарафов „мега” прокурори и полицаи могат да дават пари за автомати на престъпници като Близнака, могат да ги карат да ги заравят, за да ги „открият” после ченгетата и така да си вържат „въоръжената престъпна група”. Е, нарушили закона, к’во толкова, как така ДАНС ще прави разработки срещу тях, ами нали другите прокурори и полицаи ще бъдат „хвърлени в колапс”?!

Сарафов стига и дотам, че в желанието си да омаловажи престъпните действия на прокурор Якимова и комисар Димитров със Светлин Иванов – Близнака, казва, че работещите от ДАНС по отношение на Светлин Иванов и в последствие добиващи информация за неговите отношения с прокурор Якимова и Митко Димитров не били запознати с материалите по досъдебно производство № 831 и за това нямало как да добият реална представа.

От ДАНС нямали реална представа ли? Ако Сарафов беше толкова смел да разследва Бойко Борисов и Цветан Цветанов ПО ВРЕМЕТО НА ТЯХНОТО УПРАВЛЕНИЕ, а не сега да се пъчи колко е храбър, зад гърба ви, нямаше да стигне до падението да си затвори очите пред огромната секретна разработка № 391/2010 година на СГП!

Нямаше да си затвори очите пред стотиците страници, факти, СРС-та, ВДС, оперативна работа на ДАНС, които показват надлежно действията на прокурорите по варненското „мега” дело и престъпния им начин на „събиране на доказателства”, фабрикуването им, както и абсолютното престъпление да пазят, толерират и да укриват бандитската дейност на лицето Светлин Иванов – Близнака.

В т.3 на доклада си дори и „шпакловъчния мазач”, проверявящият Борислав Сарафов не може да скрие очевадното и изтърва, че: „По делото действително би могло /б.р – оперативното дело на ДАНС/ да се твърди, че има доказателства за участие на свидетеля Светлин Иванов в престъпна дейност”.

Прочетете секретната справка 391/2010, господин Главен прокурор, за да видите как в СРС-тата в нея започват от 4.02.2009 година и на ден разговорите между прокурор Стефка Якимова и Светлин Иванов – Близнака са над 20 на брой!

От разговорите, протичащи между двамата, е категорично ясно в какви близки взаимоотношения са.

Това нерегламентирани отношения ли са? И защо прокурор не само прикрива престъпления на Близнака, а и извършва заедно с него такива?

В СРС – разговори между тях двамата Светлин Иванов – Близнака се притеснява пред прокурорката, че Красимир Панайотов – Чобанката може да даде някакви показания срещу тях.

Прокурор Стефка Якимова го успокоява, че на Чобанката няма да му бъдат задавани такива въпроси, които да го уличат него и ще се постарае по отношение на него да няма нищо по делото.

На 06.02.2009 година са проведени над 40 разговора между прокурор Стефка Якимова и Светлин Иванов.

Денят е петък, а към този момент Красимир Кирилов – Дългия се намира в затвора. В разговорите между Светлин Иванов и прокурор Якимова, прокурор Якимова пита Близнака дали е говорил с Красьо Дългия и дали Дългия е готов да съдейства. Близнака отговаря, че: „Аз ще говоря с него, но искам да ми обещаеш, че каквото си поела като ангажимент ще го изпълниш”.

Прокурор Якимова отговаря, че дори ще консултира нещата със София и има проведени разговори с прокурор Евгени Диков.

Светлин казва, че ще отиде в Затвора при Красьо Дългия да му обясни какво трябва да говори по делото. След като явно Светлин Иванов е ходил до Затвора, се обажда пак на прокурор Якимова и казва: „Днес е петък, не може да му се влезе на свиждане, утре е събота, тогава ще може да се отиде на свиждане”, при което прокурор Якимова му казва: „Спокойно, аз ще се обадя да го доведат тук при мен в кабинета, ще дойдеш, ще ви направя срещата”.

Нататък прокурор Стефка Якимова, в промеждутък от няколко минути, се обажда да го доведат, да го подготви и за какво ще говори. Светлин, като организатор в това разследване, казва: „По-добре недей, той в твое присъствие няма да се отпусне, няма да иска да говори”, а прокурорката му казва: ”Добре ще те изчакам тебе, като влезете вътре ще ви оставя насаме да си говорите двамата”.

След като явно се сеща за нещо ново, Светлин Иванов се обажда на прокурор Якимова: „Трябва да ми дадеш онази джуджавка да мога да го запиша разговора”.

На 08.02. 2009 година е задържането на Чобанката. Още на 6.02. от СРС личи, че Близнака се притеснява, че Чобанката е информатор на сайта АФЕРА /б.р. – това е напълно абсурдно и изобщо не отговаря на истината. АФЕРА наистина има свой човек, изключително близко до Близнака, но това не е Чобанка. Това не пречи обаче да стартират абсолютно безумните престъпни действия на прокурори и ченгета/.

Близнака изпада в параноя, че Чобанката може да е служител на ДАНС, очевидно лъже, че едва ли не от ДАНС са му казали, че Чобанката работи за ДАНС и компрометирал Стефка Якимова, и за това трябвало да го задържат, а те поемат ангажимент да „наредят” Красимир Панайотов – Чобанката.

Господин главен прокурор, от разработката на ДАНС и СРС-тата категорично личи как със знанието на прокурор Стефка Якимова се подхвърля наркотик в колата на Чобанката, за да бъде арестуван и така да бъде изпълнено желанието на Близнака!

В докладите на ДАНС е направен анализ на тези СРС – как Близнака заедно с Нурай Шукри – Коджата влизат в колата на Чобанката, подхвърлят му наркотика, след което служителите на РДВР го нападат и „откриват” наркотика.

Има СРС, което протича между прокурор Якимова от нейния телефон към директора на ОД на МВР – Варна комисар Димитър Димитров, в който пита – добре, как ще го намерим там, и разговор, в който Светлин Иванов казва – след като го арестуват Чобанката, той /Близнака/ ще им каже къде точно се намира подхвърленото количество наркотик.

Срещите между Близнака, прокурор Якимова и комисар Димитър Димитров се провеждат на ул.”Д-р Головина” № 23.

Това е тайната квартира, където се събират редовно комисар Митко Димитров, прокурор Якимова и Светлин Иванов- Близнака, а в разговорите им лъщи как всяка една среща, „която не е  за телефон”, е: „хайде, отиваме към къщата, отиваме да се срещнем в къщата”.

Това са само малки детайли от разработката на ДАНС, която БЕ СПРЯНА ЗА РЕАЛИЗАЦИЯ ОТ НАДУПЕНИ ПРОКУРОРИ, КОИТО ПО ПОЧИНА НА БОРИСЛАВ САРАФОВ НЕ ЖЕЛАЯТ „ПРОКУРАТУРАТА И ПОЛИЦИЯТА ДА ИЗПАДА В КОЛАПС”, ЗАЩОТО ЩЕЛИ ДА АРЕСТУВАТ ТЕХНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ.

Що за безобразие е това? Мафия ли е прокуратурата, че да си пазим „насраните” прокурори, само и само да ЛЪЖЕМ ОБЩЕСТВОТО, ЧЕ ВОДИМ УЖАСНО ВАЖНИ „ЗНАКОВИ ДЕЛА”?

Господин Главен прокурор, проформа секретността на тази секретна справка изтича в края на месец април т.г. Можете да бъдете напълно уверени, че ще направя всичко възможно за огласяването и.

Защото тези хора продължават да „правораздават”, а единият на всичкото отгоре стана и съдия! Защото Вие и дясната Ви ръка Сарафов рекохте тук, във Варна, че нямало нужда от кадрови промени.

Защото продължаващото мерзко мълчание за зулумите на лица, които ми се представят като „ангели небесни” на „борбата с организираната престъпност” е също престъпно!

Веселина Томова

През февруари – март 2013 година АФЕРА ПЪРВА И ЕДИНСТВЕНА изнесе в публичното пространство как италианските „партньорски служби” са потресени от чадъра опънат над Брендо от правителството на Борисов и не желаят да контактуват по Брендо с Цветанов и тогавашния шеф на ГДБОП Станимир Флоров. АФЕРА информира и как разследващият Брендо – Джорджино търси НЕФОРМАЛНИ КОНТАКТИ В БЪЛГАРИЯ ПО БРЕНДО, защото няма никакво доверие на Борисов, Цветанов и Флоров. По ОНОВА ВРЕМЕ Цветлин Йовчев е потопен като подводница, докато му дойде „часът” на връщане във Властта. Главният секретар на МВР Светлозар Лазаров е в ДАНС, в ДАНС е и сегашният шеф на Агенцията Владимир Писанчев. Ето какво написахме и НИКОЙ НЕ РЕАГИРА!:

 За сведение на ТВ7, Ива Николова и лице на име Крачунов, който бил „разследвал” и „изпреварил службите” по „кокаинови крале” и Брендо, като изпратил въпроси до Брендо в затвора и той му отговорил, че … е невинен, а това било „изпреварване на службите”, според Ива Николова, сме длъжни да припомним!:

6 март 2013

ЕКСКЛУЗИВНО! ОПАСНИ ВРЪЗКИ: БРЕНДО И ФЛОРОВ. ЦВЕТАНОВ И ДЖОРДЖИНО

В Италия работят по Евелин Банев – Брендо като сведенията се изпращат чрез български представители на МВР на италианска територия и всички те минават през тогавашния шеф на „Наркотици” в НСБОП, сегашният шеф на ГДБОП – Станимир Флоров. Когато Брендо духва от Италия и пристига в България, италианските служби са потресени защо у нас никой не го закача. През 2012 година, преди официалната пресконференция на вътрешния министър, Цветанов на предварителна среща с италианския колега Джорджино от „партньорската служба” го предупреждава да казва, че по Брендо се работи „от момента на идването на ТЯХНОТО ПРАВИТЕЛСТВО”. Джорджино е потресен и обиден, но не реагира остро, за да не стане дипломатически скандал.

Снощи АФЕРА анонсира абсолютно умишлено, заради предварително разгласеното участие на вътрешния министър Цветанов Цветанов по bTV по темата „Брендо”, следния текст:

„ОЧАКВАЙТЕ! КОЙ ПОКРИВА БРЕНДО ОТ ВИСОКИТЕ ЕТАЖИ НА МВР. И ЗАЩО ЦВЕТАНОВ СИ ПОЗВОЛЯВА ДА НАРЕЖДА НА ИТАЛИАНСКО ЧЕНГЕ КАКВО ДА ГОВОРИ!

Очаквайте в АФЕРА – как вътрешният министър Цветан Цветанов си позволява да „нарежда” на ченге от италианските служби да каже, че по Брендо се „е работело само при НАШЕТО правителство”. И защо любимите партньорски служби на Цветанов са потресени, че след като стига до ВИСОКОПОСТАВЕНО ЛИЦЕ ОТ МВР, ПРЕЗ КОЕТО МИНАВА ЦЯЛАТА ИНФОРМАЦИЯ ЗА БРЕНДО, нищо не произлиза.”

С импровизираната ни „комбинация” не очаквахме, че вътрешният /все още!/ вътрешен министър Цветан Цветанов толкова лесно и прогноризуемо ще влезе сам в капана.

Той обаче направи две фатални грешки – без изобщо да сме споменали в анонса си името на италианския карабинер Джорджино, натрапчиво го употреби на няколко пъти, с което демонстрира определена гузност по темата, и второ – излъга нагло за това как „Джорджино и италианските колеги не желаеха да работят с България” докато не дошло правителството на ГЕРБ, което „единствено имало политическата воля да се справи с тежката организирана престъпност”.

Италианците започват да разработват Брендо от 2006 година. Очевидно предупреден /б.р. – от българска страна/, че италианските служби го нюхат, Брендо духва от Италия, където често се подвизава и се прибира в България.

По Брендо работят италианските служби, заедно с полицейски представители на МВР там.

ВСИЧКИ ИЗПРАТЕНИ СПРАВКИ ОТ ИТАЛИЯ МИНАВАТ У НАС ПРЕЗ СТАНИМИР ФЛОРОВ, ТОГАВА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „НАРКОТИЦИ” В НСБОП.

В студиото на bTV на въпрос защо Евелин Банев – Брендо не е бил задържан заради нарко-трафик от правителството на ГЕРБ, Цветанов отговори, че: „Брендо в България се показваше с едно добро име като инвеститор, защото 20 години политическата класа го пазеха…”.

Цветанов посочи директно, споменавайки името на бившия вътрешен министър Румен Петков, че Румен Петков бил: „осуетено бе предаването на Брендо на Италия през 2008 година”.

Румен Петков обаче е вътрешен министър до април 2008 година и точно по негово време Брендо е арестуван в България на 17 април 2007 година.

На 13 ноември 2007 Софийският апелативен съд пуска Брендо по парична гаранция от 20 000 лева.

„Осуетяването на предаването на Брендо на италианците бе заявено от Джорджино”, каза вътрешният министър Цветанов.

Гузно, повтаряйки непрекъснато името на Джорджино като „алиби”, Цветанов директно изрече и че: „кога в България е имало такава политическа воля за борба с тежката организирана престъпност /б.р. – има предвид правителството на ГЕРБ и самият себе си като вътрешен министър/. Те не желаеха да работят с България! Това го каза Джорджино.”

ИСТИНАТА ОБАЧЕ Е ПЕЧАЛНО РАЗЛИЧНА. СЛЕД КАТО БРЕНДО ДУХВА ОТ ИТАЛИЯ КЪМ БЪЛГАРИЯ, ИТАЛИАНЦИТЕ ПРОДЪЛЖАВАТ ДА РАБОТЯТ ПО НЕГО, СЪБИРАТ ДОКАЗАТЕЛСТВА И ИМАТ СВИДЕТЕЛИ ЗА ВРЪЗКИТЕ МУ С КАМОРАТА.

Цялата информация е изпратена и ВСИЧКО МИНАВА ПРЕЗ СТАНИМИР ФЛОРОВ – ШЕФ НА „НАРКОТИЦИ” В НСБОП.

След падането на вътрешния министър Румен Петков, тогавашният министър – председател Сергей Станишев прави вътрешен министър Михаил Миков. Той пък ИЗДИГА СТАНИМИР ФЛОРОВ КАТО ШЕФ НА ГДБОП.

По онова време ръководството на ДАНС е втрещено от този ход на правителството, на Сергей Станишев и Михаил Миков.

В службите знаят, че Брендо е покровителстван от Флоров.

Италианците са в потрес, че докато те работят по Брендо, той се подвизава у нас незобезпокоявано.

След като Брендо изчезва от Италия и се връща у нас, Джорджино непрекъснато задава въпроси на български ченгета, които работят с тях в чужбина, защо никой в България не реагира на техните разработки.

СЛЕД КАТО ПРИ МИКОВ – СТАНИМИР ФЛОРОВ СТАВА ШЕФ НА ГДБОП, ПРИ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА БОЙКО БОРИСОВ И ГЕРБ, ТОЙ СТАВА ИЗКЛЮЧИТЕЛНО ТОЛЕРИРАН И СИЛЕН, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ТОПЛАТА СИ ВРЪЗКА С ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ.

Същият Флоров с „опасната връзка” – Брендо, за когото знае всичко, което идва от Италия.

През 2012 година МВР -то на Цветанов прави „показен” шумен арест на Евелин Банев – Брендо. Конфиденциални източници твърдят, че дълго време преди това Брендо е бил поставен на силен натиск за „отчитане”, но той се е дърпал. Арестът на „инвеститорът с добро име” /б.р. – по думите на Цветанов/ е очевиден знак, че Брендо трябва да влезе „в правилния час”.

Италианците обаче реагират моментално.

Преди официалната пресконференция, която помпомзно прави вътрешният министър Цветан Цветанов, свързана със задържането на Брендо и предаването му италианските власти,

ЦВЕТАНОВ ИМА ПРЕДВАРИТЕЛНА СРЕЩА С ДЖОРДЖИНО. ЦВЕТАНОВ ПРЕДУПРЕЖДАВА ДЖОРДЖИНО ДА КАЖЕ ПРЕД МЕДИИТЕ, ЧЕ „ПО БРЕНДО СЕ РАБОТИ ОТ МОМЕНТА НА ИДВАНЕТО НА ВЛАСТ НА ТОВА ПРАВИТЕЛСТВО /Б.Р. – РАЗБИРАЙ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ГЕРБ/, ЗАЩОТО ТЕ РАЗШИРИЛИ МЕЖДУНАРОДНИТЕ ВРЪЗКИ НА МВР, И НИКОЙ ДРУГ НЕ ГО БИЛ НАПРАВИЛ.

Джорджино се чувства обиден и потресен как така му нареждат и то от такова високо ниво да казва подобно нещо, но въпреки това, стискайки зъби го прави, за да не избухне дипломатически скандал.

Джорджино обръща особено внимание на тази предварителна среща с Цветанов, че заедно с колеги от МВР, ситуирани в чужбина, са работили много добре по Брендо назад във времето, но нищо не е произлязло от това /б.р. – а цялата информация минава през Флоров/, Цветанов обаче избягва въпроса на Джорджино и настоява, и му повтаря какво трябва да каже на пресконференцията.

Днес вътрешният министър нарече отвличането на дъщерята на Брендо след стрелба срещу шофьора, който е трябвало да я заведе на училище – „доста неприятно”.

Станимир Флоров още не се е произнесъл по въпроса.

Afera.bg

15 март 2013

КАКТО ИНФОРМИРА ПРЕДИ СЕДМИЦА АФЕРА – ИТАЛИАНЦИТЕ С НУЛА ДОВЕРИЕ НА БЪЛГАРСКОТО МВР И СЛУЖБИ – ОСТАВЯТ БРЕНДО В ИТАЛИЯ!

Първа и единствена АФЕРА още преди седмица изнесе наяве хастара на „брилянтните” отношения между италианските карабинери, българското МВР и родните власти, в лицето на управлението на Борисов, по казуса „Брендо”. Още тогава писахме, че Евелин Банев – Брендо НЯМА ДА БЪДЕ ВЪРНАТ В БЪЛГАРИЯ. И ПРИЧИНА ЗА ТОВА Е ОПАСЕНИЕТО, ЧЕ У НАС ЩЕ БЪДЕ УБИТ В БЪЛГАРСКИ ЗАТВОР.

Евелин Банев – Брендо ще остане под строга охрана в затвора в Милано до лятото. Независимо от настояването на българските власти, италианските служби са отказали да го пуснат у нас с факс, изпратен до прокуратурата. Според информация от Италия, Брендо сам поискал да остане в Италия, докато не приключи делото му там.

АФЕРА информира преди седмица, че италианските карабинери нямат никакво доверие на Цветан Цветанов и Бойко Борисов по случая Брендо, тъй като са напълно наясно и с чадъра, който е удрян през годините на Брендо от сегашния шеф на ГДБОП Станимир Флоров.

Единствени изнесохме информацията, че ден преди отминалато съдебно заседание в Италия, италианските карабинери трескаво търсеха съвет и сондаж сред български колеги, с които са работили успешно през годините в чужбина по Брендо /разкарани от МВР от Цветанов и компания/ дали да пуснат Брендо в България.

Още тогава АФЕРА написа, че Брендо по никакъв начин няма да бъде пуснат от Италия у нас, тъй като италианците се опасяват, че в България той ще бъде убит.

Нагло след публикациите в АФЕРА Цветан Цветанов се яви в телевизионен ефир и ИЗЛЪГА за прекрасните си отношения с Джорджино, което беше ПЪЛНА ЛЪЖА.

В Италия НЕ само Джорджино има информация, че Брендо е заплашен у нас от онова, което таи и знае за ВИСОКОПОСТАВЕНИТЕ ВЛАСТОВИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ДЪРЖАВНАТА ОРГАНИЗИРАНА ПРЕСТЪПНОСТ В БЪЛГАРИЯ.

След информацията излязла в АФЕРА, медиите, които са под контрол на Цветанов и Борисов, се скъсаха да внушават контролирано как Брендо ще бъде пуснат и си идва у нас.

Което се оказа поредната лъжа, пласирана умишлено от Цветанов и МВР-то му.

Afera.bg

30 март 2013

ЦВЕТАНОВ ПРОДЪЛЖАВА НАГЛО ДА ЛЪЖЕ ЗА ДЖОРДЖИНО И БРЕНДО

Бившият вътрешен министър на теория и настоящ на практика – Цветан Цветанов за пореден път нагази като селски бегач без шпайкове в темата „Брендо – Джорджино”. Този път го направи в предаването „Дикoff” на Сашо Диков по Нова телевизия. Джорджино е италианският карабинер, който от години работи по Брендо на територията на Италия. След реплика на Сашо Диков за отвлечената дъщеря на Брендо – Лара, Цветанов като елементарен старшина от N-ското районно управление изрече две знакови изречения, с които буквално се гилотинира.

„Преди една година Джорджино, НЕ ИСКАШЕ ДА ГОВОРИ ПО ТЕЛЕФОНА и направо дойде в София. И аз го пратих при Флоров и Калин Георгиев…”, каза Цветанов.

Веднага след изреченото от Цветанов в ефир бяха пуснати реклами и след тях, за съжаление, Сашо Диков не разрови нататък фундаменталната мисъл на бившия вътрешен министър с особената форма на главата. Ако го беше направил – със сигурност Цветанов сам щеше да положи скалпа си на бюрото пред Диков, въпреки охраната от НСО, която бдеше наоколо някой да не повреди шефа на предизборния щаб на ГЕРБ, когото всички българи пазят с парите от данъците си.

АФЕРА първа и единствена разкри веднага след отвличането на дъщерята на Евелин Банев – Брендо скандалното задкулисие на отношенията между „партньорските служби”, с които обича да се хвали Цветан Цветанов.

В поредица от материали АФЕРА разкри, че именно същият Джорджино, с когото Цветанов се фука пред българските невчасови медии, преди делото на Брендо в Италия е осъществил контакти с български ексченгета, с които е работил по Брендо през годините в Италия, ТЪЙ КАТО ПО НИКАКЪВ НАЧИН НЯМА ВЯРА НА БОЙКО БОРИСОВ И ЦВЕТАН ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ.

Джорджино е търсил съвет дали да пуснат Брендо и да го върнат в български затвор, поради опасението на италианците, че ще бъде убит в България.

Тъй като Джорджино не е имал вяра на МВР-то на Цветанов е търсил сондаж към български партньори, с които работи по Брендо от 2006 година.

АФЕРА изнесе и информацията, че точно Джорджино и италианските му колеги са били втрещени защо информацията, по която са работили и която е била предавана до Станимир Флоров е потъвала, без да има развитие по нея през годините. С времето са си отговорили каква е била ролята на Флоров откъм Брендо.

Ден преди да бъде проведено делото в Италия, АФЕРА написа, че Брендо няма да бъде върнат в България, а Джорджино е вдигнал телефона на полицейското аташе на МВР в Италия едва след консултациите си с лица, на които единствено вярва у нас – и те не са от официалните в МВР.

Днес пред Сашо Диков Цветан Цветанов изтърва изречението: „Преди една година Джорджино НЕ ИСКАШЕ ДА ГОВОРИ ПО ТЕЛЕФОНА и направо дойде в София. И аз го пратих при Флоров и Калин Георгиев…”.

Джорджино, според вътрешния министър Цветан Цветанов преди година „НЕ ИСКАШЕ ДА ГОВОРИ ПО ТЕЛЕФОНА”. Защо?

Да не би в пословичната си “умност” бившият вътрешен министър да признава, че никак не е здравословно да се говори по телефона, пък дори и когато става дума за разговори между министър и представител на „партньорска служба”?!

Защо Джорджино не е искал да говори по телефона и „направо дойде в София”?

Какво признава Цветанов – че Джорджино е напълно наясно, както вече писа АФЕРА, със зависимостите на ВИСШИ СЛУЖИТЕЛИ НА МВР ОТ БРЕНДО?!

И КЪДЕ ГО ПРАЩА ЦВЕТАНОВ? „Аз го пратих при Флоров и Калин Георгиев…”.

АФЕРА със сигурност е наясно как се е „израдвал” Джорджино да бъде „пратен” точно при Станимир Флоров.

И точно поради вярата в „българската партньорска служба” на Джорджино му се наложи преди месец да осигурява по ПАРАЛЕЛЕН ПЪТ ЖИВОТА НА БРЕНДО.

ЦВЕТАНОВ ИЗЛЪГА И ЗА САМАТА ТЕХНОЛОГИЯ НА КОНТАКТ С ДЖОРДЖИНО.

Технологията на уреждане на посещения на чужди представители е съвсем РАЗЛИЧНА ОТ ТАЗИ, КОЯТО ОПИСА ЕКСВЪТРЕШНИЯТ МИНИСТЪР.

Джорджино се е обадил на българския офицер за връзка, офицерът праща съобщение до главния секретар на МВР и Станимир Флоров и след това се уреждат подробности. На Цветанов само са му уредили да се изкаже на пресконференцията и да се похвали, а всичко останало е негова измислица и долно политическо лавиране според случая.

Цветан Цветанов изключително трябва да внимава по темата „Джорджино”, защото първият път, когато Джорджино е бил буквално накаран от Цветанов да говори на пресконференция, че е работено по Брендо от времето, в което правителството на ГЕРБ е на власт, което е нагла лъжа, това истински е омерзило италанския карабинер, който излъгва, само за да не се стигне до скандал.

Ако Цветанов продължи обаче с наглите лъжи по темата Брендо, нищо чудно на Джорджино истински да му писне и тогава скандала с подслушването ще се види на бившия витрешен министър розова вода в сравнение с това, което ще последва.

Afera.bg

24 февруари 2014

ИТАЛИАНСКИТЕ КАРАБИНЕРИ ОТКАЗВАТ ВСЯКАКВА ВЯРА НА ЦВЕТАНОВ И БОРИСОВ ПО СЛУЧАЯ „БРЕНДО”. ТЪРСЯТ ИНФО ИЗВЪН ОФИЦИАЛНИТЕ СЛУЖБИ И МВР, ЗА ДА ОПАЗЯТ ЖИВОТА МУ.

Точно преди една година в поредица от публикации ЕДИНСТВЕНА АФЕРА разкри зависимостта на тогавашното МВР и ГДБОП под ръководството на Цветанов и Флоров и обвързването им с нарко-канали. След като официално главният секретар на МВР Светлозар Лазаров заяви, че е алармирал европейските партньори, че работата по нарко-трафика е била „срамна”, АФЕРА хронологично ще представи как италианските карабинери, начело с Джорджино, точно преди година работят буквално конспиративно по случая „Брендо”, тъй като нямат никакво доверие както на Цветан Цветанов и Бойко Борисов, така и на Станимир Флоров. Каква е връзката с разбития преди дни кокаинов канал, нека службите свършат останалото.

На 7 март 2013 година АФЕРА информира есклузивно, че ден преди съдебното заседание в Милано по делата на Евелин Банев – Брендо и след отвличането на дъщеря му Лара, италианските спецченгета са се допитали спешно и екстрено до определени лица в България /б.р. – АФЕРА разполага с имената, но умишлено не ги огласява/, на които имат пълно доверие.

Основният и спешен въпрос е бил – дали Брендо да бъде доведен в България. А лицата, към които се обръщат италианските карабинери, са извън официалните среди на тогавашното МВР на Цветанов, както и извън ГДБОП на Станимир Флоров. Водачът на карабинерите използва „канал” за информация към свой доверен човек у нас, с който е работил години наред по Брендо, и който към онзи момент официално не е в силовите структури, ръководени от ГЕРБ.

Доверените българските източници на спецченгетата от Италия са били категорични, че в никакъв случай италианците не бива да допускат Брендо да се завърне в България, тъй като е изключително рисково и може да го елиминират.

Сондажите на карабинерите са направени преди официално нашето полицейско аташе в Италия да се свърже с тях, за да бъдат сигурни дали няма да сбъркат с предоверяване на българските официални власти.

Така ден преди делото АФЕРА написа, че Брендо остава в Италия, заради собствената му сигурност, защото у нас може да бъде убит и макар че от българска страна делото му в България е минало, осъден е и има искане да бъде върнат у нас, на следващия ден италианците нямаше да го пуснат.

През цялото време докато разследват Евелин Банев – Брендо в Италия сведенията се изпращат чрез български представители на МВР на италианска територия и всички те минават през тогавашния шеф на „Наркотици” в НСБОП, по-късно станал шеф на ГДБОП – Станимир Флоров.

Когато Брендо духва от Италия и пристига в България, италианските служби са потресени защо у нас никой не го закача.

През 2012 година, преди официалната пресконференция на вътрешния министър, Цветанов на предварителна среща с италианския колега Джорджино от „партньорската служба” го предупреждава да заяви, че по Брендо се работи „от момента на идването на ТЯХНОТО ПРАВИТЕЛСТВО”. Джорджино е потресен и обиден,защото това не е истина, но не реагира остро, за да не стане дипломатически скандал.

Италианците започват да разработват Брендо от 2006 година. Очевидно предупреден /б.р. – от българска страна/, че италианските служби го нюхат, Брендо духва от Италия, където често се подвизава и се прибира в България.

По Брендо работят италианските служби, заедно с полицейски представители на МВР там.

ВСИЧКИ ИЗПРАТЕНИ СПРАВКИ ОТ ИТАЛИЯ МИНАВАТ У НАС ПРЕЗ СТАНИМИР ФЛОРОВ, ТОГАВА НАЧАЛНИК НА ОТДЕЛ „НАРКОТИЦИ” В НСБОП.

В службите знаят, че Брендо е покровителстван от Флоров. Италианците са в потрес, че докато те работят по Брендо, той се подвизава у нас необезпокоявано. След като Брендо изчезва от Италия и се връща у нас, Джорджино непрекъснато задава въпроси на български ченгета, които работят с тях в чужбина, защо никой в България не реагира на техните разработки.

През 2012 година МВР -то на Цветанов прави „показен” шумен арест на Евелин Банев – Брендо. Конфиденциални източници твърдят, че дълго време преди това Брендо е бил поставен на силен натиск за „отчитане”, но той се е дърпал. Арестът на „инвеститорът с добро име” /б.р. – по думите на Цветанов/ е очевиден знак, че Брендо трябва да влезе „в правилния час”.

Италианците обаче реагират моментално. И си го поискват.

През 2008 година Джузепе Джорджино се обажда на български представител на МВР в Рим и го уведомява, че Евелин Банев – Брендо внезапно е напуснал Италия. Като първо заедно с Тинко Гарев е заминал за Хърватска, а след това е пристигнал в България.

Джорджино е потресен, че въпреки че информацията по разследването на Брендо в Италия е изпратена и е влязла в ръцете НА СТАНИМИР ФЛОРОВ, БЪЛГАРСКИТЕ ВЛАСТИ НЕ САМО НЕ ПРЕДПРИЕМАТ НИЩО, А И БРЕНДО НИКОЙ НЕ ГО ЗАКАЧА ОТ СТРАНА НА ГДБОП И МВР.

РАЗСЛЕДВАНЕТО ПО БРЕНДО ПРОДЪЛЖАВА С ПЪЛНА ПАРА ОТ СТРАНА НА ИТАЛИАНЦИТЕ, КОИТО РАБОТЯТ СЪВМЕСТНО С ДЕА.

ЦВЕТАНОВ ЛЪЖЕ, ЧЕ ЕДВА ЛИ НЕ ТОЙ РАБОТИ С ДЕА, ЗАЩОТО ДЕА НИКОГА НЕ Е РАБОТИЛА ПО ЕВЕЛИН БАНЕВ – БРЕНДО С БЪЛГАРИЯ, ТЪЙ КАТО ТОВА Е ПРЕРОГАТИВ НА ИТАЛИАНЦИТЕ, ЗАЩОТО БРЕНДО РАБОТИ С КАЛАБРИЙСКАТА МАФИЯ И НДРГАНГЕТА.

„Преди една година Джорджино, НЕ ИСКАШЕ ДА ГОВОРИ ПО ТЕЛЕФОНА и направо дойде в София. И аз го пратих при Флоров и Калин Георгиев…”, заявява Цветанов в телевизионен ефир. Джорджино, според вътрешния министър Цветан Цветанов преди година „НЕ ИСКАШЕ ДА ГОВОРИ ПО ТЕЛЕФОНА”. Защо? Да не би в пословичната си “умност” бившият вътрешен министър да признава, че никак не е здравословно да се говори по телефона, пък дори и когато става дума за разговори между министър и представител на „партньорска служба”?!

Какво признава Цветанов – че Джорджино е напълно наясно, както писа АФЕРА, със зависимостите на ВИСШИ СЛУЖИТЕЛИ НА МВР ОТ БРЕНДО?!

И КЪДЕ ГО ПРАЩА ЦВЕТАНОВ? „Аз го пратих при Флоров и Калин Георгиев…”. АФЕРА със сигурност е наясно как се е „израдвал” Джорджино да бъде „пратен” точно при Станимир Флоров.

И точно поради “вярата” в „българската партньорска служба” на Джорджино му се налага да осигурява по ПАРАЛЕЛЕН ПЪТ ЖИВОТА НА БРЕНДО.

Технологията на уреждане на посещения на чужди представители е съвсем РАЗЛИЧНА ОТ ТАЗИ, КОЯТО ОПИСВА В ИНТЕРВЮТА ЕКСВЪТРЕШНИЯТ МИНИСТЪР.

Джорджино се е обадил на българския офицер за връзка, офицерът праща съобщение до главния секретар на МВР и Станимир Флоров и след това се уреждат подробности. На Цветанов само са му уредили да се изкаже на пресконференцията и да се похвали, а всичко останало е негова измислица и долно политическо лавиране според случая.

Евелин Банев – Брендо остава под строга охрана в затвора в Милано. Независимо от настояването на българските власти, италианските служби отказват да го пуснат у нас с факс, изпратен до прокуратурата.

По онова време все още на власт е режима на Бойко Борисов и Цветан Цветанов.

Италианците са се опасявали, че Брендо в България може да бъде убит, което са потвърдили и техните /НЕ/официални колеги у нас. Пред доверените си източници у нас италианците не крият, че нямат никакво доверие както на Цветан Цветанов, така и на Бойко Борисов.

Пласираната у нас информация от контролирани от МВР журналисти по онова време, че в отвличането на дъщерята на Брендо – Лара има пръст Колумбийската мафия или Камората – е абсолютна лъжа.

ИТАЛИАНСКИТЕ КАРАБИНЕРИ СА КАТЕГОРИЧНИ, ЧЕ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ГОВОРИ ЗА НИКАКВА КОЛУМБИЙСКА МАФИЯ, КАКТО И ЧЕ В ОТВЛИЧАНЕТО НА ДЕТЕТО ИМА ПРЪСТ КАМОРАТА.

Въпреки че е свързан с Камората, Брендо е ПРЕВОЗВАЧ като купува кока и я пренася в Испания, откъдето тя пристига в Италия и Европа. Така е по-лесно, защото няма граници. Италианските граници, включително и морски, се охраняват жестоко и малцина си позволяват лукса директно да внасят.

А Брендо не е от тях. Италианците са категорични, че подобни отвличания, като това на дете, Камората не извършва. Освен това с тези, с които е работел Брендо в Камората са в затвора по други обвинения, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ПО ТОВА, В КОЕТО ОБВИНЯВАТ БРЕНДО. Така че няма никаква логика да го плашат по този начин.

За международните спецслужби е повече от ясно, че ВРЪЗКАТА В ОТВЛИЧАНЕТО НА ДЕТЕТО НА БАНЕВ Е БЪЛГАРСКА! И Е СВЪРЗАНА С ВИСОКИ ЕТАЖИ НА ВЛАСТТА.

Време е след гръмването на кокаиновия канал, свързан с лица от ГЕРБ като Орлин Алексиев, и след изявлението на главния секретар на МВР Светлозар Лазаров, че в прав текст е изрекъл пред „европейските партньори”, че очевидно не се е работело по наркотрафика, да бъде задълбано кой е покривал тези нарко-канали и кой е осуетявал работата и на италианските карабинери по „Брендо”. Както и кой отвлече дъщеря му, за да му затвори устата.

Джорджино е жив. И знае много.

Брендо също.

Afera.bg

Очакваме отговорите от водача на листата на ГЕРБ за Европейски парламент. Единствено АФЕРА разкрива истинските лица на кандидатите за европейски депутати. Публикуваме анализ, който разкрива скандални данни за печелене на обществена поръчка в Община – Габрово. Става въпрос за усвояване на европейски средства по Оперативна програма “Регионално развитие”, ръководена при управлението на ГЕРБ от министрите Росен Плевнелиев и Лиляна Павлова.

Твърденията, които публикуваме са повече от скандални и очакваме отговори от Томислав Дончев, бивш кмет на Габрово, бивш министър по усвояване на еврофондове, настоящ депутат, ползващ имунитет, а и кандидат за член на Европейския парламент. Този отговор Дончев дължи не на АФЕРА, а на тези граждани, които ще агитира и ще очаква подкрепа от тях.

Скандалът наистина е голям, защото публикацията засяга
нарушения на Закона за разкриване и предотвратяване на конфликт на интереси, а Томислав Дончев вече призна, че е контактувал с осъдения на първа инстанция бивш шеф на едноименната комисия Филип Златанов, известен още като Фифи Тефтерчето.
Водачът на листата на ГЕРБ отдавна твърди, че очаква “кална” кампания. Трябва категорично да уточним, че АФЕРА не е страна в предизборната кампания. Представяме материалите, такива, каквито са, а ако някой се страхува от истината, то нека се откаже още сега. Ако премълчи отговорите на въпросите, които публикацията поставя, то това ще е признак на страх и мълчаливо съгласие, че твърденията отговарят на действителността.
АФЕРА не взима страна, а поставя въпроси.

АФЕРА не е разследващ орган и не повдига обвинения, а поставя въпроси. АФЕРА очаква компетентните институции също да проверят фактите.

АФЕРА е водена от мотива, че само истината ще ни направи свободни.

АФЕРА очаква отговорите, защото моралната отговорност пред избирателите днес е по-тежка, та нали цяла година се питаме едно и също – КОЙ?
Имате думата за отговор, господин кандидат за европейски депутат. Днес, утре ще бъде късно!
Информация в АОП за обществената поръчка: http://rop3-app1.aop.bg:7778/portal/page?_pageid=93,812251&_dad=portal&_schema=PORTAL url=687474703A2F2F7777772E616F702E62672F63617365322E7068703F6D6F64653D73686F775F6361736526636173655F69643D3739333032

Afera.bg

Стоян Петров е и изключително неудобният очевидец на зам-шефа на ГДБОП Валентин Цоновски, който заедно с него извършва НЕДОПУСТИМО, НЕЗАКОННО И ПРЕСТЪПНО изравяне на трупа на убития Стоян Стоянов. От СРС по делото се вижда как шефа на „Терор” в ГДБОП Валентин Цоновски „се уморил”, Руслан от БОП също „се уморил” и те дали на Стоян Петров да копае и да разкопава като остави ДНК- то си по гроба и останките на Стоянов. „Професионализмът” на бопаджиите е съкрушаващ: първо, Стоян Петров може да ги убие с лопатата, той и без това е обвинен за двойно убийство във Варна. Второ, можели са да го „самоубият”, но още очевидно не е бил дошъл момента Стоян Петров да напише: „чух от умрелия Манол”, за да могат да обвинят Галин Костов и Станислав в поръчителството на убийство. На следващия ден, 9.10.2009 г., Стоян Петров в нарушение на закона е пуснат под „домашен арест” от прокурор Кипрова от Варненската окръжна прокуратура. Това става след нареждане по телефона плюс последващо писмо от шефа на ГДБОП Станимир Флоров.

Вчера Стоян Петров даде скандални показания пред съда по делото „Гранити”, първото „знаково” дело от управлението на Цветан Цветанов, с който бившият вътрешен министър с особената форма на главата се изпъчи, че бил хванал „поръчител на убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов”. Петров каза истината, че е бил принуден да натопи другите трима съпроцесници – Галин Костов, Станислав Михайлов и Нено Стоянов, като в замяна бъде освободен от ареста, където лежал по друго убийство и бъде изведен зад граница: „На 7 октомври 2009 г. в ареста във Варна, дойдоха три лица, които ми казаха, че ги изпраща Бойко. Попитах кой Бойко, а те ми отговориха: “Айде, не се прави на ударен. Беседвахме 5-10 минути и се оказа, че Бойко бил тогавашният премиер Бойко Борисов. Той искал да унищожи двама, от които през 2008 г. искал пари за изборите, но не му дали. Ако не можел да ги унищожи финансово – да ги вкара в затвора. Аз трябваше да ги натопя. Става дума за подсъдимите по настоящия процес Станислав Михайлов /бивш шеф на Агенцията по държавни вземания/ и Галин Костов /съдия-изпълнител/.”

Ден след посещението на трите лица при Петров се върнали двама от тях – антимафиотите Валентин Цоновски от столицата и Руслан Димитров от Бургас: “Казаха ми, че те са сглобили пъзела, имали си поръчители, но нямали извършители. Някои трябало да им покаже гроб. Обещаха ми да ме изкарат от затвора, дори извън страната. На 8 октомври 2009 г. по обед антимафиотите Цоновски и Димитров ме взеха от ареста и ме заведоха в Дюленския проход. По пътя ми обясняваха какво да говоря, а после записваха “показанията му” на диктофон.Влязохме в гората и тогава от там се появи едно лице – после разбрах, че е от бургаската полиция. Заведоха ме до прясно изкопана дупка. Валентин отиде до едно дърво и взе лопата, а Руслан гребна 2-3 пъти, после пусна някаква малка емблема вътре, след което извика: “По това го познах” и си я сложи в джоба. Още на 9 октомври 2009 г. бях пуснат от ареста под домашен арест. Почти всеки ден антимафиотите, с които е редих пъзела” ми звъняха.На 14 ноември същата година бях разпитан пред съдия в Бургас като предварително “уговорих” показанията си с полицаите”.

Ето какво изнесе в публичното пространство още на 27 май 2012 АФЕРА за шокиращите действия на Валентин Цоновски и прокуратурата по „разследването” на делото „Гранити”. И до този момент никой от прокуратурата – вече на Цацаров! – не проявил интерес за безобразията, вършени в него от ченгета и прокурори!:

„Шокиращи разкрития за обещанията на поръчковите ченгета по делото „Гранити”

Мръсен сценарий кроят по делото „Гранити”. Ченгета и прокурори „абдикират” за да търгуват с обвиняем. На въпрос на съдия Захарин Захариев – кой го тормози в Бургаския затвор, подсъдимият Стоян Петров отговаря: „Прокуратурата и полицията, но всъщност те са едно. Тормозят ме тези, които ме изпратиха в Испания – това са същите хора, които ме върнаха от там – полицаите!”. „Внезапното” разболяване на прокурор Ангел Георгиев и искането на прокуратурата за отлагане на делото цели Стоян Петров да бъде смачкан и с него да бъдат осъществени недопустими цинични сделки. Какви?

Шокиращо скандалното дело с разследването си – „Гранити” бе отложено за 18 юни т.г. На предишното съдебно заседание, на пръв поглед абсурдно и напълно непрофесионално, прокуратурата поиска отлагане на делото, тъй като прокурор Ангел Георгиев „внезапно се разболял”, а останалите прокурорки не били ….запознати в пълнота с делото.

Съдията Захарин Захариев не скрива раздразнението си от този ход и в протокола е записано, че молбата на административния ръководител на Окръжна прокуратура – Бургас и определените нови наблюдаващи прокурори – Костова и Славова, следва да бъде оставена без уважение, тъй като липсва процесуално основание за отлагане на делото, поради невъзможността на прокуратурата да се запознае своевременно със събраните материали.

„Прокуратурата е длъжна да познава делото, да се яви подготвена в съдебно заседание, изпълнявайки компетенциите по чл.46 и сл. от НПК. В този смисъл абсолютно несериозно е искането заседанието да се отложи, поради неподготвеност на държавното обвинение, което е длъжно активно да участва в съдебното производство като държавен обвинител и равнопоставена страна”, дава становище съдия Захариев. Съдията нарежда и препис от протокола да бъде изпратен на Висшия съдебен съвет, на Началника на Инспектората на ВСС, както и на главния прокурор Борис Велчев.

Четири години ченгета и прокурори скалъпваха престъпно делото „Гранити”.

Четири пъти обвинителния акт бе връщан поради смехотворност и некадърност, и сега „внезапно” прокурорите … не били запознати в пълнота с това, което има по делото. Каква е целта на поредната мръсна врътка?

Зловещата истина е, че полицаите, изпратили Стоян Петров и сами си го докарали от Испания, продължават да го натискат и мачкат, за да им „оправи” сътворените от тях престъпни бакии по разследването на делото „Гранити” за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов.

В съдебно заседание на 16 май 2012 година подсъдимият Стоян Петров поисква да му бъде изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража” в „домашен арест” с мотива, че има влязла в сила 20-годишна присъда за двойно убийство във Варна. Присъдата му е издадена от Варненския окръжен съд, потвърдена е от Апелативен съд – Варна и от ВКС.

Пред съдията Стоян Петров казва: „Това задържане е безсмислено, тъй като от 16.11.2011 г. имам влязла в сила присъда. Умишлено ме държат /б.а. – има предивид в Бургаския затвор/, тормозят ме от прокуратурата в Бургас. Осъден съм с влязла в сила присъда. Искам да се върна в затвора – Варна и да си я излежа. Моля да ме пуснете и да се махна от Бургас, и да си отида в затвора Варна, да си лежа присъдата там”.

На въпрос на съдия Захарин Захариев – кой го тормози в Бургаския затвор,

подсъдимият Стоян Петров отговаря: „Прокуратурата и полицията, но всъщност те са едно. Тормозят ме тези, които ме изпратиха в Испания – това са същите хора, които ме върнаха от там – полицаите!”.

Точно Стоян Петров е онзи чрез когото „корифеите на антимафиотската мисъл”, начело със зам-шефа на ГДБОП Валентин Цоновски, скалъпват цинично и лъжовно разследването по делото „Гранити” за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов.

Припомняме, че Стоян Петров – обвиняем за две убийства плюс трето висящо дело за грабеж при опасен рецидив, с петкратно осъждане и след като съда отказва да го пусне от ареста, е възнаграден за „добро процесуално поведение” и е пуснат от прокурор Кипрова – това светило на правната мисъл, в домашен арест. По закон иначе „домашен арест” се взима само от съда. Очевидно обаче шефът на ГДБОП Станимир Флоров, замът му – шефът по „терора” Валентин Цоновски и прокурор Кипрова ги е досрамяло да го пуснат с подписка, а и не са можели да рискуват и служебни пари, заради пускане под парична гаранция. След като Стоян Петров излиза с прокурорската благословия на свобода, веднага заминава с личните си документи за Испания, защото никой не го търси. Едва на 11 март 2011 година, след 1 година и 5 месеца, е задържан с европейска заповед от Варна, след като е признат за виновен от Варненския окръжен съд и осъден на 20 години за нашумялото двойното убийство по делото „Трансинс”. Тази присъда е потвърдена и от ВКС.

Сега в съда същият Стоян Петров казва, че го тормозят СЪЩИТЕ тези полицаи, които „са го пратили в Испания и са го върнали от там!”.

Стоян Петров е и изключително неудобният очевидец на зам-шефа на ГДБОП Валентин Цоновски, който заедно с него извършва НЕДОПУСТИМО, НЕЗАКОННО И ПРЕСТЪПНО изравяне на трупа на убития Стоян Стоянов.

От СРС по делото се вижда как шефа на „Терор” в ГДБОП Валентин Цоновски „се уморил”, Руслан от БОП също „се уморил” и те дали на Стоян Петров да копае и да разкопава като остави ДНК- то си по гроба и останките на Стоянов. „Професионализмът” на бопаджиите е съкрушаващ: първо, Стоян Петров може да ги убие с лопатата, той и без това е обвинен за двойно убийство във Варна. Второ, можели са да го „самоубият”, но още очевидно не е бил дошъл момента Стоян Петров да напише: „чух от умрелия Манол”, за да могат да обвинят Галин Костов и Станислав в поръчителството на убийство. Трето, никога не е късно да си го „самоубият”, защото Стоян Петров го държат в Бургаския затвор, въпреки че трябва да излежава присъда във Варненския затвор.

Точно от това ДНЕС се притеснява Стоян Петров, който очевадно решава да излезе от мръсния прокурорско-ченгеджийски сценарий.

„Разкопките” на полицаи и заподозрян нямат аналог в световната практика!

Не присъстват поемни лица. Антимафиотите не се обаждат изобщо на дознател. Няма жълта лента около местопрестъплението. Няма експерт БНТЛ, или от друга лаборатория. Няма съдебен лекар. Няма фотограф, или видеозаснемане, но пък се чува как копаят, смеят се, подават си лопатите, уговарят се как да излъжат дознателя, че ловци били открили трупа, даже говорят, че може да мине лъжата им, защото ловния сезон бил започнал. Валентин Цоновски ГДБОП и Руслан Димитров от сектор БОП –Бургас, който се явява подчинен на Цоновски, заедно със Стоян Петров – обвиняем за 2 убийства и 5 пъти осъждан, разкопават и заравят трупа на Стоян Стоянов. От СРС-тата по делото се вижда, че на дознателя ченгетата му се обаждат час и половина след първото отравяне. Дознателят почва огледи в 17.50 часа, а Цоновски и компания още в 14.50 часа са приключили. По снимките и СРС-тата, които са приложени по делото, ясно се вижда, че са го заровили. Вижда се само част от черепа – всичко друго е напълно заровено. А може и тялото да е било изцяло заровено и снимките да са след второто изравяне?! Точно Стоян Петров е очевидецът на безобразието.

На следващия ден, 9.10.2009 г., Стоян Петров в нарушение на закона е пуснат под „домашен арест” от прокурор Кипрова от Варненската окръжна прокуратура. Това става след нареждане по телефона плюс последващо писмо от шефа на ГДБОП Станимир Флоров.

До 10.02.2010 г., или цели 4 месеца, Стоян Петров не е привлечен като обвиняем. Защо, ако наистина той им е показал гроба? Защо са му позволили да копае и да оставя свои следи, ако е бил заподозрян? Как така Стоян Петров безпрепятствено излиза от България с личните си документи? Защо не е обявен за издирване чрез ШИС, Интерпол, с европейска заповед за издирване от Бургаска окръжна прокуратура и Бургаска апелативна прокуратура? Стоян Петров се намира необезпокоявано в Испания с личните си документи до 11.03.2011 година, когато е задържан след присъдата му от Варненския окръжен съд, както и след пускането на европейска заповед за арест от Варненска окръжна прокуратура по друго дело за грабеж. „Те ме пуснаха и те ме върнаха”, казва днес Стоян Петров.

Сега целта на искането на прокуратурата за отлагането на делото е да бъде обработен и пречупен Стоян Петров, за да даде „правилните показания”, които са нужни на катастрофиралите ГДБОП и прокуратура!

Т.нар. „внезапно разболяване” на прокурор Ангел Георгиев не е нищо друго, освен „отсрочка” за кукловодите по делото, за да се даде време на поръчковите полицаи за обработката на Стоян Петров в Бургаския затвор. Пъклено време за ченгетата, които превърнаха Стоян Петров от неудобен свидетел в обвиняем, а вече и подсъдим.

Кой нареди на прокурор Ангел Георгиев да се разболее, след като по това дело в магистратските среди е общоизвестна тайна, че той не взима самостоятелни решения по него?!

Мръсните сценарии, които се разиграват

Първи вариант.

Съдия Кошничаров от Бургаския апелативен съд отменя определението на Бургаския окръжен съд и изменя мярката за неотклонение на Стоян Петров от „задържане под стража” в „подписка”, или „домашен арест”. Впрочем, ченгетата и Стоян Петров вече са играли в тази сценка с „домашния арест”, когато същите бораджии измислят дори адрес, като нареждат на прокурор Кипрова от Варненската окръжна прокуратура преди три години да пусне Стоян Петров точно под „домашен арест”. Кипрова все оше е на разположение и нищо чудно да се уреди прекъсването на наказанието „лишаване от свобода” за срок от 20 години и Стоян Петров ПАК да бъде отново изведен от страната.

Знаковата фигура в Бургаския апелативен съд е съдия Кошничаров – сега всите кукловоди него гледат! Още повече, че е обществена тайна, че каквото рече Кошничаров в Апелативния съд – Бургас, това става. Източници на АФЕРА сериозно твърдят, че точно Кошничаров се готви да оглави Бургаския апелативен съд при новия избор на председател, който предстои. Съмнявате ли се, че няма да успее?!

Втори вариант

Той се разиграва в момента чрез недопустим натиск върху Стоян Петров. Стоян Петров трябва да поеме вината за отвличането и убийството на Стоян Стоянов – срещу обещанието да му се направи пълна кумулация с присъдата на Варненския окръжен съд – общо 20 години лишаване от свобода, като излезе след 10-12 години. Освен, разбира се, ако прокурор Кипрова не го уреди да излезе по-рано с прекъсване.

Трети вариант

Стоян Петров „да си спомни” „правилните” предварително написани показания, които просто трябва само да подпише. Така, както е подписал напечатаните му показания като анонимен свидетел №3 по делото срещу обещанието да му възобновено варненското дело, а след възобновяването му – да бъде оправдан и по варненското, и по бургаското дело „Гранити”.

Тези сценарии не са сюжети от научнофантастични филми. Те са конкретни предложения, които се отиграват, предлагат се „со кротце, со благо и со малко кютек”.

В момента Стоян Петров е подложен на тотален натиск от бопаджиите за да приеме някой от тези варианти, за да не замиришат още повече мръсните им гащи по разследването на делото „Гранити”, в което НИКОЙ ОТ ТЯХ не търси истинските поръчители и убийци на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов.

Наскоро съдия Кошничаров от Бургаския апелативен съд в интервю се изказа, че „по американските закони Стефан Стефанов щял да вземе над 100 години затвор”, заради нескопосания опит за обир на клона на Инвестбанк в Сливен. Колко ли години затвор обаче щяха да отнесат по американските закони съдии, които три години държат невинни хора по скалъпено разследване за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов?!

Дали в американското правосъдие се случват такива неща като с прокурор Кипрова, която иначе не издържала конкурса за прокурор в Районна прокуратура – Варна, е назначена за титуляр във Варненска окръжна прокуратура без конкурс?

Делото „Гранити” бе първото т.нар. „знаково” дело, по което с идването си на власт вътрешният министър Цветан Цветанов набързо се изцепи, че били хванали ето на, поръчителят на убийството.

Години наред Цветанов ругае и мачка съдиите, че са виновни, произнасяйки се не както му е угодно, заради провала на безобразно разследване на подчинените му антимафиоти.

Години наред Цветанов хваща за топките съдия след съдия /прокурорите не ги броим – те работят като държанка на МВР и изпълнителната власт/ и най-достойната професия се превръща в позорно слугинство, което изпълнява сценариите на болни полицейски мозъци.

Делото „Гранити” е цинична практика как се прави това.

Веселина Томова”

ГОДИНА ПО-КЪСНО – 2013 АФЕРА ОТНОВО АЛАРМИРА!:

„Целият обвинителен акт по делото „Гранити” се гради единствено на показания по слухове, чути от „умрял” и свидетели от „класата” на Момата.

През всичките 25 месеца, през които екссъдия Галин Костов стои запрещен зад решетките, „ювелирно” разследвалите ГДБОП-аджии и прокурори не посочват какъвто и да е мотив, заради който го посочват като поръчител на убийството!

Делото „Гранити” е учебно помагало как корумпираната система може да скалъпи удар срещу всеки, който по някакъв начин не и е удобен.

По делото за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов лъсват безобразни действия на полицаите от ГДБОП, хванати ръка за ръка с определени прокурори.

Валентин Цоновски ГДБОП и Руслан Димитров от сектор БОП –Бургас, който се явява подчинен на Цоновски, заедно със Стоян Петров – обвиняем за 2 убийства и 5 пъти осъждан, разкопават и заравят трупа на Стоян Стоянов.

Стоян Петров участва активно в копаенето, защото Валентин Цоновски се уморил…

Той беше уморен и в Перник, ако си спомняте, докато Чочо се гръмна в негово присъствие.

Всякакви биологични и други следи от Стоян Петров попадат около и в гроба, което е абсолютен гаф, изключително меко казано, защото ако Петров е заподозрян, по този начин /не/ волно ГДБОП му помагат да се оневини на последващ етап. Всички тези действия са извършени без присъствието на дознател.

От СРС-тата по делото се вижда, че на дознателя ченгетата му се обаждат час и половина след първото отравяне. Разкопаването се извършва без поемни лица, без съдебен лекар или какъвто и да е лекар, и без видеозаснемане. Дознателят почва огледи в 17.50 часа, а Цоновски и компания още в 14.50 часа са приключили.

По снимките и СРС-тата, които са приложени по делото, ясно се вижда, че са го заровили. Вижда се само част от черепа – всичко друго е напълно заровено. А може и тялото да е било изцяло заровено и снимките да са след второто изравяне?!

На следващия ден – 9.10.2009 г. Стоян Петров в нарушение на закона е пуснат под „домашен арест” от прокурор Кипрова от Варненската окръжна прокуратура.

Това става след нареждане по телефона, плюс последващо писмо от шефа на ГДБОП Станимир Флоров.

До 10.02.2010 г., или цели 4 месеца, Стоян Петров не е привлечен като обвиняем. Пита се в бопаджийската задачка – защо, ако наистина той им е показал гроба? Защо са му позволили да копае и да оставя свои следи, ако е бил заподозрян? Как така Стоян Петров безпрепятствено излиза от България с личните си документи? Защо не е обявен за издирване чрез ШИС, Интерпол, с европейска заповед за издирване от Бургаска окръжна прокуратура и Бургаска апелативна прокуратура?

Стоян Петров се намира необезпокоявано в Испания с личните си документи до 11.03.2011 година, когато е задържан след присъдата му от Варненския окръжен съд, както и след пускането на европейска заповед за арест от Варненска окръжна прокуратура по друго дело за грабеж.

Само тези действия показват пълна липса на професионализъм от страна на служителите на ГДБОП.

С гореописаните действия на служителите от ГДБОП лъсва обаче не само непрофесионализъм, но и престъпления по служба, или замитане на следи от престъпления. Нататък става още по-брутално – следват обвиняване на невинни хора, подбуждане на свидетели да лъжесвидетелстват, да набедяват, извършване на сделки и договорки с криминално проявени лица.”

Вчера вече в съда Стоян Петров даде отговор на много от поставените въпроси.

Как се скалъпва дело по Цветановоски и Флоровски. И как на „Бойко му трябва гроб”.

Време е прокуратурата на Цацаров най-после да се задвижи. Не само пиарно.

Afera.bg

През 2010 година при познатите ни канали от Боливия през Сингапур, България и към Италия е заловен е разговор на българския гражданин Владимир Христов с Митко Каратиста. Христов е свързан с кръга “Вега”, чието седалище е хотел “Вега” до Студентски град в София. Веднага започват да го разработват ГДБОП, но информацията стига до тогавашния вътрешен министър Цветанов и две седмици преди да се стигне до реализацията, да се залови пратката и човека, Валентин Христов изчезва, а Цветанов спира разработката. Магистралите правят път на наркокартела, който като мощен октопод прокарва пипалата си през Турция към България. Борбата за спечелване на властта вече изглежда далеч не толкова маловажна. Напротив, тя е основното оръжие в помощ на бизнеса наркоканали за милиарди.

 В редакцията на АФЕРА се получи материал за нарко-връзки, свързани с Бойко Борисов. Публикуваме го едно към едно:

„БОРИСОВ – БАЛКАНСКИЯТ ПАБЛО ЕСКОБАР

Страхът на Борисов, че съвсем скоро ще стане ясно кое е истинското му лице, взема превес с всеки изминал ден. Докато беше на власт, той на практика премахна основната функция на парламента за контрол над изпълнителната власт. Този ярък антидемократичен акт не просто противоречи на българската Конституция и европейските практики, но и превръща България в държава с еднолична власт. Отказът на Борисов да отговаря на въпросите, свързани с наркоканалите всъщност дава отговор на много въпроси, свързани с миналото му на репресивен деятел в СИК и специален агент в българския ъндърграунд.
Има редица факти, доказващи съпричастност на ключови фигури от ГЕРБ, свързани с изграждането на т.нар. балканска наркоос и новите бази за наркопроизводство и трафик през България.

Да си припомним и случаят с Боевски. Наркотрафикантът Гълъбин Боевски е върнат в България след упорит натиск от страна Бойко Борисов. Експремиерът е използвал всички лостове на дипломацията и личните си контакти, за да помогне на именития щангист, който беше заловен в Бразилия с 9 кг кокаин в куфара си.

Борисов на няколко пъти получил недвусмислени сигнали от близки на арестувания, които му казали, че Боевски е готов да разкрие връзките на висши партийни функционери от ГЕРБ с наркоканалите.

Олимпийският шампион щял да играе ва банк и да проговори за бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, за разследвания шеф на ГДБОП Станимир Флоров, както и за връзките им със световните наркокартели.

Интересен факт е, че не кой да е, а именно Ердоган е в тесни връзки с Борисов в подземния свят. Премиерът на България, останал в историята като човека с магистралите, всъщност е преследвал далеч друга цел: трасетата Тракия, Марица, Люлин към Калотина са част от уговорка между Борисов и Ердоган за ускоряване трафика на наркоканалите през България.

Българските партии и турската държава са в съдружие за преноса на дрога от десетилетия. Турция, като част от НАТО, е покровителствана от Запада за това. Връзките на Бойко с ДЕА и ЦРУ (“нашите северноатлантически партньори”) пък осигуряват гръб тук.

Бойко е не просто кокаинов крал, той е недосегаем, осигурил си е гръб на всички нива.

Борбата му за власт е не какво да е, а борба за каналите за дрога – по стар мутренски обичай.

Пристанище Росенец, според вътрешни източници, е руска територия на българска земя. От там се изнасят пари и се внася дрога.

Каналите от преди 1989 г. на бащата на Фатик се наследяват от БСП. Те продуцират групировките от 90-те години, тоест създаването на личността Бойко Борисов. От там идва уговорката му с БСП за експлоатацията и комисионните. Впоследствие той слага ръка на всичко. След това като се започне от 2001 година и до 2003-та година, пътят на наркотиците е следният: от Боливия минават през Сингапур и се насочват към Европа.

През 2004 -2005 г. парите от мръсните сделки са отивали в ГЕРБ и част от БСП.

Използвана е помощта на турския гражданин Ибрахим Казак, който е прекарвал наркотика чрез “турско карго” покрай закупени стоки като бельо, кожени дрехи и др. подобни.

Плащали са на митничарите да пуснат контрабандните стоки, и са прекарвали покрай това и хероина.

През 2010 година при познатите ни канали от Боливия през Сингапур, България и към Италия е заловен е разговор на българския гражданин Владимир Христов с Митко Каратиста.

Христов е свързан с кръга “Вега”, чието седалище е хотел “Вега” до Студентски град в София. Веднага започват да го разработват ГДБОП, но информацията стига до тогавашния вътрешен министър Цветанов и две седмици преди да се стигне до реализацията, да се залови пратката и човека, Валентин Христов изчезва, а Цветанов спира разработката.

Да се върнем отново на връзката между Ердоган и Борисов. Фирмите-строители на магистралите са на следващо ниво.

Строежът на магистрали по времето на ГЕРБ, метрото в София и още няколко инфраструктурни проекта, са изпълнявани от турски фирми. Тайното финансиране е свързано с Борисов и Ердоган. Пари от България се текли към фондацията „Тюркжив“, която се управлява от сина на турския премиер Реджеп Ердоган. Припомняме ви, че миналата година Турция беше разтресена от сериозен корупционен скандал, в дъното на който бяха Ердоган и сина му. Изтекоха записи на Реджеп Ердоган със сина му Билял, в които той му казва как бързо да се отърве от „ония 30 млн. евро“.

Каква е българската следа във фондацията за образование, където член на Управителния съвет е Билял Ердоган? Въпросната фондация е получила 99 млн. евро дарения от чужбина и само 14 млн. от Турция. През периода 2008 – 2012 г. по-голямата част от даренията тръгват от София, минават през офшорно дружество и след това се вливат във фондацията.

Може би ви се струва изненадващо, но се оказва, че същата фирма е използвана и за разплащания между България и турски фирми, забележете, които са строили магистрали като инвеститори и подизпълнители.

Дълбоката дружба между Борисов и Ердоган датира далеч преди това, още когато са разпределяни каналите на дрога. Още през 2008 г., когато Бойко Борисов е кмет на София, турската фирма „Доуш Иншаат“ печели обществената поръчка за строеж на втория лъч на метрот. Цената по документи е 330 милиона. Фирмата е много голяма и печели поръчки и в Турция. Смятана е за близка до семейството на Ердоган.

Истинското приятелство между Борисов и Ердоган обаче лъсва покрай строежа на магистрала „Люлин“. Днес тя се руши, защото е строена некачествено.

Турският консорциум между двете фирми „Мапа“ и „Дженгиз“ (от кръга около фамилията на Ердоган, финансират предизборните му кампании) започва работа по магистралата по време на Тройната коалиция. Заради проблеми турците искат още пари. Борисов разрешава проблема: отпуска 48 млн. лева от бюджета за довършване на магистралата, която вече е глътнала 137 млн. лв.

Така магистралите правят път на наркокартела, който като мощен октопод прокарва пипалата си през Турция към България. Борбата за спечелване на властта вече изглежда далеч не толкова маловажна. Напротив, тя е основното оръжие в помощ на бизнеса наркоканали за милиарди.

Затова Борисов трябва да спечели на изборите на всяка цена, по всякакъв начин, с всички позволени и непозволени средства. Залогът е огромен!”.

Afera.bg

Брилянтни високопоставени източници на АФЕРА, базирани в чужди спецслужби, разкриха защо бе ударен зам-шефът на Свиленградската митница Георги Георгиев не от нашите спецслужби, а благодарение на намесата със сигнал от DEA, на който нашите няма как да не отреагират. Става дума за грандиозна контрабандна схема, от която на месец се отчитат по 10 000 000 лева, а на месец към групата около Георги Георгиев текат подкупи от 2 до 5 милиона лева. В момента се връща „копи-пейст” схемата на Косьо Самоковеца, изпълнявана обаче от лице, покровителствано от МВР – „Кънчо Маймуната”, който е човек на Таки и Къро, както и чрез „Братчетата”. За същата схема изгаря Христо Бисеров, низвергнат лично от Доган.

АФЕРА разкри чрез свои брилянтни източници, базирани в чужди спецслужби, схемата, заради която изгърмя зам-шефът на Свиленградската митница Георги Георгиев.

Първата фатална издънка, която прави групата около Георги Георгиев остава покрита от родните спецслужби и тогава Георгиев „минава метър”, въпреки че става дума отново за дрога, в червен сак, който изчезва.

Както е известно, Георгиев стана обект на акция на ДАНС по сигнал на DEA и в него бяха намерени количества наркотици.

Фаталната издънка става преди време, когато е вкаран един камион за проверка, като в този камион се намира дрога. Камионът е разпечатан без знанието на митничарите, но това което намират проверяващи, дошли от столицата, в колата на Георги Георгиев тогава… изчезва.

Тогава е вкарван един камион в гаража на митницата в Свиленград за щателна проверка и митничарите излизат. След като се връщат намират камиона отворен и изхвърлени чували. Един от хората взима един червен сак и изчезва.

А един такъв сак и онова, което съдържа, струва три пъти колкото един камион, категорични са чуждоземните ни източници.

Схемата на Георги Георгиев е обвързана с новия шеф на митницата в Хасково и новия шеф на полицията на Хасково.

Според източниците ни, Георгиев е работел в схемата с близки на Осман Аталай, на които прозвищата са „Братчетата” и цялата митница на Хасково е отворена за тях.

От DEA са напълно наясно, че камионите, които “Братчетата” карат, са камионите на Георги Георгиев, а цялата схема през Капитан Андреево се контролира от Георгиев. Всички те – и Георгиев, и шефът на митницата, и новият шеф на полицията на Хасково работят с един човек, който се казва „Кънчо Маймуната”, и който е човек на Къро и Таки. Този човек контролира целия внос.

Според външните спецченгета, за да не стане издънка, наркотиците не стоят отзад в багажното отделение, а когато влизат, или когато излизат през митницата, в камиона има специални тайници в кабината. Тайниците се изваждат, дават се на определен митничар, точно определеният митничар ги дава на Георги Георгиев и Георгиев ги изнася от митницата.

Именно това е попаднало като информация при американците и те скръцват на родните спецслужби: „Абе ей, кво правите вие?!”.

Шефът на МВР – Хасково е абсолютен невчасник, който очевидно е сложен там, тъй като не разбира от подобен тип престъпления, и по този начин неговите ченгета не трябва да вършат работа по разкриването на този канал.

Преди време чрез упражнен натиск Георги Георгиев „отваря” митницата на Хасково за „Братчетата”, за да нямат те проблеми.

DEA са установили, че от тази митница на месец към групата, свързана с Георги Георгиев, отиват между два и пет милиона лева като подкупи.

Това са парите за изборите, предполагат спецченгетата.

Въпреки че този канал се знае от нашите служби, нашите е нямало как да го ударят, поради политико-властовите преплетки.

Именно затова сигнала идва към DEA от хора, които са в чужбина.

Сега в задачката се пита: кой назначи шефът на полицията в Хасково и този човек се използва като и.д., защото няма ценз? Проверил ли е някой дипломата му и  сложен ли е на този пост този човек единствено за да контролира ченгетата да не вършат нищо?

Отговорът според нашите брилянтни източници е категоричен: Който го е назначил този човек, е човекът, който контролира схемата!

На „Кънчо Маймуната” е опънат чадър от полицията и той почва да се разправя по „Капитан Андреево”.

Георги Георгиев осъществява институционален натиск с уж благородния мотив  да бъде облекчено обмитяването на Капитан Андреево и да се отвари митницата на Хасково.

Спецченгетата отвън в момента проверяват и като какъв се води в МВР „Кънчо Маймуната” – нещатен сътрудник ли е, какво се случа с него  и кой му е сложил чадър.

АФЕРА се сдоби и със схемата, която бетонно върви през годините.

По времето на ГЕРБ, Бойко Борисов и Цветан Цветанов, директор на Хасковската вътрешна дирекция е Петър Петров, близък до Иван Петров.

По това време върхушката на ГЕРБ  имат тройна схема и не им трябват хора като „Кънчо Маймуната”.

В момента обаче схемата се връща такава, каквато е от годините, когато я върти  Косьо Самоковеца. И я структурират, както тогава.

В началото тази схема я структурира Христо Бисеров. И тогава са  легитимирани хората като Кънчо Маймуната, като Иван ченгето, като Пешо, като Жоро, като им се казва – вие ще правите това и им се поставят същите задачи, които едно време се дават на Косьо Самоковеца.

Точно за това структуриране на митницата бе праснат Христо Бисеров, защото по времето на Костов можеше да работи, но по времето на Доган това вече не можеше да се случи, защото Доган подозира всеки. Сокола заподозря, че Христо Бисеров краде едни пари и Бисеров изчезна, твърдят източниците на АФЕРА, базирани в чужди спецслужби.

Какво прави Георги Георгиев? Издейства да бъде отворена митницата на Хасково и на нея да се обмитява  турското карго, за да не натоварвало Капитан Андреево, слага се шеф на митницата на Хасково, слагат му заместник шеф, като на този заместник шеф жена му има митническа агенция в центъра на Хасково и всичките камиони, които трябва да минат, минават през тази митническа агенция. На всеки „правилен” камион се слага чадър от полицията в Хасково.

Чрез „Братчетата”, които  притежават имоти за пет шест милиона, но се водят иначе социално слаби.

По тази схема се контролира целия трафик –  не само наркотрафик, а и ДДС, и карго, и всичко, което се сетите.

Месечно групата около Георги Георгиев от тази митница отчита около 10 милиона лева.

Фирмата, която прави „златния гьол” е също приближена на Жоро Георгиев. Това е договаряно при управлението на ГЕРБ, а тази схема печели по 300 000 лева на месец, наясно са от чуждите спецслужби.

Сега е ред да видим какви ще ги свършат „нашите” служби и ще стигнат ли докрай, или ще започне „голямото откупуване”.

 Afera.bg

В схемата са завързани ГЕРБ, БСП, бившият шеф на Митници – Танов и куп други „герои”: „Относно придобита информация , касаеща организирана престъпна група (ОПГ), съставена от лица, работещи в системата на Агенция „Митници”, на митнически пункт ГКПП „Капитан Андреево” и митница „Свиленград”, създадена с цел генериране на финансови средства за личното облагодетелстване на участниците в нея , извършвала от създаването си и извършваща към настоящия момент следните престъпления.”

Преди дни АФЕРА публикува материала

ЕКСЛУЗИВНО! СКАНДАЛНИ ВРЪЗКИ НА ШЕФА НА ОД-МВР – ХАСКОВО. ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ ДА ОТГОВОРИ ЗАЩО Е ПОКРИВАЛ КОНТРАБАНДНАТА СХЕМА НА ЗАДЪРЖАНИЯ ПО СИГНАЛ НА DEA МИТНИЧЕСКИ ШЕФ!

Информацията, която ще прочетете по-долу е потвърждение на онова, което изнесохме в публичното пространство, като материала на АФЕРА акцентира обаче върху НАСТОЯЩАТА СИТУАЦИЯ.

Сайтът www.zadkulisite.com публикува оперативна разработка, в която лъсва организираната престъпна група, в която главно действащо лице е арестувания митнически шеф на Свиленград Георги Георгиев. Разработката визира период 2009 – 2013 година. Кой е тогава на власт, не е трудно да се сетите.

Днес Георгиев остана в ареста с мярка задържане под стража. Георгиев е с повдигнато обвинение за държане на наркотични вещества в особено големи размери, по поръчение на организирана престъпна група.

В редакцията на zadkuliste.com беше изпратена оперативна разработка, която описва в детайли организираната престъпна групировка, в която като тартор е посочен именно зам.-шефът на митница Свиленград Георги Костадинов.

„ДОКЛАДНА ЗАПИСКА

Относно придобита информация , касаеща организирана престъпна група (ОПГ), съставена от лица, работещи в системата на Агенция „Митници”, на митнически пункт ГКПП „Капитан Андреево” и митница „Свиленград”, създадена с цел генериране на финансови средства за личното облагодетелстване на участниците в нея , извършвала от създаването си и извършваща към настоящия момент следните престъпления:

- укриване на митнически налози при внос от Р.Турция (акцизи,ддс и мито) в особено големи размери.

- контрабанда на акцизни и маркови стоки при внос от Р.Турция в особено големи размери.

- изнудване(рекет) на физически и юридически лица , пряко зависими и попадащи под контрола , в качеството им на държавен контролен орган , на участниците в ОПГ(спедитори и спедиторски фирми опериращи в района на ГКПП и обслужващи Турски и Европейски контрагенти , шофьори на преминаващи през пункта камиони , бусове , автобуси и леки коли).

1.Описание на структурата и дейността на горецитираната ОПГ:

1.1. Мястото на действие на ОПГ е в района на митнически граничен контролен пункт ГКПП „Капитан Андреево”,където почти всички участници работят като служители на Агенция „Митници”.ОПГ действа под настоящата си форма(с настоящите си членове) от около минимум четири години.

1.2. Поименна идентификация и професионална характеристика на членовете – структура.

Организатор и ръководител на ОПГ е лицето Георги Костадинов Георгиев,в момента служител в агенция „Митници” на длъжност и.д. Началник митница “Свиленград”.

Георги Костадинов Георгиев,родом от гр.Свиленград е в системата на митниците от над петнадесет години,като през последните поне пет години е заемал поста зам.Началник митница „Свиленград”.Блестящ с интелектуалните си качества той е изградил стройна организация от доверени нему „приятели” – колеги(всички те са от гр.Свиленград),с цел осигуряване на лична финансова облага от всяка една дейност касаеща контролните функций на служителите на Агенция „Митници” на пункта.

Всички тези „приятели” през годините назад,а и до момента, са назначавани с протекцията на Г.Георгиев, на съответните ръководни длъжности,необходими за обезпечаването на престъпните действия на групата. (най-значимата длъжност е „началник смяна”,тъй като тази длъжност дава правомощия да се оперира свободно вътре в смяната-например да се определя кой на кое платно да работи……но това ще бъде описано подробно надолу.За пояснение,към горенаписаното-задължителната ротация на позициите в смяната на случаен принцип, чрез компютърната система въведена от ръководството на митниците се манипулира,в компютъра се въвеждат и ротират само имената на митничарите които не стават за “работа” или както Г.Георгиев ги нарича – “балъците”.На тях им се подхвърля по нещо малко от общия пай,за да мълчат за случващото се и системата ги върти на всеки два часа,но няма никакво значение за схемата кой от тях къде работи,те са “безполезни”.В някой смени бланката от компютърната система се печата предварително на друг компютър.)

Другите основни участници в ОПГ са:

Димитър Костов –(от гр.Свиленград) – най довереният човек на Г.Георгиев,втори в йерархията на ОПГ след него,проводник на неговите неофициални разпореждания към редовия състав.Той диктува политиката от името на ръководството (Г.Георгиев не контактува неофициално с абсолютно никой от нисшите служители, с цел предпазване от изтичане на информация) и изпълнява ролята на “бушон” към Георгиев.Неофициалните срещи между двамата,на които се обсъждат детайлите от престъпната дейност се осъществявят пред домът на Г.Георгиев,обикновенно в нечия взета от познат за целта кола.(никога в работен кабинет или жилище)

Димитър Костов събира финансовите постъпления от престъпната дейност от началниците на смени и ги отчита на Г.Георгиев.(финансовата част ще бъде разгледана по-долу).В периода 2009г. до 05.2012г. изпълнява длъжността началник смяна. Именно в неговата смяна при акция на ГДБОП и „Вътрешна Сигурност” към МВР на ГКПП „Капитан Андреево” ,на 02.05.2012г. бяха задържани всички митничари,заедно с началника Костов, в края на смяната , по време на деленето на парите,придобити от престъпната им дейност за деня.

Установената и иззета като ВДС сума бе около 25 000 лева за дванадесетчасовото дежурство.(при общо 60 дежурства месечно сумата е около 1.5 млн. лв.) Някой от служителите към момента получиха ефективни присъди,други бяха просто уволнени от г-н Танов – тогавашния директор на агенцията,а г-н Костов,в качеството си на началник на смяната,бе “покрит” от Георгиев и получи само „забележка”.

В момента лицето Димитър Костов отново организира и контролира престъпната дейност и е на длъжност „митнически инспектор” в 04 смяна,където лично той поставя за началник неопитния Калбурджиев и дефакто движи отзад престъпните схеми.

Георгиев преценява,че би било твърде скандално Костов отново да бъде началник смяна толкова скоро и решава,че е по безопасно той да бъде „изтеглен” и да „дърпа конците” от по задна линия.

Николай Николов – от гр.Свиленград,братовчед на съпругата на Г.Георгиев,вторият най-близък до Георгиев участник в ОПГ.От 2009г. до настоящият момент Николов изпълнява длъжността началник смяна,като задачата му е да контролира престъпните схеми и да събира и отчита парите в смяната,която ръководи – 03 смяна.

Атанас Атанасов – от гр.Свиленград,много доверен дългогодишен приятел на Г.Георгиев и Димитър Костов,от 08.2013 год. до момента е поставен от Георгиев на длъжност н-к на 02 смяна.Задачата му е да ръководи и контролира престъпните схеми и да събира и отчита парите в 02 смяна.

Стефан Марашев –от гр.Свиленград,бивш н-к Митница „Свиленград”,по времето на правителството на „тройната коалиция”,изключително близък на Г.Георгиев(последния издейства Марашев да стане началник,а той му става заместник и заедно осъществяват едни от най-безскрупулните корупционни схеми в митниците.)В момента Марашев е редови митничар в 04 смяна,където началник е братовчед му Григор Калбурджиев.

Григор Калбурджиев – от гр.Свиленград,както по-горе посочих братовчед на Марашев,в момента началник на 04 смяна,близък приятел на Д.Костов.(Реално 04 смяна се командва от Д.Костов.)

Петър Недев – от гр.Свиленград,лично приближен на Г.Георгиев,в момента редови служител,в периода 2009-2012г.- началник смяна.Изключително добър организатор,не пропуска нищо на” платното”,т.е. няма шанс някой да бъде пропуснат да премине без да си „плати” рушвета.

Стефан Стефанов-от гр.Свиленград,кум на Г.Георгиев,служител в наркоотдела на митнически пункт „Капитан Андреево”.(оперативните му функции в ОПГ към момента не са изяснени,но работя по линия на прикриване на наркоканали,каквито данни има и за Г.Георгиев, поради близкото му приятелство с небезизвестният сръбски наркотрафикант Фарук Кадрич – Фаре).

Освен гореописаните лица,които са ядрото на ОПГ,съществуват още десетина други лица,които работят на „терен”,”осъществяват контрол” и „заработват” средствата.Всеки от тях бива поставен от началник смяната в която работи на подходящата позиция и задачата му е да събира пари.(това ще бъде описано подробно надолу).Обединяващия фактор между всички тях е,че са родом от гр.Свиленград,и са дългогодишен приятелски кръг,както и финансовият интерес.Всички те са част от пъзела на тази престъпна схема.В годините назад всеки от тях е бил на ръководна позиция,като в общи линии длъжността н-к смяна винаги се поверява на някой от този кръг,като докато той заема тази длъжност,Г.Георгиев(вечният несменяем зам. Началник), го покровителства кадрово,а другите от кръга работят на „терен” и изкарват парите .Действа се в общи линии на ротационен принцип,като само тези които успеят да не се компроментират успяват да се задържат като началници на смени,тези като Д.Костов покрай които възникне скандал биват изтегляни временно назад,докато нещата се позабравят.Други от ОПГ заемат тяхното място.

Ето някои от тези лица поименно:

Петър Сюлейменчев(от гр.Свиленград,н-к смяна в периода 2009-2011г,близък приятел на Г.Георгиев,отстранен за корупция-бил е за дисциплинарно уволнение но Георгиев го е прикрил,в момента е редови на платно),Таня Орлинова Станчева(от гр.Свиленград,любовница на Д.Костов,допреди два месеца е на длъжност н-к смяна,сега е зам. н-к смяна в смяната на Н.Николов),Георги Грамелов,Костадин Асенов,Стоян Стоянов и др.(всички близки приятели и членове в ОПГ,в момента обезпечават схемата на терен)

В резюме: шеф на ОПГ,човекът с” връзките и контактите нависоко”,организатор и обезпечаващ целия процес,е лицето Г.Георгиев.Имайки добри политически контакти(особено по времето на управлението на ГЕРБ) той успява винаги да уреди назначаването на свое подставено лице за началник на Митница „Свиленград”,самият той остава в сянка като заместник и организира и обезпечава цялатa престъпна схема.

(така бе и при н-к митница Стефан Марашев(тройната коалиция), и при н-к митница Тодор Караиванов-ГЕРБ).”Философията” на Георгиев е,че всяко управление идва с нов началник на митницата,но заместникът му винаги е същият!

В момента неистово натиска и лобира(чрез Георги Гергов – областен координатор на БСП за гр.Пловдив),отново неговият стар боен другар Стефан Марашев да заеме поста н-к Митница „Свиленград”,за да продължи схемата и през този политически мандат.

Георгиев е в много добри финансови взаимоотношения с Белчо Бялков – н-к на БОП Хасково,както и със структурата на ГЕРБ Свиленград.С малка част от финансовият ресурс,който генерира ежемесечно, той подкупва множество лица на властови позиции,които да спомагат неговата престъпна дейност-всеки според ресора си.

2.Описание на същността на престъпната дейност.Как се формират приходите от нея, по пера,в какви размери са те,как се събират,разпределят и отчитат.

В общи линии ,ОПГ,чиято дейност разглеждаме, успява да организира инкасирането на финансови средства от голям процент от преминаващите МПС през граничния КПП „Капитан Андреево”,под една или друга форма,а именно:

2.1. „Румънски и Сръбски Автобуси”

Всеки ден в седмицата без неделя,през ГКПП по редовни линии Истанбул-Букурещ и Истанбул-Белград , преминават пътнически автобуси( пет на брой за Румъния и два за Сърбия дневно),собственост на транспортни фирми.Всеки един от тях превозва контрабандни стоки,в големи количества,като маркови дрехи,маркови парфюми,цигари без бандерол ,наркотични вещества и др.,в нарушение на Закона за митниците.

Стоките са собственост на пасажерите в автобуса.
Всеки шофьор на такъв автобус събира от пасажерите и плаща на митничаря на трасе „вход леки коли и автобуси” сумата от 1500 щатски долара.Парите се заплащат с цел безпрепятствено преминаване на автобуса,без той да бъде проверяван.

Служителят на агенция „Митници” много добре знае какво се превозва в автобуса и съзнателно не го проверява.През последните 15 дни съм подал лично единични анонимни сигнали към Гранична полиция и след ЩМП на такъв автобус с рег №34ВN9587 бяха открити маркови стоки,цигари,дори и наркотични вещества(прилагам копие на АУАН с №1230/11.10.2013г. срещу италианската гражданка Даниела Бафунно, заловена с 3.3кг. от наркотичното вещество метамфетамин).Общата дневна сума,която се „печели”от това перо е 7Х1500=10500щ.д. – около 15700лв. дневно или около 470 000 лв. месечно.(тези пари формират част от онези 25 000лв. документирани от служители на МВР в акцията от 05.2012г.)

Ето имената на всички транспортни фирми и рег. номера на всички автобуси по тези линии:

За Румъния:

ф-ма TOROS

В97LZE,34GZA21,34BK631,B55VBY,34HD2220,34BF3967,B97LZD.

ф-ма MURAT

B65LMT,34YK7741,B34YEN,34YK0346,34LMT12,B37LMT.

ф-ма VARDAR

34EG2685,34VT899,34BN2051,34EY4694,34TK0254,34BN9587,34VT026,34EG1556,34DF474.

ф-ма OZ TROY

34BK4047,34YB5455,34DV0527,16KN414,34UG5563,34LHM34,34YA8988.

ф-ма ORTADOGU
21GA600,34VVE23,B121BRF,59KE376,21GE600,34KN1408,B621URT.

ф-ма STAR
34VY3224,B958CEL,B444KAN,34GSE44.

ф-ма MARINA
34AS7212,34AS6006,41PL343,SM04LZY,34AS7210,34AS7212

За Сърбия:

ф-ма NERNEX
NP002NS

[b]ф-ма DACIC TOURS[/b]
NP005DW

ф-ма GAMEKS
NP019FA,NP034XA,NP019IZ,NP026NM.

ф-ма DELOTRANS
VA020IO.

2.2. Контрабанда на цигари без бандерол с лекотоварни МПС.

Всеки делничен ден през ГКПП преминават около 100 на брой лекотоварни МПС,ежедневно едни и същи,чийто собственици пренасят по около два мастербокса цигари без бандерол,закупени от безмитния магазин на турското ГКПП „Капъкуле” и скрити в МПС.Тези цигари се реализират на дребно,основно по пазарите в област Хасково.

Сумата която заплащат на митническият служител на трасе вход леки коли и автобуси,за да бъдат пропуснати без проверка е 100лв. на кола.

Сумирайки горното се получава незаконен внос на около двеста мастербокса , с печалба за ОПГ от около 10 000лв. дневно.При двадесет работни дни – 4000 бр. мастербокса и печалба за ОПГ от 200 000лв. месечно.

Регистрационните номера на тези МПС могат да бъдат предоставени.

2.3. „Карго”

Ежедневно през ГКПП,на трасе вход тежкотоварни МПС преминават множество камиони с групажни товари, за България и редица Европейски държави,така нареченото „карго”.Тези товари включват и акцизни и маркови стоки,които се внасят в нарушение на закона за Митниците.

Тук Г.Георгиев е организирал престъпната си дейност чрез посредници-негови доверени хора извън системата на митниците .Всеки един от тези доверени хора представлява фирмите,които превозват групажните товари по различните дестинации.

Ще разгледам закононарушенията по „каргото” в няколко подточки,в зависимост от държавата получател на стоката.

2.3.1 „Карго” за Полша,Латвия,Сърбия и Черна Гора.

Лицето Христо Янев(от гр.Свиленград),собственик на фирма за митнически услуги „Мидланд интерспед” и най-довереното лице на Г.Георгиев извън системата на митниците,е представител на превозвачите на товари от Р.Турция към горецитираните държави.Той „представлява” тези превозвачи пред българските контролни органи,в лицето на Агенция „Митници”,но всъщност основната му задача е да подсигури безпрепятственото преминаване на товарите,съставлявани от акцизни и маркови стоки през ГКПП.Какво точно се пренася с тези камиони и в какви количества, никой не знае,тъй като никога не се проверяват.Преди около 10 дни след подадени сигнали за такива камиони до и.д. н-к митнически пункт „Капитан Андреево”-Александрина Христова-Петрова тя въвежда посочените в сигналите номера на ППС за „Щателна Митническа Проверка”(ЩМП)в системата на митниците.Камионите преминават през нощта,биват подложени на ЩМП,но не е открито нищо.След проведени разговори и снети обяснения от служителите на фирмата,които са разтоварвали въпросните камиони(хамалите) ,установих,че митническите служители въобще не са ги проверявали.Спазено е времето необходимо за проверка и са оформени документите,че такава проверка е извършена.

За тази “протекция „ Христо Янев,чрез спедитора на „Мидланд Интерспед”,който в момента на преминаване на товара е на работа заплаща на митничаря на платно влизащи тежкотоварни МПС сумата от 100 евро на камион.Христо Янев допълнително заплаща на Г.Георгиев сумата от 100 евро на всеки ТИР.Общо на месец преминават по около 170-200бр. камиони по тези дестинации.

Сумирано това прави между 34000 – 40000 евро или 68000-80000лв. месечен приход за ОПГ от тази дейност.

2.3.2 „Карго за Русия и Украйна

”Каргото” с крайна дестинация Русия и Украйна се работи от лицето Ангел Кючуков(от гр.Свиленград),приятел на Г.Георгиев от над 15 години.Ангел Кючуков е завършил образованието си в Русия,женен е за рускиня и е работил на безмитна зона „Свиленград”.Схемата тук е аналогична на описаната в т.2.3.1,като месечно преминават между 100-130 камиона.”Разценката” е същата – 100 евро на камион се заплащат на трасе вход тежкотоварни МПС, на служителя, който е на смяна и Ангел Кючуков заплаща още по 100 евро на камион, на приятеля си Г.Георгиев.

Месечният приход от това перо за групата е между 20000-26000 евро или 39000-50000лв.

2.3.3 „Карго” за Р.България

„Каргото” за Р.България е разпределено между няколко лица.По гореописаната схема се организира групажен товар от Р.Турция за Р.България. Тук поради факта,че получателите на товарите са български контрагенти ,Г.Георгиев,притеснен от изтичане на информация е разпоредил неговите приятели-спедиторите Христо Янев и Ангел Кючуков да не се излагат на риск,работейки тази схема.
Парите – по двеста евро на камион се оставят директно на трасе вход тежкотоварни ППС.Така при евентуален „проблем” отговорността се свежда до служителя пропуснал пратката.

Основните транспортни фирми,превозващи товарите тук са:

- фирма „Антония Голд”-гр.Пловдив (Антоанета и Дияна –„ водачки”, от гр.Плодвив.(водачка е жена,която събира,групира и организира процеса по транспорта на стоките-от пазара в Р.Турция до обмитяването им на съответната крайна митница в Р.България.)).Тази фирма обмитява на митница „Пловдив”

-фирма „Глобал Транс Логистик”-зад тази фирма стои митичния сириец д-р Бахзад Абдулджалил Ибрахим,чиито брат Лукман Абдулджалил Ибрахим бе разстрелян през 07.2004г. в гр.София.Вътрешната митница на която се обмитява е митница „Драгоман”

-фирма “Старт Трейдинг 2005″на Иво Ушигелов и Иво Русинов-„Борчо”(близък приятел на Златко Баретата-участник в престрелката на петте кьошета в гр.София между Баретата и Веско Въртийски-Патичето ).Обмитява в гр.София на митническо бюро „Илиянци”.

-фирма „Юнион Комерс”- на лицето Иван с прякор „Момковеца” от гр.Хасково.

-фирма „Спиид 2000” на жена на име Марияна от село Студена-Хасковско.Обмитява на митница „Варна”.

Парите,както вече споменах по-горе се предават от представител на фирмата директно на служителя на вход тежкотоварни ППС.

Общият брой камиони превозващи акцизни , забранени маркови стоки и др. е между 80-100 бр. месечно.Тези части от товарите,които не са забранени за внос и все пак подлежат на обмитяване, се обмитяват на вътрешните митници които съм посочил , на многократно занижени цени,като по този начин се ощетява бюджета на страната ни в особено големи размери.

Общият нетен приход от това перо за ОПГ е между 16 000-20 000 евро месечно,или 35000-40000лв.

2.4. Сръбски лекотоварни бусове

Ежедневно,без неделя, през ГКПП преминават по 4бр. лекотоварни бусове със сръбска регистрация.Всеки от тях превозва забранена от закона маркова стока,парфюми и цигари без бандерол за Р.Сърбия.Всеки шофьор оставя на платно – вход лекотоварни МПС сумата от 500 евро,за да не бъде проверяван.Регистрационните номера на бусовете могат да бъдат приложени ,при интерес.

От тази дейност ОПГ печели сумата от около 50 000 евро или около 95 000лв. месечно.

2.5. Рекет на преминаващите тежкотоварни МПС.

До акцията на МВР на митнически пункт “Капитан Андреево” от 05.2012г. всеки един камион, без тези с регистрационни номера от ЕС,бе принуждаван да заплаща сумата от 5 евро на митничаря обслужващ платно вход на тежкотоварни МПС..Парите се събираха за по бързо обслужване на потока-като почерпка за служителите на агенция”Митници”.Към настоящият момент,такъв рекет се събира само от камионите с турска регистрация(дават по лесно),които са около 250бр. на дванадесетчасова смяна,или около 500бр. в денонощието.Има някой митничари,които не смеят да “нахалстват” и взимат пари само от тези,които са свикнали да им дават.Ако шофьора на камиона започне да недоволства и да вдига скандали,го пускат да премине безплатно,но за назидание го вкарват за ЩМП.Там той губи време и заплаща такси за товаро-разтоварна дейност,които са далеч по-скъпи от въпросните 5 евро.Следващият път да е наясно ако не плати,какво го чака.

Г.Георгиев многократно е заявявал пред Д.Костов,и той е предавал думите му на редовия състав,че цитирам: “такива мухльовци,които нямат сърце за работа,трябва да си стоят вкъщи.Ако така се научат веднъж шофьорите,после никой няма да иска дава!!”.

От това перо ОПГ генерира месечен приход в размер на 60-70 хиляди евро,или 120-140 хиляди лева.

2.6. Други приходи

Съществуват и други контрабандни схеми,но поради факта,че те не са постоянни,а са спорадични,не ги слагаме в общата таблица.
Очебиен пример за такава схема са 10бр. камиони,които бяха задържани на 29.08.2013г. на пункта,на трасе изходящи товарни автомобили от Р.България,поради незаплатени такси за разрешителни от по 1500 евро на камион,по тарифата за таксите към Министерството на Транспорта.Камионите са продадени от руска фирма на физическо лице от Саудитска Арабия.В последствие е констатирано,че на 31.08.2013г.(събота) всичките 10 камиона напускат страната ни без да са заплатили въпросните такси.Началник на тази смяна е Григор Калбурджиев,а петте хиляди евро, взети от представителя на собственика, чрез Христо Янев-”Мидланд Интерспед” са разделени поравно между Г.Георгиев и Д.Костов.(“началника” и “отговорника” на смяната.(информацията е придобита от вътрешен за този кръг човек)).

По случая е написана докладна записка с №К.А.9000-0453/15.10.2013год., от и.д. н-к митнически пункт “Капитан Андреево”-Александрина Христова-Петрова,до Началника на агенция “Митници” г-н Кирил Желев.

3.Обобщение

От всичко описано по-горе може да се констатира,че описаната ОПГ е създадена и стройно организирана с единствената цел да генерира финансови постъпления за членовете си.Сумирайки приходите от всички “пера” на незаконната й дейност получаваме приблизителен месечен към момента приход , от около един милион лева,които Г.Георгиев разпределя предварително между членовете,т.е. всеки предварително знае от кое перо каква сума да отдели за себе си, и какво да отчете на началник смяната,който също знае какво да задържи за себе си и какво да отчете на Г.Георгиев.Парите се разпределят между двадесетте митничаря в смяната в края на работния ден.Отчитането към Георгиев става веднъж седмично, обикновено в понеделник.

(в т.1. описах,че при задържането на смяната митничари,начело с н-ка им Д.Костов през 05.2012г. при акцията на МВР, те бяха арестувани с около 25 000лв. приход за една смяна.По сегашните ми изчисления за приход от около 1 млн. лв. месечно,се получават по около 16 000лв. на смяна.Разликата се явява поради факта,че все още Г.Георгиев не е “уредил” свой човек за началник на митница
“Свиленград” и няма “твърда почва под краката си”, ОПГ не работи на пълен капацитет.)

Изложената информация е придобита много бавно и трудно,поради високият интелект на участниците в групата и фактът,че при този вид престъпления всички страни са заинтересовани да не излезе наяве случващото се.”

Afera.bg

Когато след десетгодишно копнежно очакване и няколко пропадания с преждевременни раждания, наречени скучно спонтанни аборти, когато след последен шанс за забременяване, при който мама ляга от първия ден и не мръдва от леглото, за да ме задържи, и въпреки това аз не удържам устрема си да се появя със задника напред в седмия месец, когато в един пети ден на декември, увита цялата в памуци, изкрещявам с цялото си кило и осемстотин грама, баща ми изрича сакралното: „Аз може и един ден да съм баща, но ще празнувам идването на дъщеря ми!”, и в някогашния бар „България” във Варна черпи всеки влязъл, защото е станал татко на Веселина…

       Когато започвам стремително да падам от кило осемстотин на кило и петстотин и д-р Пасков дори казва, че работата с оцеляването ми е Божия, баща ми отсича: „Ако е инат като мене ще оживее!”. И както винаги, излезе прав.

      Години по-късно ме спираха варненци по улиците, които са пили в оня бар „България”, заради дъщерята на Тома Захариев. И сега усещам топлата му ръка нощем, с която държеше моята малка шепичка, протегната от леглото ми към неговата страна на спалнята, защото тогава все още изпитвах ужас от тъмното. Днес никой не може да повярва, че малката пъзла надскочи страховете си, откраднала в онези нощи характера на татко.

      Господ ме бе спуснал по стълбата Тук късно, за да мога да се наслаждавам на мачовете му в легендарната славистка тройка с Добромир Ташков и Борлето. Тичах по стадионите с футболистите, на които бе треньор и някога, вече девойка, когато бе скъсал окончателно с футбола, омерзен и огорчен от българската му продажност, правех опити да разбера какво точно искаха от него волгите, спрени пред къщата ни, от които слизаха надути чичковци, канещи го да се върне в „Спартак”.

      Татко никога не плю на честта, името и достойноството си. И дали защото съм била попивателна, или просто божията аритметика ни бе оплела в една удивителна синхроничност, аз бях същата „кривотия” като него и никога не падах на колене пред мерзавците. Възпитанието не включваше обясненията, нито пък ми изнасяше проповеди какво може и какво не. С него някак от само себе си се разбирахме без думи, дори и тогава, когато вършех точно онова, което го вбесяваше.

     Бях кинта и двайсет. Едно набито, бързо пайтаче, което спортуваше всичко. Бързо ми омръзваше, но пък имах хъс за шампионската лига. При първият ми и единствен опит да вляза в Спортното училище с „лека атлетика”, заедно с татко извървяхме пеша, покрай лозята, пътя до стадион „Юрий Гагарин”. Дланите ми се потяха от притеснение, вървях като на заколение и вътре в себе си, виждайки едни високи расови „кранти” около себе си, се бях предала. Татко ми подаде едно парченце шоколад „Крава” и някак нехайно подхвърли:

      - Какво беше казал Белю Пушилката?

      По онова време четях Джек Лондон. Ококорих очи:

      - Човек не е победен, докато не са го победили… – тупна ме по

дупето татко и аз хукнах след вятъра, за да покривам нормативите.

      Резултатите ми бяха великолепни, но по онова време ръстът имаше огромно значение, а от него губех страшно много точки, защото бях на дъното на таблицата по норматив за височина. Не влязох в първата група приети. Останах сред първите резерви. В началото на септември, получихме официална покана да се явя на допълнителен изпит за попълване на бройката на приетите в Спортното училище. Нямаше никаква логика в това да се прави допълнителен изпит, нито пък да си пълнят бройките, които необяснимо защо не бяха приели веднага от раз, а набутали като резерви. Татко отсече:

     - Аз с детето си кепазе няма да ставам. – и не отидох. Въздъхнах облекчено, защото без да се бяхме наговаряли, носехме едно и също усещане – или бяхме първи в класацията, или изобщо не участвахме в някакви натъкмени съзтезания.

       По-късно се втурнах след омайващото  влюбване в сцената и кандидатствах ВИТИЗ докато разбрах, че дори и стигнала до последния изпитен „кръг на Ада”, това не означава, че си Роми Шнайдер. Нищо, че и тя беше зеленоока.        Паралелно се явявах на кандидат-студентски изпити по литература и история за „българска филология” и за ужас на всички мои учители, които ме обявяваха за безспорен талант, получавах двойка след двойка. По онова време темите се пишеха задължително с „увод, изложение и заключение”, учеха се предварително наизуст, а аз я карах като Джени в цъфналата ръж и пишех творчески есета.

      Младостта ми беше шеметно „груви” като се изключи, че за да се явя на поредното кандидат-студентско фиаско се изискваше задължителен трудов стаж от осем месеца.

      Всичко, което съм като характер освен на Бог, дължа и на татко. Беше футболист – легенда, треньор, всички го знаеха, но никога не ме уреди някъде. Докато останалите се бяха наместили по топли бюра, аз мачках кисело зеле в бидони с циганите – най-страхотните безхитростни колеги, които съм имала и досега – в консервения комбинат във Варна. После шлайфах планки на една бор машина, от която показалците ми бяха вечно разкървавени, защото заблеяна в облаците вместо в алуминия, подлагах пръстите си на свредлото. И от там ме уволниха, заради голямата ми уста, защото вдигнах скандал на началника на цеха, а от баща ми изядох два здрави шамара, че отказах да отида на задължителната манифестация на 1 май. Не че не ме разбираше, но искаше да ми спести безумието от последствията на това да не отидеш на задължителна манифестация и да пееш „Да живей труда”.

       По онова време нощите на нас – варненските тарикатчета – минаваха по почина: „по-добре на колене пред бара, отколкото прав пред струга” по дискотеките на Златни пясъци.

       Бяхме едно изумително странно общество, което слушаше „Дженезис” и „Куул енд дъ генг”, танцуваше до четири призори и след затварянето на дискотеката, завераджийски псуваше Тодор Живков и социализЪма. На Златните бъкаше от куки, но никога никой не ни дръпна, заради антидържавните сквернословия.

        Варна беше непостижимата Европа на България.

        Четяхме Кафка, Макс Фриш, Джак Керуак и Херман Хесе, и всеки като един степен вълк пъплеше към своята нирвана. Ходехме облечени като западняци, защото купувахме дрехи от тях и бяхме другата България, онази, която имаше         една стена по-малко.

        Четвъртата стена бе свободата на морето.

        И докато при мен нещата винаги вървяха контра, и докато съучениците ми прилежно и без никакви сътресения вече преполовяваха висшето си образование, аз се нахаках с цялата си прелест в … националната сигурност.

         На КПП – Летище – Варна откриха няколко временни сезонни бройки за волнонаемни служители и ме взеха без никакви съмнения и заради баща ми. Като всеки приключил кариерата си футболист и треньор, татко бе започнал работа на КПП и там се пенсионира като офицер от МВР.

         Бяхме изтъпанени на входовете пред гишетата за проверка на паспортите от офицерите на КПП на „Външни линии” и размахвахме едни зумери, с които проверявхме ръчния багаж за оръжие, наркотици и всякакви съмнителни пакети. Машина след машина /така наричахме самолетите/, пътник по пътник минаваха щателен контрол. Бързо схванах, че зумерите пищят на станиола на кутиите с цигари, на опаковките на шоколад и разчитах на ръцете и очите си. Научих се да следя реакциите, маниерите, поведението у пътниците и макар от сегашна гледна точка всичко това да изглежда смехотворно първобитно, бяхме непробиваеми. А и беше безценен опит, който нямах представа, че ще ми трябва нататък докато скачам без парашут.

        По закона на щастливия аджамия още първия ден направих удар. Машината беше „Варна – Амстердам”.

Докато пристъпиха пред мен млади холандци – момиче и момче, ги заподозрях. Натрапчиво спокойни, преиграно флегматични, но в очите им нервно кръстосваха някакви питанки, които ме дразнеха. На първи взор изобщо не даваха вид, че трябва да ги ровиш детайлно, но пак ви казвам, нещо страшно ме нервеше, имаше нещо, което чувствах, че е гнило около тях. Бях преровила чантата на момичето и то вече бързаше към гишето за паспортния контрол.

Върнах го. И на дъното на ръчния сак, опипвайки повторно, напипах нещо като дъска, обвита в найлонова торбичка. Беше икона – на вид като онези, които продаваха накуп по сергиите на Златните и Варна. Тя взе да се поти и да ръкомаха: „Подарък! Подарък!”. „На баба ти фърчилото подарък”, си мислех, докато докладвах на Васко Германеца – един страхотен мъжкар – офицер от КПП-то. Изведохме ги до митницата, иконата се оказа много ценнна, открадната от български манастир, а самолета излетя без холандските влюбени гълъби.

        Дневна, нощна, два дни почивка, „Ротманс”-а по петдесет цента, които си купуваш за петдесет стотинки, влизайки на територията на „Външни линии”, където имаше барчета, които боравеха с всякаква валута, включително и български левове, с покер или белот от два до четири през нощта в малкия промеждутък на тишина преди обработването на самолета до Острава – всичко изглеждаше като безкраен купон.

      Докато не отвлякоха първия самолет.

      Години по-късно, след атентата на бургаското летище „Сарафово” през 2012 година, когато всички журналисти се упражнявахме върху темата, щях да знам разликата между това мъже или мекотели ръководят националната сигурност на България.

       Бях работила с мъжете…

       Любо Ялъмов, шампион по стрелба и офицер от КПП – Варна, проникна в самолета и стреля по единия от похитителите, който беше нарязал шията на стюардесата, държейки я здраво през гърдите. Единственото, което разби първоначалния план, бяха българските обувки на офицера Милков, който владееше чудесен немски и когото иначе бяха облекли в перфектна австрийска униформа, за да преговаря с похитителите. Самолетът се въртеше над Варна, целият град бе затъмнен след спиране тока и светеше само канала край Девня, който трябваше да дава илюзията, че самолетът е отклонен, както са поискали похитителите – към Виена.

       Когато офицер Милков застава пред открехнатата врата и заговаря на немски, единият от похитителите се втренчва в обувките му и изкрещява: „Лъжат ни! Това не е Виена!” и тряска вратата на самолета. Тогава влизат през багажното другите и Любо Ялъмов стреля. Години наред по-късно го мъкнаха по съдилища. Убитият похитител се оказа син на „голям човек” от столицата. Любо Ялъмов не искаше да убива, целел се е в рамото, поради ножа, опрян до гърлото на стюардесата, обаче куршумът улучва сънната артерия…

      Когато затъмниха Варна и летището, в началото пътниците пищяха и настъпи паника. Ходехме от пътник на пътник и плещехме всякакви глупости, за да ги успокояваме.

     Де що похитители се бяха пръкнали, все улучваха моя нощна смяна.

     Следващият бе заплашил, че носи куфарче с взрив. Машината пак летеше от София за Варна. Този път всичко мина без стрелба, но бях потресена, когато по стълбичката обезвредени поведоха похитителя с половината му рода. Беше помъкнал и майка си – една селска женица, зачумберена, очевидно не знаеща изобщо къде се намира, но пък за първи път стъпила на самолет и то отвлечен от синът и.

     Когато на КПП-то се откриха две постоянни бройки настоях пред татко да удари едно рамо да ме вземат. Баща ми не си мръдна пръстта. И разбира се, се намърдаха други.

     - Ти даваш ли си сметка в каква система искаш да влезеш?! – остро и изпитателно се взря в мен татко – Нито ще можеш да учиш литература, нито каквото поискаш. Там пускат само към „Симеоново”…

     - Е, какво пък ще уча в Симеоново… – самонадеяно се изрепчих, въпреки че знаех, бях го проучила далеч преди да попадна на КПП-то, когато исках да ставам разузнавачка, кандидатствайки в „Национална сигурност”, че се иска характеристика от ОК на БКП, че те проверяват до девето коляно, а аз нямах шанс – дядо ми по майчина линия бе лежал в лагера „Свети Врач” и бе вечната опозиция…

    - Питаш ли ме как съм издържал аз там дотук?! – за първи път отрони с горчивина татко. И аз усетих, че съм сгазила лука.

       Искаше да ме предпази от смазващата машина. Знаеше голямата ми уста, непримиримостта ми, лудостта ми към справедливост и виждаше как най-малкото, което можеше да ми се случи там, бе дисциплинарното уволнение. А по онова време да бъдеш дисциплинарно уволнен от МВР бе по-лошо, отколкото да си затворник.

Години по-късно, докато работех в един варненски вестник, в трудовата ми книжка надлежно бе вписан стажът ми от времето, в което работих сезонно на КПП – Варна като „технически сътрудник в МВР – Варна”. Времената бяха железо-бетонно /анти/комунистически. Чувах зад гърба си ахканията и охканията, и мишкуващите шушукания как – аууу, Томова, работила в МВР-то… Стигна се дори там, че на финала някой поклонник на световната конспирация открадна трудовата ми книжка, вероятно за да има веществено доказателство за „ченгето Веселина Томова”.

       Оше по-нататък, един мерзък мръсник, с лоена топка вместо сърце, изтъкан от комплекси и олайнявен в подли политически схеми, подвизаващ се из властта във Варна като Янко Станев, бе решил, че във войната си срещу мен, може да посегне на баща ми. Станев бе поръчал на местен дописник да напише гнусен материал срещу татко като „кадър на ДС”, за да се видело коя всъщност била Веселина Томова. Само Господ спаси това ниЗко човече да се изхрачи върху баща ми, защото тогава същият Господ нямаше да го предпази от дъщерята, която захапваше като питбул и не пускаше, докато не разкъса такива миризливи душевно твари.

         Тези късопишковци бяха от онази категория, които офицерите, с които бях работила никога не наричаха мъже, а им лепяха на челото онази сочна думичка на женски полов орган, която кой знае защо лицемерно морализаторски се цензурираше. С една дума – путки.

        Ей такива неща ми се въртяха из рошавата главица, докато седнали около тежката мраморна маса, отрупана от единия край с дистанционни, с К. чакахме да се появи с цялото си великолепие Бойко Борисов.

       Предната вечер докато отпивахме от бялото вино, К. с кадифен глас ме накара да замръзна, вдигнала чашата:

        - А ти защо не се срещнеш с Бойко Борисов?

        Вечерите ни с К., когато бях в столицата, бяха традиция на

пиршеството душата. С него често бяхме на различни позиции, но той ценеше хъшлашката ми храброст, а аз, много често занемяла, не знаех какво да отговоря на великолепието на речта, ерудицията и остроумието му. Бяха светли вечери, които ме опитомяваха и се превръщах в малко момиченце, подпряло брадичката си с лакти, допуснато до Учител, който обаче никога не подчертаваше, че все още съм в трети клас. Беше изящен в речта, но не допускаше да се почуствам комплексирано забита като габърче. Даже напротив – умееше и да ругае опияняващо.

      - И за какво да се срещам с него?! – заех настръхнала отбранителна поза.

      Очите му обаче бяха влажно – добри. Внезапно ме озари един ярък детски откъс от време, в което гордо бях оповестила на мама след едно от посещенията ми в Зоологическата гладина: „Пък аз вече си имам нов приятел. Благородният елен!”:

      - Мисля, че е добре да се видите очи в очи.

      Беше убийствено прав. Аз бях онази, която громеше Борисов, Цветанов и „калинките” на ГЕРБ от първия миг, в който поеха управлението на държавата.

Размазвах ги, докато куп журналя тичаха и оргазъмно с предиханни стонове отразяваха всяко кихане на Борисов и управленската му кохорта. Много от тях по-късно, когато Бойко Борисов падна от коня на Властта, с ожесточеност го замачкаха, оправдавайки еволюцията си с това, че някога били повярвали в него, но той съсипал държавата. Това, което последва от властта на Борисов и партията му го пишех и говорех още преди изобщо да започнат да управляват.    И бе една от причините, заради които се бяхме скарали свирепо с Алексей Петров, който при идването на ГЕРБ на власт бранеше Бойко повече и от Цветанов, и раздразнено ме питаше: „Ти защо толкова го мразиш Бойко?!”.

        Изобщо не го мразех. Даже в известна степен го усещах близък като джаста –праста, каквато бях и аз. Но знаех някак си – никога и не разбрах как ги знам някои работи, че ще се случат точно така, въпреки, че ме обявяваха за луда, когато го изричах – Борисов ще се провали и ще загроби държавата.

        К. беше усетил обаче липсващо късче от пъзела – нямах личните впечатления, които са задължителни. И които ти дават онзи нюанс на картината, която няма как да оцениш, ако не си обходил с очите си извътре онзи, по когото щедро мацаш с четката.

       - Всъщност, нямам нищо против да се срещна с Бойко Борисов – съгласих се, мислейки, че това ще остане само едно добро ангелско намерение от онези, в които бях добра светулка, вместо накокошинена оса.

        Само два часа по-късно, малко преди полунощ, К. ми звънна по телефона:

       - Съгласи се от раз. Утре ще те взема от хотела в 14,30 часа.

       От стените на вилата в Бояна, в която живееше Бойко Борисов,

овесени по стените, подтискащо ме фиксираха глави на всякакви животни – ловни трофеи. Цялата вила бе някакъв гротесков остатък от социалистическия уют, в който „новото време” бе представено единствено с огромен плазмен телевизор, по който вървеше фешън моден канал.

       Още в началото, когато ни настаняваше, след като попитах къде седи Бойко Борисов, гардът свенливо посочи едно грозно квадратно протрито кресло, точно срещу телевизора, пред което педантично бяха наредени в редичка поне десет дистанционни. Седнахме от двете страни на кафеникавото кресло, което на вид бе като отрязан по средата контейнер за боклук.

     Докато отпивах от топлата минерална вода, по шорти, с фланелка с къс ръкав и с маратонки на бос крак, нахлу премиерът на България – Бойко Борисов.

      Гледаше ме право в очите, когато се здрависа, но сядайки усетих плахото му вътрешно притенение. Избягваше да извръща очи към мен и поведе с лекота и непринуденост разговор за футбол с К. Слушах и наблюдавах внимателно – от бърбораната Томова нямаше и следа. На всичкото отгоре не се и пушеше. Карах я възпитаната и реших, че ще издържа докрая като въздържателка. Обсъжадаха италианското калчо, Бойко очевидно бавеше топката на разговора, леко приведен към К., и донякъде ми приличаше на гимназист, който зад нахаканата си маска и улична реч, криеше дълбоко подтискана свенливост.

      Напомняше ми поразително за едно мое някогашно гадже – „разбойник”, който ръсеше около себе си подобна мощна първична енергия, която обаче си беше чисто и просто нахлупена наобратно бейзболна шапка, усърдно засенчаваща момчешка притеснителност. Ако и лъжеше като „разбойника” еша му нямаше да има, разсмях вътрешно, но отвън продължавах съсредоточено да следя футболните пристрастия на двамата мъже. Когато се наложеше, умеех да чакам.

         - Май отегчихме дамата с футбол… – внезапно извади топката в тъч Борисов, плавно обръщайки поглед към мен.

         - Няма никакъв проблем, футболно чедо съм. – вкарах бързо коженото кълбо на терена.

          - Така ли?! – погледна ме с видим интерес Бойко. Разговорът им за футбол бе спрял на точката на дузпата – че сегашните футболисти са едни лекета, които в душите си вместо любов към играта, са отпечатали лика на еврото и някоя и друга цица от чака-рака от фолк-клубовете.

         С две изречения го разкарах по цялото игрище, казвайки му кой е татко и как за разлика от днешните, които не знаят как да „пипат” топката с любов и техника, премията им на мач е била вино и тава кебапчета. Докато, смеейки се, Борисов разказваше как от време на време кани тук, сочейки трапезната маса на горното ниво на хола, Христо Стоичков и Димитър Пенев на пъстърма и ракийка, защото искренно се забавлявал с тях, разговорът полека се отпуши.            Притеснението му отстъпваше, но през последвалите два часа и половина, той нито за миг не губеше лукавостта да опипва, да блъфира, да хвърля празно за пълно, да наблюдава остро и с хитър пиниз дали се хващам на въдицата му и какво всъщност мисля за неща, за които уж не е попитал директно.

        Боко Тиквата не беше прост.

        Истински се наслаждавах на маниера му и гледах да стъпвам елегантно в минното поле на подчертано демонстрираната му народняшка чистосърдечност. Притежаваше един уличен инстинкт в общуването, който подхлъзваше събеседника, уж баламосвайки го, но всъщност давайки важни послания.

        Голяма част от живота ми обаче беше преминала покрай хаизи от улицата и моментално разпознавах знаците. Разбирах защо толкова много припадаха по Бойко и го харесваха, което до този момент приемах с нервно удивление – те го припозваха като един от тях. Можеха да му простят всяка глупост, всяка лъжа, всеки тарикатлък, защото и те бяха глупави, лъжеха и търсеха под дърво и камък далаверата.

        Бойко имаше и нещо, което се дава свише и или ти идва отвътре, или не. Господ му бе дал изумителна природна гъвкавост в боравенето с думите и светкавичната бързина на реакция в неподкупния му начин на общуване. „Близнаци” бе зодията на комуникирането, но и още едно важно основно послание имаше в нея – Близнаците лъжеха най-вирутозно от целия зодиакален кръг.

       Бойко не правеше никакво ярко изключение.

       С такъв тип хора никога не бях докрай наясно обаче, дали стигаха дотам да си вярват на всичко онова, което плещеха, или и това бе удивителен талант – да предадеш лъжата като истина, и то така, че да си в състояние да накараш другия да се кълне, че не си го излъгал.

        Разговорът подскачаше като изпусната шарена топка по стълбите надолу, но бе изключено да не я застопори кракът на Бойко на кота – магистрали. Колкото повече говореше за тях, за министрите си, които изброяваше като отличници, толкова се отпускаше и наблюдавайки го с почуда установявах, че този човек бе роден за пастор на самовнушението, че всичко около него се хлъзга по мед и масло. Но фатално изпускаше филията. Вероятно не собствената, а онази, към която поданиците на страната, която управляваше, драпаха, за да се нахранят. По никакъв начин не натрапваше интерес нито към мен, нито към сайта ми АФЕРА, който бе най-яростната му опозиция. Преднамерено даваше вид, че някак случайно се налага да разговаря с някаква си Веселина Томова, която дори и не се напъваше да спечели на своя страна.          Когато един мъж обаче е натрапчиво нехаен, това никога не означава безразличие.

- Аз знам на кого е собственост АФЕРА… На Алексей Петров! – изненадващо стреля във вратата ми Бойко Борисов, завъртайки разговора около медиите, подчертайвайки естествено, че по никакъв начин нито им и влияе, нито ги контролира, още по-мало пък ги притежава. Този уличен пиниз ми бе познат – да прехвърляш собствения си дерт върху чуждата глава и то така, че да го представиш едва ли не като неин белег по рождение.

      - Ако беше на Алексей Петров, щях да съм Кристина Патрашкова … – разсмях се, гледайки го пронизващо право в очите. – Никога не съм крила, че някога с Алексей щяхме да правим съдружие, но Господ винаги си знае работата.

       Борисов отмести поглед и малко нацупено побърза да отбие хлапашки атаката ми:

        - Аз не чета АФЕРА!

       Да, бе, пич, вероятно затова сега седя тук до теб в Бояна – мислено  игриво го стрелках с очи, но външно без да ми трепка мускулче на лицето, отбелязах:

       - Не е и задължително.

        Бойко се впусна да разказва как bTV го атакували лъжовно и

недопустимо, и как съвсем случайно предният ден, излизайки от вилата си в Бояна засякъл по пътеката Красимир Гергов, който очевидно не отивал при него на гости, а пъплел нагоре – към следващата вила, която била на Георги Първанов, за инструктаж.

       Борисов насмешливо имитираше как, виждайки го, Красимир Гергов се свил като таралеж, а Бойко иронично го подкачил: „Аз не съм те канил, значи ясно е при кого отиваш…”, визирайки Първанов. Така си обясняваше последвалата атака срещу него от ефира на bTV.

        - Ами защо не го кажеш това публично?! – почти в един глас реагирахме двамата с К.

          - Е, не върви някак си, все пак с Краси Гергов сме съседи… – сви перки Борисов, влизайки в ролята на комшията добродушко. Близнакът лъжеше толкова трогателно, че на всеки по-първичен от мене, щеше да му се прииска да го погали по добричката главица. Иначе къщата на Красимир Гергов, бе току до оградата на правителствената резиденция в Бояна.

         Все комшии – отбор юнаци, добрички като от приказка на Шарл Перо.

         Докато Бойко изреждаше отличниците си министри не спомена нито веднъж името на Цветан Цветанов. Това беше знак, към който моментално хвърлих ласото:

        -Цветанов направи огромни грешки!

        Борисов ме фиксираше внимателно. Мълча няколко секунди, но по никакъв начин не защити Цветан Цветанов, нито пък ми опонира. Изчака още, взирайки се в мен като че ли приканяйки ме мълчаливо да процедя още нещо, и продължи тънката игра на послания, в която ако имаш вътрешно зрение, ги улавяш, ако не – пътуваш с вятъра и пет листа извън вратата на Бояна:

        - Казах му Цецоу, щото сега, нали ме кАни на бебе, та отидох, не бях ходил никога у тях, и гледам, сврял до тоалетната, нещо като кабинетче си направил, и му викам – а бе, Цецоу, ти що не поканищ тука журналята да видят къде си се напъхал и къде са ти апартаментите…

        Ясно визираше развихрилия се скандал с шестте апартамента на Цветан Цветанов. Говореше с такова убийствено вътрешно снизхождение за Цветанов, че притаих дъх. Насреща ми като че ли седеше императорът, който с презрително великодушие отбелязваше дертовете на коняра си, „дребните” му драми, с които бе абсолютно наясно и заради които нямаше да го изгони от конюшната, но със сигурност щеше да удвои камшиците по гърба му, докато му изрива лайната от дворцовите ясли.

            Цветанов изскочи още веднъж в разговора, докато Борисов го бе насочил към Алексей.

       - Не трябваше така да се прави…, не трябваше по този начин… – коментира той ареста на Алексей Петров по гръмката операция „октопод”, проведена от вътрешния министър Цветан Цветанов.

       - Е, как трябваше?! Как е трябвало, като е рекетирал… – обади се К.

       Борисов пое сламката:

        - Той затова Гришата Ганчев ми писа веднага есмес след акцията: „Обичкам те. Обичкам те. Обичкам те”. Е, как няма да ме обичка, като ходеше с десетима гардове… – разсмя се някак пресилено Бойко.

       Казах ви вече, че понякога умея да мълча особено дразнещо. Не обелвах дума и той влезе в обяснителен режим, звучащ отстрани оправдателно. Но, не – това бе поредната заблуда. Поредният уличен пиниз – аз толкова съм му помагал, ама –на, какво да направя като съм строг и справедлив, и от мене, като че нищо не зависи:

        - С Алексей се знаем от толкова отдавна… Винаги съм му помагал. В Унгария съм го водил по лекари, беше си контузил главата на едно съзтезание… После го бях спасил, като бяха го обвинили като съзтезател, бяха изчезнали едни пари на Кольо Глухия, и го бяха набедили него, заради произхода му, и аз тогава го защитих, защото какво значение има сега, че бил помак…

         Нямаше как да ме разплаче. Онзи, който му бе напълнил главата с глупотевини, че сайта ми е на Алексей Петров, и че едва ли не съм старлетка на Трактора, го беше вкарал директно в ушните канали на оня Кольо Глухия, когото изобщо не го знаех кой е.

         Продължавах да го наблюдавам хладнокръвно и мълчах гадно, а в такива моменти мълчанието ми никак не му помагаше. А и щом един министър – председател вярваше в идиотията, че съм собственост на Трактора, това вече бе диагноза за начина, по който тези хора лепяха етикети.

        Бойко се впусна в спомени за онези години, в които: „бяхме едни момчета, които можеха само да се бият”:

       - Ако не беше Цветелина не знам какво ще излезе от мене… Направо от анцунга ме облече в костюм и станах директор на фирма за текстил, изнасяхме текстил…Благодарен съм и, защото какво ли щеше да излезе от нас, като тогава можехме само да се бием…

        Срещата ни бе в последния ден на април през 2011 година – есента, предстояха местните избори. Директно му казах, че ако си въобразява, че разнасяйки го из страната като панаиржийска мечка, нямаше да спечели, а щеще да претърпи разгром. Местните му партийни тарикати бяха отвратили хората с дерибействата си.

      Усетих го обаче като човек абсолютно сигурен, че ще спечели пак изборите. Като човек, който държи белязаната колода в ръцете си и който и играч да застане насреща му, е обречен да бъде обран по една и съща схема.

      Подхвърли ми няколко имена за кандидат –кметове от ГЕРБ за Варна, между които се колебаел кого да избере и изобщо не намекна, че това зависи от „строителя на структурите на партията” Цветанов. Нещо повече – със същия снизходителен акцент натърти: „КАзал съм му на Цецоу, този да го няма никъде!”, визирайки тогавашния председател на ГЕРБ – Варна Павел Димитров.

           Разказах му много мръсни истории от Варна, които творяха неговите „мазачи на филии”, както ги наричах, а той, слушайки ме внимателно, отрони:

      - Ти си ми последната капка, която преля чашата.

        И пак излъга.

       Промените в ръководството на ГЕРБ – Варна се случиха чак година

по-късно и не друг, а самият Бойко Борисов ЛИЧНО издигна кандидатурата на досегашния кмет на Варна Кирил Йорданов за кмет от ГЕРБ. В Бояна той не спомена иначе името му нито веднъж. Човекът, за когото разказвах на Борисов, оплетен с Янко Станев и „мазачите му на филии”, бе издигнат за кмет на Варна от същия Бойко Борисов.

       Не знам коя капка бях в неговата чаша, но той бе онази капка в моята, след която следва повръщането.

       До оповестяването на Кирил Йорданов от Борисов за кмет не пишех за тази среща. Намеквах, но спазвах конфиденциалността, въпреки че не бе поискана от него официално. След като обаче Борисов се изхрачи върху морската столица, и след като заложи на традиционната схема за фалшифициране на изборите, написах остър материал, разкривайки част от срещата ми с него.

      - Бойко ти е обиден… Не е много коректно, все пак малцина са онези журналисти, които близо три часа е приемал на неофициална среща в Бояна…   Що не му се извиниш с един есемес? – попита ме К.

       Борисов ми бил обиден. Айде бе, ще си я преместя. Тоя за какъв се изживяваше? – съсках вътре в себе си:

       - Той е лъжец. А на лъжци не се извинявам.

       Срещата ми с Борисов по никакъв начин не промени писането ми за

него. Ако от нещо бях наистина впечатлена, бе, че не е за подценяване и че насреща си имах лукав природен талант, който боравеше с общуването брилянтно и с вроден артистицизъм, до степен да накара наивниците да го гледат зяпнали в устата. Беше невероятно приключение да се надцакваш с такъв „голям разбойник”, но уличните сокаци ме бяха школували и безпогрешно като „малък разбойник” му прихващах номерата още докато ги вадеше от ръкава.

      Впрочем, докато още бяхме в Бояна и отпуснал се напълно, бе събул маратонката си и кръстосал срещу ми босото си стъпало, Борисов поиска да разменим телефоните си. На финала му подарих усещането, че е победител.   Голямо забавление за една жена е – когато прави такива подаръчета на мъж, който взимайки се за онова, което иска да е, а не е пред огледалото – да го остави с усещането, че е обърнал мача от два на нула на три на два, но фатално да е забравил, че предстоят дузпите.

      Точно в 17,45 часа същият ден, връщайки се в хотелската си стая, публикувах в сайта си АФЕРА новината:

      „Българска яхта закована с 300 килограма кокаин, двама българи арестувани.

Във Франция е била заловена българска яхта с 300 килограма кокаин. Арестувани са двама българи, разкри afera.bg Операцията е била подготвена изцяло от ДАНС, със съдействието на френските спецслужби. Към този момент дори американските спецслужби не са известени за случилото се.”

       Тази информация, на финала на срещата ни в Бояна, ми предаде Бойко Борисов.

       Ей така, в нехайния му стил – хем, вкарвайки ми прав десен колко страхотни са спецслужбите МУ, хем, давайки ми „бонбонче” – нали все пак бях „журналячка”. Помоли ме обаче:

      - Ама да не вземеш да напишеш откъде имаш информацията… Преди тебе бяха тука от ДАНС и ми докладваха…, даже още американците не знаят…

      Два дни нито една медия в България не посмя да тиражира новината, нито пък да се позове на АФЕРА.

      Службите бяха в потрес откъде тая кучка Веселина Томова знае нещо, което дори и янките не знаят.

       Едва на третия ден, очевидно намерили някакво потвърждение свише, в. „24 часа” се осмелиха да я тиражират.

       Страхотно се забавлявах. Премиерът беше дал на информация, докладвана му от ДАНС, на медия, която ненавиждаше.

       Какво ли не правеше управленската суета в трептящия си опит да ухажва огледалния си образ медийно?

        Ако ме питате какво стана ясно за тази яхта с 300 тона кокаин и двама  арестувани българи, значи не живеете в България, чиято Агенция за национална сигурност бе кукла на конци. Никога повече не се срещнах с Бойко Борисов, за да ми обади. А и не ми трябваше.

        Сретен Йосич бе на един баир разстояние…

Откъс от подготвяната книга „Хвани ме за кобура” от

Веселина Томова

След като временният шеф на ОД на МВР –Варна Николай Калчев – Пуйчето отправи директна заплаха към двама оперативни началника: „И една дума да изтече към АФЕРА, си отивате!”, след като шефът на „Вътрешна сигурност”, базирана в морската столица, но обхващаща територията на цяла Северна България – Валентин Тренев – Ебати търси откраднати диви прасета, вместо корумпирани ченгета, налага се АФЕРА да свърши тяхната работа и да стреля от упор с убийствени въпроси, касаещи корупция и обвързване на висши полицаи с нарко-разпространението и проституцията.

ВЪПРОСИ КЪМ ВЪТРЕШНИЯТ МИНИСТЪР ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ, НАЗНАЧИЛ ШЕФА НА „ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ” КЪМ ОД НА МВР – ВАРНА ВАЛЕНТИН ТРЕНЕВ – „ЕБАТИ”, КОИТО ИЗИСКВАТ НЕЗАБАВЕН ОТГОВОР!:

1. Наясно ли е „Вътрешна сигурност” и има ли постъпили сигнали там, че началникът на Пето Районно управление – Варна Трайчо Георгиев е назначен за такъв, след настояване на близък до него служител на МВР към тогавашния директор на ОД на МВР – Варна Димитър Димитров? /Важно е тук да се отбележи, предвид последващ въпрос: същият Димитър Димитров стана печално известен с варненското „мега” дело, по което единствен „пожален” и с опънат чадър от „мега” прокурорката Стефка Якимова и Димитър Димитров бе боса на нарко „Фирмата” Веско Жеков, за което има надлежни факти по секретна разработка на ДАНС/.

2. Наясно ли е „Вътрешна сигурност” и има ли постъпили сигнали, че кръстникът на началника на 5 РУП – Варна Трайчо Георгиев е Емо Цонев, бивш служител на СПООР – Варна, и много приближен на Веско Жеков, обвинен по т.нар. варненско „мега” дело и единствен успял поради протекцията на висши полицаи и прокурори да пролежи едва три дни в затвора?

3. Наясно ли е „Вътрешна сигурност”, че след назначаването на Трайчо Георгиев като шеф на 5 РУП- Варна, всяка година през летния сезон /и тази година включително/ се провеждат договорки между полицаи на високо ниво в ОД на МВР – Варна и лица, контролиращи проституцията и нарко-разпространението в райна на курортен комплекс „Златни пясъци”, като ангажимента на полицията е да не се закачат дилъри и проститутки, а последните да не се появяват в района на заведенията на „първа линия?

4. Наясно ли е „Вътрешна сигурност”, че по време на туристическия сезон към 5 РУП – Варна и в частност към Трайчо Георгиев се „подават” за задържане лица, продаващи наркотици и проституиращи такива, които „работят” самостоятелно, т.е. „шанаджии”?

5. Наясно ли е „Вътрешна сигурност” и има ли постъпили сигнали, че по време на летния сезон патрулиращите полицейски автомобили не преминават по алеята със заведения „на втора линия”, там, където са базирани проститутките и дилърите на дрога?

6. Наясно ли е „Вътрешна сигурност”, че полицаи услужливо насочват през кои пътеки да минават проститутките и дилърите, за да не ги спират на КПП на „Златни пясъци”?

7. Наясно ли е „Вътрешна сигурност”, че дилърите „пържат” джебчийките и просяците на полицаите, в замяна на което безпрепятствено преминават с дрога през КПП на „Златни пясъци”?

8. Наясно ли е „Вътрешна сигурност”, че началникът на 5 РУП – Варна е в много близки отношения с някои от доставчиците на алкохол в коплекса?

АФЕРА знае отговорите на поставените въпроси.

Очакваме обаче шефът на „Вътрешна сигурност” Валентин Тренев – Ебати да отговори надлежно защо гони диви прасета, вместо да си свърши работата по поставените въпроси. Очакваме и вътрешният министър Цветлин Йовчев да даде обяснение защо допуска умишлено това да се случи.

Следва продължение.

 Afera.bg

….Призрачно меката вечер ни заливаше на талази, а морският бриз бъркаше дяволито резливите безалкохолни коктейли, с които се наливахме.  Тъкмо приключвах историята за нахлуването ми като нахална оса през джама на ДАНС, анализирайки „спец” сагата ни, когато заливайки се от смях, внезапно се сетих: – Преди години Трактора в едно от обажданията му, когато вместо да каже в прав текст: „Ела в София!”, измърморваше: „Ти имаш ли път към София?”, беше отсякъл: „И ела сама!”…

- Ами напиши му един смс: „Този път ще дойда сама!”. И гледай какъв филм ще започне… Какъвто е мнителен, направо ще си каже, че службите са ти пробили телефона и те изпращат съобщението вместо теб… – хилеше се, всмуквайки от наргилето, мое вярно аверче.

- Верно?! Защо ли се сетих сега пък това? – вдишвах дълбоко морето, което напяваше рефрена, че в нито една мисъл няма нищо случайно.

     Пленена съм от нестандартните решения. Те са решаващият ми коз. Онези, които ти се дават, щом си с отворено пулсиращо съзнание, и които водят винаги до верните пътеки, въпреки че всички наблюдаващи отстрани минувачи те сочат с пръст, че си куцото пиле.

     „Този път ще дойда сама!” написах с пълно и ясно съзнание на Алексей Петров на следващата сутрин.

      Познавах онова, което криеше зад обвивката Алексей. Нито очаквах отговор, нито какъвто и да е контакт. Не се бяхме чували цяла вечност, а и аз непрекъснато за нещо му бях крива – ту го „шантажирах”, искайки интервю, за което той се съгласяваше, пък после отказваше и нарочваше близки до него, че си били измислили думичката „шантаж” и били виновни, че сътворили интрига между нас, ту ме определяше като „луда” пред общи познати. Знаех обаче, че този смс ще го вкара в джаза и няма да се успокои докато не разбере какво всъщност се случва и как е възможно изобщо той да не го знае. Понеже и той минаваше за „хабилитирано лице” като всички „топ” дансаджии.

      Велин Хаджолов се бе потопил и дишаше с тръстика под водата.

      Два дни след съобщението ми, от дисплея на телефона ми ме цапардоса името на Алексей Петров. А сега, Веселино, нахака ли се! – за миг се вцепених – ей сега ще ти се изясни къде ще ходиш този път и защо точно сама… В такива мигове на пълна неподготвеност, търсех дъха си дълбоко и я карах на пълна импровизация:

     - Получих много странно или грешно съобщение от Вас, от Вашия номер… – Алексей бе очевидно смутен, за да ми говори натъртено фамилиарно на „Вие”.

     - Не, не е странно, не е странно… – изрекох светкавично.

     - А е грешно? – предпазливо опипваше Алексей.

     - Пиша книга за ДАНС и искам да ми помогнеш! – повалих го с картечен откос.

     - Тоест смяташ, че аз мога да пиша също, така ли? – не се даваше той.

     - Разбира се, че можеш… – ставаше ми все по-забавно.

     - Ти да ми диктуваш и аз да пиша, или как? – окопитваше се Алексей, гаврейки се. Сега му бях паднала.

     - Ако така ще си говорим, няма смисъл. Аз ти говоря мъжката.

     - Е, аз женската ли ти отговарям, какво?

    - Ами точно женската ми отговаряш! – засмях се.

    И той не издържа, и се разсмя:

    - И какво да направя аз?

    - Ами да ми помогнеш просто, ако имаш желание. Не те притискам, не те припирам…

    - Дааа, ще ти помогна. Какво трябва да направя?

    - На мен ми се иска да излезе всичко, обаче никой не се навива…

    - Ти си се навила? – попита рязко Алексей.

    - Аз не съм се навила, аз го правя. Един ме изпорти вече и съм бясна!

    - Коя е тоя? – на това място Алексей вече истински живна и си дадох сметка, че сън няма да спи, докато не разбере коя е тоя, дето не само, че е писал или говорил, ами ме е и изпортил.

    - Е, сега, няма да ти обяснявам кой е, ще разбереш, ще ти обясня някой ден… – петлаех се аз. – До половината съм и точното там, където трябваше да се каже всичко, нали знаеш „смелите сърца” колко са „смели”? И това е положението.

    - Ама ти ще разбуниш държавата, вероятно това си решила…

    - Ами ще я разбуня. Що да не я разбуня? – ама и аз съм едно „смело сърце” си мислех, докато продължавах нахакано. – Аз проблем нямам, в никакъв случай няма да те соча като източник, ако не желаеш, но просто ми трябва малко помощ.

    - Аха… – Алексей тупаше топката и в типичния си маниер заби сервис в неподозирана посока – А ти си ме оплюла, че съм защитил Цветлин Йовчев, а аз не съм го направил. Аз защитих действията на полицията, като казах, че са цивилизовани.

    - Казах ти да не даваш изявления на „Пик”, а ти продължаваш в същия дух…

    - Не съм давал изявления на „Пик”, обади ми се Касабов от СКАТ, човекът…

    - Аз понеже СКАТ не гледам, го видях в „Пик”…

    - А бе какъв „Пик”, бе, никакъв „Пик”… – бранеше се Алексей.

    - Ами там го видях, че точно ти пък защитаваш Цветлин Йовчев и си казах – е, хубава работа, то пък това мина всички граници…

    - Не съм бил и в СКАТ, бях в един хотел в Бургас… – Алексей въртеше разговора далеч от темата за книгата и се дърлехме за абсолютни нелепици.

     Нали съм по-нестандардните решения обаче, пак го изненадах:

    - Както и да е, очевидно е моя грешката, не съм го допроверила, моя е грешката – признавам.

    - Ами, дааа… – ако имах възможност да видя лицето му, със сигурност то щеше да е разлято от удоволствие на погаленото му его – Има едно понятие – „другата гледна точка” се казва там при вас, във вашата материя…

    - Ех, Боже, Боже, Боже… – не издържах и се разсмях – Добре, признах си сега греха, какво искаш повече? – и рязко го върнах на терена – Онази поща действаща ли ти е още?

    Имах предвид електронната му поща, която в онези години, когато пътищата ни се пресякоха, докато беше в ДАНС и работехме по разни „мисии”, ползвах.

    - Ооооо, нямам пощи аз, бе! – дали Алексей се сещаше, че отдавна не ми говорише на „Вие”.

    - Ти пък, нямаш пощи! Как може да нямаш поша, бе човек? – правех се, че му вярвам.

    - Каква ти e идеята? Да ми зададеш някакви въпроси?

    - Не, искам да ти пратя някои неща, за да се ориентираш…

    - Може, може, може… – изпъшка Алексей – Въпросът е, че съм решил и аз, но малко по-късничко… Сега съм се скрил и с никого не искам да говоря, щото си пиша и аз някакви книжки, ама не като твойте… И затова не се занимавам с нищо друго, обаче тъй като съм изключително информиран, повече и от МВР, как се развиват тези протести, включително имам доказателствен материал – записи, видео и аудио, и някак си това всичко, което се пише как едни интелигентни хора само единствено с чисти подбуди отиват там и разиграват сценки, е абсолютно невярно. Което малко ме дразни, по простата причина, че…

    - Добре де, дай да направим нещо, мама му стара! – изрепчих се.

    - Ами какво да направим? Тези хора защо не танцуваха там, когато аз първи казах за какво става дума?!

     - Добре бе, Алексей, точно така е, прав си, обаче…

     - Сега те ми обясняват как Пеевски не ставал за ДАНС… Аз твърдя, че по-става… – продължаваше Алексей.

     - Ама как да не става, бе? Аз бях за него. И следващият шеф на ДАНС ще бъда аз! Запомни ми думите, които ти казвам сега, колкото и смешно да ти звучи. – стрелях от упор. Толкова нахално високомерна рядко съм се виждала.

      Алексей се разсмя чистосърдечно:

     - Ти се побърка, стига бе!

     - Ама аз ти говоря съвсем сериозно.

     - Ако Цветанов и Бойко се съберат в едно…

     - Какво, какво каза? Че събрани Цветанов и Бойко в едно съм аз, така ли?

     - Не, казах, че ще си по-конкурентна, ако трябва да се съзтезавате на тема полицейски, сигурностни и такива работи…

     - Искам да ти кажа, че ти може да се подиграващ, но когато стане…

     - Не ти се подигравам, аз познавам тези хора…

     - … първият човек, когото ще извикам любезно на кафе, ще бъдеш ти.

     - Е, кво, ще пием едно кафе, голяма работа. Аз ти говоря, че това е едно съчетание – Борисов – Цветанов – на много мързелив и много прост човек. Това съчетание е много страшно.

     - Така… добре, ще можем ли да направим нещо, или аз да продължавам сама като шерп? – рязко катурнах разговора в моята посока.

     - Ще ти помогна нещо, ама да не е сега, да разбунваме хората, тия, ония… Както ти казваш – аз съм бил враг с тоя, с оня, дай сега тука да ги оплюваме…

     - Вие всичките сте толкова нежни и деликатни, че просто…

     - Кажи какво друго искаш да направя, че да ти покажа, че не съм нежен! Кога бях нежен аз? Като разказах…

     - Ти никога не си бил нежен, обаче…

     - … аз се кандидатирах за президент за да кажа, че трябва да забраним партиите, че не защитават малкия и среден бизнес, отидох в ареста, казвайки, че има държавни пари в частни банки, за да се правят медии и да се оплюват хората, и да се правят далавери, и ти викаш – ти си нежен… Какво повече трябва да направя – да отида да си разбия главата на площада ли?

     -  В един момент нещата трябва да се кажат в прав текст.

     - Ама аз съм ги казал!

     - Не си ги казал баш в прав текст.

     - Как да не съм ги казал?

     - Казал си си тезата, казал си си позицията, но аз искам да извадим канавата, да извадим хастара, да извадим тези, които са там, защо са там и какво правят. Разбираш ли ме?

     - Кои? – позвавах похватите на Алексей и никак не му се вързвах.

     - Е! Кои! Знаеш много добре кои. Всичките там мухльовци, педераси и педали, и всякакви лайнари.

     - Виж, аз всеки ден се занимавам с редица представители на изкуствата, които идват да им помагам по различен начин. Стотитици хиляди съм дал някога на театър София, познавам актьори, актриси, артисти, каквото се сетиш. Тези човечета не могат даже да си придвижат пианото, ако някой не им плати… – разхождаше ме по тъча.

     - Знам! Това е ясно. Аз ти говоря за ДАНС!

     - Ахааа… ДАНС…

     - Аха…

     - Ама ДАНС да не го оплюеш до такава степен, че да го сринем, нищо да не остане, защото това е един съвършен инструмент…

     - Идеята ми е не да оплюя ДАНС. Идеята ми е да обясня кой уби ДАНС, защо го уби, ето това е простичката ми идея…

     - Бойко го уби! – ясно каза Алексей.

     - Моля?

     - Бойко го уби, а преди това един – Драшков се казва.

     - Аз не плюя ДАНС, трябва ми помощ, за да се обясни това. Един тръгна, отвори си устата, стигна до средата и се насра от страх преди три дни, и ми еба майката и на книга, и на всичко… И сега продължавам сама, за разлика от путьовците. И ми трябва помощ. Затова ти се обаждам. Ако можеш да ми я дадеш, добре, ако не можеш няма да ти се разсърдя.

     - Ако трябва да ти нося дисагите, ще ти помогна, няма проблем.

     - Хубаво, един път и ти да ми носиш дисагите.

     - Ами тъй де.

     - Ами тъй де.

     - Значи аз в частта защо е създадена ДАНС и какъв перфектен инструмент е за координация с министър председателя, ще ти направя цяла глава.

      - Ами направи ми! Ама не искам да ми я правиш само научно. Искам да ми кажеш защо бе, кой и с какво еба майката на всичко? Това искам. Направи си ти главата, такава, каквато ти искаш да я кажеш, с твоите думи, но ми кажи и другата канава, която аз ще я кажа, не ти.

     - Мисълта ми е – не бъркай, че това са го направили Йовчев и тези лица, които са заели някакви позиции.

     - Те са инструменти. Това е ясно.

     - Точно така. Не са и инструменти, по-скоро са били лоялни към един друг, който не е знаел, или знаел какво прави в този момент. Сега може и той да съжалява, и те да съжаляват, но са го направили… Седнал там някой да направи разработка… Писанчев каза: „Ами казаха ми, направих я”.. К’во повече трябва да го ровиме… Няма смисъл от тая работа.

     - Тая тъпата разработка изобщо не ме интересува.

     - Виж сега, не искам тези хора да си кажат – Алексей сега се прави на интересен. Вместо да удари едно рамо в тази тежка ситуация… Не говоря за началниците, говоря за състава, с който и аз съм работил. Сега да кажат – и той ни подхвана, и ни вкарва в абсурдите там. Ей това не искам да се получи.

    - Ама аз не искам с тази книга някой да разчиства сметки или да бъде гаден към някой друг. Искам обективно да бъде разказано ясно какво се е случило. Затова обаче се иска задник. А някои хора нямат задник, казах ти, четири месеца съм загубила, не ме питай…

     - Ама ти как така ми се обади? Ти толкова много ме мразиш и как сега изведнъж ми звънна? – не се сдържа Алексей. Човъркаше го как така нахлувам в кутийката на неговия свят като хала без никакво предупреждение за код „червено”.

     - Кога съм те мразила?

     - Е, ти ме скъсваш на твойта медийна ливада да ме побъркваш… – Алексей бе ранима струна за това как го отразяват медиите и колкото и да се преструваше, че това изобщо не го вълнува, и този път не пропусна да ме жегне.

     - Това, че ти нямаш усет към хората ми е известно, това, че не си ми свалил психопрофила, за да знаеш, че аз никога в живота си не мразя и никого не мразя… – усмихнато редях.

    - Ама аз не съм се занимавал никога с профила ти! Ама не мога да разбера – мине не мине време и като ме цапардосаш, ме пращаш …

    - Защото говориш глупости, затова.

     Алексей се разсмя:

    - Ама чакай, това се случва някъде, аз не съм го планирал.

    - Ти не си го планирал, ама твойто име излиза бе, Алексей! Не моето. Излиза „Алексей Петров – две точки” каза еди какво си…

    - Като кажеш, че не съм се включил адекватно, или ме пращаш на Бабинци по бели гуменки или по джапанки, не знам какво беше…

    - Е, що да не те пратя? – очевидно го бях уцелила точно там, където най-много го болеше. Един от образите, които използвах, когато го съкрушавах в публикациите си, бе да го пращам по баирите на село Бабинци с бели гуменки.

     Алексей се опитваше, смейки се, да изглежда нехайно незасегнат:

    - Ама има лошо чувство като го кажеш това.

    - Аз не изпитвам въобще лошо чувство.

    - Ти искаш да ме иронизираш, но не постигаш резултата. Ако дълбоко в себе си смяташ, че има резултат – няма! – прокара нескопосан фройдистки елемент Алексей, не толкова за да ме нарани, колкото да убеди самия себе си, че това с белите гуменки няма да му се случи.

    - Аз изобщо не целя да постигам някакъв такъв резултат. Очевидно си говорим на различни езици. Съжалявам, ако си се почувствал обиден, прости ми… – вместо да го прасна, го изненадах с погалване.

    - В никакъв случай! В никакъв случай!

    - По никакъв начин не съм искала да те уязвя…

    - Чакай само да ти кажа…. – набираше Алексей.

    - …Искала съм да те отрезвя! Ако това е било възможно. Ако не си го разбрал, какво да се обяснявам като ученичка…

    - Виж сега, ти патрулираш… Може ли така да се изразя? Патрулираш в интернет ливадата и изведнъж някъде мина аз там на дребно, и ти – дуууум!, ей така без причина…Казал съм едно изречение, че полицаите са действали цивилизовано, ама това е извадено от контекста…

    - Ама да не съм го извадила аз от контекста? Това излиза в общественото пространство! Аз не съм го измислила бе, Алексей!

   - Ами ще им се обадиш и ще ги питаш – абе вие, откъде го имате това…

   - На кого да се обадя, на Недялко Кюфтето?

   - Обади се тука в офиса. Имам Съюз за стопанска инициатива. Грижа се за защита на малък и среден бизнес. И изведнъж цапардосваш директора, оттам налагаш по репутацията на малките и средни фирми…

     Фройд беше казал нещо изумително: „Преди да си поставите диагноза за депресия и ниска самооценка, се убедете, че не сте заобиколени от кръгли идиоти”. Нещо не схващах – аз ли съм идиотът, който съсипва малкия и среден бизнес, просто защото праща от време на време Алексей по баирите на Бабинци, или той се прави на идиот, за да печели време, мачкайки ме. Но карай да върви, това беше неизбежния риск от сблъскване челно с трактор.

     - Оооооо, чакай малко, извинявай много! Това вече е несериозно, което ми казваш.

    - Увеличаваш безработицата по този начин… – Алексей се опиваше от възможността да изнесе лекция на трошачката на директора на Съюза за стопанска инициатива на гражданите.

    - Най-вероятно аз съм виновна и за атентата в Сарафово?

   - Ти не, но по едно време се появи, че може би аз имам връзка с бомбата… Ама ти като кажеш, че аз съм бандит, просто октопод…

   - Кога съм казала, че си бандит?

   - Ама ти като кажеш, че той се изказа много правилно, ама е бандит, не е чак толкова удар по репутацията… – засмя се Алексей.

    - Никога не съм казвала, че си бандит… Ясно, няма какво да говорим повече. Извинявай, че те обезпокоих, помолих те за помощ… – отсякох.

    - Ама аз отказал ли съм ти я тази помощ?

    - Ами като не си ми я отказал, кажи ми как ще ми помогнеш, не ме занимавай с твоя дребен и среден бизнес, който аз съм съсипала! Това е безумие, което говориш в момента! Това, че ти изключително много се дразниш от появата ти в АФЕРА е твой проблем, не е мой. Айде така, по същия начин, се дразни когато злоупотребяват с името ти по най-отвратителния начин всички останали медии и тогава говори с Томова за средния и дребен бизнес.

    - Аз не се дразня.

    - Е как да не се дразниш? Очевидно се дразнищ.

    - Не.

    - Ами като не се дразниш защо отделяме излишно време на тази тема?

    Алексей замълча за момент. Разбираше май, че сам се оплете:

    - Да. Ако трябва да говорим по същество, като се видим мога да ти кажа как да структурираш разделите и главите на книгата си…

    - Аз нямам нужда от редактор.

    - Аз няма да редактирам. Аз ще ти помогна структурно как да изглежда – иронично се смееше Петров.

    - Структурно аз пиша и си правя книгата сама. Благодаря ти, нямам нужда от редактор. Имам нужда от информация.

    - Ще ме включиш в преамбюла… – забавляваше се Алексей, биейки ми словесни келембаши.

    - Не си прави майтап, ако ще се иронизираме… Ти си вторият, който бягаш! Аз ще ви изредя всичките, един по един по списък и накрая ще напиша колко големи смели сърца сте.

    - Чакай малко сега, спри! Къде бягам аз? Аз ти казах само, че не изпитвам вътрешен комфорт, ако трябва да бъзикам този или онзи, още по-малко сега в тази ситуация. Ще се включа обективно да ръзсъждаваме що е то ДАНС и защо не си изигра ролята, и стана това, което е днес – една квази организация.

    - Давам ти цяла глава, научна, академична, хабилитирана, защото така ще я напишеш, ще я включа, без никакви поправки, но това не ме удовлетворява – бавно провлачвах думите.

    - Ама като пишем за ДАНС, имай предвид, че аз ще кажа, че това е добро решение за включването на БОП вътре, ще се опитам да кажа, че инструментът е бил перфектно замислен и после дребни интереси, и то чак не толкова корпоративни, а по – скоро на слънчасали хора…

    - Това си го кажи. Аз искам другата информация.  Искам защо, кой, как и какво. Това е моя работа, не е твоя.

    - А ти, знаеш ли какво? Ти що не го намериш Петко Сертов? – привидно наивно попита Алексей. Това беше една от любимите ми негови хватки – докато говори за нещо, внезапно да ти подаде изненадваща сламка, без обаче тя да е пробита с отвор за дишане.

    -  Петко Сертов винаги мога да го намеря.

    - Нека той да ти разкаже. Да видим какво ще ти каже. – лукаво отвърна Алексей. Той обаче не знаеше, че Велин Хаджолов вече бе разказал отчасти онова, за което ми намекваше.

    - Няма какво да ми разкаже, ще прочетеш как ми благодари и за какво… Знам сега какво ми казваш. Много добре знам. Оня, дето се направи на мъж и реши да пише, стигна дотам и спря.

    - Кой е тоя, бе?! – вече остро извика Алексей.

    - Няма значение кой е той. Ще го видиш кой е. Но ти казах, накрая всичките ще ви обиколя по списък и ще напиша кой на колко му стигна храбростта. Сега като затворя, ще ти пратя моята лична поща да ми изпратиш каквото искаш ти да кажеш. Аз те помолих за друг вид помощ. За информация. Както решиш.

    - Добре. Остави ме да си помисля един ден, че сега е много жега.

    - Ок. Чао.

    Дни преди временно изпълняващият длъжността председател на  ДАНС Владимир Писанчев все пак да бъде направен титулярен шеф на Агенцията, след фалшиво режисиран конкурс, Цветлин Йовчев, който вече бе вицепремиер и вътрешен министър в правителството на Орешарски, заедно с кукловодите им, решиха да полеят с белина Писанчев, белким светне като пърхащо бяло ангелче. Писанчев бе онзи, чието име бодеше в разработката „Галерия”, чрез която в ДАНС – 1 кръгът „Драшков” сложи прът в каруцата на  ръководството на Агенцията, оглавявано от Петко Сертов.

    Контролирано години наред в медиите се пускаха напълно фалшиви теории как „Галерия” била създадена за да се подслушват журналисти и политици, но истината всъщност бе, че вкарването на журналисти в разработката бе последен авариен ход на Драшковите хора, когато примката около шията им се затяга за това как, кой и защо умишлено пласира класифицирана информация към сайта „Опасните” на Огнян Стефанов. Като премиер Бойко Борисов бе обещал, че ще разсекрети „Галерия”, но не го направи.

    Сега Цветлин Йовчев и компания играеха мръсно интригантски – от една страна внушаваха, че ето – точно те веднага разсекретяват „Галерия”, от друга – разсекретяваха се напълно манипулативно малка част от документите, грижливо подбрани така, че от тях уж да стане ясно, че „Галерия” е плод на личното разрешение на Петко Сертов, а Драшковците са просто невинни козируващи, изпълняващи повелята.

     Писанчев трябваше да бъде изкаран изпълнителят – жертва, както и сам той измънка по-късно пред телевизионните камери. Цветлин Йовчев превантивно чистеше лекетата, в които бе омазан Писанчев, и го представяше на обществото иначе като супер „спецът”, който било най-добре да оглави ДАНС. А „Галерия” – и този път остана в потайностите, и неразсекретена изцяло я стоварваха върху гърбината на Сертов и хората му. И докато някакви охолно платени „интелигентни” протестиращи крещяха срещу Делян Пеевски, предложен първоначално за шеф на ДАНС, аз громях подлите ходове на Цветлин Йовчев и Владимир Писанчев. Борците срещу Пеевски изобщо не извисиха и стон срещу назначаването на Цветлин Йовчев като вътрешен министър, камо ли пък срещу избора на Владимир Писанчев. Те или нямаха истинска представа колко по-страшен е този избор от този на Пеевски, или пееха в хора на Бойко Борисов, чиито рожби бяха и Цветлин Йовчев, и Писанчев.

      Една ранна утрин телефонът тъжно пропя. Беше на следващият ден след като разработката „Галерия” бе разсекретена като кучето на нивата.

       Беше Петко Сертов:

      - Здравей Веселина, Петко Сертов съм. Обаждам се просто, за да ти благодаря. Нищо повече. Съвсем човешки искам да ти благодаря за позицията, която изразяваш в сайта си.

     - Няма за какво. И аз съм потресена от цялата тази мерзост… – отвърнах.

     - Аз ако си отворя устата, ще стане страшно… – замълча за миг Петко Сертов. – Не искам в този момент обаче да го правя…

     На устните ми вече клокочеха думичките: „Ами, отвори я, по дяволите!”, но премълчах.

      Велин Хаджолов бе огорчен до крайност как Петко Сертов бил страхлив и ги бил предал. Разказваше ми как преди те с Рашко Зайков да се явят публично в медиите и да заявят, че в ДАНС има служители на висши позиции, които работят против интересите на националната сигурност и в полза на продажност към чужди специални служби, Сертов извикал доверените си хора в ДАНС и ги помолил: „Момчета, помагайте! Виждате какво става… Отвратен съм, не мога да се гледам сутрин в огледалото…”.

       След като Хаджолов и Зайков бяха извикани в парламентарната комисия по национална сигурност, за да бъдат изслушани след медийните им участия, двамата случайно се сблъскват с Петко Сертов по коридорите на парламента. С пламнали очи Хаджолов разказваше: „Видя ни и ни каза: „Момчета, бягайте навън в чужбина, спасявайте се, тука е опасно…”.

       Велин се чувстваше предаден. Алексей тънко ми намекваше: „А ти що не се обадиш на Петко Сертов?!”, тикайки ме по същата пътека. Те бяха със самочувствието на гладиаторите, които първи са изрекли истината. И по-късно са си платили с цената на последвалите унижения. Всички те обаче не си даваха сметка, че всъщност бяха направили само първата крачка, след която се бяха покрили като мишоци. С изключение на Алексей, който видимо го отнесе с ареста.

      Не бяха изрекли нито едно конкретно име, когато говореха за продаване на националната сигурност на чужди служби. Заканваха се да го направят някога, но това някога никога не дойде. Говореха за теоретични схеми за елиминиране на неудобни опоненти на властта, но никога не посочиха нито един конкретен поръчител и нито една конкретна жертва. Бяха ужасени как висши служители на ДАНС покровителстват контрабандни канали, включително и тези с амфетамини, но стискаха устни болезнено, когато трябваше да кажат имената. Едно по едно.

     Сертов бил страхливец. А те колко храбри бяха?

     Годините минаваха, онези, които ги бяха отвратили като ПРОБИТИ, се издигаха в кариерата и бяха съсредоточили в ръцете си всички спецслужби и МВР, а те мълчаха. И търсеха оправдание на собственото си малодушие в това, че някой ги предал, не застанал за гърбовете им, и ги хвърлил на кучетата.

       Като те хвърлят на кучетата, ставаш, озъбваш се и избираш – или си питбул, или си болонка с неустановен произход.

     „Бойко уби ДАНС!”, сега ми казваше Алексей Петров. Но същият Алексей години наред повтаряше унесено като мантра колко Бойко Борисов бил подведен и как единствено Цветанов бил „лошият”. Бойко бил държавник и Алексей вярвал в качествата му, ама Цветанов бил проблема му. Фатално, фатално по-късно Алексей насочи пряко ударите срещу Борисов, но никога конкретно, а в типичния му стил: „ще го кажа по-късно”.

      Когато бившият вътрешен министър Михаил Миков в правителството на Тройната коалиция назначи Станимир Флоров за шеф на ГДБОП, с очите си видях потреса и омерзението на тогавашни висши служители в ДАНС. Те всички знаеха и ми казваха в прав текст, че Флоров е престъпник, свързан с нарко-трафика.

    Само че нито един от тях не си хвърли оставката от ДАНС и не каза: „Напускам, защото не съм съгласен една от специалните служби в България да бъде оглавена от нарко-престъпник!”. И продължаваха да се правят, че работят за сигурността на държавата. Заедно с Флоров. Радваха ми се, когато пишех още когато бе назначен Флоров за шеф на ГДБОП, че е корумпиран и свързан с нарко-канали, само че Веселина Томова не бе нито министър – председател, нито шеф на ДАНС.

     Можех да напиша енциклопедия от свидетелства, които пристигаха при мен от служители на ДАНС – знаех кой кого чука, кой какви пари взема на черно, кой кого рекетира, шофьорът на кой висш дансаджия го оправя в служебния му автомобил, кръговете от гейове, кръговете от продажници знаех – и какво от това?! Никой от тях нямаше достатъчната лудост да тръшне вратата и да дръпне смело завесата пред бакалията, в която бе превърната ДАНС.

     Дори и години по-късно, когато Флоров бе с повдигнато обвинение за подкуп, след като коли и беси, толериран от Бойко Борисов, пак не смееха да гъкнат публично.

     Читалищно рецитаторски си бяха плюли в устите, че ах, те, като бивши и настоящи отговорни служители на специални служби нямало смисъл да говорят открито, защото, ох, щели да попречат на стабилността и сигурността в държавата.

     Коя стабилност, коя сигурност? На картонената къщичка, която всеки миг щеше да се срути, защото некадърност плюс продажност в службите бе равно на смърт.

      Престъпно мълчаха „предадените смелчаци” и след атентата на бургаското летище в „Сарафово”.

      Умираха невинни хора и утре можеше да умрат пак, но те, изживяващите се за храбри юнаци, казали първи истината – коя обаче не ни стана ясно – шушукаха по кюшетата за потресаващи безобразия вършени от онези, които са оглавяли и оглавяват ДАНС точно по атентата в „Сарафово”.

     Имаха ме за „аз съм вашето момче, момчета” по Миряна Башева, на което не му пука и което, като заглавието на една група във Фейсбук, я караше като камикадзе: „Ако не можеш да бъдеш добър пример, бъди ужасно предупреждение!”.

      Преди да бъде изваден официално Цветлин Йовчев като вътрешен министър от премиера Пламен Орешарски, който при прочитането на правителството си неслучайно сбърка точно неговото име, завой към мен направи Иван Драшков.     Не директно, а чрез свой варненски бивш колега, с когото бяха работили заедно години наред по руско направление.

     - Весе, Драшков ми се обади, каза, че е готов да ти даде интервю… – въодушевено звучеше гласът на Павлин Павлов, като че ли ми предлагаше свръзка с шефа на ЦРУ, с когото да си говорим за Бойко Борисов.

     - Е, за к’во?! Да ми обяснява колко честен е Цветлин Йовчев ли? – рязко избоботих.

     Но му се обадих:

     - Добър ден, г-н Драшков. Веселина Томова съм от АФЕРА…

     - Аааа, много ми е приятно да Ви чуя. Чета често името си във Вашия сайт…

     - Няма лошо…

 Веселина Томова

Откъс от книгата „Хвани ме за кобура”, подготвяна за печат

АФЕРА разкри канавата на разтрисането на политическата ситуация у нас и скандала между БСП и ДПС, който доведе до позицията на ДПС за предсрочни парламентарни избори. Още от първия ден на правителството „Орешарски“, АФЕРА многократно предупреди, че именно фигурата на Цветлин Йовчев ще торпилира това правителство. Преди Лютви Местан да обяви позицията на ДПС за предсрочни избори е имало среща между Сергей Станишев и Ахмед Доган. Основният препъни-камък на тази среща е била темата „Цветлин Йовчев“. Станишев е поставил на масата пред Доган шокиращи факти за Цветлин Йовчев, включително касаещи обвързаности чрез фирми и договори с „Южен поток“. „Който и да е друг дайте, само да не е Цветлин Йовчев!“, категоричен е бил Станишев. Доган обаче до финал е стоял зад Йовчев: „Той е поел ангажименти“. Дни по-късно, точно чрез американците, Цветлин Йовчев прецаква и Сокола.

На срещата с Доган Станишев е предоставил скандални и шокиращи факти и данни за преплетките на Цветлин Йовчев, разказал е на Доган и за обвързаностите му с фирми и американски интереси, както и такива, касаещи „Южен поток“.

Станишев е поставил на масата и разкрития, които касаят Цветлин Йовчев и като вътрешен министър, които меко казано са шокови и тепърва ще излизат в публичното пространство.

Залогът е бил именно „главата“ на Цветлин Йовчев.

„Дайте някой друг, който и да е, само не Йовчев!“, категоричен е бил Станишев, научи АФЕРА от свои брилянтни източници.

Доган обаче е отвърнал, че продължава да стои зад Йовчев, и че „Цветлин Йовчев е поел ангажименти“.

Така се стига до разлома. Станишев е бил безкомпромисен, Доган също – и двамата на различни позиции обаче по отношение на Цветлин Йовчев.

Веднага след тази гореща среща, идва пресконференцията на Лютви Местан с оповестяването, че ДПС е за предсрочни избори.

Станишев отново дава „глътка въздух“ на Местан с „бля-бля“ позиция за „задължително гласуване“, въпреки че е ясно, че това няма как да се случи на предстоящи избори, тупайки топката.

И докато политическата ситуация се нажежава и медиите истерично гърмят, плъзгайки се по лайсната, без да имат представа за истинския конфликт, Цветлин Йовчев прецаква и самия Доган с „пласмента“ с американските конгресмени, след срещата с които Орешарски се изцепва за „Южен поток“.

Според брилянтните източници на АФЕРА, Орешарски е бил притиснат от „американската цветлинйовчева компания“, че наяве ще лъснат договори на фирми, в които прозира и негово лобиране. Включително и с „Газпром“.

Делян Пеевски също е прецакан, както и ДПС, а най-вече Ахмед Доган, който докрай е смятал, че с Цветлин Йовчев може да се говори мъжки.

Така Йовчев, за когото АФЕРА написа далеч преди да стане вицепремиер и вътрешен министър, че е в пряка „американска зависимост“, моделира и последните събития около „Южен поток“.

Духът обаче вече е излязъл от бутилката и тепърва ще лъсват „флашки“ с договори, включително и за „лоялната“ дейност на Цветлин Йовчев. Както и за задкулисието му в МВР, което надлежно е докладвано с доказателства пред Станишев, който ги е стоварил на масата пред Доган.

Още от първия ден на това правителство, АФЕРА написа, че ако някой го свали от власт, това ще е Цветлин Йовчев. Човекът, който бе симетрично пласиран към ГЕРБ /Борисов/ и ДПС /Доган/, прецаквайки Станишев и БСП, предавайки покрай „Южен поток“ и Сокола, на практика връща Бойко Борисов на бял кон.

Разбира се с участието на американските специални служби.

Afera.bg

В тази насока източникът обяснява, че зад цялата тази схема стоят още две лица – бизнесменът Петър Христов, замесен в аферата със задържания шеф на ТЗБОП – В.Търново Орлин Тодоров, който е осигурил парите за покриване на задълженията към банка ДСК и падане на тежестта. И второто лице – бившият Министър на МВР Цветан Цветанов, който е лобирал за закупуването на тази сграда.

В редакцията на АФЕРА се получи спец.справка, която публикуваме дословно. Тя бе придружена с лаконичното: „ДАНС и Цветлин Йовчев мълчат за случая, въпреки че са уведомени за това“:

„Бизнесменът и бивш общински съветник Младен Симеонов Мартинов по странен и неизяснен начин, придобивайки неясни по произход парични средства, е осъществил сделка със собствен имот, находящ се на ул,,Иван Вазов” №1 в същия град, като през януари месец 2013 г. имота е продаден на Министреството на правосъдието с цел използване на сградата като Административен съд.

Схемата:

1. Лицето Мартинов е управител на  фирма ,,Зърнени Храни” ЕООД и се самоосигурява на сумата от 666 лева, на пръв поглед нормална за страната сума. През 2002 г. обаче  бизнесменът Младен Мартинов купува сграда  на ул. ,,Иван Вазов” № 1  от бившия областен управител Красимир Генчев /НДСВ/ за 230 000 лв. Част от сумата, която се плаща е с компенсаторки. Сградата е емблематична за старата столица, тук е била Земеделската банка, а в годините на социализма – ОАПС. В тази сграда се е помещавало и едно от първите частни радия  – ,,Радио В.Търново”, както и Държавния резерв. Освен че е емблематична, тази сграда е и архитектурен паметник, което само по себе си показва, че ремонта и  ще породи спорове, както до колко законно би било такова действие.

2. От средата на октомври 2012 г. в  службата по вписванията във В. Търново въпросната сграда е  под възбрана заради 859 742 лв. дълг на „Зърнени храни ” ЕООД към банка ДСК. Имотът е с тежест, при това солидна, и Министерството на правосъдието, Министерски съвет и Висшия съдебен съвет би трябвало да са проучили този факт до датата на продажбата.

Но преди тази дата, незнайно как, лицето Мартинов изведнъж забогатява, придобивайки нужните средства, с които погасява кредитните си задължения към Банка ДСК. Сумата, която погасява е в размер на 1 027 055,30 лева.

До погасяването на сумата имотите на длъжника Мартинов са били обявени вече за публична продан от ЧСИ в гр. В.Търново  Виктор Георгиев и Диана Колева – Стефанска с район на действие ВТОС.

Тук особенно интересен е факта откъде това лице е придобило такава огромна сума за да погаси дълговете си при факта, че фирмите му са били пред фалит и почти не са развивали някаква мащабна дейност, която би довела до натрупването на такава печалба.

Особенно показателно е появата на фирмата ,,Турист Инвест- 2000” ЕООД, собственост на Симона Младенова Мартинова /дъщерята/, която изкупува дълга на родителите си, а Мартинов е подал заявление до банка ДСК в качеството си на управител на дружеството, че за един месец са внесени 1 155 000 лева при сума за окончателно погасяване от 1 027 055,30 лева.

Друг факт е, че фирмата на дъщерята участва и в публична продан с обявление на ЧСИ Диана Колева – Стефанска с рег.№ 728 район на действие ВТОС  по изп.дело № 20137280400452/13 г. за удовлетворяване на вземането на фирмата ,,Турист Инвест -2000 ЕООД.

Реално фамилията Мартинов чрез тези си действия успява да спаси от разпродажба собственото си имущество. До този момент не се знае дали НАП е извършвало проверка, как и по какъв начин и чрез какви финансови постъпления се е стигнало до тези финансови възможности на това лице.

Ето и сумите, които е погасило и към кого – това лице.

Суми за окончателно погасяване на кредита:

-    клон – 401, сметка – 13643366 , EUR,  Титуляр – Интер Престиж ООД,  ЕГН- 104623519 ,  дълг -173 436,72

- клон 401, сметка – 14548273 , EUR, Титуляр – Интер Престиж ООД,ЕГН – 104623519, Дълг – 248 239,52

-  клон 401 , сметка – 11253293, BGN, Титуляр – Младен Симеонов Мартинов, ЕГН- 6101081505, Дълг – 89 505,74

- клон 401, сметка – 14262186,BGN, Титуляр – Иванела Петрова Иванова, ЕГН 8609021438, Дълг – 112 822,52

3. Имоти притежавани от Мартинов, които запазва  след продажбата.

- ½ УПИ (752 кв.м) и хотел (395 кв.м)  в гр. Китен ул,,Люлин” № 2 –съсобственик със съпругата си

- 1/3 УПИ ( 657 кв.м) в гр.В.Търново ул,,Козлуджа” – съсобственик със съпругата си

- ½ УПИ ( 3607 кв.м)  и къща ( 230,28 кв.м) в гр.Свищов – съсобственик със съпругата си

- 9 бр.ПИ ( 69 973 кв.м) в гр.Елена

- ½ от УПИ ( 27 800 кв.м) заедно със стопански сгради и УПИ ( 7 638 кв.м) в с.Деков общ.Левски

- ПИ ( 4 994 кв.м) в с.Хаджидимитрово общ.Свищов

- ПИ ( 7 177 кв.м) в с.Вардим общ.Свищов

От  анализа по горе отново възниква и въпроса откъде идват тези парични средства и придобити ли са по законен начин. Все пак за да се осъществи законова сделка между Министерството на правосъдието и фирмата на Мартинов, трябва да се смъкне тежеста, а няма информация МС да е платил предварително на собственика на сградата с цел покриване на кредитните си задължения, а и това няма как да стане и да се оформи законово на този етап.

Но прозира един особено интересен факт – че за да ти даде предварително някой толкова пари ти би трябвало на 1100 % да си сигурен, че именно твоята сграда ще бъде закупена.

В тази насока източникът обяснява, че зад цялата тази схема стоят още две лица – бизнесменът Петър Христов, замесен в аферата със задържания шеф на ТЗБОП – В.Търново Орлин Тодоров, който е осигурил парите за покриване на задълженията към банка ДСК и падане на тежестта. И второто лице – бившият Министър на МВР Цветан Цветанов, който е лобирал за закупуването на тази сграда.

Неоспорим факт е, че в гр.В.Търново са се продавали още три сгради, на лицето Цанко Иванов Александров, с прякор Бобъра, с настоящ адрес с.Пчелище ул,,17” № 29, на лицето Дариян Стефанов Димитров от гр.В.Търново ул,,Полтава” № 11  / ДДС измами/ и бившата бинго зала, като първата и третата сграда се намират в абсолютния център на града.

Интересен е и друг факт, че единствената сграда отговаряща на европейските изисквания е била тази на Александров, според експертите от Министерството на правосъдието, правили огледите на сградите, но за сметка на това тя е била на по-скъпа цена около 1 300 000 до 1 500 000 EUR.

При Александров сделката се е движела от фирмата за недвижими имоти ,,Явлена” които в един момент са знаели директно от източник в Министерски съвет коя сграда ще бъде купена, въпреки че същите са предлагали добра комисионна на лице в МС.

В случая обаче явно комисионата е била многократно по – малко от това, което реално се е получило при продажбата на сградата на ул,,Иван Вазов” № 1.

Какво реално се е получило:

- сума придобита от лицето Мартинов –  1 155 000 лв

- сума от продажба на сградата -              1 700 000 лв.

- сума печалба -                                              545 000 лв.

От извършения анализ дотук, може да се направят определени изводи, но може да се каже,че възникват и много въпросителни:

- Много добра сделка и чиста печалба от   545 000 лв !!!

- Как е разпределена тази печалба и между кои лица.?

- Каква сума е получил всеки един от тях?

- Платени  ли са данъци към държавата от тези лица?

- Използвано ли е политическо влияние /лобирано ли е/ за избора за закупуването на тази сграда?

- Отговаря ли закупената сграда на Европейските изисквания за използването и като Административен съд и ремонта и дали би излязъл по – скъп отколкото закупуването на по – модерна сграда, а не архитектурен паметник на културата?

Определено може да се каже, че в случая има вероятност сделката да е извършена с цел финансово облагодетелстване чрез използване на  недоказани парични средства и политически натиск.“

Afera.bg

Барак Алон, видението „високият рус мъж” на Недялко Недялков, се оказа невинен. От 2006 година насам, вече цели 8 години. Но само сайтчето на Недялко не го разбра това. Защото така им отърва – да плюят да мажат по поръчка, а после да съберат парите. Недялко не става за журналистика, а само за рекет. Сайтчето му го показва.В редакцията на АФЕРА се получиха копия от документи, които отговарят на някои въпроси, свързани с набедяване на Цветан Василев, шефът на Корпоративна банка и един от партньорите му – Барак Алон.

Само да припомним, че според Недялковият жълт сайт  Барак Алон бил лобирал за Цветан Василев в Брюксел заедно с близкия до „България без цензура“ Димитър Абаджиев. Алон бил съден, лежал „малко” в затвора и завлачил банка с 330 милиона, а пък прокуратурата във  Виена не открила парите.

Всъщност Барак Алон е оправдан по заведените дела и някак си идеята, че прокуратурата във Виена не е могла да проследи едни 330 милиона евро, както „разследвали” от сайта на Недялко Недялков, се оказа долна лъжа.

Истината е, че Алон е оправдан и няма осъдителна присъда по тези обвинения.

Вижте документите.

От свидетелството му за съдимост ясно се вижда, че Алон няма данни за влезли в сила присъди – „No conviction are listed in the criminal records database of the Republic of Austria”.

За какви престъпления бълнува жълтеникавото сайтче на Недялко, който сега се опитва да се вклини още повече между двамата големи. Но е малко дундест за тая работа и като нищо ще вземе да го прищипе вратата.

Ей, момчета, кога станахте журналисти, кога ви почерне гъза, бе! Няма ли най-сетне да се научите да работите с документи!

Направо сте срам за професията с тия жълти парцали, с които заливате пазара. Вие сте виновни за срива в доверието към българската журналистика, защото се емнахте да изкарвате пари срещу клюки и черен пиар. Нищо повече не са жълтеникавите ви медии, а чиста медийна бухалка. С която тези, които си платят, млатят едни други, които още не са си платили.

Не журналистика, а срамота!

Борис Киров

На 20 юни на страницата си във Фейсбук, обозначена като „кмет на Варна”, Иван Портних е написал: „Потоп и безхаберие?”. Същият ден кметът от ГЕРБ Портних, който според думите на Бойко Борисов „бил млад човек и не е виждал трупове”, в интервю за в. „24 часа” казва, говорейки за себе си в трето лице”: „Кметът цяла нощ беше до ушите във вода и кал.”. И още: „Градът беше залят. Небето се отвори.” В същото интервю Портних СЛЕД дъжд качулка произнася: „Да, част от къщите наистина са с ромско население и вероятно са незаконни. Възложил съм проверка на тези постройки.”. ГЕРБ – кметът наистина затъна до ушите в кал – в калта на собствената си некомпетентност, безхаберие, продължаване предишната традиция на корупционни схеми и същата традиция – на цинична наглост да политизираш … труповете.

„Потоп и безхаберие?”.

1. Категорично: както първа писа АФЕРА – наличие на незаконно сметище, задръстено от битови отпадъци и боклуци, превърнало се в своеобразен „бент”, който се отпушва и отключва „водната лавина”. За почистването на сметищата на територията на Община – Варна отговаря ресора на зам-кмета Тодор Иванов, бивш директор на ОД на МВР – Варна, назначен от Цветан Цветанов, впоследствие назначен от Портних като шеф на „Обществен ред и сигурност”.

„Потоп и безхаберие?”.

2. НЯКОЛКО ПЪТИ от същото място в „Аспарухово”, откъдето тръгва „потопа”, се случва свлачище. Миналата година ПАК в „Аспарухово” /ул. Розова долина/ се получава ПАК свлачище. ТОГАВА ОТНОВО НИЩО НЕ СЕ ПРАВИ И ПРЕДПРИЕМА ОТ ОБЩИНА – ВАРНА за преодоляване на проблема.

3. От март т.г., а и преди това, има сигнали за незаконна сеч. Измиването на ръцете на варненския ГЕРБ – кмет, както и услужливото откланяне на вниманието единствено към незаконната сеч, белким, натопим „държавата” обаче не е цялата безпощадна истина. ПРИ ТАКИВА СИГНАЛИ ОБЩИНА – ВАРНА Е  ДЛЪЖНА ДА НАПРАВИ КОНСТАТАЦИЯ, А НЕ САМО ДА ИЗМИВА БЕЗУЧАСТНО РЪЦЕ С „ГОРСКО”-ТО.

„Потоп и безхаберие?”.

4. Незаконното строителство в района има съдбата на незаконното сметище – никаква реакция от страна на Община – Варна, ръководена от ГЕРБ – кмета Иван Портних. ЕДВА СЛЕД ПОТОПА, Портних казва: „постройките ВЕРОЯТНО СА НЕЗАКОННИ”. И щял тепърва да проверява. Неговият зам-кмет Пейчо Пейчев ден след „потопа” мънка: „Да не търсим виновен сега, защото раздвояваме вниманието…”.

„Потоп и безхаберие?”.

5. За да се реши проблема със свлачището, трябва да бъдат премахнати незаконните постройки. Тези незаконни постройки обаче са на изключително важни избиратели от ромски произход. Решаването на този проблем НЕ СЕ СЛУЧВА И ПРИ КИРИЛ ЙОРДАНОВ, И ПРИ ИВАН ПОРТНИХ. Схемата е една и съща. Един и същ е и „гуруто”, вещ по ромските гласове – Янко Станев. По закон незаконното строителство, незаконни сметища, деретата – са отговорност на Община – Варна, респективно на кмета Иван Портних.

6. По отношение на „незаконната сеч” – Община – Варна притежава горски фонд и трябва да има сключени договори с „Горско”-то. Дали ги има – отговорността е на кмета Иван Портних.

„Потоп и безхаберие?”.

7. УЧАСТВА ЛИ ОБЩИНА – ВАРНА В НЯКОЙ ФОНД, ПРИМЕРНО КЪМ МРРБ, ЗА СВЛАЧИЩАТА? ВАРНА ИМА НАД 300 АКТИВНИ СВЛАЧИЩА И НЯМА НИТО ЕДИН ПРОЕКТ, ВКЛЮЧИТЕЛНО И ЗА СВЛАЧИЩЕТО ЗА „ТРИФОН ЗАРЕЗАН”!

8. Още по времето на Кирил Йорданов /личен избор за ГЕРБ – кмет на Бойко Борисов!/ е можело, както и сега – при времето на Иван Портних е можело да бъдат направени антисвлачищни мероприятия за канализациите. Проблемът касае болезнено и „Кабакум”. Миналата година това е трябвало да бъде направено, но една година единственото, което се твори е битката кой да бъде шеф на ВиК – Варна и НИЩО НЕ СЕ СЛУЧВА.

В годишния бюджет на Община – Варна има определена сума за саниране и почистване на т.нар. дерета. На практика тези средства се пренасочват в друга посока и през някой договор за … почистване на деретата. Разбира се, парите се усвоявяват, но действия няма! И при Кирил Йорданов, и при Иван Портних, финансовите дела на общината са с един и същи “гуру” – Янко Станев.

При всеки дъжд през Шокърния канал, Алпиниума, Аквариума и канала на Южен плаж във Варна се изсипват всякакви боклуци от деретата, които са превърнати в сметища от години наред! Парите за подръжка и изчистването на деретата ГИ НЯМА! Нека сега разследващите органи да НАПРАВЯТ РЕВИЗИЯ ПРЕЗ ГОДИНИТЕ КЪДЕ СА ИЗТИЧАЛИ ТЕЗИ ПАРИ!

„Потоп и безхаберие?”.

9. Варна е в „черния списък” точно по „воден цикъл”. Велико Желев /”Хидсрострой”/ печели обществена поръчка за 47 милиона лева, с по-висока цена, отколкото е предвидено да се прави. И така Варна, както Ямбол и Несебър са вкарани в „черния списък” и затова ПАРИ НЕ НИ ОТПУСКАТ! Така Община – Варна сама се е осрала, без никакво извинение!

10. Важното в дейността по свлачищата НЕ Е да укрепиш, а да направиш канализацията, защото канализацията е антисвлачищно мероприятие. Варна не участва и в никакви европроекти за това!

„Потоп и безхаберие?”.

10. Защо се случва „потопа” в „Аспарухово”? Защото там има едно незаконно сметище, което като се пълни с вода събира, събира, събира, гората я няма – сече се. Това сметище се пълни с вода и дългите валежи пробиват и идват като допълнително тежнение. Няма никакви ограничения  на свлачището, защото в края има направени незаконни постройки. Това са незаконни постройки, които са на ромски „бъдещи избиратели”, които не се пипат! Портних обяви, че ще възстанови щетите на всички къщи. Как „законно” ще възстанови незаконни постройки?!!!

„Потоп и безхаберие?”.

11. Какви са функциите на кмета Портних? Какво прави Портних в „Аспарухово”, при условие, че за да обявиш бедствено положение трябва да свикаш кризисен щаб? В нощта на бедствието КМЕТЪТ НЕ ОБЯВИ БЕДСТВЕНО ПОЛОЖЕНИЕ. Защото за да обявиш бедствено положение, трябва да свикаш кризисен щаб и той да вземе решение за това.

В същото време всички алармират да се помага на Варна, а кметът не е обявил и бедствено положение. Къде е документа, с който кметът Портних е обявил бедствено положение? Кметът трябва да свика представители на всички организации. В нощта на бедствието Портних НЕ Е СВИКАЛ НИКОГО! В 1 час през нощта варненският кмет Портних е свикал Богоев и няколко общински директори, които са стояли до 3 часа през нощта и се прибрали по къщите, защото чакали Портних да им се обади, а той не им се обадил!!! Оказва се, че Варна даже не е била в бедствено положение, а чакаме някой да ни помага! През това време Портних се появява по телевизиите с костюм с червена /врато/връзка и изрича, че “тегля джип с един труп”.

„Потоп и безхаберие?”.

12. И още нещо: В предаването на Любица Кулезич – варненска репортерка, чийто съпруг е и шеф на „Горското”, докара и „река” от девет дерета в „Аспарухово”, за да изрече: „Кметът на Варна беше на мястото си!”.

Да, кметът Портних и мнозинството на ГЕРБ  „е на мястото си”, когато трябва да пълни гушите на определени медии с данъкоплатски пари, включително и по абсурдния в тази ситуация почин „Варна – европейска столица”. Точно заради това ще чуете и прочетете всичко друго, но не и истината за безхаберието на Община – Варна и кмета Портних.

„Потоп и безхаберие?”.

13. Премиерът Орешарски свиква всички представители на съответни институции в Областна управа – Варна, където естествено е поканен и кметът на Варна Иван Портних. Той не отива. Вместо него пристигат Богоев – главен секретар на Община – Варна и Бисер Младенов. Влизайки ги спира охраната на премиера и ги питат – кои са. Богоев се представя и казва, че Портних ги е изпратил те да присъстват на съвещанието. Охраната отваря списъка и казва, че тях ги няма там, питайки дали имат пълномощно. Ами нямаме, измънкват пратените от Портних. Пашов /”Хидрострой”/  започва да обяснява как двамата били от ръководството на Община – Варна. Охраната пита: Вие адвокат ли сте им? Не, отвръща Пашов. Ами тогава вие влизайте, а за двамата – съжаляваме. И пратениците на НЕЯВИЛИЯ СЕ КМЕТ НА ВАРНА по живо здраво си отиват, недопуснати с увиснали носове.

Afera.bg

Колаж: Иво Ангелов, “Сила”

След като АФЕРА ясно посочи ЦЯЛОСТНАТА ОТГОВОРНОСТ, която ГЕРБ-кметът Иван Портних трябва да понесе за безхаберието, /без/действието си и корупционните схеми в Община – Варна, ред е да посочим убийствената липса на „мероприятия” от страна „държавата” в лицето на МВР и Пожарната. Цветлин Йовчев рече, че „природата” и „бедствието” били виновни за смъртта, заляла Варна. АФЕРА обаче от упор стреля с 8 куршума – истини и чака незабавен отговор от Йовчев, докато все още „природата” го държи като вътрешен министър.

1. Липса на сиренна система, а ако има такава защо не е задействана за оповестяване на населението при предстоящо или  настъпило бедствие  в квартал ” Аспарухово”.

2. Няма създадена организация за оповестяване на състава от единната спасителна система /Основни съставни части на единната спасителна система са  Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението”/ГДПБЗН/ – МВР, областните дирекции на МВР и центровете за спешна медицинска помощ. Дали има такава организация за оповестяване и към изпълнителната власт/общинска и областна администрация/.

Предварително записани съобщения до лицата в групите при опасност от възникване или за възникнало бедствие: „Имате съобщение от Националната система за ранно предупреждение и оповестяване! Моля, въведете вашия PIN!   Имате съобщение от Националната система за ранно предупреждение и оповестяване! Моля, въведете вашия PIN!“, последвано от: „Внимание, наводнение! Внимание, наводнение! Внимание, наводнение!“

3. В ГДПБЗН-МВР има Център за Аерокосмическо Наблюдение /ЦАН/ , който има възможност да приема  информация от американския сателит за наблюдение на Земята NPP. За тази цел е необходимо да се закупи приемна апаратура. Защо не е закупена?

Една от основните задачи на ЦАН е САТЕЛИТНО НАБЛЮДЕНИЕ НА  ТЕРИТОРИЯТА  НА СТРАНАТА В РЕАЛНО  ВРЕМЕ  ЗА РАЗВИВАЩИТЕ СЕ ПРИРОДНИ ПРОЦЕСИ И ЯВЛЕНИЯ.

Друга възможност – и предвид факта, че в Сърбия имаше такова бедствие е трябвало да се създаде организация за получаване регулярно на прогностични данни и информация от Интитута по  метеорология и хидрология при БАН

ИНСТРУКЦИЯ № Iз-2695 ОТ 18 ОКТОМВРИ 2011 Г. ЗА РЕДА ЗА ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ОПЕРАТИВНА ЗАЩИТА ПРИ НАВОДНЕНИЯ:

„Раздел II.
Дейности, извършвани при непосредствена опасност от наводнение

Чл. 11. Главна дирекция “Пожарна безопасност и защита на населението” на база прогностични данни и информация от Националния институт по метеорология и хидрология при БАН, Агенцията за проучване и поддържане на р. Дунав и други източници предупреждава чрез НОЦ териториалните си звена, органи на изпълнителната власт и населението в застрашените райони.”

4. Да се провери общинския план за действие при бедствия в частта си “Наводнение” и дали е предвидена така получилата се ситуация в квартал Аспарухово, ако не е, той се оказва нереален.

5. Да се провери с  каква СПЕЦИАЛИЗИРАНА техника /тук не трябва да се броят пожарните автомобили, които нямат такова оборудване при наводнения/ разполага „държавата”.

6. Понеже се е работило нощем, с каква осветителна техника и съоръжения са разполагали – почти никаква, което застрашава спасяващите и прави спасителните действия невъзможни и неефективни.

7. Колко прожектори , ръчни ел. фенери и челни лампи са имали работещите.

8. Незаконното строителство става със знанието на инспектори от държавен пожарен контрол, а за лошото състояние на дерето, превенцията и прогнозирането за риска от наводнение – със знанието на инспектори от „Защита на населението”.

Afera.bg

Кой е “СМС -терориста”? Защо Пеевски се пули, че не е изпращал СМС на Цветан Василев, а пък … го има. Не за пръв път се прави този трик! Наближава една година, откакто АФЕРА  пусна материал как “шибаният през гащите” играе същата игричка с СМС-и, докато е в спецслужбите. Публикацията ни тогава  завършваше с прогноза – „опит за настаняване в следващ лагер”. Всичко се сбъдна до запетаите, а „СМС-а” е точката.

На 9 юли 2013 година АФЕРА публикува материала „ЕКСЛУЗИВНО! ШОКИРАЩИТЕ „ДЕЙСТВИЯ” НА ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ. ЗАЩО БОЙКО БОРИСОВ ИЗРИГВА: „ЕЙ С’А ТОА ШЪ ГО ШИБАМ ПРЕЗ ГАЩИТЕ!” ВСЕКИ, КОЙТО ГО Е ИЗПОЛЗВАЛ НЕИЗБЕЖНО СЕ ПРОВАЛЯ”.

Да си припомним част от обстоятелствата около Цветлин Йовчев, които публикувахме тогава, които удивително напомнят сегашната врътка с СМС-а, уж изпратен от Делян Пеевски, с който той заплашва Цветан Василев:

„…Перлата на доносите от „царския период“ е съчинението „анти Бойко“, разпространено анонимно в парламента и пуснато в интернет (http://afera.bg/razsledvania/44909.html )

Обект на доноса този път е акцията за спасяването на шофьорите в Ирак, която ако не беше завършила толкова трагично, някой ден можеше да стане нелош сценарий за комедия върху шпионска пародия. Свидетели твърдят, че Бойко Борисов – тогава гл.секретар на МВР, когато разбрал кой е автора на доноса и съпътстващите SMS-и, е изригнал: “Ей с‘а тоа шъ го шибам през гащите!!!“.

Не е известно какво точно се е случило между обекта и субекта на доноса, но вида на доносника след това е подсказвал, че нищо чудно Бойко да е изпълнил заканата си.Оттогава слуховете причисляват „шибаният през гащите“ към „левият отбор“ , а „действията“ му са сляпо изпълнение на всякакви поръчки и прищевки на банкянския тарикат…”

На 13 юни 2013 година АФЕРА публикува: „ЕКСКЛУЗИВНО! КРЪВ И АМФЕТАМИНИ. ЦВЕТЛИН ЙОВЧЕВ СТОИ ЗАД СМС-И, ИЗПРАТЕНИ ДО ДЕПУТАТИ: „НЕ РОВЕТЕ В СЛУЧАЯ С ОБЕЗГЛАВЕНИТЕ ШОФЬОРИ В ИРАК!”

Ето част от нея, касаеща „СМС”-ите:
„….След изтичането на шокиращата информация, тогавашните депутати от НДСВ Наско Рафайлов и Владимир Дончев в една късна вечер, в 21,14 часа, получават заплашителни СМС- и да спрат да ровят в случая с обезглавените шофьори Ивайло Кепов и Георги Лазов. Това, което и ДО ДНЕС ОСТАВА СКРИТО ОТ МЕДИИТЕ Е, ЧЕ СЛУЖБИТЕ РАЗКРИВАТ КОЙ СТОИ ЗАД ТЕЗИ СМС-И.

Тогава ексдепутатът Наско Рафайлов твърди, че според него заплахата била пряко свързана с анонимния доклад, който е постъпил вече в парламентарната комисия. Рафайлов обаче византийски измества наопаки целта на СМС-ите, коментирайки тогава пред медиите: “Аферата твърде бързо отшумя, а авторите й биха искали това да не става, да се припомни кои лица са визирани вътре и да се накърни техният имидж”.

Все пак Рафайлов тогава е депутат от управляващото мнозинство на НДСВ, чийто главен секретар на МВР е… Бойко Борисов.

Службите обаче си свършват работата и разкриват, че зад заплашителните СМС-и изпратени до депутатите – да забравят случая с обезглавените шофьори в Ирак – стои мъж, който живее на семейни начала със сестрата на … контраразузнавача Цветлин Йовчев. СМС-ите са изпратени от телефона на мъжа на сестрата на Йовчев и това е установено.

Разкритието обаче потъва в абсолютен мрак…Целта на СМС-ите, изпратени от телефон на близък до Цветлин Йовчев, целят очевидно Йовчев да цака по някакъв начин … Бойко Борисов.

Борисов разбира, че СМС-ите изтичат именно от Цветлин Йовчев.

Иван Драшков дори „мило” ползва прозвището за „ученика” си Цветлин Йовчев, наричайки го „СМС-терориста”…”

Днес в „сагата Пеевски – Цветан Василев” отново на ход е … СМС, уж изпратен от Пеевски, със заплахи към Цветан Василев. Пак днес вътрешен министър е Цветлин Йовчев, наричан не от друг, а от „Бащицата” си Драшков – „СМС терориста”.

Нещо да ви се вижда подозрително в удивително еднаквия почерк на „деянието”?

Afera.bg

“Нямам причини да се срамувам. Не съм извършил това, за което съм обвинен”, заявява бившият съдия Галин Костов на 19 октомври 2009 г. при гледането на първата му мярка за неотклонение, след като е арестуван за поръчителство на убийство на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов. Два дни по-рано тогавашният вътрешен министър Цветан Цветанов обявява с патос, че МВР-то му е задържало „поръчител на убийство”. Медиите послушно и възторжено припкат след Цветанов и възхваляват „волята му” за разгромяване на организираната престъпност. Пет години по-късно Галин Костов е оправдан на първа инстанция като напълно невинен.

Така се ражда шокиращото дело „Гранити”, което е зловещ урок за това как полиция, ГДБОП и прокуратура могат, ако решат, да превърнат невинни хора в „килъри” и да съсипят живота и съдбата им.

Три години след ареста на Галин Костов и съпроцесниците му – на 9 февруари 2012 година, Бургаския окръжен съд за ЧЕТВЪРТИ ПЪТ ще прекрати производството по делото за убийството на бизнесмена Стоян Стоянов, популярно като делото „Гранити”, по внесения в съда обвинителен акт по ДП № 63/2008 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас, и за ЧЕТВЪРТИ ПЪТ ще върне делото на етап досъдебно производство поради допуснати съществени процесуални нарушения и изготвен смехотворен, позорно непрофесионален обвинителен акт, който не отговаря на изискванията на НПК. Изготвен от бургаския прокурор Ангел Георгиев.

Близо ЧЕТИРИ ГОДИНИ Галин Костов и Нено Стоянов – обвиняеми като поръчители на убийството на Стоян Стоянов, ще лежат в затвора без промяна на мярката за неотклонение „задържане под стража”. При строг тъмничен режим. Галин Костов ще бъде унизен и по недопустим и безчовечен начин, като не му е разрешено дори да изпрати майка си в последния й път, след като тя умира, съсипана от всичко, което стоварват върху сина й.

Години наред медиите, в огромната си част обслужващи Бойко Борисов и Цветан Цветанов, ще внушават и пласират купища публикации за „убийците” на бургаския бизнесмен и нито една от тях няма да зададе въпроса защо МВР, ГДБОП и прокуратурата не търсят истинските поръчители на престъплението и защо на практика със скалъпването на делото „Гранити” ги укриват.

През цялото време докато екссъдия Галин Костов е затворен зад решетките, „ювелирно” разследвалите ГДБОП-аджии и прокурори не посочват какъвто и да е мотив, заради който го посочват като поръчител на убийството!

Делото „Гранити” е учебно помагало как корумпираната система може да скалъпи удар срещу всеки, който по някакъв начин не й е удобен. Всеки служител на съдебната система може да бъде натопен от недоволен клиент с връзки и възможности, и то защото системата е корумпирана и никой в нея не е защитен, че утре същата тази система няма да се обърне срещу него.

Галин Костов е един от блестящите съдии, които българската съдебна система е имала. Изключително подготвен, невероятен професионалист, като съдия той бе запомнен с безкомпромисността и истинската си независимост. По-късно напусна съда и стана частен съдия-изпълнител.

Като знаково действащо лице в „разследването” по убийството на Стоян Стоянов се явява Валентин Цоновски от ГДБОП, бивш шеф на „Терор” в същата служба. По делото за убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов лъсват безобразни действия на полицаите от ГДБОП, хванати ръка за ръка с определени прокурори.

Валентин Цоновски от ГДБОП и Руслан Димитров от сектор БОП –Бургас, който се явява подчинен на Цоновски, заедно със Стоян Петров – обвиняем за 2 убийства и 5 пъти осъждан, разкопават и заравят трупа на Стоян Стоянов.

Стоян Петров участва активно в копаенето, защото Валентин Цоновски се уморил. Всякакви биологични и други следи от Стоян Петров попадат около и в гроба, което е абсолютен гаф, защото, ако Петров е заподозрян, по този начин (не)волно ГДБОП му помагат да се оневини на последващ етап. Всички тези действия са извършени без присъствието на дознател. От СРС-тата по делото се вижда, че на дознателя ченгетата му се обаждат час и половина след първото изравяне. Разкопаването се извършва без поемни лица, без съдебен лекар или какъвто и да е лекар, и без видеозаснемане. Дознателят почва огледи в 17,50 часа, а Цоновски и компания още в 14,50 часа са приключили.

По снимките и СРС-тата, които са приложени по делото, ясно се вижда, че са го заровили. Вижда се само част от черепа – всичко друго е напълно заровено. А може и тялото да е било изцяло заровено и снимките да са след второто изравяне?!

На следващия ден – 9.10.2009 г., Стоян Петров в нарушение на закона е пуснат под „домашен арест” от прокурор Кипрова от Варненската окръжна прокуратура. Това става след нареждане по телефона плюс последващо писмо от шефа на ГДБОП Станимир Флоров. До 10.02.2010 г., или цели 4 месеца, Стоян Петров не е привлечен като обвиняем. Защо, ако наистина той им е показал гроба? Защо са му позволили да копае и да оставя свои следи, ако е бил заподозрян? Как така Стоян Петров безпрепятствено излиза от България с личните си документи? Защо не е обявен за издирване чрез ШИС, Интерпол, с европейска заповед за издирване от Бургаската окръжна прокуратура и Бургаската апелативна прокуратура?

Стоян Петров се намира необезпокояван в Испания с личните си документи до 11.03.2011 година, когато е задържан след присъдата му от Варненския окръжен съд, както и след пускането на европейска заповед за арест от Варненската окръжна прокуратура по друго дело за грабеж.

Само тези действия показват пълна липса на професионализъм от страна на служителите на ГДБОП. С гореописаните им действия лъсва обаче не само непрофесионализъм, но и престъпления по служба или замитане на следи от престъпления. 

Нататък става още по-брутално – следват обвиняване на невинни хора, подбуждане на свидетели да лъжесвидетелстват, да набедяват, извършване на сделки и договорки с криминално проявени лица.

По делото има и доклад, който бе представен веднага след ареста на Галин Костов и Нено Стоянов, адресиран до директора на ГДБОП, от който ясно личи как по нареждане от „горе” трябвало да бъде „елиминиран” Михайлов: „мотив за това не ни беше казан, но се разбра, че елиминирането на Михайлов е поръчано от горно ниво и е на икономическа основа”.

В доклада пише, че дело №63/08 е образувано на 7 март 2008, веднага след като е получен сигнал за изчезнало лице – бизнесмена Стоян Стоянов. В него пише още, че оперативната информация за наличен конфликт по повод парцел (конфликт, заради който екссъдия Галин Костов по-късно е въвлечен в делото) е постъпил още тогава, но „беше преценено, че не съставлява годен мотив за извършването на такъв вид престъпление”.

„На определен етап от разследването ни бе съобщено, че с делото се заемат и колегите от БОП – Бургас. По това време ни беше съобщено от колегите от БОП и че версията, по която ИМ Е РАЗПОРЕДЕНО И ТРЯБВА ДА РАБОТИМ, е отвличане на Стоянов по повод конфликт на Стоян Стоянов с Михайлов от Варна. Доколкото разбрахме, трябваше да се работи за елиминирането на Михайлов, като беше казано, че във Варна се работи срещу него по икономическото направление, а нашата задача беше да работим по версия поръчителството на отвличането на Стоянов. След това колегите започнаха да ни подават информация, която трябваше да обоснове версията по отвличане. Казаха, че ще оформим нещата със свидетелски показания. 

Първо ни подадоха няколко лица от техния контингент – „НАШИ МОМЧЕТА”, както се изразиха, на които им е било обяснено какво точно да кажат.

Както се разбра впоследствие, това са лица с регистрации за грабежи, рекет, проституция, заплаха за убийство, наркоразпространение – (б.а. тук се изреждат имената на лицата). ВСИЧКИТЕ НИ БЯХА ПРЕДСТАВЕНИ КАТО ПОЛИЦЕЙСКИ ИНФОРМАТОРИ. Същите дадоха показания, че на първите двама е поръчано от третия отвличането на Стоянов, а той пък от своя страна действал по поръчка на задържания Стоян Колев. ДОКАЗАТЕЛСТВА В ПОСОКА ТВЪРДЕНИЯТА ИМ НЕ БЯХА СЪБРАНИ… ДОКОЛКОТО СТАНА ЯСНО, СРЕЩУ ПОКАЗАНИЯТА НА ВСИЧКИ ИМ Е ОБЕЩАНА НЯКАКВА ФОРМА НА ПРОТЕКЦИЯ ОТ НАША СТРАНА ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЕХНИЯ БИЗНЕС, КАТО НА ОСНОВНИЯ СВИДЕТЕЛ, КОЙТО ТВЪРДИ ВРЪЗКАТА НА СТОЯН КОЛЕВ С ОТВЛИЧАНЕТО – ДИМИТРОВ, Е ПОЗВОЛЕНО ДА СЕ ИЗДИГНЕ В ЙЕРАРХИЯТА НА ТЪРГОВИЯТА С НАРКОТИЦИ, КАТО ОТ РАЗПРОСТРАНИТЕЛ Е СТАНАЛ ВНОСИТЕЛ… (б.а. – главните букви са на автора на публикацията).

Нататък докладът до директора на ГДБОП става още по-шокиращ: „Отделно (б.ред. – посочват се две имена), тъй като не можеше по никакъв начин да бъдат свързани с обкръжението на Михайлов, бяха засекретени като анонимни свидетели по делото, с оглед придаване на допълнителна тежест на показанията им и избягване на нужда от обосноваване на такава връзка”.

На базата на тези менте „свидетелски” показания е наредено да бъдат ползвани СРС за Михайлов и други лица, „с оглед пригаждането на получените резултати към версията”.

В доклада се описва как ЕДНА ГОДИНА подслушването и външното наблюдение срещу Михайлов и другите лица не довело до нищо и прокуратурата негодувала. „По никакъв начин не можахме да обосновем връзка между Михайлов с евентуалното отвличане на Стоянов или да го уличим в извършване на някакво друго престъпление”. А такава е била и задачката – покрай това да „излезе нещо друго”.

И понеже срокът на разследването напредва, се получават нареждания да бъдат задържани лица, за които се има информация, че подържат контакти с Михайлов. „Целта беше да бъдат респектирани и с оглед получаване на показания от тяхна страна в подкрепа на разработваната версия. БЕШЕ РЕШЕНО това да са Стоян Колев и Нено Атанасов”.

Нататък се описва как „паралелно с това ни бе подадена информация, че задържаният през 2008 година за серийно убийство Недялко Димитров – Момата „е намекнал в провежданите с него беседи за съпричастност към още някои случаи, включително и изчезването на Стоян Стоянов”.

В доклада до шефа на ГДБОП обаче пише, че Момата е социопат и „съпричастността” му към случая със Стоян Стоянов е само въз основа на „дочути” реплики от една от жертвите му.

„Разбрахме, че той се опитва да изтъргува получаването на по-лека присъда за деянията си…

След задържането на Колев и Атанасов ни беше казано, че НА ВСЯКА ЦЕНА трябва да обосновем обвързаност като посредници на същите между Михайлов и евентуалните извършители на отвличането… ЧЕ ТРЯБВА ЗАДЪЛЖИТЕЛНО ДА СВЪРЖЕМ ТОВА С МИХАЙЛОВ.

На въпроса дали в оперативната информация няма нещо да ни свърши работа в тази посока, НИ БЕШЕ КАЗАНО, ЧЕ НЯМА.”

Сега четете много внимателно! „Разпоредено ни беше да се наблюдават лицата, които посещават задържаните и евентуалното им използване за изграждане на връзка в подкрепа на тезата за обвързаност на Михайлов и задържаните лица със случая. При извършените наблюдения бе индикиран като редовен посетител Галин Костов – бивш адвокат от Варна, за който ни бе предадена информация от Варна, че е икономически свързан с Михайлов. И ПО ВЪЗМОЖНОСТ СЛЕДВА СЪЩО ДА БЪДЕ ЕЛИМИНИРАН ЧРЕЗ ОБВЪРЗВАНЕТО МУ СЪС СЛУЧАЯ СТОЯНОВ.

ПОРАДИ ЛИПСА НА НЯКАКВО ДРУГО КАЧЕСТВО, В КОЕТО БИХМЕ МОГЛИ ДА ГО ОПРЕДЕЛИМ, БЕШЕ РЕШЕНО В РАБОТНАТА ВЕРСИЯ И ГАЛИН КОСТОВ ДА БЪДЕ ОПРЕДЕЛЕН ЗА ПОРЪЧИТЕЛ.

Въпреки извършените арести и оказания натиск върху лицата, включително и чрез използване на камерници в следствения арест, не можахме да свържем и обосновем версията, по която ни беше възложено да работим. Най-голямата слабост – ЛИПСАТА НА МОТИВ за извършване на такова престъпление от тези лица, продължава да е налице по това дело, както и липсват всякакви данни за обвързаност на лицата със случая, с изключение на свидетелските показания, ПОДАДЕНИ НИ ОТ КОЛЕГИТЕ И ВЪВЕДЕНИ В ДЕЛОТО ЧРЕЗ ПОСОЧВАНЕ НА СВИДЕТЕЛИТЕ ОТ „ПРИЯТЕЛ” НА РОДНИНА НА ИЗЧЕЗНАЛИЯ.”

Нататък в доклада пише, че се предполага и че заради това прокуратурата отива на сделка със серийния убиец Момата.

„За избягване на скандала от ползването на такъв човек като „свидетел” се реши по същия начин, като при част от другите „ВЪВЕДЕНИ” свидетели – ВЪВЕЖДАНЕТО МУ КАТО АНОНИМЕН СВИДЕТЕЛ.”

„На базата на сключената сделка Момата показва мястото, на което е заровил тялото на убит човек… Доколкото ми е известно, на дадената пресконференция е БИЛО УКРИТО ОТ МИНИСТЪРА чия точно „достоверна информация” ни е помогнала да разкрием случая, чии точно „свидетелски показания” цитира и как са получени, като пак е използвано това, че е „анонимен” свидетел – ключовият анонимен свидетел №3. ПОДАВАНЕТО НА ТАЗИ ИНФОРМАЦИЯ СЕ НАДЯВАМ ДА ПРИВЛЕЧЕ ВНИМАНИЕТО НА ОРГАНИТЕ И МЕДИИТЕ върху случая, като по този начин се предотврати осъществяването на сделката с Недялко – Момата.Категорично не мога да се съглася с това да се сключват сделки с най-зловещия сериен убиец на България, по силата на които да бъде на свобода след няколко години, срещу която той да дава показания, че собствените му убийства са извършени и поръчани от други, ЗА КОИТО Е ПОРЪЧАНО НА БОП ДА БЪДАТ ЕЛИМИНИРАНИ ПО ИКОНОМИЧЕСКИ ПРИЧИНИ. Не е редно заради борба на икономически лобита категорично установеният сериен убиец и психопат да получава индулгенция…”, завършва докладът до шефа на ГДБОП, написан от служител, който се идентифицира с номер.

Този доклад е илюстрация за това как ГДБОП „разкриват организираната престъпност” и как по нареждане ЕЛИМИНИРАТ лица, заради икономически интереси.

По делото „Гранити” скандализират поредица от шокови безобразия и на прокуратурата.

В протокол за разпит от 16.10.2008 г. майката на убития бизнесмен Стоян Стоянов заявява следното: „Притеснява ме фактът, че още на третия ден след изчезването на Стоян, както и до настоящия момент, Христев е уверен в това, че Стоян няма да се върне и по никакъв повод не допуска да се случи обратното. През месец юли тази година на една от срещите ни с Христев последният ми каза, че е разговарял с някакъв прокурор, който му е казал, че скоро ще правят разпит на някакъв задържан пред съдия, който трябвало да си признае, че Тодор е извършител на отвличането на Стоян”.

Защо един от основните заподозрени е разполагал с вътрешна информация за хода на разследването? Възможно ли е този заподозрян да е насочвал разследването и да е имал механизми за влияние в Бургаската окръжна и апелативна прокуратура, за да върви разследването в желаната от него посока?

Кой от прокурорите е информирал заподозрения за хода на разследването?

Прокурор Емил Христов, който в качеството си на Окръжен прокурор на гр. Бургас още на другия ден след изчезването на Стоян Стоянов – 07.03.2008 г., е образувал дело за отвличане, без да са били налице никакви данни, че Стоян Стоянов е бил отвлечен. Защо е дело за отвличане?

Същият прокурор – Емил Христов, на четвъртия ден и първи работен ден след изчезването на Стоян Стоянов – 10.03.2008 г. е издал документ, който е послужил за неправомерното и незаконосъобразно прехвърляне на дяловете на Стоян Стоянов от лица, които не са негови наследници. Защо се издава такъв документ на четвъртия ден от изчезването?

Възникват въпроси и около прокурора от БОП (или разследващият полицай от ОД на МВР – гр. Бургас, който на един по-късен етап е встъпил като разследващ полицай по посоченото ДП), към когото се е обърнала за съдействие жената, с която друг заподозрян (Борис Кръстев) е живеел на съпружески начала. Към онзи момент тази жена е била районен прокурор на гр. Асеновград. Самата тя е разказала за неправомерните си контакти с прокурор от Бургаската окръжна прокуратура и разследващ полицай в протокол за разпит от 10.12.2008 г., когато вече е била наясно, че разследващите са разполагали с разпечатки за провежданите разговори (нейни и на заподозрения й приятел), а вероятно и със СРС-та, които са изчезнали от делото или са унищожени.

Стои въпросът и за някой от разследващите или от наблюдаващите прокурори, който е предупредил похитителите на Стоян Стоянов, че телефонът, от който се изпращат есемеси към майката на Стоян Стоянов, е известен на полицията и по отношение на него ще се прилагат СРС-та.

В протокол за разпит от 01.04.2008 г. Петко Скарлев, служител в „Гранити” ООД, заявява: „Днес, 01.04.2008 г., ме извика Мария Димитрова, беше изплашена, каза, че на телефон 0888104096 в 17.11 часа е получено съобщение от номер 0884655603 със следния текст: „За да получиш информация за сина ти трябва да платиш 200 000 (двеста хиляди) лева срещу тях ще получиш по-нататъшни инструкции от сина ти чакаме отговор с СМС до 10 минути”. Прочетох съобщението и решихме да се обадим в полицията. Докато се опитвахме да се свържем с полицията на телефона, който се намираше у мен – 0888104125, в 17.18 часа от телефон 0884655603 се получи отново същото съобщение: „За да получиш информация за сина ти трябва да платиш 200 000 (двеста хиляди) лева срещу тях ще получиш по-нататъшни инструкции от сина ти чакаме отговор със СМС до 10 минути”. Веднага след това заедно с Мария взехме телефоните с изписания текст на съобщенията и дойдохме в полицията”. Тези показания са потвърдени в същото време – 01.04.2008 г., и от Мария Димитрова, технически сътрудник в „Гранити”.

Защо дадените чрез медиите телефони за връзка не са били подслушвани или ако са били подслушвани, то СРС-та не са приложени по делото? Защо след незабавното обаждане от сътрудниците на Стоян Стоянов в полицията контактът от похитителите е прекратен?

Защо едва 14 дни след 01.04.2008 г. водещият разследването „полицай на годината” Надя Митева под вещото ръководство на прокурорите е поискала справка от мобилния оператор за клетката, която е обслужвала телефона на искащите пари (откуп) от майката на Стоян Стоянов, а дори не е поискала използването на СРС-та? Защо при наличните данни, че Стоян Стоянов е бил жив на 01.04.2008 г., водещите разследването и наблюдаващите прокурори не са предприели никакви действия, за да установят и задържат похитителите и най-вече да направят опит да спасят живота му? Защо прокурор К. Чапкънова се е дистанцирала от това дело от близо две години и играе ролята на статичен наблюдател?

Кои прокурори са били „скъпи гости” на коктейла по случай „рождения ден” на фирма „Гранити”?

При тази схема на „разследване” всеки един от нас можеше да е на мястото на тези обвиняеми – неосъждани, без каквито и да било криминални регистрации, лежащи в затвора повече от две години, без дори да е даван ход на делото, което пък е връщано четири пъти и прекратявано от съда. 

Един от обвиняемите, Стоян Петров, който е осъден на първа инстанция на 18 години, пред съда казва истината, че е бил принуден да натопи другите трима съпроцесници – Галин Костов, Станислав Михайлов и Нено Стоянов, като в замяна бъде освободен от ареста, където лежал по друго убийство, и бъде изведен зад граница: „На 7 октомври 2009 г. в ареста във Варна дойдоха три лица, които ми казаха, че ги изпраща Бойко. Попитах кой Бойко, а те ми отговориха: „Айде, не се прави на ударен. Беседвахме 5-10 минути и се оказа, че Бойко бил тогавашният премиер Бойко Борисов. Той искал да унищожи двама, от които през 2008 г. искал пари за изборите, но не му дали. Ако не можел да ги унищожи финансово – да ги вкара в затвора. Аз трябваше да ги натопя. Става дума за подсъдимите по настоящия процес Станислав Михайлов (бивш шеф на Агенцията по държавни вземания) и Галин Костов (съдия-изпълнител)”.

Ден след посещението на трите лица при Петров се върнали двама от тях – антимафиотите Валентин Цоновски от столицата и Руслан Димитров от Бургас: „Казаха ми, че те са сглобили пъзела, имали си поръчители, но нямали извършители. Някой трябвало да им покаже гроб. Обещаха ми да ме изкарат от затвора, дори извън страната. На 8 октомври 2009 г. по обед антимафиотите Цоновски и Димитров ме взеха от ареста и ме заведоха в Дюленския проход. По пътя ми обясняваха какво да говоря, а после записваха „показанията ми” на диктофон. Влязохме в гората и тогава от там се появи едно лице – после разбрах, че е от бургаската полиция. Заведоха ме до прясно изкопана дупка. Валентин отиде до едно дърво и взе лопата, а Руслан гребна 2-3 пъти, после пусна някаква малка емблема вътре, след което извика: „По това го познах” и си я сложи в джоба. Още на 9 октомври 2009 г. бях пуснат от ареста под домашен арест.

Почти всеки ден антимафиотите, с които „редих пъзела” ми звъняха.На 14 ноември същата година бях разпитан пред съдия в Бургас като предварително „уговорих” показанията си с полицаите”.

Четири години ченгета и прокурори скалъпваха престъпното делото „Гранити”.

Четири пъти обвинителният акт бе връщан поради смехотворност и некадърност.

От СРС по делото се вижда как шефът на „Терор” в ГДБОП Валентин Цоновски „се уморил”, Руслан от БОП също „се уморил” и те дали на Стоян Петров да копае и да разкопава, като остави ДНК-то си по гроба и останките на Стоянов. „Професионализмът” на бопаджиите е съкрушаващ: първо, Стоян Петров може да ги убие с лопатата, той и без това е обвинен за двойно убийство във Варна. Второ, можели са да го „самоубият”, но още очевидно не е бил дошъл моментът Стоян Петров да напише: „чух от умрелия Манол”, за да могат да обвинят Галин Костов и Станислав в поръчителството на убийство. Трето, никога не е късно да си го „самоубият”, защото Стоян Петров го държат в Бургаския затвор, въпреки че трябва да излежава присъда във Варненския затвор.

„Разкопките” на полицаи и заподозрян нямат аналог в световната практика!

В съдебно заседание лъсват безобразията, вършени от „бригадата” на Валентин Цоновски за скалъпване на „безспорни доказателства” по делото.

„Даваха ми листи, късах ги! Четях и късах, над 10 листа ми дадоха, искаха да ги подпиша”, заяви пред съда Неджие Хюсеин. Хюсеин, която иначе е прокурорски свидетел.

В досъдебното производство „фундаменталните” показания на Неджие, толерирани от прокуратурата, описваха как „в пристъп на алкохолно опиянение Манол Хаджиев Индианеца й признал, че „убил един голям човек от Бургас“, за което получил 2500 лв., а с парите си купил „Опел Астра“.

Днес пред съда Хюсеин разкри как се е стигнало до това „нейно” „признание”: „Няма такова нещо. Двама полицаи постоянно идваха в къщата ми в Търнак (община Руен), разпитваха ме, тормозеха ме. Имената на въпросните лица са Златин и Руслан”. Неджие сочи телефона на Златин. А зад името Руслан се крие Руслан Димитров от БОП, който заедно с Валентин Цоновски измъдриха куп чудеса по делото „Гранити”. След като я тормозели в дома й, Неджие била отведена в Бургас, където: „Разпитваха ме в една стая, а в другата писаха протоколите. Даваха ми да ги подписвам. Четях, четях – най-различни глупости. Скъсах два-три листа, а те взеха другите 10 и ги хвърлиха в коша. След това разпитът започна отначало. Информация за делото получавах от полицейския служител Златин, който ми се обаждаше да ме известява за заседанията. За да се явя пред съда, ми даде 15 лв, с които да си покрия пътните до Търнак.
След ПЕТОТО прекратяване на делото заради НЕФЕЛНОСТТА И НЕКАДЪРНОСТТА НА ВНЕСЕНИЯ ОБВИНИТЕЛЕН АКТ ОТ ПРОКУРОР АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ И ЗАРАДИ „ПРЕКРАСНАТА РАБОТА” НА ГДБОП, след невъобразим натиск, въпреки ФРАПАНТНИТЕ ПРОЦЕСУАЛНИ НАРУШЕНИЯ, делото най-после влезе в съдебна зала.

И кулата от слонова кост на „прекрасната” ГДБОП започна да се срива.

„Топ свидетелят” на ГДБОП и на Валентин Цоновски – серийният убиец Момата, се отрече напълно от показанията си, давани в хода на досъдебното производство. Точно Момата е „находката” на корифея на бопаджийската мисъл Валентин Цоновски.

Пред съда обаче Момата свидетелства:

„Всичко, което съм направил като показания е лъжа, всичко е редактирано от разследващите, които идваха при мен по няколко пъти на месец. Въобще си нямам представа кой е убил бургаския бизнесмен, но натопих Стоян Петров, защото исках да го вкарам в затвора. Наклеветих го, защото той направи мизерия с моето момиче. Беше й работодател, но я изгони. А аз, понеже съм се занимавал не само с убийства, но и със сводничество, я бях пазарил да я продавам и тя трябваше да стои при Стоян. Ако го бях намерил тогава, сега нямаше да е в залата, а щеше да бъде закопан някъде. Дали съм убил един, двама или трима, въобще не ми дреме. Аз с това си вадя хляба! Когато през септември 2009 г. дадох показания пред полицаи в Бургас, натапяйки познатия си Стоян Петров и неговия познат Стоян Колев, разследващите ми обещаха по-ниска присъда за извършено от мен друго убийство. После обаче не си спазиха обещанието и ме излъгаха. За убития бизнесмен от Бургас Стоян Господинов научих от вестниците. Омръзна ми да лъжа и да мажа и да обвинявам хора, дето не съм ги виждал през живота си”.

Целият обвинителен акт по делото „Гранити” се гради единствено на показания по слухове, чути от „умрял”, и свидетели от „класата” на Момата.

Години наред Галин Костов пише купища жалби до Главния прокурор (Борис Велчев), до ВСС, до ВКС и до кого ли не срещу безобразията, извършвани от прокурор Ангел Георгиев, МВР и ГДБОП – глас в пустиня.

През цялото това време Цветан Цветанов и присъдружните му медии се фукат с един от големите му „удари” – залавянето на поръчителите на убийството на Стоян Стоянов.

Преди дни Бургаският окръжен съд на първа инстанция оневини и оправда напълно Галин Костов, Нено Стоянов и Станислав Михайлов.

Години наред нито МВР, нито ГДБОП, нито прокуратурата се интересуват кои са истинските поръчители на убийството на Стоян Стоянов, вторачени да скалъпват, измислят и нарочват невинни за „килъри”.

Това не е само мерзост, а престъпление.

Което обаче и този път ще остане ненаказано в държавата, в която колкото повече поръчки изпълниш като прокурор и ченге, толкова повече се издигаш в кариерата.

Веселина Томова

http://glasove.com